Решение № 227 от 29.04.2008 г. на ВКС по търг. д. № 762/2007
1 мнение
|Страница 1 от 1
Решение № 227 от 29.04.2008 г. на ВКС по търг. д. № 762/2007
Решение № 227 от 29.04.2008 г. на ВКС по търг. д. № 762/2007 г., I о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова
чл. 117, ал. 1 ТЗ
чл. 125, ал. 3 ТЗ
чл. 127 ТЗ
чл. 129, ал. 1 ТЗ
чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.)
чл. 218б, ал. 1, б. "в", пр. 1 и 2 ГПК (отм.)
чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.)
чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.)
След прехвърлянето на дружествения дял от съдружника, като определен от закона начин за уреждането на имуществените отношения с дружеството, последното няма задължения към напусналия съдружник. В материалните права на съдружника са включени правото на част от печалбата и на ликвидационен дял при прекратяването на дружеството. Законодателят, при прекратяване на участието на съдружник (но не на изключения съдружник) признава правото му да уреди имуществените последици с дружеството към определен в закона момент и то произтича от притежаваните в дружеството дружествени дялове. С прехвърлянето на дружествените дялове на съдружник или на трето лице при спазване на изискуемата от закона форма за действителност на договора, възникват облигационни отношения между продавача (съдружника или прекратилия участието си в дружеството съдружник) и купувача. В правото на напусналия съдружник е да определи цената на дяловете си в дружеството по реда на свободното договаряне с купувача. В този случай обаче дружеството няма да има вече задължения към напусналия съдружник, защото това е един от начините за уреждането на имуществените отношения при прекратяването на членство. Чл. 129, ал. 1 ТЗ има предвид продажбата на дружествени дялове, като с прехвърлянето им се прехвърля и делът на съдружника в капитала, защото двете величини са взаимно свързани.
* * *
Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" и сл. от ГПК (отм.), във връзка с § 2, т. 3 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г., и е образувано по касационна жалба на В. Д. Д. от гр. А. за отмяна на Решение № 409/26.09.2007 г., постановено по в. гр. дело № 284/2007 г. на П. апелативен съд, с което е отменено Решение № 4/9.01.2007 г. по т. дело № 489/2001 г. на П. окръжен съд, с което е уважен искът й за 33 219,75 лв., представляваща стойността на дружествените й дялове в дружеството "А." ООД и е отхвърлен в тази му част, като неоснователен. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд.
Ответникът "А." ООД, гр. А. в съдебно заседание и писмена защита излага съображения за неоснователност на посочените в касационната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, провери заявените в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, срещу валидно и допустимо въззивно решение на апелативен съд, подлежащо на касационен контрол, на основание чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), поради което, като процесуално допустима, ще следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна.
С Решение № 4/9.01.2007 г., постановено по т. дело № 489/2001 г., П. окръжен съд е уважил частично предявения от касаторката и ищца по делото осъдителен иск, с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ. По делото не е имало спор за съдружие на ищцата, заедно с С. Х. в дружеството с ограничена отговорност "А.", със седалище в гр. А., и прекратяването му, установено с протокол на общото събрание от 24.08.1999 г. От съдържанието на протокола се установява за постигнато между двата съдружници съгласие участието на В. Д. в дружеството да се счита прекратено към 31.07.1999 г. и имуществените отношения между нея и дружеството да се уредят по счетоводен баланс към тази дата. За да уважи частично искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ, окръжният съд е приел, че продажбата с нотариално заверен договор на притежаваните от Д. дялове на другия съдружник не изключва правото й да претендира заплащане на дял от имуществото на дружеството. Според съда, прехвърлянето на дялове по чл. 129 от ТЗ е само формата, чрез която се извършва прекратяването на участието на съдружника в дружеството и той запазва правото си на ликвидационен дял именно от дружеството, а не от съдружника, поел дяловете.
П. апелативен съд е споделил установените по делото факти от първоинстанционния съд, но е направил различни правни изводи за правните последици на договора от 24.08.1999 г. за иска на ищцата за заплащане от дружеството на стойността на дружествените й дялове, след прекратяване на участието си в него. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда съществено процесуално нарушение с необсъждането на наведените от ищцата доводи във въззивната жалба за разликата между "дял от дружеството" и "дружествен дял". Съдът е направил разграничение на понятието "дял от капитала" и "дружествен дял", които имат различно съдържание, определено в чл. 117, ал. 1 и чл. 127 ТЗ. Въззивният съд не е споделил становището на ищцата и на първоинстанционния съд, че при прехвърляне на дружествения дял напусналият съдружник запазва правото си на дял от имуществото на дружеството. Това разбиране следва да бъде споделено изцяло. Законосъобразен е изводът на съда, че след прехвърлянето на дружествения дял от съдружника, като определен от закона начин за уреждането на имуществените отношения с дружеството, последното няма задължения към напусналия съдружник. В материалните права на съдружника са включени правото на част от печалбата и на ликвидационен дял при прекратяването на дружеството. Законодателят, при прекратяване на участието на съдружник (но не на изключения съдружник) признава правото му да уреди имуществените последици с дружеството към определен в закона момент и то произтича от притежаваните в дружеството дружествени дялове (чл. 125, ал. 3 ТЗ). С прехвърлянето на дружествените дялове на съдружник или на трето лице при спазване на изискуемата от закона форма за действителност на договора (чл. 129 ТЗ), възникват облигационни отношения между продавача (съдружника или прекратилия участието си в дружеството съдружник) и купувача. В правото на напусналия съдружник е да определи цената на дяловете си в дружеството по реда на свободното договаряне с купувача (чл. 9 ЗЗД). В този случай обаче дружеството няма да има вече задължения към напусналия съдружник, защото това е един от начините за уреждането на имуществените отношения при прекратяването на членство, какъвто извод е направил и въззивният съд. Не може да бъде споделено становището на касаторката, че предмет на продажбата от 24.08.1999 г. е само делът й от капитала на дружеството. Чл. 129, ал. 1 ТЗ има предвид продажбата на дружествени дялове, като с прехвърлянето им се прехвърля и делът на съдружника в капитала, защото двете величини са взаимно свързани. С извършената продажба на дялове е отпаднало задължението на дружеството по чл. 125, ал. 3 ТЗ, поради което правилно е отхвърлен искът на ищцата. Въведеният в касационната жалба довод за нищожност на договора за продажба на дялове по чл. 129 ТЗ не следва да се обсъжда, защото се прави за първи път пред касационната инстанция и отделно от това е немотивиран.
В заключение, обжалваното решение е правилно, не са налице отменителните основания на чл. 218б, ал. 1, б. "в", пр. първо и второ от ГПК (отм.), поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 409 от 26.09.2007 г., постановено по гр. дело № 284/2007 г. на П. апелативен съд.
чл. 117, ал. 1 ТЗ
чл. 125, ал. 3 ТЗ
чл. 127 ТЗ
чл. 129, ал. 1 ТЗ
чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.)
чл. 218б, ал. 1, б. "в", пр. 1 и 2 ГПК (отм.)
чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.)
чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.)
След прехвърлянето на дружествения дял от съдружника, като определен от закона начин за уреждането на имуществените отношения с дружеството, последното няма задължения към напусналия съдружник. В материалните права на съдружника са включени правото на част от печалбата и на ликвидационен дял при прекратяването на дружеството. Законодателят, при прекратяване на участието на съдружник (но не на изключения съдружник) признава правото му да уреди имуществените последици с дружеството към определен в закона момент и то произтича от притежаваните в дружеството дружествени дялове. С прехвърлянето на дружествените дялове на съдружник или на трето лице при спазване на изискуемата от закона форма за действителност на договора, възникват облигационни отношения между продавача (съдружника или прекратилия участието си в дружеството съдружник) и купувача. В правото на напусналия съдружник е да определи цената на дяловете си в дружеството по реда на свободното договаряне с купувача. В този случай обаче дружеството няма да има вече задължения към напусналия съдружник, защото това е един от начините за уреждането на имуществените отношения при прекратяването на членство. Чл. 129, ал. 1 ТЗ има предвид продажбата на дружествени дялове, като с прехвърлянето им се прехвърля и делът на съдружника в капитала, защото двете величини са взаимно свързани.
* * *
Производството е по реда на чл. 218а, б. "б" и сл. от ГПК (отм.), във връзка с § 2, т. 3 от ПЗР на ГПК, в сила от 1.03.2008 г., и е образувано по касационна жалба на В. Д. Д. от гр. А. за отмяна на Решение № 409/26.09.2007 г., постановено по в. гр. дело № 284/2007 г. на П. апелативен съд, с което е отменено Решение № 4/9.01.2007 г. по т. дело № 489/2001 г. на П. окръжен съд, с което е уважен искът й за 33 219,75 лв., представляваща стойността на дружествените й дялове в дружеството "А." ООД и е отхвърлен в тази му част, като неоснователен. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния и процесуален закон и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на П. апелативен съд.
Ответникът "А." ООД, гр. А. в съдебно заседание и писмена защита излага съображения за неоснователност на посочените в касационната жалба оплаквания.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, провери заявените в жалбата касационни основания за отмяна на въззивното решение и прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от надлежна страна в процеса, с право и интерес на жалба, срещу валидно и допустимо въззивно решение на апелативен съд, подлежащо на касационен контрол, на основание чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.), поради което, като процесуално допустима, ще следва да бъде разгледана по същество.
Жалбата е неоснователна.
С Решение № 4/9.01.2007 г., постановено по т. дело № 489/2001 г., П. окръжен съд е уважил частично предявения от касаторката и ищца по делото осъдителен иск, с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ. По делото не е имало спор за съдружие на ищцата, заедно с С. Х. в дружеството с ограничена отговорност "А.", със седалище в гр. А., и прекратяването му, установено с протокол на общото събрание от 24.08.1999 г. От съдържанието на протокола се установява за постигнато между двата съдружници съгласие участието на В. Д. в дружеството да се счита прекратено към 31.07.1999 г. и имуществените отношения между нея и дружеството да се уредят по счетоводен баланс към тази дата. За да уважи частично искът по чл. 125, ал. 3 ТЗ, окръжният съд е приел, че продажбата с нотариално заверен договор на притежаваните от Д. дялове на другия съдружник не изключва правото й да претендира заплащане на дял от имуществото на дружеството. Според съда, прехвърлянето на дялове по чл. 129 от ТЗ е само формата, чрез която се извършва прекратяването на участието на съдружника в дружеството и той запазва правото си на ликвидационен дял именно от дружеството, а не от съдружника, поел дяловете.
П. апелативен съд е споделил установените по делото факти от първоинстанционния съд, но е направил различни правни изводи за правните последици на договора от 24.08.1999 г. за иска на ищцата за заплащане от дружеството на стойността на дружествените й дялове, след прекратяване на участието си в него. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда съществено процесуално нарушение с необсъждането на наведените от ищцата доводи във въззивната жалба за разликата между "дял от дружеството" и "дружествен дял". Съдът е направил разграничение на понятието "дял от капитала" и "дружествен дял", които имат различно съдържание, определено в чл. 117, ал. 1 и чл. 127 ТЗ. Въззивният съд не е споделил становището на ищцата и на първоинстанционния съд, че при прехвърляне на дружествения дял напусналият съдружник запазва правото си на дял от имуществото на дружеството. Това разбиране следва да бъде споделено изцяло. Законосъобразен е изводът на съда, че след прехвърлянето на дружествения дял от съдружника, като определен от закона начин за уреждането на имуществените отношения с дружеството, последното няма задължения към напусналия съдружник. В материалните права на съдружника са включени правото на част от печалбата и на ликвидационен дял при прекратяването на дружеството. Законодателят, при прекратяване на участието на съдружник (но не на изключения съдружник) признава правото му да уреди имуществените последици с дружеството към определен в закона момент и то произтича от притежаваните в дружеството дружествени дялове (чл. 125, ал. 3 ТЗ). С прехвърлянето на дружествените дялове на съдружник или на трето лице при спазване на изискуемата от закона форма за действителност на договора (чл. 129 ТЗ), възникват облигационни отношения между продавача (съдружника или прекратилия участието си в дружеството съдружник) и купувача. В правото на напусналия съдружник е да определи цената на дяловете си в дружеството по реда на свободното договаряне с купувача (чл. 9 ЗЗД). В този случай обаче дружеството няма да има вече задължения към напусналия съдружник, защото това е един от начините за уреждането на имуществените отношения при прекратяването на членство, какъвто извод е направил и въззивният съд. Не може да бъде споделено становището на касаторката, че предмет на продажбата от 24.08.1999 г. е само делът й от капитала на дружеството. Чл. 129, ал. 1 ТЗ има предвид продажбата на дружествени дялове, като с прехвърлянето им се прехвърля и делът на съдружника в капитала, защото двете величини са взаимно свързани. С извършената продажба на дялове е отпаднало задължението на дружеството по чл. 125, ал. 3 ТЗ, поради което правилно е отхвърлен искът на ищцата. Въведеният в касационната жалба довод за нищожност на договора за продажба на дялове по чл. 129 ТЗ не следва да се обсъжда, защото се прави за първи път пред касационната инстанция и отделно от това е немотивиран.
В заключение, обжалваното решение е правилно, не са налице отменителните основания на чл. 218б, ал. 1, б. "в", пр. първо и второ от ГПК (отм.), поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 409 от 26.09.2007 г., постановено по гр. дело № 284/2007 г. на П. апелативен съд.
-
- Мнения: 203
1 мнение
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта