6. (СУ) Право на собственост.

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

6. (СУ) Право на собственост.

от atanassoff » Вто Юли 15, 2008 4:09 pm

6.ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ
Понятие за собственост и право на собственост. Правото на собственост като обективно и субективно право. Видове право на собственост. Съдържание на правото на собственост. Правомощия на собственика. Ограничения на правото на собственост. Съотношение и разграничение между правото на собственост и другите вещни права.


1. Понятие за собственост и право на собственост.

Към настоящия момент законодателството ни не дава легална дефиниция на правото на собственост. В позитивен аспект собствеността е право на ползване и разпореждане с вещите по най-безусловен начин, стига тяхната употреба да не противоречи на закона или разпорежданията на правилници. В негативен аспект собствеността е право, по силата на което едно лице може да иска от всички останали лица да се въздържат от каквито и да е действия по отношение на дадена вещ (така проф. П. Венедиков). На базата на общото понятие за субективно право и субективно вещно право проф. Вл. Петров и проф. Г. Боянов определят собствеността като призната и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и да се разпорежда (фактически и юридически) в рамките на закона с определена вещ и да иска от всички други лица да се въздържат от въздействия върху нея, доколкото техните права не го позволяват.

Правото на собственост притежава характеристиките на субективните вещни права – то е притезателно, абсолютно, имуществено, прехвърлимо, сложно, безсрочно. То е център на системата от субективни вещни права, защото на негова основа съществуват всички останали вещни права. Правото на собственост има първичен характер. То е предпоставка при учредителното правоприемство за другите вещни права. Характерно за правото на собственост е, че то не може да се изгуби при неупражняване, докато за останалите вещни права законът установява прекратителни срокове.

Пълнотата на правото на собственост е принцип. Заради нея не може да има едновременно двама собственици на една вещ. При първично придобиване на собственост от едно лице правото на досегашния собственик се прекратява. Възможно е обаче върху вещта да съществуват едновременно две или повече ограничени вещни права включително и от един и същ вид.

Правото на собственост се характеризира със своята „еластичност”, „свиваемост” – т.е. то се ограничава при наличието на ограничени вещни права върху вещта. Правомощията не отпадат, но не могат да се реализират в пълен обем. Ограничението може да засегне всички правомощия, но най-слабо разпореждането. Такива права по настоящето законодателство са правото на строеж (суперфиция) и правото на ползване, а също и заложното право върху движими вещи, тъй като дава власт на заложния кредитор да я държи (но не и да я ползва) до удовлетворяване на вземането му.

2. Съдържание на правото на собственост. Правомощия на собственика.

Съдържанието на правото на собственост – това са правомощията на собственика, възможните въздействия върху вещта. Според господстващото мнение у нас основните правомощия на собственика са три – владение, ползване и разпореждане. Те не могат да съществуват вън от единното право на собственост и н могат да се извършват самостоятелни разпоредителни действия с тях.

2.1. Правомощието владение.

Правомощието владение е необходим елемент от всяко вещно право и се нарича още право на владение, за да се отграничи от владението като факт. То се изразява в правото на собственика да упражнява непосредствена власт върху вещта, да я държи, да си служи с нея. Владението на собственика е не просто фактическата власт с намерение да се свои вещта, а упражняване на правомощие. Упражняването на правомощието владение е предпоставка за упражняване на правомощието ползване.

Правомощието владение следва да се отграничи от владението като фактическо състояние. Правомощието на собственика е призната и гарантирана от закона възможност да упражнява владение върху вещта. Фактическото състояние обикновено съвпада с правното – когато собственикът упражнява правомощието си владение. Отнемането на владението му е нарушение както на фактическото състояние, така и на правомощието му.

Защитата на правомощието владение при пълно отнемане става чрез ревандикационен иск, а при други нарушения – с негаторен. Наред с това собственикът може да използва като средство за защита и посесорните искове.

2.2. Правомощието ползване.

Правомощието ползване се състои във възможността на собственика да извлича полезните свойства на вещта. То не е самостоятелно право, а част от съдържанието на повечето вещни права (с изключение на сервитутите). При собствеността правомощието ползване притежава най-пълен обхват, но може да бъде ограничено при учредяване на ограничено вещно право.

Правомощието на ползване е различно от правото на ползване, което е самостоятелно вещно право върху чужда непотребима вещ и съдържа правомощие ползване.

Правомощието ползване при ограничените вещни права е по-ограничено по обхват.
Облигационните права на ползване са самостоятелни относителни субективни права.

Правомощието ползване се упражнява чрез фактическо ползване (когато собственикът лично си служи с вещта и събира плодовете) или чрез правни действия (при отдаване под наем). Неговата

Защитата на това правомощие се реализира чрез няколко иска:
(->) иск за прекратяване на нарушението (негаторен иск), ако се пречи на собственика да ползва вещта;
(->) иск за плодовете (вещен на основание чл.93 ЗС или облигационен за равностойността им по чл.57 ЗЗД). Чл.93 ЗС - Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й. Чл.57 ЗЗД – (1) Ако се дължи връщане на определена вещ, получателят дължи плодовете от момента на поканването. (2) Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по-висока. Но ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете.
(->) иск за ползите, от които собственикът е лишен – чл.73 ЗС – (1) Недобросъвестният владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски. (2) Той може да иска да му се заплатят и направените от него необходими за запазването на вещта разноски.
(->) иск за поправяне на вредите по чл.45 ЗЗД – (1) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

2.3 Правомощието разпореждане.

Това правомощие се изразява във възможността на собственика да извърши правни и фактически действия, чрез които може да изгуби правото си или да го обремени с вещни тежести. Става въпрос не за самостоятелно право, а за част от съдържанието на всяко вещно право с изключение на ползването. Правомощието разпореждане се отнася до действия, с които собственикът прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява правото на собственост – отчуждаване на правото, отказ, учредяване на ограничени вещни права, залог и ипотека, физическо унищожаване на вещта.

Разпореждането е различно от действията на управление – това са действия по поддържане и използване (включително и събиране на плодовете) на вещта. Според доц. М. Марков може да се обособи и една междинна категория действия, включваща действията по промяна на предназначението, извършване на подобрения и др.
Упражняването при фактическото и юридическото разпореждане се осъществява по различен начин. При фактическото разпореждане се извършват материални действия, водещи до унищожаване на субстанцията, разграждането на вещта, преработване. Изхвърлянето е по-скоро отказ от право чрез конклудентни действия. Юридическото разпореждане се извършва чрез правна сделка, която може да бъде договор с транслативно действие и неговото изпълнение, апорт, залог и ипотека, едностранен отказ от право, завет, учредяване на ограничено вещно право.

Действията на разпореждане, извършени от трети лица нямат вещно действие.

3. Видове право на собственост.

Според чл.17, ал.2 КРБ собствеността е частна и публична. Според чл.2 ЗС „собствеността принадлежи на държавата, на общините, на кооперациите и др. юридически лица и граждани”. И двете норми обаче не определят единни критерии за диференцирането на частната и публичната собственост.

3.1. Публична собственост.

Разграничението на собствеността на частна и публична би могло да се направи с оглед титуляра на правото и дали той упражнява властнически правомощия. Субекти на публична собственост са държавата като субект на гражданското право (но не и чужда държава) и общините като юридически лица. Останалите гражданскоправни субекти могат да притежават само частна собственост. Държавни и общински ЮЛ могат да притежават собственост по изключение, но не и публична.

Тъй като държавата и общините притежават както публична, така и частна собственост – това налага въвеждането на още един разграничителен критерий – видът и предназначението на обектите.

Чл. 18.КРБ (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.
(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.
(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.
(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.
Водещ критерий за разделението на собствеността на частна и публична е нейното предназначение. Обектите на публична държавна собственост обслужват изключително обществен интерес, чрез общо ползване или чрез осъществяване функциите на държавните органи.


3.2. Частна собственост.

Частна е собствеността на гражданите и на юридическите лица. Те не могат да бъдат носители на публична собственост. Те са субекти на частното право и при установяване на правоотношение по повод обектите на правото на собственост те нямат властнически правомощия. Частната собственост служи за задоволяване интересите на нейния носител.

4. Ограничения на правото на собственост.

4.1 Статични и функционални ограничения.

Статичните ограничения се проявяват и без правото да се упражнява – те не са същински ограничения. Това са ограничения свързани с наличие на ограничени вещни права на трети лица върху вещта и такива, установени със законови разпоредби.

Функционалните ограничения се проявяват при упражняване на правото. Най-общи ограничения са границите при упражняване на правата изобщо – накърняване на права и злоупотреба с право. Те не са същински ограничения.

Общи са ограниченията, които важат за всички обекти частна собственост (а и за всички правомощия). По отношение на някои обекти или субекти на правото или за отделни правомощия приложение намират специални ограничения:
- Разрешение за ползване на строеж – чл.177 ЗУТ;
- Ограничение за ползване по предназначение – чл.4 ЗСПЗЗ и др.;
- Ограничение за отдаване под наем – до 10 години;
- Ограничения за застрояване – по ЗУТ;
- Ограничения за преустройство и промяна на предназначението – чл.39 и чл.185 ЗУТ;
- Ограничение за засаждане на дървета – чл.52 ЗС;
- Ограничение при разпореждане по чл.23 СК;
- Ограничения при управлението чл.18, ал.6 и чл.140 КРБ.

В определени хипотези съществуват задължения за упражняване на правото – напр. за поддържане на вещта (чл.179 ЗУТ), за прехвърляне (чл.22 КРБ).

4.2 Законови и договорни ограничения. Ограничения при различните правомощия.

Възможно е законовите ограничения да засягат всички правомощия. Не е възможно по договорен път да се изключи възможността за разпореждане и така да се извади от гражданския оборот. Относно владението - при всяко отстъпване на вещта на трето лице собственикът се лишава от възможността да упражнява лично фактическата власт. Съществуват ограничения на ползването (например за собственика в етажна собственост – чл.1 ПУРНЕС). Ограничения на разпореждането са предвидени при публичната собственост (чл.7 ЗДС, чл. ЗОС); при съсобствеността (чл.33 ЗС) и др.

Източници:
1. Боянов, Г., Вещно право. С., 2004.
2. Венедиков, П., Ново вещно право. С., 1999.
3. Георгиев, Г., Велинов, Л., Юридически речник. С., 2007.
4. Петров, Вл., Марков, М., Вещно право. С., 2007.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта