41. Министерски съвет – висш орган на изпълнителната власт

[northern-star]

41. Конституционни основи на организацията на Министерския съвет. Министерски съвет – висш орган на изпълнителната власт. Избор, състав, прекратяване на пълномощията

Министерският съвет е правителството на държавата. Той е орган на изпълнителната власт, на който се възлага осъществяването на програмата на парламентарното мнозинство. То е поставено в зависимост от доверието и подкрепата на парламента, пред който е политически отговорно.

МС е титуляр, централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Самата изпълнителна власт се осъществява въз основа и в изпълнение на законите. Общата компетентност на МС намира израз във възможността му чрез своите актове и дейност да въздейства върху различни обществени сфери. Министрите и ръководителите на ведомства без ранг на министерства са органи със специална компетентност. Органите на изпълнителната власт функционират на принципа на йерархичността. Разпорежданията на правителството са задължителни за всички органи на изпълнителната власт, до които са адресирани.

Образуване:
В парламентарните републики при конституиране на правителството вземат участие парламентът, държавният глава и парламентарните групи. Нужни са съгласувани действия и сътрудничество между тях. У нас правителството се назначава от парламента. Правомощията се прекратяват по силата на чл. 111

>> с гласуване на недоверие на МС или министър-председателя
>> с приемане на оставка на МС или министър-председателя
>> при смърт на министър-председателя
Чл. 112 - при получаване на вот на недоверие от парламента.

Независимо от основанията, във всички случаи на подаване на оставка до избиране на новото правителство старото продължава да изпълнява функциите си.
След подписване на оставка на правителството или прекратяване на пълномощията му влиза в действие процедурата по създаване на нов МС. В предварителната фаза вземат участие президентът и парламентарните групи. Конституционният съд определя ролята на президента като посредническа. Президентът с указ възлага проучвателен мандат за съставяне на правителство на посочения от най-голямата парламентарна група кандидат, ако той отговаря на изискванията за избираемост. Обикновено за министър-председател се предлага лидерът на партията или коалицията, която има мнозинство в парламента. У нас е възприет „екипният принцип” за съставяне на правителство. На министър-председателя се дава възможност да предложи структура и правителствения екип, с който ще работи. Той има това право, защото той е отговорен за цялостната дейност на МС.

Когато първият проучвателен мандат е неуспешен, президентът е задължен да възложи на втората по численост парламентарна група да предложи кандидат за министър-председател. Ако и това е неуспешно, президентът за трети път възлага мандата, но не е задължен да е на третата по големина парламентарна група. Ако и трите проучвателни мандата се окажат несполучливи и НС не успее да състави МС, парламентарните възможности за съставяне на правителство се изчерпват. Конституцията възлага на президента да състави служебно правителство като изход от парламентарната криза.
Кандидатът за министър-председател се счита за избран, ако за него са гласували повече от половината от участвалите в гласуването. Избраният МС полага клетва пред НС на основание чл. 76, ал. 2 от Конституцията.

Срок и състав:
Ако не възникнат ситуации за предсрочно прекратяване на пълномощията на МС на основание чл. 111, ал. 1 и чл. 112, ал. 2 от К мандатът му съвпада с този на НС. При нормални условия срокът на дейност на правителството може да бъде 4 години. Конституцията не определя числения състав на МС, а посочва, че той се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри. Конституцията не се обвързва с поименното определяне и броя на видовете министерства. Това дава възможност за по-голяма оперативност на МС и на НС да правят промени в системата.
В определени периоди съществува института на т. нар. „министри без портфейл”. Те не оглавяват министерства, а отговарят за конкретни мероприятия или за определена сфера на държавната дейност.
Председател и членове на МС могат да бъдат лица, които са само български граждани, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание лишаване от свобода. На народен представител, избран за министър, се прекъсват пълномощията му за времето, през което е министър.

[Nasko_TKD]

Бих искал да направя едно уточнение - МС няма мандат. Никъде в Конституцията не се дава точен срок и не се използва думата "мандат". Срокът, за който МС получава правомощията си просто съвпада със срока на мандата на НС - 4 години. Смяната на МС е свързана с правото на новият парламент (след изтичането на четиригодишния мандат и провеждането на избори) да излъчи свое правителство, на което гласува доверие.