Впр. 52 Оспорване на АА по административен ред

[atanassoff]

Впр. 52 Оспорване на административни актове по административен ред

1. А) Обща характеристика
Правно-техническият термин „оспорване”, който АПК възприема, обхваща атакуването на един АА от две посоки – чрез жалба (на заинтересованите лица) и чрез протест (на прокурорските органи). По своя характер това е едно спорно производство, което може да постави както въпросът за законосъобразност, така и въпросът за правилност на АА. Спорът се води в самите предели на администрацията, без да напуска нейните граници.
Административното оспорване като подфаза има евентуален характер т.е. то не е задължителното.
АА могат да се оспорват пред една единствена инстанция [едноинстанционно]– това е непосредствено по-горестоящия админ. орган.
Б) Приложимост на производството
- Админстративното оспорване по реда на АПК не обхваща абсолютно всички АА. В неговия обхват влизат изндивидуалните и общите (без нормативните АА).
- От оспорване по този ред се изключват следните актове на държавни органи: (1) на Президента на РБ и на председателя на НС; (2) на Министерски съвет, министър-председателя, зам. мин-предс., министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на МС; (3) на управителя на БНБ и председателя на Сметна палата; (4) на ВСС; (5) на областните управители.
- Съгласно 82, ал. 1, т.6 АПК от обхвата на административното оспорване се изключват и актовете „за които специален закон е предвидено оспорване направо пред съд”. Т.е. важи така наречената „специална клауза” за съдебно оспорване.
- Изключва се приложението на АПК и когато специален закон съдържа специални производствени правила относно оспорването по административен ред (чл. 2, ал 1).

2. Образуване на производството
2.1. Субекти на производството – това са „заинтересованите лица”, както и „прокурорът” (чл 83), който се интересува от обективното съответствие на АА със закона. Спорът е в самата сфера на държавно управление.

2.2 Основания за оспорване - свързани със изискванията за законосъобразност на АА:
а) ако не е издаден от компетентен орган
б) ако не е спазена установената от закона форма
в) ако не са спазени процесуалноправните разпоредби за издаването му
г) ако няма съответствие с материалноправните разпоредби
д) ако не отговаря е спазена с целта на закона

2.3 Правно-технически средства за образуване на производството са жалба и протест.
а) Чл. 85. (1) Жалбата и протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:
1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса, ако има такъв;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
5. органа, до който се подава;
6. възраженията и тяхното основание;
7. искането;
8. подпис на подателя.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.
б) Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;
3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;
4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.

Посочените реквизити имат задължителен характер
Установеният срок за тяхното подаване е кратък – 14-дневен от съобщаването на изададения административен акт на заинтересованите лица (84, ал. 1) и едномесечен – при наличието на мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, като във втория случай започва да тече от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

За сериозно несъответствие със законните изисквания, водещо до оставяне на жалбите и протестите без разглеждане се считат случаите, когато те са:
- Неподведомствени на по-горестоящия админ. орган;
- Подадени след установения срок
- Подадени от подател, който няма интерес от обжалването
Жалбата или протеста остават без разглеждане в хипотезата на т.4, чл. 88, ал.1: когато „подателят писмено оттегли жалбата или протеста”.
Във всички останали случаи извън тези по чл. 88, ал. 1, нередовността на жалбата или протеста, поради своята по-малка тежест ще бъде коригирана. За целта на подателите се изпраща съобщение за „отстраняване на допуснатите нередности”. Това следва да се извърши в седемдневен срок от получаване на съобщението.

3. Забрана за изпълнение на акта
Издаденят АА по принцип не може да се изпълнява веднага. Законната възможност да бъде оспорен веднага го прави нестабилен. 1) тя съществува в 14 дневен/1 месечен срок за оспорване.
Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.
(2) Това правило не се прилага, когато:
1. всички заинтересовани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;
2. със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.

4. Право на отзив. Тъй като оспорването на АА преминава през админ. орган, издал акта (жалбата или протестът се подават чрез него) на този орган се предоставя възможност да го преразгледа т.е. да упражни самоконтрол. Отзивът се извършва в 7-дн. срок, а когато органът е колегиален – 14 дн. от получаването на жалбата или протеста. Тук той може да бъде оттеглен, отменен или изменен или да бъде издаден съответният акт, ако е било отказано издаването му (чл. 91, ал.1 )

5 Компетентен контролен орган
Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт. (2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината. (3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината. (4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител. (5) Отказът на организация да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.
Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.
Комисията изготвя мотивирано писмено становище в 14-дн. срок относно законосъобразността и правилността на оспорения АА. Становището на комисията няма задължителен характер.
Изслушването също се прилага в по-сложни случаи: Чл. 96. Заинтересованите лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.

6. Произнасяне на контролната инстанция
Установеният срок за произнасяне е кратък – 14-дн. за едноличен орган и 1-месечен за колегиален, като започва да тече „от получаването на преписката” (97, ал. 1). Произнасянето става винаги с решение, което трябва да бъде мотивирано. Контролното решение може да бъде както по отношение на законосъобразността на АА, така и по отношение на неговата целесъобразност. Това решение има контролно-отменителен характер.
АА може да бъде обявен за нищожен, да бъде отменен изцяло или отчасти или жалбата/ протестът да бъдат отхвърлени като неоснователни. Обявяването на един АА за нищожен е нов процесуален момент предвиден в АПК.
Цялостната и частичната отмяна е налице при друга форма на недействителност на АА – унищожаемост. Незаконосъобразността е в по-малка степен и позволява част от последиците на акта да бъдат запазени. „Отмяната” за разлика от обявяването може да засегне целесъобразността на АА.

7. Действия на административния орган след произнасянето
Производството не приключва с произнасянето на контролната инстанция, необходимо е да се уведомят заинтересованите лица за естеството на произнасянето. От тук насетне се очертават следните процесуални възможности:
1) Приключване на процеса, когато актът е обявен за нищожен
2) Продължаване на процеса, когато произнасянето е с решение по същество (или отмяна), което може да се оспорва за законосъбразност пред съда
3) Продължаването на процеса, когато произнасянето е с решение, с което жалбата или протестът се отхвърлят като неоснователни, и с което всъщност административният акт се потвърждава. Последният подлежи на оспорване пред съда
4) Продължаване на процеса, когато е налице непроизнасяне, т.е. компенетният да разгледа жалбата или протеста орган не се е произнесъл в законовия срок.

[Aniston]

Чл. 90. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.

--->в този случай се казва, че подадената жалба или протест имат суспензивен ефект