Казуси

Административни актове. Издаване и обжалване на административните актове. Компетентност на изпълнителните органи на държавата. Административни нарушения и административни наказания. Принудителни административни мерки. Нормативна уредба.

Разработки по административно право

Разработки по административен процес

Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 2:57 pm

Казус 1
Иванка Петрова, българска гражданка по рождение, неомъжена, пребивавала в Полша в периода 2000 – 2002 г. През 2002 г. тя родила дете. В болницата поискали в акта за раждане да се посочи името на бащата и тя посочила едно мъжко име – Атанасов. Детето било записано в акта за раждане като Иван Георгиев Атанасов.

След завръщането си в България Иванка Петрова поискала да впише детето в регистрите на гр. София, но й било отказано. Тя сключила брак с Васил Михов и заминала с него за Германия. Поискала да вземе детето със себе си, но й отказали, защото детето нямало документи за самоличност, вкл. международен паспорт.

Иванка Петрова поискала от кмета на район „Централен” да издаде (или разпореди да се издаде) акт за раждане на детето й, като представила заверен препис от акта за раждане на детето, издаден в Полша. Кметът отказал на основание чл. 44 ал. 2 от Закона за гражданската регистрация. Тя повторила молбата си до кмета на Столична голяма община, който потвърдил отказа на районния кмет. Иванка Петрова подала жалба до Софийски градски съд.

Как трябва да се произнесе съдът?


Казус 2
В областния център град П. се състоял протест на шофьорите от градския транспорт, които искали изплащане на неплатените им заплати. По време на протеста напрежението се повишило и кметът на района наредил на началника на съответното районно полицейско управление да установи полицейски кордон около протестиращите. Началникът на РПУ отказал с мотива, че не е подчинен на кмета на района. Районният кмет се свързал с кмета на общината и поискал такова нареждане. Общинският кмет го упълномощил устно да дава нареждания от негово име и потвърдил това пред началника на РПУ. Началникът на РПУ се подчинил на заповедта на районния кмет и установил полицейски кордон. Това довело до още по-голямо напрежение сред протестиращите. Кметът на района преценил, че се извършва мащабно нарушение на обществения ред и поискал от протестиращите да напуснат района. Те отказали. Той наредил на началника на РПУ да издаде заповед до полицаите да разпръснат протестиращите. Началникът на РПУ отказал да издаде такава заповед и поискал да я получи лично от кмета на общината. Тогава кметът на района лично повел полицаите и те разпръснали протестиращите. Кметът лично задържал организаторите на протеста под предлог, че след надлежно предупреждение възпрепятствали изпълнението на задълженията на полицията. След разпръсването на протеста се получила писмена заповед от кмета на общината, потвърждаваща валидността на заповедта на районния кмет.
Пострадалите в сблъсъците подали граждански искове срещу РПУ и общината по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Задържаните организатори на протеста подали и искове срещу кмета на общината по чл. 101 и 102 от Закона за държавния служител.

Направете анализ на издадените заповеди, правомощията на органите, допустимостта и основателността на исковете.

Закон за местното самоуправление и местна администрация
Закон за държавния служител
Закон за МВР
Административно право, К. Лазаров, стр. 96 - 128


Казус 3
Администрацията на Министерски съвет провела конкурс за попълване на щатно място за експерт. На конкурса били класирани трима кандидати. До назначаването първият класиран се отказал и бил назначен вторият. В това време министър-председателят бил извън страната и актът за назначаване бил подписан от зам. Министър-председателя, на когото било възложено провеждане на конкурса. Класираният трети обжалвал акта на зам. Министър-председателя с твърдението, че органът по назначението не бил компетентен. Министър-председателят отказал да разгледа жалбата като недопустима. Тогава лицето обжалвало пред Върховния административен съд.

Как трябва да се произнесе съдът?


Дарина Зиновиева, Ръководство по Административно право и административен процес, 2004 г.

Стр. 40 – Казус 4
Стр. 42 – Казус 5


Казус 4
Офицерът лейтенант Петров завършил военно училище през 2002 г. Бил зачислен щат А-1122 "Допълнителни временни длъжности на випускниците на военни училища" на министъра на отбраната и назначен за срок от една година в поделение 46690 в гр. Пловдив.
След една година министърът на отбраната със заповед ОХ-232/2003 г. наредил на началника на Генералния щаб на Българската армия да отмени щат А-1122. Началникът на Генералния щаб със своя заповед ОК-56/2004, на основание чл.78, ал.4 от ЗОВС и заповед ОХ-232/2003 г. наредил провеждане на кадрови подбор в поделенията, където служели офицери по щат А-1122. След провеждане на подбора комисията преценила, че няма подходяща длъжност за л-т Петров. Със заповед КВ-3302/2004 за прекратяване на договора за редовна военна служба, освобождаване от длъжност и редовна военна служба и зачисляване в резерв Петров бил уволнен на основание съкращаване на заемания от него щат.
Петров решил да обжалва заповедта на министъра на отбраната.

Как трябва да се произнесе съдът?


Казус 5
На 12. 04. 2006 г. органите на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите извършили проверка в склада на ООД Х и установили, че 35 от бутилките на обща стойност над 440 лв. са или без бандерол, или с неистински бандерол. Иззели ги и съставили протокол. Седмица по късно бил съставен констативен акт за извършено нарушение, с което ООД Х било обвинено в извършване на нарушение на чл. 64 от Закона за акцизите и данъчните складове.
Управителят на фирмата възразил, че не е правомерно налагането на санкция по този текст, тъй като е закупил бутилките алкохол от друга фирма, чийто данни посочил и не е могъл да носи отговорност за действията на тази фирма. Ако този аргумент не бъде уважен, той помолил да се приложи текстът на чл. 28 б. А от ЗАНН предвид малозначителността на деянието и липсата на нарушения в миналото.
Наказващият орган наложил имуществена санкция от 2000 хил. лв. и постановил отнемане в полза на държавата на конфискуваните вещи.
Управителят обжалвал пред районния съд наказателното постановление като незаконосъобразно и необосновано. Той изтъкнал, че в него не е отразено правното основание на отнемането на бутилките алкохол, не са посочени точно отнетите вещи като вид и количество.
С решение от 03. 08. Районният съд отменил наказателното постановление, прилагайки чл. 28 и 57 ЗАНН.
Териториалната дирекция подала касационна жалба пред Окръжния съд, твърдейки, че чл. 57 ЗАНН не изисква посочване на иззетите вещи, такова е и решението на чл. 53 НК, така и Тълкувателно решение на Върховния съд 17-86-ОСНК допуска отнемане на вещите да стане с допълнително постановление от органа. Дирекцията не се съгласила с малозначителността на деянието, защото към момента на издаване на постановлението това е било деяние, което значително е нарушавало реда на държавното управление, извършването на деянието за първи път е част от обективния състав на нарушението и съгласно чл. 56 НК това не е смекчаващо вината обстоятелство.

Как трябва да се произнесе Окръжният съд?


Казус 6
Задължително задание 1
КАЗУС:
Със заповед на началника на Направление “Документи за самоличност и миграция” (НДСМ) при Областна дирекция на полицията (ОДП) била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “недаване разрешение за напускане на страната и неиздаване на паспорти и други заместващи ги документи на основание чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на лицата А.А. и Б.Б. за срок от 5 години”. Основание за издаването на заповедта е, че по време на престоя на тези лица в чужда страна било установено от компетентните органи на тази чужда държава просрочие на разрешения срок за пребиваването им в нея. Това обстоятелство било установено пред административния орган с официално писмо от Министерството на външните работи (МВнР) на Република България, издадено въз основа на писмо от консулството на Р България в тази страна.
Двете засегнати лица са оспорили заповедта на началника пред съответния съд. Те твърдят, че не са извършили описаното в заповедта нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъкват обстоятелството, че липсват приложени към преписката каквито и да са доказателства, изхождащи и съставени от компетентните органи на страната, нарушение на чието законодателство им се вменява. Според тях писмата на консулството на Р България до МВнР и от последното до ОДП не съдържат в себе си излагане на фактически обстоятелства, а съставляват недоказано твърдение за извършено нарушение. Освен това жалбоподателите твърдят, че наложената им ПАМ е незаконосъобразна и с оглед срока, за когото е наложена.
С решението си, постановено след провеждане на открито съдебно заседание с участието на всички страни по спора, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила заповедта на началника на НДСМ.
Лицето А.А. е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Върховния административен съд. По време на производството пред ВАС жалбоподателят А.А. е представил възражение, че чл. 76, т. 5 от ЗБДС противоречи на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Р България и е поискал ВАС да внесе въпроса в Конституционния съд, с искане КС да се произнесе по конституционността/ противоконституционността на законовата норма.

ВЪПРОСИ:

1.Какво производство е производството по оспорване на акт, с когото е наложена принудителна административна мярка?
2.Кой е компетентният съд за разглеждане на жалбата като първа инстанция и кой – като касационна инстанция? В какви състави?
3.Допустима ли е касационната жалба на лицето А.А.? Какви касационни основания е посочило то в жалбата си?
4.Основателен ли е доводът за недоказаност на нарушението на двете лица? Писмото на МВнР годно доказателствено средство ли е, за да се приеме, че има основание за налагане на ПАМ?
5.Ако ВАС отмени решението на административния съд, може ли той да реши въпроса по същество – да се произнесе по съществото на спора (спора така, както е изложен в първоначалната жалба на А.А. и Б.Б. пред първоинстанционния съд)?
6.Какви са процесуалните последици от евентуалното сезиране на Конституционния съд с искане да се произнесе по конституционносъобразността на чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност? Кой има право да сезира КС? Какви са действията на ВАС? Какви са правомощията и възможните действия на КС?


Казуси 7,8,9...
Главният архитект на община Троян издава разрешение за строеж. Заинтересовани физически лица, живущи в съседен блок до обекта, обжалват това разрешение по реда на ЗУТ. Началникът на регионална дирекция на ДНСК Ловеч отхвърля жалбата. Делото е отнесено до ловешки административен съд, който обаче го прекратява с определение поради неизпълнение на многократните му указания до жалбоподателите да представят списък с имената и адресите на всички лица, живущи в техния блок, с оглед конституирането им като заинтересовани лица в спора. Правилно ли е определението на съда и защо?

ООД обжалва решение на началника на митницата, с което се определя тарифен номер на внесената стока, различен от претендирания и по този начин стават дължими по-високи митни сборове. За целта е извършено лабораторно изследване, като от протокол е видно, че пробата е взета в присъствието на представител на вносителя. Последният претендира, че не е уведомен за започналото производство и с това е нарушен чл…… АПК. Основателно ли е възражението му?

На 06. 11. 2003 г. Съветът за електронни медии прогласява решение, с което заличава регистрацията на телевизионен оператор, разпространяващ програма „Ден” за груби нарушения на Закона за радиото и телевизията, като допуска предварително изпълнение на акта. В решението пише, че възраженията, постъпили от оператора, са неоснователни, тъй като нарушенията са установени безспорно. Операторът обжалва решението на СЕМ на няколко основания, между тях има твърдение, че органът не е обсъдил сериозно възраженията на страната, видно от краткото време, което е имал между получаване на възраженията (05.11) и произнасянето си (06.11). Основание ли е това за отмяна на решението на СЕМ?

Заинтересовано дружество подава жалба на 20. 10. 2003 г. срещу заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е одобрен план за регулация и застрояване на курортен комплекс „Златни пясъци”. Заповедта е била обявена двукратно (ДВ бр. 87/03.10.2003 и ДВ бр. 90/10.10.2003 г.), като едва втория път указан ред и срок за обжалване. Нито заповедта, нито съпътстващите я документи съдържат фактически основания за издаването й.като правно основание се сочи норма, регламентираща компетентността на министъра, но не и конкретно основание за одобряване на плана. В срок ли е подадена жалбата? Има ли основания за отмяната й?

Мария е настанена като наемател на общинско жилище със заповед на началника на служба “Жилищно настаняване”. Настанителната заповед е обявена за нищожна с протокол на общинска администрация. Административният съд отменя решението (протокола). Междувременно Мария е извадена принудително от предоставеното й жилище. Тя подава молба да й се издаде изпълнителен лист срещу районната администрация, за да бъде настанена обратно в жилището. Съдът отказва – правилно ли е решението на съда и какво може да направи Мария, за да защити правата си?

Държавната комисия за стокови борси и тържища налага на ООД принудителна мярка – преустановяване на дейността като стоково тържище и допуска предварително изпълнение на решението си. На ООД е даден едномесечен срок за доброволно изпълнение, смятано от датата на получаване на съобщението. ООД-то обжалва решението и прави искане за спиране на предварителното изпълнение. Възможно ли е спиране на този етап на производството?

Сред активите на ЕТ “Пчела – Александър Петров” е и нает държавен имот, който не се ползва по предназначение. По тази причина областният управител го изземва със заповед с адресат ЕТ “Пчела – Александър Петров”. В срока за доброволно изпълнение Александър Петров прехвърля предприятието на купувача Тодор Борисов съгласно чл. 15-18 на Търговския закон. Срокът за доброволно изпълнение изтича. Спрямо кого ще се търси изпълнение и по какъв ред?

Със заповед по Закона за общинската собственост е постановено изземване от Симеон Иванов на имот – публична общинска собственост, представляващ част от улица по действащия застроителен и регулационен план. Кметът на Столична община нарежда на кмета на район “Красно село” да приведе в изпълнение първата заповед. Иванов подава пред Адм. съд – София жалба против втората заповед. Допустима ли е жалбата?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 2:59 pm

Казуси с решение (тест)

1.Министърът на Земеделието и продоволствието издал инструкция до регионалните звена на министерството за приемане на заявления по наредба, издадена от него същата година. Юридическо лице твърди, че процедурата, заложена в инструкцията, нарушава законови права и интереси на лицето. Може ли юридическото лице да обжалва инструкцията?


Инструкцията е вътрешен административен акт – тя е адресирана само до подчинени на органа лица и няма ефект към лица извън администрацията – чл. 7, ал. 3 ЗНА. Инструкцията не се обнародва и няма презумпция за нейното познаване, следователно и задължение за спазването й и интерес от обжалване.
Чл. 2, ал 2, т. 3 АПК обаче допуска лицата да обжалват и такъв акт, ако той реално засяга техни права и интереси, така и Решение 21/1995 на Конституционния съд. В казуса ще зависи дали лицето може да докаже своя интерес от обжалване. На този етап за верен ще се смята и първият отговор.

2.Административен орган издал акт, в мотивите на когото била надлежно описана фактическата обстановка, но не били направени юридически квалификации. Заинтересовано лице иска да обжалва акта.
има ли порок, който може да бъде използван в обжалването?
Може ли административният орган да санира порока? Ако да – как и до кой момент?


Административният орган е длъжен да мотивира акта си както с фактически, така и с правни основания за издаването му – чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на правни основания е порок във формата, липса на мотиви (двете изисквания са кумулативни). Съгласно Тълкувателно решение на Върховния съд 16-75-ОСГК такъв акт е унищожаем. Съгласно същото решение органът може да санира акта с допълнително представяне на мотиви, като крайният момент е започване на съдебно обжалване. Според проф. Лазаров крайният момент за саниране е започване на съдебно обжалване.

3.Пред кой орган подлежат на обжалване актовете на председателя на държавна комисия?


Държавната комисия е колективен орган. Председателят й не издава актове, актове се издават от комисията като цяло.
В хипотеза на актове по назначаване, санкциониране и освобождаване на служители (чл. 50, ал. 6 ЗА), актовете се обжалват по реда на ЗДСл пред съответния административен съд.


4.Областният управител на Област А сметнал, че решение на Общинския съвет на Община Б, влизаща в Област А, за предоставяне на концесия нарушава интересите на общината. Може ли областният управител да оспори този акт? Освен областният управител има ли друг орган, който може да оспори акт на Общинския съвет по целесъобразност?


- контролът на областния управител е само по законосъобразност – чл. 32, ал. 2 ЗА и чл. 45, ал. 4 ЗМСМА.
- кметът на общината може да оспори нецелесъобразно решение на ОбС - чл. 45, ал. 5 ЗМСМА.


5.Лицето А искало да обжалва административен акт, но пропуснало срока за подаване на жалба. Може ли то да подаде жалба след срока?


Ако жалбата е подадена след срока, тя може да бъде разгледана единствено ако лицето иска прогласяване на нищожност на акта – чл. 149, ал. 5 АПК.

6.Кметът на община А. заповядал извършване на разпоредителна сделка с имущество на общината, без да има решение на Общинския съвет в този смисъл. Седмица след сделката мнозинството в ОбС потвърдило действията на кмета и издало решение за отчуждаване на собственост.
има ли порок заповедта на кмета, която предписва отчуждаване на собствеността?
Има ли правен ефект решението на ОбС?


- актът на кмета страда от порока некомпетентност, разпореждане със
собствеността на общината е правомощие на ОбС – чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА.
- решението на ОбС не може да санира акта – законосъобразността на всеки акт се преценява към момента на издаването му.

7.В гр. А на централния площад детето на майката А. Б., на възраст 9 години, късало цветя от алея, докато майката разговаряла с друга жена. Орган на общината съставил констативен акт за нарушение, въз основа на когото било издадено наказателно постановление. Майката била наказана с глоба, защото поради самонадеяност не възпрепятствала детето си да извърши административно нарушение – тя обяснила пред органа, че осъзнавала, че детето може да причини вреди, но смятала, че ще успее да го спре. Законосъобразно ли е наказателното постановление?


Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗАНН за деяния на малолетен родителят е отговорен само ако съзнателно, т.е. умишлено, е допуснал извършването им. Административният орган обаче обвинява лицето в самонадеяност, форма на непредпазливостта. Майката не носи отговорност при тази форма на вината.


8.Кметът на община Х назначил за секретар на общинския съвет лицето А. И., което имало семестриално завършено висше образование, предстояла защита на дипломна работа. Областният управител отменил заповедта на кмета като противоречаща на разпоредбите на ЗМСМА.
има ли правно основание областният управител?
ако актът на кмета е засегнат от порок, кой е порокът и може ли да се санира?


секретарят на общината трябва да има висше образование – чл. 43, ал 2 ЗМСМА. Лицето няма завършено висше образование, такова се придобива от датата на успешно положен държавен изпит или защита на дипломна работа.

Областният управител може да отменя актове на кмет на община по законосъобразност – чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, чл. 32, ал 2 ЗА.
Порокът е материална незаконосъобразност, последицата е нищожност. Саниране не е възможно.

9.Лицето А. А извършило две административни нарушения при управление на МПС – превишаване на разрешената скорост в населено място и паркиране на забранено място. Пред органа на КАТ А. А. обяснил, че не съумял да удържи скоростта поради своя вина, а паркирането извършил по молба на своя приятел А. Б., който пътувал с него и имал да върши спешна работа.
каква е правната квалификация на деянието на А.Б?
ще отговаря ли той и при кое нарушение?
Колко наказания ще понесе шофьорът?
Какви правомощия имат органите на КАТ, ако сметнат деянието за малозначително?


- При обясненията на водача А.Б може да бъде обвинен в подбудителство – той умишлено склонява друго лице към административно нарушение – чл. 20, ал. 3 НК в. вр. чл. 11 ЗАНН.
- няма данни да има подбудителство към първото нарушение, а само към второто.
- шофьорът понася две отделни наказания – чл. 18 ЗАНН. В административнонаказателното право няма кумулиране на наказанията.
- ако наказващият орган реши, че нарушението е малозначително, той може да освободи нарушителя от отговорност с предупреждение (чл. 28) или да наложи глоба по фиш, ако нарушителят се признае за виновен и законът допуска такава възможност (чл. 39 ал. 2).

10.В град В с население 130 хил. души по мнение на група от Общинския съвет е необходимо да бъдат създадени райони, с цел ефективно управление. Възможно ли е това по закон и по какъв ред става това?


- в град с население над 100 хил. души могат да се създадат райони с решение на общинския съвет, но инициативата за това е на кмета на общината. Процедурата е в чл. 13, ал. 1 ЗАТУРБ.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Мар 26, 2008 3:05 pm

Акт на административен орган бил обжалван пред Административен съд. Съдът намерил, че актът е издаден от органа в положение на оперативна самостоятелност и е формално законосъобразен, но органът не е намерил най-доброто възможно решение. Как трябва да се произнесе съдът?


Решенията, взети в оперативна самостоятелност, не подлежат на контрол по същество, съдът контролира само формалната законосъобразност на акта („външните граници” на оперативната самостоятелност) – чл. 169 АПК. Жалбата се отхвърля като неоснователна.

Лицето А.В. подало жалба до Адм. съд. Съдията не намерил в документите по жалбата квитанция за платена държавна такса. Как трябва да постъпи съдията?


Този документ е задължителен според чл. 151, т. 3 АПК. При отсъствието му съдията оставя жалбата без движение и дава на жалбоподателя 7-дневен срок за представянето му.

Гражданинът Б.Г. подал молба до комисия на община Х за издаване на акт. В 15-дневен срок актът не бил издаден и той подал жалба срещу мълчалив отказ до съответния Адм. съд чрез комисията. Комисията отказала да придвижи жалбата с резолюция, че поради фактическата и правна сложност на въпроса тя ще употреби правото си да се произнесе в 30-дневен срок. Има ли право органът и как трябва да постъпи лицето?


Административният акт поначало се издава в 14-дневен срок от започване на производството – чл. 57, ал. 1. Органът има потестативното право да увеличи срока до 1 месец – ал. 5. Чл. 58 обаче приравнява мълчанието на органа в дължимия срок на отказ и лицето може да обжалва мълчалив отказ (макар че в този случай чл. 149, ал. 2 дава право на лицето да обжалва до 1 месец, но това е негова възможност и то не е длъжно). Ако органът поиска да увеличи срока за разглеждане на преписката, той е длъжен да вземе такова решение и да уведоми лицето до четиринадесетият ден. Ако органът не е уведомил лицето, то добросъвестно обжалва мълчалив отказ и жалбата му е допустима.

Лицето Б.Г. подало молба за издаване на акт и бил издаден такъв, който удовлетворил частично искането му. Той подал жалба пред съда с мотив, че лицето, което е издало акта, е било заинтересувано от изхода на преписката. Ако съдът намери, че твърдението е вярно, как трябва да постъпи?


Лицето има правен интерес, щом искането му е било удовлетворено частично. Ако в административното производство е участвало заинтересовано лице, това е процесуално нарушение по смисъла на чл. 10, ал. 2 и чл. 146, т. 3 и това нарушение е съществено, защото ако бе участвало незаинтересовано лице, актът би могъл да има друго съдържание. Актът е унищожаем (не може да се каже, че има липса на производство) и подлежи на отмяна.

Лично мнение – съдът трябва да изследва дали органът е бил в състояние на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност. В първия случай решението е както по-горе, но във втория случай нарушението не е съществено, защото има само едно законосъобразно решение и няма значение какво лице взима това решение.

Лицето Б.Г. подало молба за издаване на акт. Органът поискал представяне на допълнителни доказателства, но не намерил лицето на посочения от него адрес и направил обявление в интернет. Б.Г. не видял обявлението и пропуснал срока за обжалване. Лицето твърди, че виновен е органът, а той е посочил добросъвестно адреса си. Ако той е прав, какви възможности има за защита?


Органът има право да направи обявление в интернет, ако лицето не бъде намерено на посочения от него адрес – чл. 61, ал. 3. Имаме влязъл в сила отказ, който не е бил обжалван пред съда. В този случай лицето има като възможност възобновяването на административното производство съгласно чл. 99, т. 6 – лицето е било лишено от възможност да защитава интересите си при нарушаване на производствените правила.

Акт на зам-кмет на община бил отменен от Адм. съд на основание, че не му е било валидно делегирано правомощието за издаване на този акт. Може ли съдът да реши въпроса по същество?


Недостатъците при делегиране водят до нищожност на акта и съдът е прогласил нищожност. При това положение съдът не може да реши въпроса по същество, а трябва да препрати преписката на компетентния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона – чл. 173, ал. 2.

Решение на Адм. съд било обжалвано пред ВАС от загубилия делото с мотив, че спечелилият е нямал правен интерес. Ако ВАС намери, че жалбоподателят е прав, какво е решението на Адм. съд и какви правомощия има ВАС?


Ако подалият касационна жалба е прав, то решението на Адм. съд е недопустимо (съдът е гледал дело, което не е имал право да гледа) и подлежи на отмяна съгласно чл. 209, т. 2.

В.Г. обжалвал наказателно постановление пред Районен съд и съдът установил, че актосъставителят, по чийто констативен акт е издадено наказателно постановление, е некомпетентен. Как трябва да се произнесе РС?


Актът за констатиране на административно нарушение има сезираща функция – административнонаказващият орган няма право да гледа административнонаказателното дело, ако не е бил валидно сезиран с такъв акт (чл. 36, ал. 2 ЗАНН). Ако се окаже, че актосъставителят е некомпетентен, то наказателното постановление е издадено без валидна правна основа и подлежи на отмяна от РС.

Лицето Б. Е. било наказано с глоба за адм. нарушение. То обжалвало пред РС, но неуспешно. Подал касационна жалба пред Адм. съд, като признал вината си. Касационният съд намерил, че Б.Е. е виновен, но наказанието е прекалено строго и не съответства на обществената опасност на дееца и на смекчаващите вината обстоятелства. Какви са правомощията на съда?


Адм. съд като касационна инстанция има право да признае лицето за виновно, но да намали наказанието като явно несправедливо, ако то не съответства на обществената опасност на дееца, целите на наказанието и тнт – чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК във връзка с чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това обаче е възможно само ако лицето изрично е направило такова искане в касационната си жалба, защото касационната инстанция се произнася само по посочените в жалбата основания – чл. 218, ал. 1 АПК, в. вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Лицето В. Д., пребивавайки в друго населено място, претърпяло ПТП по вина на Г. Д., служител в местната община, който отивал на работа. След връщането си той предявил иск за обезщетение срещу общината, в която е служител Г.Д., в Адм. съд по своя постоянен адрес. Може ли съдът да разгледа спора? Ако да – следва ли да уважи жалбата?


1. Лицето има право да предяви иска пред Адм. съд по своя постоянен адрес – Адм. съд е родово компетентен по дела за имуществено обезщетение за незаконни актове и действия на администрацията - чл. 128, ал. 1, т. 5. Лицето има право да предяви иска пред Адм. съд по своя постоянен адрес, защото чл. 133, ал. 2 му дава такова право – в случая той не обжалва административен акт, а действие, и няма съединени производства.
2. Лично мнение - Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ общината отговаря за незаконосъобразните действия и бездействия на своя служител при или по повод изпълнение на служебните му задължения. Той причинява ПТП, когато отива на работа. Това не е вредоносно действие при изпълнение на служебни задължения, но може да се поддържа, че е действие по повод изпълнение на служебните му задължения. Има практика на Върховния съд по трудови дела, че работникът или служителят претърпява трудова злополука не само на работното си място, но и когато отива на работа или се връща от нея по обичайния си път, сега така гласи и чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Може да се поддържа, че при такова условие е възможен иск за имуществено обезщетение срещу общината.
Аватар
 
Мнения: 168


Re: Казуси

от Syrian » Вто Юни 03, 2008 12:42 am

Полезна тема (clap)
Аватар
 
Мнения: 29

Re: Казуси

от power_1 » Пет Дек 02, 2011 10:25 am

5.Лицето А искало да обжалва административен акт, но пропуснало срока за подаване на жалба. Може ли то да подаде жалба след срока?
Ако жалбата е подадена след срока, тя може да бъде разгледана единствено ако лицето иска прогласяване на нищожност на акта – чл. 149, ал. 5 АПК. Считам че освен чл. 149, ал. 5 АПК може да се приложи и чл. 161, ал. 1 ако говорим за обжалване пред съд и чл. 89, ал. 1 ако говорим за обжалване по административен ред.
 
Мнения: 1


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта
cron