4. Местно самоуправление

Теми, нормативни актове, статии, публикации и разработки посветени на общинското право.

4. Местно самоуправление

от Marv » Пон Май 23, 2011 10:02 am

4. Местно самоуправление
Исторически в Европа са се утвърдили три системи на местно самоуправление – английска, френска, пруска.
1.Английската система: независимо, че Англия е конституционна монархия, разделена на графства, енории и самостоятелни градове като Лондон, Манчестър, които се управляват с едикти(устав).При всички тези съставни части има самостоятелно управление, те сами решават всички местни дела, единствено имат финансови задължения, данъци към короната. Контролът на държавата е контролът от законодателната власт, долната камара пряко не се намесват в техните дела. От създаването си до ден днешен английската система е най-либералната, най-демократичната.
2.Франция При Луи XIV Кралят Слънце във Франция системата е силно централизирана. По-късно обаче, под влиянието на великата френска революция и новите идеи за правата на човека и гражданина, силно се развива местната власт и дори се стига до идеята, че тя е 4-та власт. С течение на времето тази идея се оказва непригодна за Франция. За съвременната френската система е характерен силен централистичен модел, всички общини са пряко подчинени на централните органи. Израз на това е, че във Франция се появява МС и министрите. Съвсем малък брой общини са имали развито местно самоуправление – имат три вида общини.
3.Пруския( германски), модел се сързва с името на барон фон Щайн. Той се е надявал успешно да се справи с реорганизирането на Пруската държава след загубите й във войната с Наполеон, като за целта издигнатите прослойки на буржоазията са се заели с решаването на локалните управленчески задачи. Това е трябвало, от една страна, да насочи богатството от идеи в служба на държавата, а от друга, да спести разходи за управлението. Идеите на Щайн за реформата са намерили своя израз в пруския закон за градската управа от 1808 г. Той е дал възможност на гражданите, които упражнявали занаята си или притежавали земя или къща (от 1853 г. важи избирателното право за трите класи), сами да влияят върху съдбините на своя град. Останалите немски провинции скоро последвали примера на Прусия. С течение на времето градоустройственият правилник на Щайн е претърпял сериозни изменения.
4 . В България би могло да се говори за български модел. Дори нашите теоретици считат, че първообраз на кмета е старейшината в славянската задруга. По време на първата българска държава – близък до френския централизъм. Малко преди XIV век – Иван Александър разделя на две царства България. В периода на османското присъствие - няма местно управление.
След Хатишерифа и Хатихумаюна Високата порта въвежда половинчати отстъпки, но не е позволявала областния управител (мидюрина) да бъде български гражданин. Търновската конституция от 879г. е своеобразенн апогей за местното самоуправление в България . С нея се възстановява самоуправлението на ниво общини – близък до Белгийския модел, до 1934г. След преврата се приемат две наредби-закони, всички функции на общината се изземват, дават се на кмета, който се назначава от МС (централизъм). В периода 1944-1989 година местното самоуправление формално съществува, но за такова в съвременния смисъл на думата не можа да става дума.
1986г. се приема Европейската харта за местно самоуправление. Основният и принцип е, че „общините ще прилагат местно самоуправление”, реално това правило е възпроизведено в член 17. От ЗМСМА и той гласи „Местното самоуправление е право на гражданите и избраните от тях органи сами да решават местните дела” (спрямо и общинския бюджет и общинската собственост). Основен въпрос за юристите е правната същност на местното самоуправление. Има различни тези:
1-ва теза е на проф. Живко Миланов, който приема, че това си е държавно управление – държавното управление е единно – това становище е изолирано.
2-ра теза е, че местното самоуправление е собствени функции на общината плюс делегирани от държавата функции.
3-та теза: „държавните функции изпълнява не само кмета, но и Общинския съвет”.
4-та теза на „Местното самоуправление е субективно публично право на гражданите и избраните от тях органи и това субективно публично право е уредено в Глава 7 на Конституцията, подобни субективни публични права имаме и в глава 2-ра но тъй като това е колективно е уредено в друг раздел т.е. глава 7”. Характерно за субективните публични права е фактът, че правно задължения субект (насрещния субект) който трябва да ги гарантира е държавата за това те са написани в Конституцията. До ден днешен тя не ги гарантира много добре.
Освен това, че все още финансите ги държи държавата и едва предходното правителство на тройната коалиция се разплати към общините, друго, което не е съвсем гарантирано – общините, както гражданите и организациите нямамт право на конституционна жалба и не можгат да сезират КС. Именно заради това не се въвеждаше децентрализацията, ако те можеха да сезират КС те щяха да го направят. До ден днешен не е изменен и Закона за конституционния съд. Така че пълна гаранция на правния механизъм няма.
Въвеждане на местно самоуправление на едно по-високо ниво са „околиите” но такива в България отдавна няма, а на скоро само бяха направени опити.
 
Мнения: 26

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта