Въпроси 18, 19 и 20
1 мнение
|Страница 1 от 1
Въпроси 18, 19 и 20
18.Придобиване по чл. 78 ЗС.
1. Понятие
Съгласно чл. 78 ЗС “който придобие по възмезден начин владението на движими вещи или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността”. Придобилият добросъвестно и възмездно владението върху движима вещ става неин собственик, макар праводателят да не е собственик. Чрез това правило отпада нуждата купувачът да проверява дали неговият праводател е собственик. Чрез посоченото правило интересът на купувача е защитен – владението се отъждествява със собствеността.
2. Приложно поле
В приложното поле на чл.78 ЗС влизат два вида вещи – движими вещи и ценни книги на приносител. От правилото на чл. 78 ЗС има изключения които се изразяват в това, че “собственикът на открадната или загубена вещ може да я иск от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Изгубени вещи са тези които имат собственик, но не се владеят от никого. Ако несобственик намери такава вещ той е длъжен да я предаде на собственика, а когато не е известен да я предаде в съответната служба. Ако в едногодишен срок собственикът не се яви веща става общинска собственост. Добросъвестният владелец става собственик на ценните книги когато те са изгубени или откраднати.
Не може да се придобива по давност движима вещ, върху която е установено владение чрез престъпление.Правилото на чл.78 ЗС не се прилага когато за прехвърляне на собствеността върху движима вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка. Например при покупка на лек автомобил от несобственик, купувачът няма да придобие собствеността по чл. 78 ЗС макар да е добросъвестен. Д
ействието на правилото на чл. 78 ЗС се прилага при наличие на три лица – собственик, несобственик и владелец. Несобственикът придобива фактическа власт от собств.,но няма да стане собственик защото няма правно основание или защото то е опорочено чл. 78 ЗС урежда първичен способ за придобиване на право на собственост, тъй като в случая няма правоприемство. Праводателят не е собственик и правоприемникът не може да придобие веща от него. Той става собственик по силата на закона, на основание добросъвестно владение на движима вещ.
3. Елементи на фактическия състав на правилото на чл.78 от ЗС
3.1. Установяване на фактическата власт върху движимата вещ. Владението трябва да е получено от предишния владелец, т.е. прехвърлителят не трябва да е собственик.
3.2. Владението трябва да е придобито на възмездно правно основание, годно да прехвърли собственост – сделка, съдебно решение, административен акт.
3.3. Владелецът трябва да е добросъвестен, да не е знаел, че придобива от несобственик.
При наличието на тези три елемента от фактическия състав на придобиването по чл.78 от ЗС, т.е. когато е завършен фактическият състав, добросъвестният владелец става собственик на движимата вещ.
19.Придобиване по давност.
Чл. 79 – 86 от ЗС
1.Понятие
Придобиването по давност /ПД/ е способ за придобиване право на собств.и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок.
2. Елементи на фактическия състав
2.1.Първият елемент от придобивания фактически състав е упражняване на владение. Необходимо е владелецът да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС, а именно владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът вържи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е непрекъснато, а се прекъсва с изгубването му за повече от 6 месеца /чл.81 от ЗС/.
2.2.Вторият елемент от придобивната давност е изтичането на определен период от време, през който се упражнява владението. Срокът за недвижими имоти е 10 години за недобросъвестния владелец и 5 години за добросъвестния, за движими вещи – 5 години. Срокът започва да тече от деня на установяване на владението и изтича в съответния ден на петата, респективно десетата година.
2.3. Третият елемент е волеизявлението на владелеца. Изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца, защото се прилага служебно. Възможностите са: установителен или осъдителен иск за собственост. За да се легитимира като собственик по тези искове, той може да се позове на придобивната давност. Извънсъдебна възможност: да поиска по реда на обстоятелствена проверка да му се издаде нотариален акт за собственост.
3. Придобивна и погасителна давност
3.1.При придобивната давност се придобиват права, а ри погасителната се погасява правото на иск.
3.2.Двете давности се уреждат в различни нормативни актове – погасителната се урежда от ЗЗД, а придобивната от ЗС и се прилага само в областта на вещното право.
4. Приложно поле
По давност може да придобива право на собств.само владелецът, не и държателят. С придобивна давност могат да се придобиват само вещни права. Член 79 ЗС урежда придобиването ПС върху недвижим имот, а чл. 80 ЗС придобиването по давност на движима вещ, чл.85 от ЗС – други вещни права / режим като на недвижимите имоти/. Може да се придобива по давност право на строеж и право на ползване, сервитути. По давност не могат да се придобиват облигационни права. Не може да се придобива по давност вещ която е публична държавна или общинска сбств. Не може да се придобива по давност движима вещ, ако владението върху нея е установено чрез престъпление. Всеки правен субект може да придобива по давност, но може да придобива по давност само владелецът, но не и държателят.
5. Видове давност
Придобивната давност бива кратка и обща. Кратката 5 годишна давност се прилага за придобиване на недвижим имот чрез добросъвестно владение, 10 годишна за недобросъвестно владение. Придобивната давност е различна за движимите и недвижимите вещи. Движимата се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Началният момент на придобивната давност е момента на установяване на владението.
6. Спиране на придобивната давност
Но при предвидени в правна норма обстоятелства давността спира да тече. Чл.84 от ЗС препраща към ЗЗД.
Спирането на придобивната давност не е свързано със спиране или прекъсване на владението.
7. Прекъсване на придобивната давност
Това е заличаване действието на изтеклата придобивна давност до настъпване на предвидени в правна норма факти, след чието настъпване започва да тече нова давност, която не се сумира с изтеклата. Прекъсването на давността не бива да се смесва с прекъсване на владението. Не всяко прекъсване на владението води до прекъсване на давността.
Основания – чл.116 от ЗЗД
8. Отказ от придобивна давност може да се направи докато не е придобито право на собственост. Ако въз основа на нея е изявена воля за придобиване право на собственост, отказ от изтекла давност не може да се прави – може да се извърши само отказ от право на собственост.
20.Придобиване чрез конститутивни съдебни решения. Видове. Правна същност.
1. Конститутивни искове и конститутивни съдебни решения
Съдебното упражнаване на потеститивни права става чрез конститутивни искове. С коститувния иск се иска от съда да потвърди със сила на присъденото нещо предявеното потестативно право и да постанови следващата от него промяна на глажанскотоправоотношеине. Съдебното решение с които се упражнаяват тези искове имат конституетивен характер, конститутивно действие. Конститутивният иск и конст. съдебно решение по него са средства за принудително осъществяване на събективни потестативни права.
2.Видове конститутивни съдебни решения за придобиване на право на собственост
От значение за вещното право са онези конститевни съдебни решения, които като юридически факт имат за последица придобиване на вещни права. Такива са конститутивните съдебни решения, постановени по констит. Искове по чл. 19 ЗЗД, по чл. 33 ЗС, съдебната делба.
2.1. Съгласно чл. 19, ал.3 ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В такъв случай договорът се счита сключен от момента в който решението влезе в законна сила. С предварителен договор се поема задължение за сключване в бъдеще на друг окончателен договор. Самият предварителен договор не може да бъде придобивен способ за вещни права. Всяка от страните може да иска по съдебен ред сключването на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който съдебното решение влезе в законна сила. Решението на съда замества липсващото съгласие, замества самия договор. И понеже конститутивното съдебно решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД замества договора, то прехвърля собствеността и е основание за придобиване на вещно право на собственост и има конститутивно действие. Това е способ за производно придобиване.
2.2. При изкупуването по чл. 33 ЗС конститутивното съдебно решение се явява юридически факт, който прекратява продажбеното правоотношение между съсобственика, който не е спазил изискванията на чл. 33 ЗС, и третото лице и поражда ново прадажбено отношение между третото лице и изкупвача. Собственик на недвижим имот може да продаде своята част на трето лице, само след като я предложи на другите съсобственици.
При хипотезата на чл. 33 ЗС придобиването на правото на собственост чрез упражнено право на изкупуване също не настъпва чрез правна сделка с третото лице. То настъпва като правна последица на друг юридически факт – на конститутивното съдебно решение. Конститутивното решение по конститутивен иск при условията на чл. 33 ЗС следва да се обособи също като самостоятелен способ за придобиване право на собственост и на други вещни права. Този способ е от вида на производното придобиване.
1. Понятие
Съгласно чл. 78 ЗС “който придобие по възмезден начин владението на движими вещи или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността”. Придобилият добросъвестно и възмездно владението върху движима вещ става неин собственик, макар праводателят да не е собственик. Чрез това правило отпада нуждата купувачът да проверява дали неговият праводател е собственик. Чрез посоченото правило интересът на купувача е защитен – владението се отъждествява със собствеността.
2. Приложно поле
В приложното поле на чл.78 ЗС влизат два вида вещи – движими вещи и ценни книги на приносител. От правилото на чл. 78 ЗС има изключения които се изразяват в това, че “собственикът на открадната или загубена вещ може да я иск от добросъвестния владелец в тригодишен срок от кражбата или изгубването. Изгубени вещи са тези които имат собственик, но не се владеят от никого. Ако несобственик намери такава вещ той е длъжен да я предаде на собственика, а когато не е известен да я предаде в съответната служба. Ако в едногодишен срок собственикът не се яви веща става общинска собственост. Добросъвестният владелец става собственик на ценните книги когато те са изгубени или откраднати.
Не може да се придобива по давност движима вещ, върху която е установено владение чрез престъпление.Правилото на чл.78 ЗС не се прилага когато за прехвърляне на собствеността върху движима вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка. Например при покупка на лек автомобил от несобственик, купувачът няма да придобие собствеността по чл. 78 ЗС макар да е добросъвестен. Д
ействието на правилото на чл. 78 ЗС се прилага при наличие на три лица – собственик, несобственик и владелец. Несобственикът придобива фактическа власт от собств.,но няма да стане собственик защото няма правно основание или защото то е опорочено чл. 78 ЗС урежда първичен способ за придобиване на право на собственост, тъй като в случая няма правоприемство. Праводателят не е собственик и правоприемникът не може да придобие веща от него. Той става собственик по силата на закона, на основание добросъвестно владение на движима вещ.
3. Елементи на фактическия състав на правилото на чл.78 от ЗС
3.1. Установяване на фактическата власт върху движимата вещ. Владението трябва да е получено от предишния владелец, т.е. прехвърлителят не трябва да е собственик.
3.2. Владението трябва да е придобито на възмездно правно основание, годно да прехвърли собственост – сделка, съдебно решение, административен акт.
3.3. Владелецът трябва да е добросъвестен, да не е знаел, че придобива от несобственик.
При наличието на тези три елемента от фактическия състав на придобиването по чл.78 от ЗС, т.е. когато е завършен фактическият състав, добросъвестният владелец става собственик на движимата вещ.
19.Придобиване по давност.
Чл. 79 – 86 от ЗС
1.Понятие
Придобиването по давност /ПД/ е способ за придобиване право на собств.и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок.
2. Елементи на фактическия състав
2.1.Първият елемент от придобивания фактически състав е упражняване на владение. Необходимо е владелецът да съдържа признаците, установени в чл. 68 ЗС, а именно владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът вържи лично или чрез другиго като своя. Владението трябва да е непрекъснато, а се прекъсва с изгубването му за повече от 6 месеца /чл.81 от ЗС/.
2.2.Вторият елемент от придобивната давност е изтичането на определен период от време, през който се упражнява владението. Срокът за недвижими имоти е 10 години за недобросъвестния владелец и 5 години за добросъвестния, за движими вещи – 5 години. Срокът започва да тече от деня на установяване на владението и изтича в съответния ден на петата, респективно десетата година.
2.3. Третият елемент е волеизявлението на владелеца. Изтичането на срока на придобивната давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца, защото се прилага служебно. Възможностите са: установителен или осъдителен иск за собственост. За да се легитимира като собственик по тези искове, той може да се позове на придобивната давност. Извънсъдебна възможност: да поиска по реда на обстоятелствена проверка да му се издаде нотариален акт за собственост.
3. Придобивна и погасителна давност
3.1.При придобивната давност се придобиват права, а ри погасителната се погасява правото на иск.
3.2.Двете давности се уреждат в различни нормативни актове – погасителната се урежда от ЗЗД, а придобивната от ЗС и се прилага само в областта на вещното право.
4. Приложно поле
По давност може да придобива право на собств.само владелецът, не и държателят. С придобивна давност могат да се придобиват само вещни права. Член 79 ЗС урежда придобиването ПС върху недвижим имот, а чл. 80 ЗС придобиването по давност на движима вещ, чл.85 от ЗС – други вещни права / режим като на недвижимите имоти/. Може да се придобива по давност право на строеж и право на ползване, сервитути. По давност не могат да се придобиват облигационни права. Не може да се придобива по давност вещ която е публична държавна или общинска сбств. Не може да се придобива по давност движима вещ, ако владението върху нея е установено чрез престъпление. Всеки правен субект може да придобива по давност, но може да придобива по давност само владелецът, но не и държателят.
5. Видове давност
Придобивната давност бива кратка и обща. Кратката 5 годишна давност се прилага за придобиване на недвижим имот чрез добросъвестно владение, 10 годишна за недобросъвестно владение. Придобивната давност е различна за движимите и недвижимите вещи. Движимата се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Началният момент на придобивната давност е момента на установяване на владението.
6. Спиране на придобивната давност
Но при предвидени в правна норма обстоятелства давността спира да тече. Чл.84 от ЗС препраща към ЗЗД.
Спирането на придобивната давност не е свързано със спиране или прекъсване на владението.
7. Прекъсване на придобивната давност
Това е заличаване действието на изтеклата придобивна давност до настъпване на предвидени в правна норма факти, след чието настъпване започва да тече нова давност, която не се сумира с изтеклата. Прекъсването на давността не бива да се смесва с прекъсване на владението. Не всяко прекъсване на владението води до прекъсване на давността.
Основания – чл.116 от ЗЗД
8. Отказ от придобивна давност може да се направи докато не е придобито право на собственост. Ако въз основа на нея е изявена воля за придобиване право на собственост, отказ от изтекла давност не може да се прави – може да се извърши само отказ от право на собственост.
20.Придобиване чрез конститутивни съдебни решения. Видове. Правна същност.
1. Конститутивни искове и конститутивни съдебни решения
Съдебното упражнаване на потеститивни права става чрез конститутивни искове. С коститувния иск се иска от съда да потвърди със сила на присъденото нещо предявеното потестативно право и да постанови следващата от него промяна на глажанскотоправоотношеине. Съдебното решение с които се упражнаяват тези искове имат конституетивен характер, конститутивно действие. Конститутивният иск и конст. съдебно решение по него са средства за принудително осъществяване на събективни потестативни права.
2.Видове конститутивни съдебни решения за придобиване на право на собственост
От значение за вещното право са онези конститевни съдебни решения, които като юридически факт имат за последица придобиване на вещни права. Такива са конститутивните съдебни решения, постановени по констит. Искове по чл. 19 ЗЗД, по чл. 33 ЗС, съдебната делба.
2.1. Съгласно чл. 19, ал.3 ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателен договор. В такъв случай договорът се счита сключен от момента в който решението влезе в законна сила. С предварителен договор се поема задължение за сключване в бъдеще на друг окончателен договор. Самият предварителен договор не може да бъде придобивен способ за вещни права. Всяка от страните може да иска по съдебен ред сключването на окончателния договор. В такъв случай договорът се счита сключен в момента, в който съдебното решение влезе в законна сила. Решението на съда замества липсващото съгласие, замества самия договор. И понеже конститутивното съдебно решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД замества договора, то прехвърля собствеността и е основание за придобиване на вещно право на собственост и има конститутивно действие. Това е способ за производно придобиване.
2.2. При изкупуването по чл. 33 ЗС конститутивното съдебно решение се явява юридически факт, който прекратява продажбеното правоотношение между съсобственика, който не е спазил изискванията на чл. 33 ЗС, и третото лице и поражда ново прадажбено отношение между третото лице и изкупвача. Собственик на недвижим имот може да продаде своята част на трето лице, само след като я предложи на другите съсобственици.
При хипотезата на чл. 33 ЗС придобиването на правото на собственост чрез упражнено право на изкупуване също не настъпва чрез правна сделка с третото лице. То настъпва като правна последица на друг юридически факт – на конститутивното съдебно решение. Конститутивното решение по конститутивен иск при условията на чл. 33 ЗС следва да се обособи също като самостоятелен способ за придобиване право на собственост и на други вещни права. Този способ е от вида на производното придобиване.
- Мнения: 63
1 мнение
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта