Лекции ПИ

Разработки по правна информатика, съобразени с актуалното учебно съдържание.

26. Използване на правната информация в правотворчеството и

от d.t » Нед Мар 07, 2010 8:11 pm

26. Използване на правната информация в правотворчеството и в правоприлагането

Използване на правната информация в правотворчеството

Характеристика
- Правотворческият процес е информационен процес.
- В него се организира, обработва и създава нова информация.
- Използва се информация:
 от различни източници;
 в различна форма
- Извършва се преобразуване на информацията:
 от социална в правна;
 от правни норми в нормативни текстове.
- Правотворческият процес като цяло, така и отделните негови стадии притежават информационна характеристика.

Резултатът от правотворческия процес
- Резултатът от правотворческия процес е нормативен акт.
- Той съдържа обобщена и систематизирана информация за регламентираните в него обществени явления и процеси.
- Тази информация възниква като резултат от събиране, систематизиране и обработка на други видове неправна информация.
- Правотворческият процес е процес на преобразуване на описващата информация в предписваща.
- Той е процес за създаване на нова информация.

Качествата на информацията, използвана в правотворческия процес
- Определя качествата на създаваните норм.актове.
- Изисквания:
 да е изчерпателна и пълна;
 да обхваща всички характеристики на обществените отношения, които са предмет на регулиране;
 да е създадена чрез обосновани методи – способите за обработка на пр.информация за създаване на норм.актове;
- При недостатъчна информация – непълен, неточен и необоснован норм.акт. Включването на такъв акт в системата на законодателството увеличава информацията, но не допринася за нейната подреденост.

Обща схема
- Правотворческият процес се осъществява чрез прилагане на формални и неформални способи за обработка.
- Използването на пр.информация не е само прилагане на последователност от способи за обработка.
- Поради това правотворчеството не може да се сведе само до последователност от способи за обработка.
- Стадиите на правотворческия процес са общата схема за анализ на информацията в правотворчеството.

Стадии на правотворческия процес
- Прогнозиране на законодателството
- Планиране на законопроект
- Изготвяне на проект на норм.акт
- Обсъждане и разглеждане на проекта за норм.акт
- Приемане на норм.акт
- Обнародване и влизане в сила

Прогнозиране на законодателството
- Събиране и обработка на социална информация
 Цел – анализ на социалните потребности и тенденции
 Видове – политическа, икономическа, научно-техническа
 Организирана по неюридически критерии
 Обработва се посредством общи способи – системен анализ, класифициране, статистически анализ, методът на експертните оценки. Съвременни методи – системи за анализ на data warehouses (бази данни от различни организации и дейности), data marts (бази данни, използвани за вземане на стратегически решения).
 Обработката преобразува тази информация. Обща форма на организиране – класификатори.
 Рубриките им съответстват на целите, за постигане на които се създава проектът на нормативен акт.
 Възможно е създаване на модели като обобщение на системни и статистически анализи.
- Създава се нова социална информация.
Съдържа отговори на въпросите:
 необходима ли е нормативна регламентация на съответните обществени отношения;
 какви са целите на бъдещата нормативна уредба;
 как новата уредба ще въздейства върху обществените отношения.

 Създават се прогнози за развитие на отношенията, за които предстои приемане на норм.акт.
 Това са социални, а не правни прогнози.
 Те се създават чрез неправни методи и съдържат социална информация.

Планиране на законопроект
При планиране на законопроект и предхождащото проучване на неговата необходимост се работи с по-конкретизирана информация.
І. Събиране и обработка на пр.информация
- Нормативната информация за действащата уредба на обществените отношения, до които се
отнася норм.акт
 извлечения от действащото законодателство – чрез търсещи въпроси. Например:
Всички разпоредби в действащите норм.актове, които съдържат термина „кредит”.
 практиката по прилагане на действащата уредба.
 предложенията за промени. Например от органите, на които е възложено изпълнението на определен норм.акт – чл. 551 ал. 1 от УПЗНА.
 уредбата на сходни обществени отношения от законодателството на други страни.
 актовете на ЕС;
 практиката на Съда на Европа.
ІІ. Създаване на нова информация за:
- причините, които налагат приемането на закона, и преследваните цели
 използва социалната информация, събрана и организирана в стадия на прогнозирането
 добавят и аргументи от правно-технически характер, възприети от информацията за действащата уредба и практиката по прилагането
- обхвата и основните положения на новата уредба
 предпоставка – събраната социална и правна информация.
 сравняване на структурите на съществуващите норм.актове, новите обекти на нормативна регламентация, както и структурите на сходна уредба в законодателството на други страни.
 На тази основа се определя именно обхватът и основните положения на новата уредба.
 По форма резултатът е класификатор, рубриките на който определят основните подразделения на новия норм.акт.
- очакваните резултати от прилагането на закона. Това предвиждане се основава върху резултатите от прогнозиране на отношенията по новата уредба;
- определят се финансовите и другите средства, необходими за прилагането на новата уредба;
- при законопроект, с който се систематизират или кодифицират нормативни актове, се извършва проучване на необходимостта, обхвата и начина на систематизирането и кодифицирането;
- анализ за съответствие с правото на ЕС.

Изготвяне на проект за норм.акт
Предпоставки:
- Социална информация
 от стадия на прогнозирането
 информацията за финансовите и другите средства, необходими за действие на новата уредба,
 информацията за очакваните резултати от нейната реализация.
- Правната информация
 която е събрана в предходния стадий.
 към нея се допълва информацията относно правно-техническите изисквания, на които следва да отговаря проектът за норм.акт.
Тези две групи информация се обработват. Прилагат се разнообразни способи за обработка на информацията.
В резултат на това се постига класифициране и преобразуване на информацията.

- социална информация - от етапа на прогнозирането
- правна информация - от етапа на планирането

- Класифициране на информацията
-- Изграденият на предходния етап класификатор относно обхвата и основните положения
на новата уредба тук се доразвива и конкретизира.
-- В резултат на това се създава подробен класификатор. Той се използва в два аспекта, по
отношение на два вида информация – събраната досега и нововъзникващата информация
за разпоредбите на проекта за нормативен акт.
-- Първоначално класификаторът организира всички видове информация, събрани до този
момент. Извършва се преструктуриране и съпровождащите го преобразувания на
събраната информация.
-- Целта е новата структура да обедини всички видове информация по всеки проблем и
подпроблем. Така се създава единна структура. Организацията на информацията около
нея показва повторения, противоречия, съвпадения. Евентуално възникват нови проблеми.
Извършва се синтез на цялата получена до момента информация. Нови преструктурирания
и уточнения допълват и доразвиват класификатора.
-- Класификаторът показва структурата на бъдещия акт. Рубриките на класификатора
представляват първоначален модел на частите, дяловете, главите, разделите на новия
норм.акт. Около тях е организирана информацията, необходима за създаване на новата
нормативна уредба.
-- Преобразуване на информацията. В този процес събраната разнородна информация към
всяка рубрика на класификатора се използва за създаване на конкретни разпоредби. За това
преобразуване се използват специални способи за обработка на пр.информация:
--- процедури за създаване на нов норм.текст;
--- процедури за отмяна или изменение на норм.текст.

Резултат –
създават нормативни разпоредби към всяка рубрика от класификатора.

- Клсифициране на информацията (продължение)
-- преценки за акта като цяло. Те имат юридически характер. Целта им е да съобразят
разпоредбите на новия акт с правно-техническите изисквания, в ЗНА – дали не
противоречи на Конституцията и другите норм.актове.
-- преценка дали проектът като цяло е съгласуван с изискванията на ЗНА и УПЗНА относно:
строежа, формулиране на разпоредбите, използваната терминология, препратки към
разпоредби в други норм.актове и пр.
-- мястото на акта в системата на законодателството: кои актове се отменят с него;
необходимо ли е продължаване действието на акт по прилагане на отменяван акт; какви
актове ще бъдат издадени за прилагане на акта; кой орган е натоварен с издаването им и в
какви срокове тези актове следва да влизат в сила.
В резултат на всички тези дейности класификаторът и събраната към него информация се преобразуват в проект за норм.акт.

УПЗНА:
Чл. 13.(1) Изготвянето на законопроекта обхваща:
1. изготвяне на първоначален проект;
2. обсъждане на проекта;
3. изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоночолния проект.
(2) Съобразно характера и обсега на предложените изменения могат да се изготвят и обсъждат и следните вариянти на проекта.
ЗНА
Чл. 26. (1) Изработването на проект на норм.акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
(2) Преди внасянето на проект на норм.акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
Чл. 27.(1) Министърът – вносител на проект на норм.акт, който подлежи на разглеждане от Министерския съвет, го изпраща за съгласуване на органите, чиито правомощия са свързани с предмета на регулиране на предлагания акт или които са задължени да го прилагат.
(2) Становищата на органите по ал. 1 се изготвят в 14-дневен срок.
Чл. 28.(1) Проектът на норм.акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.
(2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:
1. причините, които налагат приемането;
2. целите, които се поставят;
3. финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата уредба;
4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;
5. анализ на съответствие с правото на ЕС.
(3) Проект на норм.акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал.2, не се обсъжда от компетентния орган.

Отм. – ДВ, бр. 46/2007 - Чл. 2а. Лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов норм.акт, се уведомяват преди неговото приемане. Уведомяването се извършва чрез изпращането на проекта до представителни организации на тези лица, чрез публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.


УПЗНА:
Чл. 23.(1) За всеки проект за норм.акт се образува досие. То отразява хода на изготвяне на проекта и се попълва от съставителя.
(3) Досието се съхранява от органа, който е издал акта.
Чл. 45. (1) Проектът на акта по прилагане на закона се изготвя заедно със законопроекта и се приема в срока на влизане на закона в сила, освен ако законът влиза в сила веднага или три дни след обнародването му. В този случай актът по прилагане на закона се приема най-късно в шестмесечен срок от влизане на закона в сила.
(2) Предходната алинея се прилага съответно и за изменения в актовете по прилагане на закона, които произтичат от неговото изменяне или допълване.

Обсъждане и разглеждане на проекта за норм.акт
Тук възниква:
- информация от мотивираните становища на заинтересуваните министерства, други ведомства и обществени организации. Според чл. 15, ал. 1 от УПЗНА те организират обсъждане на законопректа и дават мотивирано становище.
Чл. 15.(1) Органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
(2) Органът по предходната алинея може да поиска становище по законопроекта и на научни организации или специалисти по споразумение с тях.
- становища на научни организации и специалисти.
- при обществено обсъждане на норм.актове се събира информация за мненията и предложенията на гражданите по проекти на норм.ативни актове. Тези мнения и предложения се систематизират и се докладват пред нормотворческия орган.
Чл. 16. Въз основа на обсъждането съставителят внася необходимите изменения в законопроекта и го представя на органа, който отговаря за изготвянето му.

Тази информация се събира и организира съобразно структурата на вече създадения проект за норм.акт.
Първоначално, при събиране на информацията, се използват общи способи за обработка на информацията.
Впоследствие, след като информацията от обсъжданията е събрана и организирана, се използват специални способи за обработка.
Това всъщност е повторение на преобразуването на информацията, осъществено на предходния стадий.
Събраната информация се използва за промяна и допълване на проекта за норм.акт.

Стадии на правотворческия процес
- Приемане на нормативния акт
- Обнародване и влизане в сила
 Нови средства за обнародване и доставяне до адресатите
 Нови начини за съществуване на нормативните правила
 Нови качества на нормативните явления
 Нови начини за действие на нормите

Използване на правната информация в правоприлагането
Характеристика
- Информационен процес.
- В него се организира, обработва и създава нова информация.
- Тази информация се съдържа:
 В нормативните текстове
 В нормативните структури
 Във фактите по делото
Етапи
- установяване на фактическите обстоятелства (установяване на фактическата основа на делото);
- избор и анализ на правните норми (установяване на юридическата основа на делото);
- решаване на делото, изразено в акт за прилагане на правото

Установяване на фактическите обстоятелства
- Тук се събира и обработва информация за фактите по делото
 като ориентир се използва нормативната информация, знанието на правните норми и особено за хипотезата, в която се описват юридическите факти
 подрежда и насочва събирането на информацията за фактическите обстоятелства по делото, придава юридическа специфика на действията по събиране и обработка на информацията.
 Изискванията – пълна, достоверна, събрана по съответния ред. Последното изискване придобива особено значение в правото. Видът и начинът за събиране на информация в правоприлагането са нормативно регламентирани.

Избор и анализ на правните норми
- Избор на основна норма, която регламентира основните качества на фактическия състав.
- Изграждане на нормативна юридическа конструкция.
- Изграждане на функционални структури.
- Проверка за автентичността и юридическото действие на нормите.

Решаване на делото
- Тук се използва информацията, събирана и обработвана през първите два стадия.
- Възниква нова информация, обективирана в реквизитите и текста на правоприлагащия акт. Информацията, събирана на предходните стадии, тук се използва за вземане на решение. Негоното качество до голяма степен зависи от обема, пълнотата и качеството на събираната и обработена информация.
- На този стадий възниква юридически акт – документ.
 
Мнения: 132

Re: Лекции ПИ

от d.t » Нед Мар 07, 2010 8:13 pm

Това е 1 към 1 от сайта му, иначе лекциите във http://valtcheva.com/index.php?option=c ... &Itemid=29 вършат перфектна работа, казвам го от позицията на човек, който си е взел изпита с ден и половина учене по тях.
 
Мнения: 132

Предишна

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron