Статут на административните съдии

Административни актове. Издаване и обжалване на административните актове. Компетентност на изпълнителните органи на държавата. Административни нарушения и административни наказания. Принудителни административни мерки. Нормативна уредба.

Разработки по административно право

Разработки по административен процес

Статут на административните съдии

от atanassoff » Вто Ное 20, 2007 10:58 pm

Статут на административните съдии в Република България

Константин Пенчев – председател на Върховния административен съд


Административното правораздаване в България се осъществява от съдиите в административните съдилища (28 на брой съгласно административно-териториалното деление на страната) и във Върховния административен съд. Съдиите от първоинстанционните административни съдилища разглеждат всички административни дела, освен тези, които в закон са посочени като подсъдни на Върховния административен съд – оспорвания срещу подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети; оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите; срещу решения на Висшия съдебен съвет; срещу актовете на органите на Българската народна банка и др. Съгласно Конституцията на Република България Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. При Върховния административен съд има прокуратура, ръководена от заместник на главния прокурор.


Подбор и обучение на административните съдии

Подбор на административни съдии

Подборът и назначаването на административни съдии се извършва на базата на тяхната академична и професионална квалификация. За съдия може да бъде назначено лице, което има само българско гражданство и отговаря на следните изисквания:
- да има висшe образование по специалността „Право”;
- да е преминало изискуемия стаж и е придобило юридическа правоспособност;
- да не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;
- да притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика;
- да не страда от психическо заболяване.

За съдия в административен съд може да се назначи само лице, което има 8 години юридически стаж, а за съдия във Върховния административен съд се изискват минимум 12 години юридически стаж. Законът за съдебната власт не поставя ограничения за предишния професионален опит на кандидата за съдия - той може да е работил като магистрат (съдия, прокурор или следовател), държавен служител в различните сфери на държавното управление, юрисконсулт, адвокат, нотариус, съдия-изпълнител и др.

Назначаването на съдии в административните съдилища, които започнаха да функционират в България от 1 март 2007 г., бе извършено след провеждане на конкурс. Това е първият проведен у нас всеобщ конкурс за назначаване на всичките 268 административни съдии. Съгласно новоприетия Закон за съдебната власт за заемане на длъжност в органите на съдебната власт се провежда централизиран конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи, както и при първоначално назначаване на магистратите. Висшият съдебен съвет, който е кадровият орган на съдебната власт, чрез жребий определя по 20 на сто от броя на свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствената служба за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване.

Конкурсът е централизиран и се обявява с решение на Висшия съдебен съвет, което се обнародва в „Държавен вестник”, публикува се в един централен всекидневник и на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет. Конкурсът се провежда от конкурсни комисии, чиито поименен състав се определя с решение на Висшия съдебен съвет. Конкурсът включва писмен и устен изпит, като писменият е анонимен и се състои в решаването на казус в съответния правен отрасъл, в случая в областта на административното право. До устен изпит се допуска кандидат, издържал писмения изпит с оценка не по-ниска от много добър 4,50. След като обяви резултатите от устния изпит конкурсната комисия извършва класирането на кандидатите за всяка длъжност чрез подреждането им по бал, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит и общия успех от държавните изпити. Председателят на конкурсната комисия внася предложение пред Висшия съдебен съвет за назначаване на кандидатите. Висшият съдебен съвет приема решение за назначаването на кандидатите по поредността на класирането до попълване на местата, за които е обявен конкурсът.

Свободните длъжности в съдилищата, извън определените 20 на сто, се обявяват от Висшия съдебен съвет и се заемат след конкурс, който се провежда чрез атестиране. В последния конкурс може да участват съдии, които имат изискуемия стаж за обявената свободна длъжност, като подават документи във Висшия съдебен съвет. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи в съвета провежда атестиране на всеки кандидат, който отговаря на условията за заемане на обявена свободна длъжност. Председателят на комисията внася във Висшия съдебен съвет мотивирано становище, което обобщава резултатите от атестирането за всеки кандидат. Висшият съдебен съвет извършва класиране за всяка длъжност според резултатите от атестирането и приема решение за повишаване или преместване на съдия по поредността на класирането до попълване на местата.

Когато длъжността на съдия от административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от друг административен съд, за срок до шест месеца в рамките на три години. Същата възможност е предвидена и когато длъжността на съдия от Върховния административен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, в които случаи председателят на Върховния административен съд може да командирова на негово място съдия от административен съд, който има най-малко 12 години юридически стаж, също за максимален срок до шест месеца еднократно в рамките на три години.


Повишаване на квалификацията на административните съдии

Поддържането и повишаването на квалификацията на магистратите се осъществява от Националния институт на правосъдието. Последният е самостоятелно юридическо лице, но се намира във функционална връзка с Висшия съдебен съвет и с Министерство на правосъдието, като двете институции имат съответно по четирима и трима представители в Управителния съвет на Института. Финансирането на Националния институт на правосъдието се осъществява от бюджета на съдебната власт, от проекти и програми, включително от собствена дейност, свързана с обучението. Същият се управлява от директор, който се назначава от Управителния съвет за срок от три години.

В Националния институт на правосъдието работят временни и постоянни преподаватели - съдии, прокурори, следователи, преподаватели и научни сътрудници по правни науки.

Обучението на магистратите е два вида: задължителен курс на първоначално обучение за спечелилите конкурса младши магистрати непосредствено след встъпването им в длъжност и текущо обучение, което се извършва в курсове за повишаване на квалификацията на действащите магистрати.

Задължителният курс на първоначално обучение е 6 месеца. През това време курсистите получават възнаграждението за длъжността, на която са назначени, и се освобождават от правоприлагане. Обучението има за цел да изгради компетентни и квалифицирани младши магистрати, подготвени да изпълняват професионалните си задължения в органите на съдебната система. Програмата се стреми да обхване следните аспекти: придобиване на професионални знания и умения; запознаване с области, непосредствено свързани с упражняването на трите магистратски професии; въвеждане в работната среда на органите на съдебната власт. В края на обучението си младшите магистрати полагат изпит, който се оценява с "издържал" и "неиздържал". При оценка "неиздържал" се явяват повторно на изпит след три месеца. При получена оценка "неиздържал" лицето се освобождават от заеманата длъжност.

При първоначално назначаване на длъжност в органите на съдебната власт през първата година след встъпването си в длъжност съдиите преминават задължителен курс за повишаване на квалификацията. Обучението е под формата на периодично провеждащи се семинари с продължителност между три и пет дни. Педагогическата цел на програмите е допълване на знанията на курсистите по материи и теми, преди всичко насочени към създаване на практически умения за упражняване на избраната от магистратите професия. Педагогическият инструментариум включва лекционна част, работа с реални дела и преписки, решаване на казуси, подготовка и извършване на конкретни процесуални действия, изготвяне на съдебни актове, провеждане на симулативни процеси и др.

Текущо обучение на действащите магистрати в Националния институт на правосъдието се извършва в квалификационни курсове за всички магистрати по базови теми или приоритетни теми, поради въведени изменения в законодателството. Основен акцент се поставя върху промените в законодателството и практиката, свързани с присъединяването към Европейския съюз. Висшият съдебен съвет може да реши определени курсове да са задължителни за съдиите, прокурорите, следователите и съдебните служители в случаите на повишаване в длъжност, назначаване за административен ръководител и специализация.

Отделно функционално звено в Националния институт на правосъдието е Учебно-информационният център, създаден през март 2006 г. Основната му цел е да предоставя правна информация на магистратите, чрез което да допълва процеса на обучение в Института. Освен библиотеката и компютърната зала, които са отворени за всички магистрати, обучаващи се в института, в Учебно-информационният център се изгражда Европейски документационен център и Звено за проучвания и публикации.

Развитие в кариерата
Оценяване на професионалните качества на магистратите

Атестирането на магистратите представлява оценка на техните професионални и нравствени качества и служи като основа за професионалното им развитие. Атестирането на магистратите, в това число и административните съдии и на административните ръководители, се извършва от Висшия съдебен съвет, по предложение на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи по критерии и ред, регламентирани в Закона за съдебната власт. Тази комисия се избира от Висшия съдебен съвет и е постоянно действаща. Комисията прави предложения до Висшия съдебен съвет за броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници; назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи; назначаване и освобождаване на административните ръководители и на заместниците на административните ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд, на главния прокурор и директора на Националната следствена служба; решения за придобиване статут на несменяемост на магистрати.

Атестирането се провежда в следните случаи: за придобиване на несменяемост; при повишаване в длъжност или за преместване; за повишаване в ранг; периодично - на всеки пет години от последното атестиране до навършване на 60-годишна възраст, както и за назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител.

Атестирането на квалификацията на съдия, прокурор или следовател се провежда въз основа на общи и специфични критерии.

Общите критерии за атестиране на магистратите са: брой, вид, сложност и тежест на преписките и делата; спазване на сроковете; брой потвърдени и отменени актове и основанията за това; разбираемо и обосновано мотивиране на актовете; резултати от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет; поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането; спазване правилата за професионална етика на магистратите. При атестирането се отчита и общата натовареност на съответния съдебен район, както и натовареността на атестирания съдия, прокурор или следовател в сравнение с другите съдии, прокурори и следователи от същия орган на съдебната власт.

Регламентирани са и специфични критерии за атестиране на съдиите и те са: спазване на графика за провеждане на съдебни заседания; умение за водене на съдебно заседание и съставяне на протокол.

Атестирането на административен ръководител или заместник на административен ръководител обхваща оценката на квалификацията му като магистрат и оценката за заемане на ръководна длъжност. Оценката на квалификацията се провежда въз основа на общите и специфични критерии за съдия, прокурор или следовател. Критериите за оценка за заемане на ръководна длъжност са: способност за работа в екип и разпределение на задачи в него; способност за вземане на решения и представителност.

При атестирането на административен ръководител или на заместник на административен ръководител се анализират и отчитат и резултатите от дейността на органа на съдебната власт, който той ръководи. Показатели за оценка на представителността са: поведение, което издига авторитета на съдебната власт и умение за комуникация с други държавни органи, граждани и юридически лица.

Комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна. Степените на положителната комплексна оценка са задоволителна, добра и много добра.

Атестирането на магистратите се провежда по решение на Комисията по предложенията и атестирането, по предложение на заинтересования съдия, прокурор или следовател или от не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, както и на съответния административен ръководител. Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост или за периодично атестиране се прави до три месеца преди изтичане на петгодишния срок. За назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител Комисията по предложенията и атестирането провежда атестиране на всички кандидати. Тя може да възлага на помощната атестационна комисия проверка на дейността на атестирания магистрат, административен ръководител или заместник на административен ръководител по показателите за атестиране. Комисията по предложенията и атестирането предоставя на атестирания резултатите от атестирането преди внасянето им за обсъждане във Висшия съдебен съвет.

Атестираният може да направи писмено възражение, което предоставя на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи. Последната разглежда писменото възражение и дава становище по него. Комисията внася във Висшия съдебен съвет резултатите от атестирането, писменото възражение, ако има такова, и становището си по него и предложение за комплексната оценка в 14-дневен срок от приключване на атестацията. Висшият съдебен съвет изслушва атестирания, когато предложението на Комисията по предложенията и атестирането е за отрицателна комплексна оценка. Атестираният се уведомява най-малко 7 дни преди датата на заседанието и му се предоставя възможност да представи писмени възражения. Висшият съдебен съвет с решение определя комплексната оценка от атестацията, в което може да се съдържат и препоръки към атестирания магистрат, административен ръководител или заместник на административен ръководител, изпълнението на които се отчита при следващо атестиране. В случаите, когато атестирането е проведено за придобиване на несменяемост, за повишаване в ранг или за назначаване на административен ръководител или заместник на административен ръководител и комплексната оценка е отрицателна, ново атестиране може да се проведе най-рано след две години.

В методиката за атестиране с най-висок коефициент се отчитат показателите, които са свързани с разглеждането и решаването на делата. Методиката за атестиране, изискванията към членовете на помощните атестационни комисии, както и съдържанието и образеца на акта, в които се съдържа информацията за проведено атестиране, се определят с решение на Висшия съдебен съвет.

Съдиите стават несменяеми след навършване на петгодишен стаж и при получена положителна комплексна оценка от атестирането. В стажа за придобиване на несменяемост се включва и времето като младши съдия – 3 години.


Правила за назначаване и преместване

Съдии, административни ръководители и заместници на административни ръководители, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на Висшия съдебен съвет.

Въз основа на решението на Висшия съдебен съвет административният ръководител издава акт за заемане на длъжността. Встъпването в длъжност се извършва в едномесечен срок от постановяване на решението на Висшия съдебен съвет и се удостоверява писмено пред административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Съдиите започват изпълнението на служебните си задължения с встъпването си в длъжност.

Председателите на административните съдилища и техните заместници се назначават за срок от пет години с право на повторно назначаване. Висшият съдебен съвет приема решението за назначаването им с мнозинство повече от половината от членовете си. Мандатът на административните ръководители и техните заместници започва от деня на встъпването им в длъжност.

Председателят на Върховния административен съд се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Предложения за кандидатури могат да правят не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет, както и министърът на правосъдието. Висшият съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство повече от две трети от членовете си с тайно гласуване. Когато при първото гласуване няма кандидат, който да е получил повече от две трети гласове от членовете на Висшия съдебен съвет, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването му при повторно направено предложение от Висшия съдебен съвет.


Правила за повишаване

Съдиите могат да бъдат повишавани на място в по-горен ранг и възнаграждение при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, ако са прослужили на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и отговарят на установените в закона изисквания за стаж. Съдия, който отговаря на тези изисквания, може да поиска да бъде повишен в по-горен ранг и възнаграждение, като предложението се прави пред Комисията по предложенията и атестирането от административния му ръководител, лично от заинтересования съдия или по инициатива на не по-малко от една пета от членовете на Висшия съдебен съвет. Повишаването в по-горен ранг и възнаграждение на съдиите се извършва след атестация. Старшинството на съдиите се определя от ръководната функция или административна длъжност, която изпълняват в съответния съд; при равен ранг - от продължителността на стажа в съответния орган на съдебната власт; при равни длъжност и ранг - от продължителността на стажа като съдия.


Правила за освобождаване/ отстраняване

Съдиите се освобождават от длъжност при: навършване на 65-годишна възраст; подаване на оставка; влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност; решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост; несъвместимост; завръщане на замествания; възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.

Съдиите, придобили несменяемост, се освобождават от длъжност при горните условия с изключение на: наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност; решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост; завръщане на замествания; възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност.


Пенсиониране

Конституционноустановената пенсионна възраст за съдиите е 65 години. В новия Закон за съдебната власт изрично е предвидено, че пенсионираните съдии нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт.


Несъвместимост

Съдиите, докато заемат длъжността си, не могат да бъдат народни представители, кметове или общински съветници; да заемат длъжност в държавни или общински органи, както и в институции на Европейския съюз; да упражняват търговска дейност или да са съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност, с изключение на тези на професионалните сдружения на съдии, прокурори и следователи; да получават възнаграждение за извършване на дейност по договор или по служебно правоотношение с държавна, общинска или обществена организация, търговско дружество, кооперация, юридическо лице с нестопанска цел, физическо лице или едноличен търговец, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в изработването на проекти на нормативни актове, които са възложени от Народното събрание или органите на изпълнителната власт, както и за упражняване на авторски права; да упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност; да членуват в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършват политическа дейност, както и да членуват в организации или да извършват дейности, които засягат независимостта им; да са членове на синдикална организация извън системата на съдебната власт.


Временно отстраняване от длъжност

Когато срещу съдия е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Искането за временно отстраняване от длъжност се прави от главния прокурор или от не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет. При повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер срещу административен съдия, във връзка с негови служебни действия, Висшият съдебен съвет го отстранява временно от длъжност до приключване на наказателното производство. Когато наказателното производство бъде прекратено или завърши с оправдателна присъда, отстраненият от работа се възстановява.


Дисциплинарното производство

Дисциплинарното производство за съдиите от административните съдилища и Върховния административен съд се регламентира от новоприетия Закон за съдебната власт и е едно и също за всички магистрати в Република България. Дисциплинарните нарушения представляват виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на административния съдия и са пет вида: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; извършване на действия, които неоправдано забавят производството; нарушаване на правилата за професионална етика; извършване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт и неизпълнение на други служебни задължения.

Видовете дисциплинарни наказания са: забележка; порицание; намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 25 на сто за срок от шест месеца до две години; понижаване в ранг или в длъжност в същия орган на съдебната власт за срок от една до три години; освобождаване от длъжност като административен ръководител или заместник на административен ръководител; дисциплинарно освобождаване от длъжност.

Най-леките дисциплинарни наказания „забележка” и „порицание” се налагат от административния ръководител на всеки съд, чиято заповед се изпраща на Висшия съдебен съвет, който в едномесечен срок от получаването й може да потвърди, отмени или измени наложеното наказание. Заповедта на административния ръководител не може да са обжалва по съдебен ред самостоятелно.

Останалите четири вида дисциплинарни наказания се налагат от Висшия съдебен съвет. За тези наказания се образува дисциплинарно производство, като Висшият съдебен съвет избира тричленен дисциплинарен състав измежду членовете си, който изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и събира доказателства. Дадено е право на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да бъде изслушано от дисциплинарния състав. Дисциплинарният състав внася решение във Висшия съдебен съвет, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието. Висшият съдебен съвет може да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание. Решението на Висшия съдебен съвет, с което се налага дисциплинарно наказание, може да се обжалва от дисциплинарно наказаното лице пред тричленен състав на Върховния административен съд. Подлежи на обжалване пред петчленен състав на съда само решението, с което е потвърдено дисциплинарното освобождаване на магистрата.


Права и задължения

Съдиите са длъжни: да решават разпределените им дела в определения срок; да участват в заседанията на общото събрание на съответния орган на съдебната власт; при необходимост да изпълняват служебните си задължения и в извънработно време; да изпълняват и други задачи, свързани със службата им, които са им възложени от административния ръководител.

Съдиите са длъжни да пазят тайната на съвещанието при решаването на делата, а също да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Съдиите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела, които не са им възложени.

Съдиите нямат право да дават правни консултации.

Съдиите, при осъществяване на функциите си могат да искат съдействие от всички държавни органи, длъжностни лица, юридически лица и граждани, които са длъжни да им го оказват.

За осъществяваната от тях дейност съдиите получават месечно възнаграждение в размер, определен в Закона за съдебната власт или с решение на Висшия съдебен съвет.

Съдиите декларират доходите и имуществото си в Сметната палата при условията и по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Висшият съдебен съвет предоставя на Сметната палата информация за възнагражденията на лицата, които заемат съдийски длъжности, както и за промените в тяхното служебно положение.

Съдиите могат да образуват и да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси. Професионалните организации на съдиите не могат да членуват във федерации и конфедерации на синдикални организации на работници и служители. Към настоящия момент в страната съществуват две неправителствени професионални организации на съдиите – „Съюз на съдиите в България”, учреден през 1997 г. и „Съдии в единна Европа”, създаден през 2006 г. Те целят обединяване усилията на съдиите за реформиране, усъвършенстване и развитие на съдебната система у нас; отстояване на професионалния и обществен престиж на съдийската професия; защита на професионалните, интелектуални, социални и материални интереси на съдиите и повишаване на тяхната квалификация; създаване на международни контакти и съвместна дейност със сродни организации.

Съществува Национално сдружение на съдебните служители, което има за цел да обединява всички съдебни служители в Република България за защита на техните професионални, интелектуални, социални и материални интереси. В него могат да членуват всички настоящи служители в съдебната система с не по-малко от една година стаж като такъв; пенсионирани съдебни служители и бивши съдебни служители, които не са политически обвързани, не практикуват като адвокати и не са съдии, прокурори, следователи, юрисконсулти, служители в правен отдел или нотариални кантори.


Правила, защитаващи независимостта на съдиите

Правилата, защитаващи независимостта на съдиите, са следните:

На първо място несменяемостта след навършване на петгодишен стаж и след положително атестиране с решение на Висшия съдебен съвет.

Друго правило, гарантиращо независимостта на съдиите, е правото им да членуват в организации, които защитават професионалните им интереси.

Гаранция за независимост е и функционалният им имунитет. Той се изразява в това, че при осъществяване на съдебната власт съдиите не носят наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В тези случаи срещу съдиите не може да бъде повдигнато обвинение без разрешение на Висшия съдебен съвет.


Правила за професионална етика

Висшият съдебен съвет утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации за съдиите. В правилата за професионална етика на съдиите в България е предвидено, че съдията доброволно приема ограничения в личния си и обществен статус; не допуска непристойно поведение в обществения и личния си живот; не използва името и авторитета на съда за задоволяване на свои собствени интереси или интереси на свои близки; не приема лично или чрез другиго подаръци, услуги или заеми, които могат да предизвикат съмнение в неговата почтеност; извън съда спазва поведение, което не би могло да накърни доброто име на съдебната институция.

При взаимоотношения с медии и организации на гражданското общество съдията трябва да зачита свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани. Съдията може да информира медиите само за факти от дейността си, без да изразява предварителни правни становища. Не може да обсъжда публично висящи дела. Съдията може да информира медиите относно движението на делото, може да разрешава използването на видео и звукозаписни устройства по време на съдебното производство при зачитане конституционните права на гражданите.

Съдията е обществена личност. Той участва в обществения живот, но не може да изразява предпочитания или предубеждения към определена група хора на основата на народност, раса, пол, идеология, религия, култура и други. Съдията може да работи в организации с нестопанска цел, доколкото това не противоречи на закона и правилата за професионална етика.

Съдията може да участва в благотворители асоциации, но не от името на съда. При публични изявления съдията се ръководи от критерии за разумност и чувство за мярка.

Правната уредба на статута на магистратите, в това число и на административните съдии, създава гаранции за назначаването на компетентни и квалифицирани съдии, които да изпълняват професионалните си задължения безпристрастно, независимо и в съответствие със законите на Република България.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Статут на административните съдии

от northern-star » Сря Ное 21, 2007 1:34 am

О, това е страхотно инфо да се знае!
Аватар
 
Мнения: 307

Re: Статут на административните съдии

от atanassoff » Сря Ное 21, 2007 10:41 am

И аз така си помислих (wink) Като цяло конспектът по АПП е статичен и не си спомням да е имало подобен въпрос в него, а самата тема има място както в темата за административния процес така и в темата за правозащитните институции.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Статут на административните съдии

от northern-star » Сря Ное 21, 2007 6:29 pm

Абсолютно! И е чудесно, че най-сетне има яснота по тези въпроси, защото все се говореше "с новите административни съдилища това, с административните съдилища онова" и все ставаше дума за някакъв бъдещ неточен момент. Но ето, че това сега стои по друг начин :)
Аватар
 
Мнения: 307


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта