Въпрос за конспекта по ОТП (задочно )

Предмет и метод на ОТП. Място на ОТП сред другите науки. Що е право? Възникване на правото. Основни правни понятия: източници на право, субективни права и правоотношения, юридически факт, правонарушение. Теория на тълкуването.

Разработки по ОТП

Въпрос за конспекта по ОТП (задочно )

от dieselfreak » Пет Май 08, 2009 8:45 am

24. Ценности и ценностни съждения в правото .

31. Понятие за юридическа санкция.
32. Основни видове юридическа санкция.
33. Санкционна охрана на правната норма.

38. Индивидуални правни субекти – правосубектност , видове.
39. Колективни правни субекти – правосубектност , видове .

59. Правотворчество .
60. Етапи на правотворческия процес .

69. Юридически актове – обща характеристика .
70. Юридическа сила и ранг на правните актове .
71. Основни видове юридически актове .

74. Действие на юридическите актове – обща характеристика .
75. Действие на юридическите актове във времето . ( Влизане в сила )
76. Загубване на юридическата сила на праните актове .
77. Действие на юридическите актове за напред . Обратно действие на нормативните юридически актове .
78. Юридическа отговорност . Обща характеристика . Основания .

Знам че първите четири въпроса са отпаднали от конспекта за миналата година, но за тази нищо не съм чул за отпаднали въпроси. Това е от конспекта за задочниците. Тези въпроси не ги намерих нито във форума, нито в учебника.Ако може дайте линкове за тях , ще съм ви много благодарен.
 
Мнения: 2

Re: Въпрос за конспекта по ОТП (задочно )

от busybee » Вто Юни 09, 2009 5:24 pm

Ами и аз имах проблеми с тези въпроси, материал за повечето от тях- на този линк

http://legaltheory.org/index.php?rid=19&pid=1

edit: ето и за правотворчество, но е по учебника на проф. Милкова

Правотворчество

Правотворчеството е своеобразен, изключително сложен етап в сложния и продължителен процес на формиране на правото- тогава когато държавата вече активно се намесва в правообразуването чрез различните свои правотворчески органи. По своята същност правотворчеството е трудна интелектуална, творческа дейност, която се осъществява в рамките на извънредно сложна продължителна във времето процедура, регламентирана предварително от действащото право, която може да се определи като своеобразна технология за създаването на правотворческите нормативни актове. Цялостната правотворческа дейност се осъществява посредством различни правотворчески актове- т.е различни юридически действия, които за свой краен резултат имат въвеждането в закона на формираната вече правнорелевантна воля.
Различните относително обособени в правотворческата процедура организационни действия в правната литература и юридическа практика се обозначават като отделни етапи на правотворческия процес като най-сложен и продължителен е законодателният.

• Особено важно е правотворческата дейност на държавата в континенталната правна система. По традиция в тази правна система правотворчеството по своето значение е решаващ, конститутивен етап на процеса на правооразуването.

Етапи на правотворческия процес

Основните етапи на законодателния процес са четири:
• законодателна инициатива
• обсъждане на законопроекта
• вземане на решение (гласуване на законопроекта, възвеждането му в закон)
• обнародване в „Държавен вестник”

1. Законодателната инициатива има за основна задача предварителната подготовка на законопроекта. Тя е първият етап на законодателния процес. Право на законодателна инициатива според КРП имат Миснистерският съвет и всеки народен представител, както и Президента- главно във връзка с приемането на нова Конституция.
Основните правни възможности, които се включват в структурата на правото на законодателна инициатива са:
а) приемане на решение за необходимостта да се изготви законодателен проект;
б) подготовка на текста на законопроекта;
в) сезиране на НС с изготвения законопроект;

Подготовката на текста на законопроекта може да включва предварително обсъждане в рамките на колективи от специалисти в съответната област, от юристи, както и предварително всенародно обсъждането този законопроект. Изготвеният текст се внася в НС посредством сезирането му от субекта, имащ право на законодателна инициатива. Сезирането представлява правна възможност на своя титуляр, предпоставящо юридическо задължение на сезирания орган да се произнесе по внесения законопроект.

2. Вторият етап, обсъждането на законопроекта от НС, минава през два основни етапа:
а) предварително обсъждане на законопроекта в съответните постоянни комисии и
б) обсъждането на законопроекта в пленарната зала.
Предварителното обсъждане на законопроекта има за цел да се огледа добре законопроекта, да се преработи и усъвършенства, за да се улесни обсъждането му в пленарната зала. По своята същност комисиите са само помощни органи на НС.
Същинското гласуване на законопроекта става в пленарната зала. Предварително условие за валидно обсъждане на законопроекта е наличието на предвидения в Конституцията кворум- необходим брой депутати, които трябва да присистват в пленарната зала, за да се извърши обсъждането на законопроекта. Кворумът може да е обикновен (присъствие на повече от половината народни представители) или квалифициран.
Обсъждането на законопроекта става на две четения. Първото е свързано с приемането му по принцип, а второто е по същество-извършва се текст по текст.

3. Вземането на решение става чрез гласуване от народните представители. Според КРП НС приема законите и другите актове с мнозинство не по-малко от половината от присъстващите народни представители.
Тъй като правото е най-важният нормативен регулатор в обществото, се изхожда винаги от презумцията, че незнанието на правото никога не оневинява. Това изисква от всички адресати на правото добре да го познават, за да могат да се съобразят с него. Това довежда и до четвъртия основен етап в правотворческия процес.

4. Задължителното обнародване в „Държавен вестник” на нормативния акт представлява важен механизъм, заложен в действащото право, за да може то да стигне до своите адресати- иначе те не биха могли да съобразят поведението си с неговите изисквания.
Законите се пропагандират от повечето средства за масова комуникация, но само един от тези начини може да има официално значение и да породи правни последици- В България това е публикуването на нормативния юридически акт в „Държавен вестник”.

• Правотворческите актове представляват особен вид правомерни юридически действия, осъществяващи се в резултат на правотворческата дейност на съответните компетентни държавни органи- правотворческите, органите н законодателната власт.

Правотворческите актове могат да се класифицират в две категории:
А) Процедурни (процесуални) актове- решения в хода на правотворческата дейност. Те имат междинно, отнасящо се до чисто процедурни отношения, значение
Б) Правотворчески юридически актове- представляват краен резултат от правотворческия процес. В тях се закрепва и конституира държавноправната воля на съответните компетентни държавни органи, насочена към установяване, изменение или отмяна на юридическите норми.


ПС: Всичкото инфо е само от legaltheory, не си търсил достатъчно ;)
 
Мнения: 5


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта