1. (СУ) Понятие за вещно право

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

1. (СУ) Понятие за вещно право

от atanassoff » Съб Сеп 13, 2008 9:31 pm

1. ПОНЯТИЕ ЗА ВЕЩНО ПРАВО.
Вещното право като част от обективното ГП и като учебна дисциплина. Предмет, система и източници на вещното право. Видове субективни вещни права.


1. Вещното право като обективно право.

Като обективно право вещното право (ВП) представлява система от гражданскоправни норми, които уреждат вещните отношения. Това са имуществени отношения между равнопоставени субекти по повод субективни вещни права и фактически състояния (владение, държане) върху индивидуално определени вещи.

Кодификация на ВП представлява Закона за собсвтеността (ЗС).

1.1. Предмет на ВП.

Нормите на ВП уреждат няколко групи отношения свързани със статиката на материалните блага, регулирани от гражданското право. Това са отношенията по придобиване и изгубване, притежание, упражняване и защита на субективните вещни права, владението и държането, както и вписванията (чл.1 ЗС).

1.2. Отграничение на ВП като наука и учебна дисциплина.

Науката за ВП изучава обективното ВП и практиката по неговото прилагане и обосновава предложения за подобряван на тяхната ефективност.
Учебната дисциплина „вещно право” е задължителен предмет за студентите юристи, който ги запознава с обективното ВП – неговите методи, принципи и институти.

1.3. Взаимодействие на ВП с другите клонове на гражданското право и с други правни отрасли

Най-тесни връзки на взаимодействие ВП осъществява с облигационното право, което урежда способи за придобиване и прехвърляне на вещни права. В рамките на наследственото право урежда преминаването на вещни права при наследяване, отношенията между наследниците и трети лица. Семейното право урежда притежанието на имуществя от съпрузи и разпореждането с тях – субективните вещни права като обект на съпружеска имуществена общност. ВП урежда и отношенията във връзка с нематериални блага, които са обективирани в материални носители и представляват предмет на регулация от правото на интелектуалната собстеност.

По отношения на имуществата на търговците действа общият вещноправен режим.
Административното право урежда някой способи за придобиване – юридически факти и смесени фактически състави, както и средства за защита на вещните права.
Наказателното право установява наказателноправната защита на собсвтеността и другите вещни права, като урежда посегателствата срещу тях като престъпни състави.

2. Система. Източници. Принципи на ВП.

2.1. Система на ВП.

Системата на ЗС урежда отношенията в няколко дяла – собсвтеност, други вещни права, владение, придобиване и изгубване на собсвтеността, защитата на вещни права, вписванията.

2.2. Източници на ВП.

Сред нормативните актове източници на ВП са някои конституционни норми – чл.17, 18, 21, 22 КРБ; решения на КС; закони за изменение и допълнение на Конституцията.

Законът за собсвтеността представлява lex generalis - съдържа общите правила относно вещите и субективните вещни права.

Редица други закони се явяват специални по отношение на ЗС:
– Закон за държавната собсвтеност (ЗДС);
– Закон за общинската собсвтеност (ЗОС);
– Закон за устройство на територията (ЗУТ);
– Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (отм.)
– Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР);
– Закон за собсвтеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ);
– Закон за защитените територии (ЗЗТер);
– Закон за приватизацията и следприватизационен контрол (ЗПСпК)

Сред подзаконовите нормативни актове по-важни за ВП са:
– Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост (ПУРНЕС);
– Правилник за вписванията (ПВ);
– Правилник за прилагане на ЗОС (ППЗОС);
– Правилни за прилагане на ЗДС (ППЗДС);

2.3. Принципи на ВП.

Общи приницпи на ВП са основните начала на правото и принципите на гражданското право.

Специфични за ВП са принципа за законоустановеност на броя и вида на субективните вещни права (numerus clausus) и принципа за законоустановеност на правото на частна собсвтеност – чл.17 КРБ.

3. Субективни вещни права.

3.1. Понятие и характеристика.

3.1.1. Определение.

Субективното вещно право представлява призната и гарантирата от закона възможност на едно лице за пълно или ограничено господство върху индивидуализирана вещ, включващо възможността за непосредствено въздействие върху нея и правото на титуляра да иска от всички останали да с въздържат от въздействия върху вещта, които биха пречили на титуляра на правото да го упражнява.

3.1.2. Характеристика на субективните вещни права.

Вещните субективни права притежават родовите характеристики на субективните граждански права. Те са права върху индивидуално определени вещи. Вещните права са абсолютни – титулярът може да иска от всеки да не пречи на упражняването на правото, да иска връщането на вещта и има право на обезщетение при увреждане на вещта. Вещните права са противопоставими на всички трети лица. Обектите на вещни права са оценими в пари – т.е. те са имуществени права, прехвърлими и наследими (с изключениен а правото на ползване), главни, самостоятелни и независими ( с изключение на сервитутите). Те не се погасяват по давност, а установените в закона срокове са с преклузвно действие

Според М. Марков и Вл. Петров вещните права са притезателни – съдържат възможност да се изисква пасивно поведение от третите лица. На противоположното мнение е Ив. Русчев – едва ли вещните права са притезателни, тъй като претенцията възниква само при нарушаване на субективното право. По този аргумент всички права биха били притезателни.

Вещните права са сложни права, съдържащи две или повече правомощия. Всички съдържат правомощие владение.

Вещните права са ограничен брой (numerus clausus). Законовата уредба е императивна. Недопустимо е страните да учредят вещни права със свободно съдържание. Ограничен брой са и способите за придобиване и изгубване на вещни права. Възможен е едностранен отказ.

3.1.3. Отграничения.

За разлика от облигационните субективни права (вземанията), които са относителни, вещните права са абсолютни. Те имат за предмет индивидуализирана вещ, при предмета на вземанията могат да бъдат различни по вид престации. Титулярът на вещното право го упражнява чрез собсвтени действия, а кредиторовият интерес се удовлетворява чрез престиране от друго лице. Вещните права са numerus clausus – определени в закона, а облигационните могат да възникнат и по силата на уговореното между страните.

Наследствените права възникват след смъртта на дадено физическо лице. Правото на наследяване е потестативно субективно право да се приеме или откаже наследството.

3.2. Видове субективни вещни права.

3.2.1. Право на собсвтеност.

Правото на собсвтеност (ПС) е основното и единсвтеното пълно вещно право. ПС е основа и за явленията съсобственост и етажна собсвтеност.

3.2.2. Вещни права върху чужда вещ.

Това са правото на строеж, правото на надстрояване и пристрояване, правото на ползване и сервитутите. Съществуват дискусии относно вещноправния характер на залога и ипотеката, правото на задржане, концесионното право, правото на управление (по чл. 14, 15 и 18 ЗДС).

Източници:
1. Боянов, Г., Вещно право. С., 2004.
2. Петров, Вл., Марков, М., Вещно право. С., 2007.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта