1. Финансовото право като отрасъл на действащото право. (СУ)

[atanassoff]

1. Финансовото право като отрасъл на действащото право на България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране. Източници. Разграничение и съотношение на финансовото право с останалите правни отрасли.

1. Предмет на Финансовото право

В държавата има производствена (където се създава националният доход, блага) и непроизводствена (образование, култура, здравеопазване) сфера. Отраслите в непроизводствената сфера не произвеждат материални блага, но на тях също са им нужни такива, за да се издържат. Ето защо държавата е принудена от производствената сфера да прехвърля блага в непроизводствената. Отношенията по повод на това прехвърляне се определят като финансови правоотношения. Това се прави с помощта на един центраизиран фонд от парични средства, наречен бюджет.

Групи финансови правоотношения:
правоотношения по повод разпределянето на материални блага (данъци, такси, мита и т.н.)
правоотношения по повод преразпределението на националния доход – чрез бюджета – това са т.нар. бюджетни правоотношения.
по разходване на националния фонд – разходни правоотношения.
контрол върху горните три групи правоотношения– държавата чрез свои органи проверява доколко тези три категории правоотношения са се развили правилно и законосъобразно.

Следователно финансовите правоотношения са правоотношения, които възникват по повод разпределението, преразпределението и използването на националния доход. Понятието финансови правоотношения е родово. Зад всяко финансово правоотношение се крие някакво друго правоотношение – данъчно, митническо или др. Чисти финансови правоотношения няма.

Финансовото право е самостоятелен правен отрасъл. То има обособен предмет и специализиран метод на правно регулиране. Съществуват становища, че то е комплексен отрасъл (мотиви – финансовите правоотношения възникват навсякъде, наред с гражданските, търговските, административните, наказателните и т.н.) – не е широко застъпено.

2. Метод на правно регулиране

В правото има два основни метода, по които се регулират отношенията – метод на равнопоставеност (присъщ на ЧП) и властнически (императивен) метод – държавата има надмощническо положение. Властническият метод личи както от финансовоправните норми, така и от индивидуалните финансови актове. В ПП индивидуалните финансови актове имат същото значение като сделките в ЧП. Субектите не могат да договарят. Как ще възникне, ще се развие и приключи финансовото правоотношение е предвидено в самата правна норма. Субектите действат в условията на обвързана компетентност.

Индивидуалните финансови актове имат само декларативно действие, не и конститутивно. Т.е. правата и задълженията възникват не по силата на финансовия акт, а ex lege. Тези индивидуални актове възникват, за да направят финансовите вземания ликвидни и изискуеми, т.е. основателни – по основание и по размер. Само по изключение финансовите органи, които участват в тези правоотношения, могат да действат в условията на оперативна самостоятелност (Напр: президентът може да опрощава несъбираеми финансови вземания) – рядко.

Санкциите във финансовото право са засилени. Финансовото право публичноправен отрасъл, близък до АП и КП, но методът на правно регулиране е по – ярко изразен. Освен санкции, за неизпълнение на задълженията много често се прилагат и принудителни административни мерки. Чрез тях субектите се задължават да изпълнят своите задължения.

3 Характеристика на финансовите правоотношения

публичноправни – резултат от държавна дейност. Държавата участва във всички процеси, свързани с тях, чрез свои представители. Единият субект по финансовите правоотношения е винаги държавата, а може да бъде и двата. Тя упражнява властнически правомощия.
финансовите правоотношения са желани от държавата. Тя иска те да възникнат, да се развият и да приключат. Колкото по – развити са те, толкова по развита е и държавата. Тя се стреми да ги усъвършенства. Това обуславя честата промяна в нормативната уредба.
възникват, развиват се и приключват от приложението на правните норми. Във Финансовото право обичаят и практиката не са източници.
финансовите правоотношения имат паричен характер. Те възникват, развиват се и приключват по повод движението на парични средства. Съществуват и такива финансови правоотношения, които нямат паричен характер (Напр: обжалване на един данъчен акт – процесуални финансови правоотношения). Те имат вторичен, помощен характер. Наричат се безобектни правоотношения.

4. Източници на Финансовото право

Обичаят и съдебната практика не са източници на финансовото право.

Конституцията – чл. 60, чл. 84 т. 2,3,13, чл. 98, т.12 и т.н.
Решенията на Конституционния съд и ВАС, с които се обявява противокон-ституционност или незаконосъобразност
Законите - 1. Такива, които имат чисто финансов характер; Комплексни закони. Нормативни актове, които по принцип са източник на друг клон на правото (АПК, ЗАНН), но едновременно с това отделни техни норми се явяват източник на Финансовото право (ако не противоречат на неговия императивен характер)
подзаконови нормативни актове – стотици на брой. Законодателят понякога си позволява да урежда с тях първични обществени отношения. Между тях и законите често има противоречия.
международните актове

5. Разграничение и съотношение между Финансовото право и останалите правни отрасли

разграничения
Финансовото право и публичноправните отрасли – предметът
Финансовото право и чатнправните отрасли – методът. При Финансовото право единият субект винаги е държавата.

съотношение
организационно – най – вече между Финансовото право и другите публичноправни отрасли – с АП и КП – изразява се в ползването на заемки от тях. Има автори, които смятат, че Финансовото право е част от АП или от КП.
по повод прилагането на правните норми – всяка правна норма се прилага съобразно своето предназначение. Тя не влияе върху прилагането на друга правна норма.За да се приложи норма от друг правен отрасъл първо трябва да е приложена финансовоправна норма. За да се приложат норми от друг правен отрасъл трябва да се спази определен финансовоправен режим.