24. Контрол в системата на местното управление

[northern-star]

24. Контрол в системата на местното управление

Според ЗМСМА изпълнителната власт по места се осъществява в две степени – област и община. Налице е процес на децентрализация на държавното управление чрез прехвърляне на компетенции от центъра към общината. Общината е със значително разширени компетенции. Съгласно Конституцията (чл. 139, ал. 2) кметът в своята дейност освен че се ръководи от закона, се ръководи и от актовете на общинския съвет. Така последният има поглед върху това как се изпълняват актовете, т.е. упражнява контрол. Според ЗМСМА актовете на кмета, които са в нарушение на определени решения на общинския съвет, могат да бъдат отменяни от него. Контрол върху изпълнителната власт в общината в лицето на кмета имат право да осъществяват и отделните общински съветници чрез „питания”. На тях кметът е задължен да отговори устно или писмено на същото заседание, освен ако общинският съвет не реши друго.

Подчинението по вертикална линия съществува между различните по степен изпълнителни органи – кметове и областни управители, респективно между изградените към тях специализирани органи, също между кметове на общини и кметове на райони и кметства.

Децентрализацията в държавното управление не означава пълна откъснатост от центъра. Държавното управление по места започва от областите и едно от главните му предназначения по К (чл. 142) е да съдейства за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси. Контролът по вертикалната линия в системата на местното управление като правило не е съпроводен с формални изисквания – той е само за законосъобразност, с което се отчита проблемът за по-голямата самостоятелност на управленските органи по места. Не е допустимо вмешателство в оперативната управленска дейност, защото няма контрол за правилност.

Контролът по хоризонтална линия се осъществява между еднакви по степен органи, но с различен обем на властническите правомощия, каквито са кметовете на общини и специализираните органи като органи с обща и специална компетентност. Той е неформален контрол по принцип, всеобемен – и за законосъобразност, и за правилност, което произтича от едностепенността и непосредствената връзка между контролиращи и контролирани от една страна и от друга – от непосредственото ръководно положение на кмета спрямо общинската администрация.