7.Назначаване на съдебната експертиза в гражданското произво

[lindeman_]

7.Назначаване на съдебната експертиза в гражданското производство. Съдържание на решението /определението/ за назначаване- правни изисквания.
Общи черти и различия на правната уредба на експертизата в наказателното и гражданското производство.
Тр да направя прилики и разлики в нак и граж!!!!!!!!
Назначаване – изчерпателно уредено в НПК и ГПК. Основни норми – чл 144 НПК, 195 ал 1 ГПК. Съдържание на акта за назначаване- чл 145 НПК и 197 ал 1 ГПК. Начин на връчване – 152 ал 2 НПК, 197 ал 1 и 2 ГПК. Лицата, на които се възлага експартизата – 147 НПК, 196 ГПК. Основания за допълнителна и повторна – 153 НПК, 201 ГПК. Принципи при назначаване:- необходимост от спец знания не въобще, а в областта на науката, из и тех – 144 НПК и респ науката, изкуст, занаятите и др 195 ал 1 ГПК.
ЕКСПЕРТИЗИ СЕ ВЪЗЛАГАТ САМО НА ФЛ!!!!!!, СПЕЦИАЛИСТИ, ПРИТЕЖАВАЩИ НЕОБХОДИМАТА ПРОФЕСИОНАЛНА ПРАВОСПОСОБНОСТ, ПОДГОТОВКА И ОПИТ В СЪОТВЕТНАТА ОБЛАСТ – 147 И 148АЛ 1- 5 НПК, 195 АЛ 1 И 197 АЛ 1 ГПК.
ВЪЗЛАГАНЕ НА НЕЗАИНТЕРЕСОВАНИ ОТ ИЗХОДА ДЕЛОТО ЛИЦА – 148 АЛ 1 ДО 4 ВР ЧЛ 29 Т 7 ДО 9 НПК И ЧЛ 198 ГПК.
ЗАБРАНА ЗА СЪВМЕСТЯВАНЕ НА ДВЕ ПРОЦЕСУАЛНИ КАЧЕСТВА ПО ЕДНО И СЪЩО ДЕЛО – 148 АЛ 1 Т 1 И 2 ВР ЧЛ 29 Т 1 ДО 6 НПК.
НЕЗАВИСИМОСТ НА ЕКСПЕРНТА ОТ СТРАНИТЕ В ПРОЦЕСА – 148 АЛ 1 Т 3 НПК, 198 ГПК.
Назначаване на СЕ освен по искане на органите на досъдебното производство и съда- чл 144 ал 1 НПК и на страните по делото – 195 ал 1 ГПК, 275 НПК – може основна, допълнителна или повторна.
В ГПК ИСАНЕТО НА СТРАНА ЗА НАЗН НА ЕКСПЕРТИЗА ПОДЛЕЖИ НА ОСПОРВАНЕ ОТ ДРУГАТА СТРАНА. Тя може да изложи контрааргументи или да оспори основателността на съображенията, с които е мотивирано искането за назначаване на експертизата. Аналагично се процедира и в съдебното производство по наказателни дела, когато този въпрос се поставя за пръв път по време на съдебното заседание. Страните могат да развият противоположни гледища в зависимост от убеждението им за необходимостта от специални знания и съответните им интереси, които защитават. Актоът за назначав е постановл на прокурора и опр на съда. Законът описва основните му компоненти. Изискване за писмена форма плюс чл 145 НПК, 197 ГПК – основание за назн, обект, предмет, задачи, експерт, материали, срок. Основно място заемат данните за обекта на експертизата. ТОЙ ТР ДА БЪДЕ ДОСТАТЪЧНО ИНДИВИДУАЛИЗИРАН И ЯСНО ОТГРАНИЧЕН ОТ ДР СХОДНИ ОБЕКТИ ВЪРХУ СЪЩАТА МАТЕРИАЛНА ОСНОВА. Спец внимание се отделя на задачите формулировката тр да отговаря на 3 изисквания: - изчерпателност
- правилна предметна определеност, изключване смесването с др експертизи, изясняването на ноторно известни обстоят и на обстоят по прилагането и тълкуването на законите
- осъществимост – възможност за решаване на задачата при съответното развитие на методиката на експертизата и достиженита та науката. Забрана за произнасяне по въпроси от компетентността на ръководно решаващия орган. – правни категории.
Посочват се и данни за експерта – чл 145 НПК, 197 ал 1 ГПК. Срокът за преставяне на заключ е с основополагащо значение – НОВИЯТ ГПК – ЧЛ 199 – ПОНЕ ЕДНА СЕДМИЦА ПРЕДИ СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. ВРЕМЕТО ЗА ИЗВ НА ЕКСПЕРТИЗАТА СЕ ПРОСТИРА МЕЖДУ ЗАСЕДАНИЕТО ПО НАЗНАЧАВАНЕ И ПОНЕ 1 СЕДМИЦА ПРЕДИ ЗАСЕДАНИЕТО ЗА ПРИЕМАНЕТО Й. В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ТОВА Е УРЕДЕНО ПО – РАЗЛ ИЧНО – ОСНОВНАТА ЕКСПЕРТИЗА ПОНАЧАЛО СЕ ИЗВ В СТАДИЯ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО, ПОРАДИ КОЕТО И ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА СРОКА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО Е ОТ ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ НЕ САМО ЗА ПЪЛНОТАТА И КАЧЕСТВОТО НА ЕКСПЕРТОНТО ИЗСЛЕДВАНЕ, НО ДО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО В СРОКА ПО НПК – ЗАТОВА ПРИ ОПР НА СРОКА СЕ ИЗХОЖДА ОТ СЛОЖНОСТТА НА ИЗСЛЕДВАНЕТО , ХАРАКТЕРА НА РЕШАВАНИТЕ ЗАДАЧИ, УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВ НА ЕКСПЕРТИЗАТА И ОПИТНОСТТА НА ЕКСПЕРТА.
Втората хипотеза за назначаване е по време на съдебнота заседание. С изменение то а чл 149 ал 3 НПК се предвижда, че вещото лице представя заключението 5 дни преди датата не съделбното заседание, а ал 4 предвижда, че ЗАКЛЮЧЕНИЕТО СЕ ПРЕДСТАВЯ ОТ ВЕЩОТО ЛИЦЕ С ПРЕПИСИ ЗА СТЛАНИТЕ. Актът за назначаване на експертизата подлежи на изменение и допълнение от органа, който го е издал във всички негови часто, вкл и досежно избрания експерт. Заместването става по процедурата на назначаването. Наред с НПК и ГПК на назначаването отд внимание и ЗСВ и подзаконовите н а в тази област – Наридба № 1 на ВСС – 16.01.2008, ДВ бр 11 2008 г., Наредба № 10, 88 г за съдебните и арбитражните експертизи, Наридба № 20 94 за СМЕ, СПЕ, Наредба № 1 96 за автотехнич експ.
Във връзка с материята за назначавено на експертизи се поставят още два въпроса:
длъжен ли е назначаващият орган да уведоми заинтересованите лица за назначената експертиза?
Трябва ли отказът за назначаване на експертиза на органа да се фиксира мотивирано в съответния процесуален докемент?
ГПК и НПК дават еднаква уредба – не е предвидено уведомяване на заинетресованите лица. – чл 151 ал 1 НПК, чл 148 ал 3 – такова уведомяване е необходимо, защото при изв на експертизата страните могат да поискато от органа, назначил експертизата, да предпише на вещото лице провеждането на някои изследвани или изслуш на отделни лица, които могат да бъдат полезни за експертизата!!!!!!! Казаното налага, че тези заинтересоване лица тр да бъдат уведомени. На това навежда и логическото тълкуване на чл 148 ал 3 НПК, по силата на което ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ ЛИЦА ПРЕДЯВЯВАТ ОТВОДА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРЕД ОРГАНА, НАЗНАЧИЛ ЕКСПЕРТИЗАТА, а чл 196 ал 2 ГПК – всяка от страните мож да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията на предходната ал 1 → и в двата случая за да реализират правата си, страните тр да бъдат уведомени за назначаването на експертизата и името на вещото лице. ГПК и НПК не придвиждат изискване при отрицателно становище органът да отклони мотивирано искането, което важи и за отказа за самото назначаване на експертизата. ТАЗИ НОРМАТИВНА ПРАЗНИНА СЕ ИЗБЯГВА БЛАГОДАРЕНИЕ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА – АКТЪТ ЗА ОТКАЗ НАЗНАЧАВАНЕТО ТР ДА Е МОТИВИРАН.
Необходимо продължение на процедурата е пректическото й възлагане на експрерта и предупреждавенот за отговорността, която носи:
административна, ако откаже да даде заключение
наказателна, ако даде невярно заключение
Неоснователно по слата ан чл 200 ГПК отговорността на експерта за даване на невярно или заинтересовано заключение се напомня НЕПОСРЕДСТВЕНО ПРЕДИ ДЕПОЗИРАНЕ НА ЗАКЛЮЧЕНИЕТО В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ, А НЕ СЛЕД НАЗНАЧАВЕНО НА ЕКСПЕРТИЗАТА.
НПК – чл 151 ал 2 – актът за назнач на експертизата се връчва на вещото лице след като му се разяснят правата и зад и отговорностите, които носи, ако даде невярно заключ.
НПК – чл 151 ал 1 – законът предвижда ненужва уредба – огранът, назначил експертизата , да призовава вещото лице, за да провери самоличността му, компетентността, отношението към обвиняемия и пострадалия и основанието за отвод.
Общи черти и различия при назначаване на експертизата по НПК и ГПК:
Общи – назначаванеь когато за изясняв на релевантни по делото факти са необходими спец зания от областта на.... Общ е принципът за преценка на експертното заключение – успоредно с другите доказателствени материали по делото – чл 202 ГПК и 154 ал 2 НПК. Недопустимост за назначаване на експертиза за преценка на въпроси от компетентността изключитално на ръководно решаващия орган. И в двата процеса укспертизата се провежда от ФЛ, а не ЮЛ. Реквизитите на акта за назначаване са сходни. И в двата процеса на се допуска голословното отричане или мълчаливото отхвърляне на експертното заключение от съда.
Различия: - обусловени от вътрешната им законова затвореност. Първото се отнася до основанията. Понастоящем с новия ГПК това различие отпадна – чл 195 ал 1 - вещо лица се назнач, когато са необходими .... – уеднакви се с чл 148 и сл НПК. С разпоредбите на чл 195 ал 1 ГПК се възприе и наложилото се в практиката изискване за недопускане съвместяване на .... Има различие и при допълнителната и повторна експертиза – чл 153 НПК решава въпроса значително по – добре от чл 201 ГПК, чл 203.В НПК СЪДАТ ПОСОЧВА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, ДОКАТО В ГПК Е ВЪЗПРИЕТ ПРИНЦИПЪТ НА СЪСТЕЗАТЕЛНОСТ. ИМА И РАЗЛИКИ В САМОТО ПРИЗОВАВАНЕ В СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. НОРМАТИВНО ПО – ДОБРА УРЕДБА ДАВА ГПК – ЧЛ 200 АЛ 1 – ВЕЩОТО ЛИЦЕ ВИНАГИ СЕ ПРИЗОВАВА НА ЗАСЕДАНИЕТО, ЗА ДА ДАДЕ ОБЕЩАНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА ВЯРНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, ДА ПОТВЪРДИ ПРЕДСТАВЕНОТ ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ДА ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИТЕ, А НЕЯВЯНЕТО ВОДИ ДО ОТЛАГАНВЕ НА ДЕЛОТО. В НПК е предвидена възможност за приемане заключението на вещото лице и без явяването му в съдебното заседание, ако е налице съгласието на страните за това.
ПРИНЦИПЪТ НА НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ Е НАРУШЕН!!!!!
Чл 149 ал 5 – разпит с видеоконферинция и телефонна конференция, когато е извън страната.
Има разлика в сроковете за представяне на експертното заключение. НПК – 5 дни преди съдебното заседание, ГПК – не по – малко от 1 седмица. НПК – представяне на заключението с преписи за страните, докато в ГПК това изрично не е посочено, макар че практиката го е наложила.