Лекции - 2 /ПУ/

Лекции - 2 /ПУ/

от lindeman_ » Нед Апр 26, 2009 5:16 am

Международно договорно право
Блгагодарско на Яни за тях ;)

1.Възникване, развитие и кодификация на Международното договорно право

-Предмет на Международното договорно право – всичко, което се отнася до международните договори така, както е дефиниран в Международното публично право /процес на договаряне, сключване, действие/, той е един от ключовите източници на международни права и задължения, международния договор е водещ източник на международното договорно право.
-Произход на международния договор – възниква с появата на първите държавни образувания и е форма на споразумение между владетели; споразумение – 3100г. пр.Хр. между Лагаш и Ома /между техните владетели/ - Лагаш и Ома са градове в древна Месопотамия; Договорите главно за въпросите на войната и мира. В Антична Гърция – договори за мир; по-късно договори за търговия. В Античен Рим – съществено развитие на международните договори /сделки и договори/, тази форма е пренесена от владетелите на империята; 30 вида различни международни договори между Рим и други държави /преобладават договорите за търговия/
*Правила, относно начините на сключване на договорите – обичаи, а по-късно и практики, това е характерно за Международното публично право като цяло.
*Свидетелство за тези правни обичаи – дипломатически кореспонденции, трудовете на изтъкнати юристи.
*през 18в. редица видни изследователи, водещи юристи и др. стигат до извода за у-нето на Международния обичай. Налага се идеята за кодификация на международно правните норми.
*през 1798г. британския юрист Джерами Бентън пише “Принципи на международното право”, в които предлага кодификация на Международното публично право.
*Абат Грегоар – редактира “Декларация за правата на народите”, провъзгласява, че международните договори са задължителни и добросъвестни.
*кодификация – процес на стандартизиране и развитие на норми, конкретизиране, събиране по опраделени области и признаци.
*международната система не е централизирана, затова в Международното право разграничаваме два кодификационни подхода:
1-частна кодификация
2-междуправителствена/публична/ кодификация
-частната кодификация се осъществява от частни лица, неправителствени структури. Движението за кодификация започва да се развива през 19в.
-публичната кодификация започва след края на Наполеоновите войни, на Виенския конгрес
*заедно с публичната се развива и частната – 1873г в началото на 20в. Харвардски изследователски център по Международно право; Йохан Каспър Блунсли; Карлос Колво; Паскуале Фиоре
-условия за огранизирана кодификация – с появата на първите универсални международни огранизации – Общество на народите;
1924г постоянен Експертен комитет за кодификация на Международното право;
*1927г – ОН свиква дипломатическа конференция – кодификация
*1928г – 6-та международна конференция на американските държави – приета Конвенция за правото на договорите
*1935г – проект на конвенция за правото на договорите
*1945г – учредяване на ООН; чл.13,т.1,б.а от устава – насърчаване на прогресивното развитие на Международното право и неговата кодификация, създава комисия по международно право /1949г започва да действа/, тя е водещият международен огран, занимаващ се с кодификацията на международното право; в статута на комисията – чл.15 под кодификация се разбира по-прецизното формулиране и систематизиране на нормите на международното право в области, където вече съществува обширна практика на държавите.
-процес на прогресивното развитие – изготвяне на проекти на конвенции, по въпроси, които още не са уредени от международното право
-кодификацията и прогресивното развитие се осъществяват с международните договори /многостранни/
*1949г – въпросът за правото на международните договори; в комисията по международно право има експерти с независим статут, комисията синтезира норми; комисията работи по тази тема от 1950г до 1966г; през 1966г комисията приема окончателен проект за правото на международните договори – конференция 1968-69г – Виенска конвенция за правото на договорите/ВКПД/ - ключовите принципи и норми на международното договорно право.
*Кодификацията спира с ВКПД, работи по конвенция – Виенска конвенция за праводо на договорите между държави и международни организации от 1986г.
1978г – приета конвенция за правоприемството на държавите по отношение на международните договори. 2006г. – проект за международни договори по време на война; 1994г – проект на насоките по резервите на международните договори /разработван от комисията/

2. Основни източници на международно договорно право

-Общи източници: чл.38 по статута на международния съд/Хага/ - неразделна част от устава на ООН, занимава се с държави. Посочени са основните източници за разрешаване на международно правни спорове; тези източници са универсалните на МПП; 1-общи източници: международни конвенции – всички международни договори по смисъла на международното право. 2-международния обичай – като доказателство/чл.38 от статута на международния съд/ за практиката на държавите; тук се съдържат общата практика и призната като право продължителност на правното поведение; 3-общите принципи на правото признати от обединените нации; 4-съдебни решения и доктрина – решения на националните и международнте съдебни органи; съдебните решения са задължителни най-вече за страните по делото.
-Специални източници:
1-кодифициращи и многостранни договори – ВКПД/1987г/ - за България; конвенция за ПД между държави и международни организации/1986г./ - не е влязла в сила; конвенция от 1978г – урежда въпроса за правоприемството.
2-невлезли в сила международни договори – ръководни принципи, насоки и права са също правно необвързващи; в преамбюла на ВКПД уреждат въпросите, които не са уредени в конвенцията.
3-международен обичай - в преамбюла на ВКПД – не накърнява всякакви норми, които биха били в друг източник на международното право; международния обичай е задължителен за всички държави, ако той съдържа дадени норми, които са в една конвенция и някои държави не са я ратифицирали все пак тези норми обвързват и нератифициралите я държави. Решенията на международния съд също са изиграли роля в кодификацията на МДП, редица съдебни решения на националните съдилища се разглеждат като помощни за съдържанието на определени правни норми, касаещи кодификацията /прецедентната правна система/
4-трудове на изтъкнати юристи
5-работа на комисията по МП – извършва и коментари по всяка от разпоредбите в един проект за определяне на съдържанието на международната правна норма. Редица проекти са ценен източник за тълкуване; националното законодателство не е непосредствен източник на норми на МДП, а е помощен инструмент за формиране на практика за международен обичай, за определяне на съдържанието на МДП
- да се направи разликата между общите и специалните източници!

3. Принцип на добросъвестното изпълнение на международните договори /Pacta sunt servanda/

Ханс Келзен – монистична теория – основен принцип на МП. В основата на МП е тази норма, че задълженията трябва да се спазват, изпълняват. Тази норма е възникнала в дълбока древност. Днес тази норма е норма на позитивното МП в устава на ООН – чл.2 т.2 и в преамбюла. Принципа е трансформиран съобразно задълженията по устава на ООН, но устава на ООН е фондаментален източник на МП следователно фондаментално значение на Pacta sunt servanda в МП. В последствие принципа е развит в декларация на общо събрание на ООН за принципите на МП от 1970г –
1/ държавите трябва добросъвестно да изпълняват задълженията, които са поели съгласно устава на ООН.
2/ Всяка държава трябва добросъвестно да изпълнява задълженията произтичащи от общопризнатите принципи и норми на МП. Тази декларация е политически документ на общото събрание на ООН.
3/ Всяка държава има задължението да изпълнява задълженията си проистичащи от действащи международни споразумения съответстващи на общопризнатите принципи и норми на МП и ако задълженията по споразуменията противоречат на задълженията по устава на ООН, задълженията по устава на ООН имат предимства.
1,2,3 – елементи на принципа Pacta sunt servanda.
Принципа Pacta sunt servanda – чл.26 ВКПД или в чл.26 е дефиниран принципа, а чл.27 – според вътрешното право на държавите - всеки действащ договор е задължителен за страните и трябва добросъвестно да се изпълнява от тях:
1/ задължителна правна сила за страните – зависи от тяхната правомерност;
2/ изискване за добросъвестност – във връзка с изпълнение на договорите, както и при тълкуване – чл.27 ВКПД – вътрешния правов ред не може да препядства изпълнение на задължения на МП. – основна презумция – с изключение МД се считат за валидни и действителни до доказване на противното – закон за международните договори на република България от 2001г – чл.26 /1/ е уреден този принцип, ал.2 = чл.27 ВКПД.
Акцент върху: принципа Pacta sunt servanda е по-тесен от този за добросъвестността; двата елемента на задължителната сила; на вътрешното право като оправдание.

4. Понятие за международен договор

Двете конвенции за ПД – съдържат дефинии, които не са пълни, елементи – в коментарите на комисията по МП; елементи на понятието: 1/ под международен договор се разбира международно споразумение – постигане на съгласие между два или повече субекта на МПП. 2/ това международно споразумение е сключено между субекти на МП. 3/ международното споразумение да е регулирано от МП, като формата и наименованието са без значение за МП
-предмет на кодифицираното МП – догорови сключени в писмена форма с участието на държави и международни организации
* по аналогия тези норми биха били приложими и върху други субекти на МП – Ватикана, държави в процес на образуване /Косово/
-един международен акт дали е обвързващ – намерението на страните да поражда права и задължения
-ВКПД – чл.2 т.1 б. А от конвенцията от 1969г договор е международно споразумение сключено между държави с писмена форма и регулирано от МП, независимо от конкретното му найменование/само между държави/, ВК от 1986г – между държави и международни организации; ВКПД – само за международни договори – чл.2 т.2; българския закон не съдържа изрична разпоредба за международен договор, но в чл.2 /2/ - предмет.
-чл.3 и на двете ВК съдържа разпоредби за международни споразумения извън тях.

5. Договорната правоспособност като атрибут на международната правосубектност.

По принцип всички субекти на МП могат да сключват международни договори. суверенните субекти на МП, т.е. държавите винаги могат, тяхната правосубектност се характеризира с качеството суверенност, над тях няма по висша юристдикция освен тяхната воля. Днес всички държави са суверенни и равни помежду си, всички суверенни субекти на МП имат договорна правоспособност, т.е. тя е неотменен атрибут на тяхната правосубектност. Чл.6 ВКПД – има ли категория международни договори, при които всяка страна може да е страна по тях? – многостранен договор, чийто предмет са въпроси в интерес на държавите като цяло – не е постигнато съгласие за такива универсални договори с разрешение за присъединяване на всички държави /ВКПД – няма такава категория договори/
-политическата декларация, в която се заявява, че многостранните договори чийто предмет са в интерес на всички държяви, могат да се включват всички държави – положителен характер.
-договорна правоспособност на други субекти на МП
1/ международни организации – не е суверенен субект на МП, признава се на всяка международна организация, но наличието и обхвата на правоспособността са функции от вътрешното право на огранизацията /чл.6 конвенция от 86г./ - общ принцип – международните организации имат правоспособността да сключват договори за осъществяване на функциите им /функционално обосновена/, такива въпроси са уредени от последващи органи; чл.6 – правоспособността се определя от вътрешните правила на съответната организация /конвенцията от 86г./;
2/ други субекти на МП – не са уредени в конкретни правни актове, но на: 1/квази държавни образувания /Ватикана/ или в 2/държави с процес на образуване може да се каже, че имат договорна правоспособност от характера на техния статут, 3/ федерации – части от държави с автономни правомощия – международни договори по ограничен брой въпроси /ФГР/
-статут на частни физически и юридически лица в МП: субекти ли са в МДП?
1/ физически лица – нито в доктрината, нито в практиката е ясно дали са субекти на МПП и да могат да сключват международни договори
2/ юридически лица – международни многонационални коорпорации – сключват споразумения с други държави, българския закон ги допуска ако подлежат на ратификация от НС, спорен е и въпроса дали такива юридически лица могат да бъдат субекти на МП и да сключват международни догорови.

6. Взаимодействое на международния договор с международния обичай.

В процеса на кодификация нормите на обичайното право се формулират като текстове със задължителна сила, но включването не значи, че не е част от правнич обичай. Нормата в международния договор поражда непосредствено действие за страните по договора, а обичайната норма действа и за държави, които не са страни по договора. Чл.3 и 4 ВКПД – норми да имат действие в МП въпреки независимо от конвенцията. Международните договори допускат излизане от тях – някои норми в договора да обвързват държавите според обичая, а не според договора, обичайното и договорното право действат паралелно и взаимно се допълват.
- МД може да изменя или отменя норми на международния обичай. Международно морско право – женевски конвенции по морско право и други деругират заедно с устава на ООН използването на сила в отношението между държавите.
- Договора, който е резултат на прогресивното МП генерира нови норми на МП – 1969г международния съд в Хага – договора може да генерира процес на нови норми действащи,
- договорите свидетелстват за практиката на държавите – действат като конститутивни елементи на правния обичай
- договора влиза в противоречие на императивна норма на МП, която може да съществува и като правен обичай – нормите на международното хуманитарно право са предмет на обичайното МП и трябва да се спазват от всички държави /колизия/
ВКПД – потвърждава всички тези хипотези – чл.38; чл.34-37 от конвенцията не ограничава задължителност за трети държави; чл.43- задължения от МП продължават да действат и след прекратяване на международния договор.

7. Взаимодействие на международния договор с нормите на вътрешното право на държавите. Място на международните договори в системата на българското право.
Отношението международен договор-вътрешно право зависи от отношението международно публично право-вътрешно право, съществуват 2 основни теории
1/ монистична – има 2 версии - правния ред е единен, но се състой от взаимно свързани системи, т.е. МПП и вътрешното право са единен правов ред; 1/МПП е с по-голямо значение и следователно вътрешното право трябва да се съобразява с МПП /Ханс Келзен и др./ 2/монистична теория с примат на вътрешното право – вътрешното право е доминиращо над международното право, днес никой не застъпва тази теория.
2/ дуалистична теория – края на 19 началото на 20в международното право и националния правов ред са относително самостоятелни правни системи, те действат в сферата на международни отношения и съответно във вътрешно държавните отношения. Двата правни реда не са изолирани един от друг и си влияят взаимн. Правото на европейския съюз се доближава донякъде до първата монистична теория, но правото не евпропейския съюз е специфичен правов ред. По реална е дуалистичната теория – много държави допускат действие на международните правни норми във вътрешното си право
възможности за действие на международните правни норми във вътрешното право:
1/ трансформация на тези норми
2/ инкорпорация – както са дефинирани в МП, така се и признават като норми, който имат предимство пред националните норми
1/ трансформация – нормите на МП се включват в актове на вътрешното право
2/ инкорпорация – по-лесен подход – с обща клауза
1/ трансформация – международно правната норма се адаптира във вътрешния правен ред, по-бавен процес, за всеки случай трябва да се приема специален нормативен акт, ново законодателство, предимството е, че международно правните норми се адаптират към вътрешното право и така стигат до всички правни органи в държавата.
2/ инкорпорация – сравнително бърз начин, но международно правната норма се въвежда и може да се окаже неадекватна за вътрешния правен ред
Има договори, които веднага да породят права и задължения след тяхната инкорпорация. Затрудняват вътрешните държавни органи /трябва да се запознаят с него, с всички допълнителни актове/
България прилага и 2то метода в различна степен. Конституцията съдържа чл.5 /4/; не всички международни договори подлежат на ратификация – чл.85 /1/ конституцията, ако те изискват да са част от вътрешния правов ред да бъдат трансформирани в норма от вътрешното право. Конституцията изключва възможността международен договор да е част от вътрешното право и да противоречи на коснтитуцията.
-функция на КС – да се произнася по международните договори преди тяхната ратификация; чл.149 /1/ т.4 от конституцията – международните договори част от вътрешното право не трябва да противоречат на коснтитуцията, законите не трябва да противоречат на международните договори станали част от вътрешното право както и на международния обичай.
Договори в областта на ПЧ – не подлежат на двусмислено тълкуване, имат непосредствено действите както и регламентите
Ако договора е ратифициран със закон, той ще е равностоен на закона, но при колизия нормите на международния договор ще имат предимство; част 2 от ал.3 от чл.26 от закона за международните договори на република България – място и действие във вътрешния правен ред, параграф 2 от преходните и заключителни разпоредби на ЗМДРБ – ако са влезли в сила за РБългария има действие както всеки международен договор, параграф 3 – МС да осигури публичност в държавен весник на всички нератифицирани договори в 6месечен срок

8. Правна уредба на участието на България в международни договори.

Въпроса е уреден в чл.5 /4/ конституцията и чл.85. според чл.85/1/ на ратифициране със закон от НС подлежат 9 категории договори, чл.85/2/ договорите по 85/1/ се денонсират по същия по който са ратифицирани. Ако България се е обвързала с договора в писмено международно споразумение, тя го денонсира или изменя също с писмено международно споразумение. Чл.85/3/ урежда въпроса, кой сключва международните договори – разлика между ратификацията и актове, които я предшестват. Международните договори се сключват от президента, със съгласуване от МС. Два критерия дали договора ще е сключен от президента или от оправомощен челен на МС – от предмета на договора и при преговорите как са се споразумели страните по него.
Чл9 /1/ т.2 ЗМДРБ – МС сключва международни договори съобразно материята, ал.2 – да бъде сключен от министър /така наречените меджуведомствени споразумения/ чл.149 /1/ т.4 конституцията – КС не може да се самосезира следователно не всички международни договори подлежат на конституционен контрол. ВНС има правомощи я да ратифицира международни договори свързани с промяна на територията на държавата. ЗМДРБ се състои от 6 части, глави – общи разпоредби; подготовка за межрународните договори; сключване; влизане в сила, обнародване и действие; изпълнение, съхранение, депозитор – субекта който отговаря за съхраняване на оригиналите на международните договори и за регистрирането на международните договори. договорите между няколко страни определят коя държава е депозитор.

9. Отпада

10. Форма, структура, език и наименование на международния договор.

Не е ограничена формата на договорите/може и в устна форма - чл.3 ВКПД/ - води се протокол, стенограма на преговорите, от там се извлича съдържанието на устните споразумения; конвенцията е сключена за споразумения в писмена форма, но не е изключено да са и в устна форма/не е практика/
-ВКПД – международния договор може да е във формата на един документ, а и на няколко свързани документи /анекси/ - чл.318 от конвенцията по морско право на ООН има анекси; чрез размяна на ноти – сключване на международен догор и размяна на ноти /вербални, лични – писми от оправомощено лице до представител на д ругата страна/, в едната нота се съдържа предложение да се сключи споразумение, а в другата нота се възпройзвежда отново текста на споразумението и се посочва, че се приема предложението. Размяната на ноти е разпостранена форма за сключване на МД, защото е по опростена.
Найменование – без значение за правната сила; най-често срещани – конвенции /многостранни договори със съществено значение за МП/; договор, пакт /за ненападение, за учредяване на ОН/ конституции, /международни договори учредяващи международни организации/; споразумения, спогодби /по-ниска степен на значение/; протокол /допълнителни към други международни договори/ меморандум/юридически обвързващ документ като споразумение според волята на страните/ програма за сътрудничество /като международен договор/
Език – нерегламентиран, всяка държава избира и решава как да подходи, по споразумения на страните. При двустранните договори – на езиците на страните, може и на трети език/английски/ чл.12 ЗМДРБ.
-принцип на алатерната – за двустранни договори – договорът след като вече е съгласуван се изготвя в два екземпляра за всяка от страните, но на два езика за всеки екземпляр на езиците на договарящите страни, подписват се и двата екземпляра. – за многостранни договори – на официалните езици, на които се води конференцията, в европейския съюз – на всички държави членки на ЕС – 23 официални езика, като има еднаква сила на текстовете на различните езици – ВКПД. Структура на международните договори – различна неопределена изрично.най-често: найменование; преамбюлна част – няма единство дали има юридическа сила, но е логично да има, в преамбюла – страни, цели, мотиви и т.н. същинска част, която се състой от обща част/предмет, цели, термини/ и специална част/договореностите, правата и задълженията/ заключителни разпоредби – териториален обхват, допустимост на резерви, уреждане на спорове, ред за изразяване на съгласие за обвързване, ред за влизане в сила, срок на действие, езици на договора, брой на екземплярите, датата, мястото, подписите.

11. Сключване на международен договор.

Кой сключва международни договори?
-от представители на субектите на МП;
Кои са представители – две категории лица, които могат да представляват държавите при сключване на международни договори:
1/ по характера на функцията си в държавата представляват държавата си – държавния глава, министър председателя и министъра на външните работи – чл.7 т.2 ВКПД.
2/ представители на държавите, които могат да изпълняват само някой действия по сключване на международните договори – ръководители на дипломатическите представителства – посланици, представители на съответните държави в международните конференции и организации за приемане на текста на споразумението /при многотостранните догорови/, текста е само проект на международния договор
3/ упълномощени от съответната страна – следва да се представят пълномощни, в България пълномощните се издават от министерството на външните работи
-чл.7 т.1 ВКПД – възможности без пълномощно да се извършват действия по сключване на международни договори, държавите са се споразумели или това се допуска от съответната държава, практика на държавата /България няма такава практика/
-чл.8 ВКПД – договор без пълномощно /да се предостави допълнително/
-чл.9 /1/ ЗМДРБ, чл.13 /2/ и чл.ч3 /1/ - президента, министъра на външните работи и министър председателя трябва да бъдат упълномощени след решение на МС, но не е нужно да представят пълномощно пред другата страна.
-не се прави разграничение между международни договори и международни сделки, пораждат една и съща юридическа сила.
-разграничение между двустранни и многостранни договори – ВКПД:
*двустранен договор – резултат от волята на две страни, липса на съгласие от едната страна – недействителен или не се прилага, ограничен по действие само по отношение на двете страни
*многостранен договор – зависи от волята на много страни, обхвата и значението са много по-големи, своеобразни законови актове на МП, субектите на правото, които се обвързват с него са самите творци, но имат сила и за много други страни, в определени случай нормите на многостранните годовори обвързват и други правни субекти – например международен договор в областта на правата на човека - например всеобщата декларация за правата на човека от 1948г
-норми на общото международно право – съдържат се най-вече в многостранните договори сключени най-вече под егидата на ООН. Една държава може да оспори норма от такъв договор ако той не е източник на права и задължения. Това, че нормите на ВДПЧ пораждат права и задължения за страните не значи, че е задължително за всички, това е разлика между правнообвързващ документ и политически ефект.
Първоначално се изготвя текста на международния договор, който е предмет на договаряне. Договора се създава в резултат на постигане на съгласие в процеса на преговорите между страните. Съгласието се материализира под формата на съгласуван текст, който представлява завършен проект на МД. Преговорния процес не трябва да бъде неограничен във времето. Във даден момент страните фиксират постигнатото съгласие и потвърждават автентичността на текста – аудентификация, процедура на инициализация /парафиране/ - отбелязват на всяка страница на договора, че това е договорния текст, след това договорът подлежи на подписване и изразяване на съгласие за обвързване. Следва да се определи момента на влизане на договора в сила. Процес на сключване на международния договор:
1/ намерение за сключване на международния договор
2/ изготвяне на проект
3/ преговори за постигане на съгласие по проекта
4/ приемане и аудентификация на договора
5/ изразяване на съгласие на страните за обвързване с договора
6/ влизане в сила на договора
при двустранните договори една държава предлага на друга държава да се сключи договор по даден въпрос, другата държава отговаря дали има интерес, първата предлага текст, втората определя изменения и се провеждат преговори. След посписване – окончателно съгласие на страните чрез ратификация на договора; прилага се процедурата по влизане в сила – става чрез размяна на ноти, че вътрешноправните изисквания за влизане на договора в сила са изпълнени.
-влизане в сила под отлагателно условие – след 30 дни; могат да влизат в сила след изтичане на определен срок
-влизане на договора в сила – чрез размяна на ратификационни документи
Сключване на МД е различно от влизане в сила. Най-често двата момента несъвпадат, възможно е и влизане в сила от момента на сключване на международния договор. ВКПД разграничава статута на участниците – държави и други субекти на МП /по нататък в лекцията/ ВКПД разграничава в чл.2:
1-участваща в преговорите държава – участвала в договарянето на текста на МД, но това не означава, че тя трябва да подпише МД
2-договаряща държава – тази държава освен, че е участвала в договарянето на текста се е и съгласила да бъде обвързана без оглед дали МД е влязъл в сила
3-страна – договаряща страна, за която договора е влязъл в сила
4-трета държава
ЗМДРБ – първа фаза е подготовката за сключване на международния договор – две възможности: България или друга страна изготвила проекта за МД първа фаза – изготвяне на проекта или получаване на проекта. Проекта се придружава с доклад, който обосновава необходимостта от сключване на договора /в МС/
Какво трябва да включва доклада – от ЗМДРБ. Проекта на договора и проекта на доклад се съгласуват от всички министерства и ведомства, след това се разглеждат от МС и определят текста на договора, назначава се ръководител на делегацията за водене на преговори и подписвания на договора, с това приключва подготовката за сключване на международния договор и се преминава към сключване на МД.
Провеждат се преговори или при присъединяване към многостранен договор само се изразява съгласие за обвързване с международния договор. ВКПД – няколко начина за изразяване на съгласие – ратификация, приемане, потвърждаване, подписване на договора и т.н. /чл.11/ сходни са процедурите и с международните отношения. Подписване без последваща ратификация – с полагане на подпис държавата изразява окончателно съгласие за обвързване следва влизане в сила на МД, освен ако е предвиден отлагателен срок
Ратификация по българското право е удобряване на текста за договор със закон – това е пройзнасяне по условията по обвързването, в международен план ратификацията е валидно изразяване на съгласие на държавата да се обвърже с договора, което се удостоверява с документ – ратификационна грамота или ратификационнен инструмент. В международното право ратификацията се извежда чреж размяна на ратификационни грамоти или депозиране на ратификационен инстумент при депозитаря. Ратификацията във вътрешното право е различна при тази в международнота право. Ратификацията във вътрешното право приключва с влизане в сила на договора за ратификация от момента на депозиране на ратификационния документ е осъществена ратификация по международното право. При двустранните договори не е задължителна ратификацията, при многостранните договори е задължително депозирането на ратификационен документ. Депозитарят трябва да уведоми, че ратификацията е извършена.
Депозиране – два начина: с дипломатическа поща да се изпрати документа до съответния депозитар или среща на представителя със секретаря или генералния секретар на организацията. Изготвя се протокол и се връчва на страните.
Процедура на приемане – държавния глава изразява съгласие или парламента. България няма.
Присъединяване – за договор, който е влязъл в сила. Тук няма процес по подписване, а се депозира документ, който изразява съгласие за обвързване. Изготвя се инструмент за присъединяване.
Утвърждаване – окончателното обвързване се изразява от МС с решение, у нас + инстумент за потвърждаване или нота.

12. Влизане в сила на международния договор.

В международното право въпреки, че чл.27 ВКПД има едно изключение – поради грешка, заблуда или друга причина държава може да изрази съгласие за обвързване с международния договор. Тази разпоредба е в чл.46 ВКПД, продължение на принципа на чл.27
Влизане в сила – режима е описан във ВКПД – по ред определен от страните – чл.24 т.2 е субсидиарна, чл.24 т.3 – диспозитивна распоредба
При влизане в сила на многостранния договор има два момента:
1/ обективно влизане – за накои от страните, например след ратификация от определен брой страни, МД влиза в сила за тях, но останалите държави, които не са го ратифицирали, а само подписали МД няма сила.
2/ влизане на договора в сила за конкретна държава – съвпада с /1/ при първите държави и не съвпада при следващите. При двустранните договори те влизат в сила едновременно. Разпоредбите чл.24 т.4 е действаща норма, преди това обичайна норма. На тази основа разпоредбите по договор, който не е влязъл в сила действат. Глава 4 ЗМДРБ – чл.23, чл.24 МД, който не подлежи на ратификация от НС може да влезе в сила веднага. Разпоредбите по влизане на договора в сила се прилагат преди влизане на годовора в сила. Международен договор, който не подлежи на ратификация може да влезе в сила след подписването й без допълнително утвърждаване от НС.
Обнародване в държавен вестник – може и да не се обнародват /чл.25 /2/, /3/ - ако един договор е обнародван всички актове заедно с него подлежат на обнародване/
При международни организации – конфирмация /със същото значение като ратификацията/

13. действие на МД.

Действие във времето – договорите нямат обратна сила освен ако страните не са се договории друго – чл.28 ВКПД
-действие в пространството – договорите са задължителни по цялата територия на държавата ако не е уговорено друго – чл.29 ВКПД, не се отнася за международни организации
- действие по отношение на субектите на МП – обвързва само страните по договора, по отношение на трети страни това е споразумение между други, поражда права и задължения за страните, има и изключения – чл.34 ВКПД – писмено съгласие на третата държава /това е за задължения, а за права чл.36 ВКПД/
Принцип на Естопел – веднъж поети задълженията не могат да бъдат отменени със съгласието само на засегнатите държави
-действие по отношение на физическите лица и други лица – по споразумение на страните, дали е непосредствен източник на права и задължения или трябва да се транфсормира според вътрешното право на страната, общо правило – могат да създадат права и задължения за физическите лица.
-действия спрямо трети страни – чрез изрично писмено съгласие
-действие на последователно сключени договори със сходен предмет – действат общите норми за прилагане на законите – последващия отменя предшестващия, в МП МД е източник на международни правни норми – затова е принципа на сигурността и стабилността, затова МП допуска неизричното прекратяване на действието на международния договор – чл.59 ВКПД – модификация на принципа.
При международния договор – два договора могат да имат различни страни по тях – в този случай действа този договор, който е в сила за двете страни, разглежда се за всеки конкретни две държави.

14. Резерви по МД. Понятие, допустимост, влияние върху действието на МД.

По отношение на двустранните договори няма резерви. Международния многостранен договор се сключва и при частично съгласие на страните по него; крайния продукт може да не устройва много от страните затова с едностранен акт държавата може да видоизмени или иключи части
-чл.2 б. Б от ВКПД – изявления на държавата при окончателно съгласие за сключване на договора ...
-допустимост на резервите – по отношение на многостранния договор се допускат ако са съвместиме с предмета и целите на договора; може изрично да допуска определени резерви и други да не са допустими – ВКПЧ; чл. 19 ВКПД
-резервите трябва да бъдат приети от другите държави, не е необходимо изрично действие, нужно е да не формират възражения, МП предвижда 12месечен срок за възражения по отношения на резервата – чл. 20 т.5 ВКПД, необходимо е резервата да бъде приета, трябва поне една държава да приеме резервата, за да може резервата да влезе в сила за държавата .
в кой момент е допустима резерва:
1/ при подписване – има често информативен ефект, ако договора подлежи на ратификация
2/ при ратификация
Оттегляне на резерва с писменно уведомление и не изисква приемане на оттеглянето на другите държави по договора
-ако всички държави възразят срещу резерва на друга държава, договора няма да влезе в сила за тази държава
-правни последици – резервата не препядства влизане в сила на договора за държава, разпоредбите се прилагат по отношение на резервата спрямо държавата искаща резервата
-вътрешно право – чл.7 /2/ ЗМДРБ, чл.19 /3/ ЗМДРБ – възражения срещу резерви – заявяват се срещу министъра на външните работи, както и оттегляне на резерви.
Чл.66 /2/ ВКПД

15. Правоприемство по отношение на МД

чл.73 ВКПД изключва правоприемството от обхвата си. Отделна конвенция – 1978г
правоприемство – аналогия с наследяването; преминаване на права и задължения от един субект на МП към друг по различни причини – изчезване, транформация и т.нООН е правоприемник на МД по отношение на имуществото. Обект – права и задължения по МД, територия, архиви, собственост и други.
99г – проект въз основа на чл.15 ВДПЧ
конвенция за павоприемство на държавите ... – влиза в сла 96г. дефиниция на правоприемство на държавите – чл.2 т.1 б.Б за международните отношения на тази територия вече носи отговорност друг субект на МП. 1983г – друга конвенция – архивите и държавния дълг. 1978г – 50 членна конвенция, анекс. Част 1 – разпоредби от общ характер, част 2 – правоприемство при преминаване на територия от една държава към друга – договорите на държавата предшественик загубват сила и спрямо териториите и започват да се прилагат договорите на държавата правоприемник, чл.15 изключение. Част 3 за нови и независими държави, процес на деколонизация – тези държави нямат задължение да запазят договорите нито да станат страни по договори, които са действали на тяхната територия. При многостранния договор новоосвободилата се колонизация може едностранно да определи своя статут освен ако е несъвместим с предмета и целите на договора. По отношение на резервите направени от държавата предшественик, действа презумцията за тяхното запазване, ако колонизираната държава се присъедини към международен договор, освен ако изрично е уговорено друго. При двустранните договори – чл.24.
Сливане и разделяне – при възникване на нова държава при сливане на държави договорите се прилагат и за нововъзникналата държава, но само за тази територия за която са били предназначени, освен ако се постигне договореност за допускане на цялата териточия. При отделяне на части от държавата договорите на държавата предшественик продължават да действат и за държавите правоприемници, ако държавата предшественик продължи да функционира договора се прилага за тази част, която е останала от едно изключение - възможно е страната по договора да се споразумее за нещо различно, тези принципи не се прилагат ако са несъвместими с придмета и целите на договора.

16. Прекратяване и спиране на действието на международния договор.

-част 5 на ВКПД
-прекратяване на дължащо се на правосубектността на страните по международния договор не се урежда от ВКПД – чл.73. Действието на международния договор е функция на волята на страните, прекратяването също.
-прекратяване – от необходимост да обявят валидност; преустановяване на действието на МД спрямо една или повече държави в съответствие с волята на страните, трябва да се урежда в международния договор, ако не е уреден този въпрос императивно се прилагат нормите на ВКПД – внася сигурност и стабилност
Спиране – временно прекратяване, в един бъдещ момент да бъде възобновен
Недействителност – изобщо да не е породил правни последици
Различни основания за недействителност: 1/ порок във формата при включване, 2/ поради противоречие на норма на МП, в кой момент е възникнала нормата и в кой момент е възникнало противоречието, 3/ недействителност на съгласието – порок във волята
-оспорването на валидността на съгласието и на недействителността – само от ВКПД, се урежда от волята на страните чл.42 т.1
-по отношение на прекратяване и спиране – става по съгласие между страните в съответствие с разпоредбите на договора или по всяко време със съгласието на всички страни - 1/ общо съгласие /денонсиране/ - всяка държава по всяко време да заяви, че иска да прекрати договора – влизат основанията за едностранно прекратяване; ако няма изрични разпоредби той може да е прекратян след съгласие на всички страни за това. Подобно е и при временно спиране на договора; чл.56 ВКПД – няма право никоя държава да излезе от него ако няма съгласие и държавата може да докаже такава възможност за излизане, то тази държава може да излезе от договора
-може 2 държави да прекратят или спрат действието на договора между тях – условия – договора да предвижда това; да не е изрично забранено и да не влияе върху правата и задълженията на другите държави и страни по договора.
-чл.59 ВКПД – прилагане на два договора със сходен предмет; устава на ООН – висш договор, друг договор не може да го отмени
-условия за едностранно прекратяване: 1/съществено нарушаване на договора – чл.60.
-при двустранния договор – т.1 дава право на другата да прекрати договора е изцяло или частично в частта на съществуващото нарушение; т.3 – кое е съществено нарушение – състои се в отказване да се изпълнява договора или нарушаване на разпоредба от договора, която има съществено значение
-при многостранния договор – ВКПД позволява на другите страни: 1/ да спрат или прекратят действието на договора спрямо държавана нарушител, 2/ ако участието е важно, може да прекратят действието изобщо тъй като договора няма смисъл без участието на тази държава, 3/ страна, която особено е пострадала да се позовава – т.2 б.Б на това нарушение и да спре прилагането на договора спрямо държавата на рушител.
-ако договора съдържа разпоредби до спиране и прекратяване те продължават да действат и след прекратяване или спиране на този договор. Всички тези основания за едностранно прекратяване не се отнасят за отношения и разпоредби за защита на права, по отношение на договори за защита на правата на човека и за хуманитарно прави не е основание да не изпълняват задълженията си по отношение на договорите за павата на човека
2/ последваща невъзможност за изпъленение на договора – валидно е когато изчезването на предмета не е възникнало от нарушение на искащата държава, ако е временна – договора само се спира
3/ при коренна промяна на обстоятелствата – да се изключи злоупотреба с тази клауза – чл.62 ВКПД. По принцип не се приема за основание освен в определени случай

Основание за недействителност
Основание за нищожност – 2 хипотези:
1/ абсолютен порок на волята на държава обвързана с този договор – чл.52 ВКПД
2/ сключване на договора в противоречие с императивни норми на общото МП
1/ и 2/ са абсолютни основания за нищожност. Появата на имеративни норми след като вече е сключен международния договор води до недействителност на международния договор и неговото прекратяване – чл.64
Основание за невалидност на съгласието: 1/ недействителност на съгласието поради безусловен порок на волята – двустранния договор се прекратява, а многостранния – не
-принуда – представителя да даде съгласие чл.51
основания за оспорване на съгласието:
-измама или подкуп на представителя на държавата – чл.49 ВКПД
-ако се твърди, че съгласието е дадено по погрешка – условен порок, условията са съществен интерес при обвързване и съществена грешка; държавата да не е спомогнала; държавата да не е била небрежна
Забранява се позоваване на норми от вътрешното право относно компетентността на лицето, което е подписало международния договор.
Последствия от недействителност, прекратяване, спиране – при недействителност разпоредбите на международния договор нямат юридическа сила и не пораждат права и задължения за страните, ако преди установяване на недействителността страните са извършили действия, всяка страна може да иска възстановяване на предишното състояние. Добросъвестните действия не са незаконни освен при измама или други.
Ако договора стане недействителен в последствие страната се освобождава от правата и задълженията занапред, не губят права и задължения до възникване на императивната норма. Прекратяване и спиране – чл.70 и чл.72 ВКПД – тези принципи се прилагат спрямо държавата, която излиза от един многостранен договор, тези последици се прилагат аналогично и при обявяване на недействителност на съгласието само на една държава. Вътрешното право на България препраща към норми на МП, но се изисква същия ред във вътрешен план като при сключване – предложение до МС, съгласуване, решение на МС и акт за денонсиране или излизане на България от международния договор, след уведомление за денонсиране от министъра на външните работи МД спира да действа.

17. Тълкуване на МД

Тълкуване на МД означава установяване на действителното му значение, изясняване на съдържанието му и произтичащите от това условия за правното му прилагане и изпълнение.
ВКПД не регламентира изрично понятието и видовете тълкуване в доктрината и практиката е възприета следната категоризация:
-автентично тълкуване – тълкуване осъществено по съгласие между всички страни по договора или орган на международна организация
-официално – дава се от международна организация или нейн орган, упълномощен от самия договор да тълкува неговите разпоредби.
-едностранно тълкуване – от една или няколко договарящи страни посредством тълкувателна декларация, тя обвързва само страната, която я е напрвила. Обикновенно се прави при сключване или присъединяване на МД. Тези тълкувателни декларации могат да поставят начало на определена практика по тълкуването
-тълкуване от трета страна – държава, съд, арбитражен орган, когато има споразумение между страните по договора
методи за тълкуване:
-граматическо/езиково/ - анализ на текста на база етимология, лексика и т.н. – езиково съдържание

-историческо/ретроспективно/ - изследва се историята на подготовката на международния договор, преговори, дипломатическа кореспонденция за заявления предходни договори и т.н.
-логическо – установява взаймовръзка между разпоредбите от договора с друг международен договор
-системно – политически и международно правен контекст
-телеологично – съгласува се смисъла на МД с целите и предмета му
Основни принципи и изисквания при тълкуването – общи и особени:
Общи:
1/ принцип на добросъвестността – за цялата система на МДП. Непрекомерно разширително или ограничително
2/ принцип на единството на контекста на меджународно правни актове
3/ принцип на ефиктевността – всички думи трябва да намерят място при тълкуването
4/ международно правна кохерентност/съгласуваност/
5/ водеща роля и място на намерението и волята на страните
6/ по-късна практика по прилагане на договора от страна на договора
Особени: чл.33 ВКПД

18. Внасяне на изменения в МД

чл.39 ВКПД – общо правило при двустранния договор едната страна предлага другата се съгласява, при многостранния – чл.40. Договарящи държави - дои тези, които още на са страни по договора.
Чл.39 ВКПД- част от част 4 “поправки и изменения в договора” съдържа: найменование, преамбюл, уводна част – част 1 – разпоредби относно обсега на конвенцията, приложното им поле във времето – тя няма обратна сила, част 2 – сключване и влизане в сила на договорите, част 3 – съблюдаване, прилагане и тълкуване на договора чл.26-27, част 4, 5, 6-други разпоредби, част 7, 8-допълнителни разпоредби
Договора може да бъде изменен по споразумение между страните всички договарящи държави имат участие във вземането на решение. Специално отправена покана до тях от страните по договора, специална покана на комитета на министрите.

19. там от тоя лист

20. Договори между международните организации

Виенска конвенция от 1986г не е влязла в сила, съдържа норми идентични с ВКПД от 69г. Догоровната правоспособност на международните организации се осеществява от нейно име от надлежно упълномощено лице. Следва да се представят пълномощи при сключване на международния договор, ако правилата на организацията и практиката на международната организация е такава се допуска определено лице да сключи международния договор без пълномощно. ВК от 86 – норми и структури като ВКПД в извесни промени с оглед спецификацията на международните организации
Акт на официално утвърждаване е равно на конфирмация от международните организации. Има разпоредби и за международни договори, само между международни организации чл.10, чл.16 и т.н.
Чл.73 ВК от 86г – изключение от общото правило: последващ закон отменя предшестващия прилага се конвенцията от 69г в този случай.

21. отпада

Край маа фака!
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Лекции - 2 /ПУ/

от Jantex » Сря Май 27, 2009 3:57 pm

И тези ли са на Орлин Борисов :??? (itwasntme)
Аватар
Модератор
 
Мнения: 254


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта