2. (СУ) Понятие за вещи (имоти). Видове вещи...

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

2. (СУ) Понятие за вещи (имоти). Видове вещи...

от atanassoff » Сря Дек 26, 2007 4:15 pm

2. Понятие за вещи (имоти). Видове вещи: недвижими имоти и движими вещи; недвижими имоти: видове – жилищни, вилни, гаражи, ателиета, стопански и др. недвижими имоти. Недвижими имоти в границите и извън границите на
населените места.



1. Понятие за вещ

Вещ е всеки материален обект със самостоятелно и реално съществуване.

а) Признаци
Първият признак на вещите е тяхната материалност, телесност (корпоралност). Вещите съществуват обективно.
Всяка вещ се характеризира със своята самостоятелност, обособеност. Един материален предмет трябва да е физически или правно обособен от друг. При поземлените имоти е достатъчно границите да са определени по документи. В някои случаи ограждането дори е забранено (напр. при горите – чл. 87 ЗГ). Юридически сградата може да бъде обособена от земята като обект. При съквупнотите от вещи е налице обединяване по даден признак, но вещите запазват самостоятелността си.
На трето място трябва да е възможно и позволено упражняването на фактическа или юридическа власт върху вещите. В противен случай те стават ирелевантни за вещното право.
Вещите трябва да имат стойност и полезност – не само икономическа, но и културна, естетическа и др.
Недвижимите имоти трябва да са предвидени в правна норма като обекти на правото.

б) Особени вещи
Такива са енериите, които са приравнени на движими вещи (чл. 110 ал. 2 ЗС)
Течните, газообразните и насипните вещества се обособяват при поместването им в съд.
Ценните книжа са движими вещи, които документират материализирани в тях права. Налице е особена връзка между собствеността(владението) и притежанието и упражняването на правата. При парите границата между владението като фактическа власт и собствеността е трудно различима.
При съставните вещи съществува възможност за присъединяване и отделяне.
Принадлежностите представляват самостоятелни вещи, но предназначени да се ползват с друга (главна) вещ.
Плодовете са само движими вещи. Те биват естествени (органични и неорганични) и граждански. Обособяват се с отделянето им.
Животните са също особен вид вещи – те могат да бъдат обект на притежание, но невинаги. Вещноправният режим на животните трябва да се съобрази с правилата относно защитата на животните.
Части от човешкото тяло могат да бъдат вещи само след като бъдат отделени приживе или след смъртта.

2. Видове вещи

а) Според начина на закрепване към земята или към постройката вещите биват недвижими имоти и движими вещи.
Недвижими имоти (чл. 110 ЗС) са земята, растенията, сградите и всичко, което е трайно прикрепено към земята или сградата. Трайно прикрепване е налице не с оглед продължителността, а с оглед на начина – така, че отделянето би довело до съществено увреждане на имота или на прикрепената вещ (растение). ЗС не урежда категорията недвижими по предназначение вещи.
Движими вещи. „Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи.” (чл.110 ал. 2 ЗС). Прикрепването на вещ към имот може да промени собствеността по силата на
чл. 92 ЗС. Отделянето превръща вещта в движима, без да променя собствеността.
Значението на това деление се проявява спрямо формата на сделките, придобивната давност, защитата на владението по чл. 75 и 76 ЗС, учредяването на залог и ипотека, местната подсъдност, принудителното изпълнение и др.

б) Движимите вещи се разделят на потребими и непотребими.
Потребими вещи. Телесната им субстанция се консумира или унищожава при еднократна употреба.
Непотребими вещи. Те не се унищожават или консумират при служене, а само овехтяват. Могат да бъдат използвани многократно.
Значението на това деление се проявява при правото на ползване.

в) Според делимостта им вещите биват делими и неделими.
Неделими вещи. При разделяне те губят качеството си на вещ от определен вид или годността за използване по предназначение. Неделимостта следва от естеството на вещта (напр. животно); предназначението й (напр. общи части в етажна собственост); по разпореждане на закона (напр. поземлен имот с минимални размери).
Делими вещи са тези, които могат да се разделят на части и всяка от тях да може да се използва според предишното предназначение.
Значението на това деление се проявява при делбата. Тя е допустима при делимата съсобственост. Реално е възможна при делимите вещи.

г) Според възможността да се извършват разпореждания с тях се разграничават вещи в гражданския оборот и такива извън него. Извадени от гражданския оборот са например вещите – публична държавна собственост. Сделките с тези обекти са нищожни.

д) Според връзката между вещите разграничаваме:
- прости и сложни – сложните се състоят от две или повече части.
- главни и принадлежности – принадлежностите не може да се използват самостоятелно, но са отделни вещи. Собственикът на главната вещ е собственик и на принадлежността (чл. 98 ЗС)

е) Вещите могат да бъдат заместими и незаместими. Еднакви по количество и качество заместими вещи са равностойни. Могат да бъдат предмет на различни договори за заем.

ж) Вещите биват индивидуално и родово определени, в зависимост от посочените от страните признаци. Това деление има значение за момента на прехвърляне на собствеността
(чл. 24 ЗЗД).

3. Видове недвижими имоти

а) Според чл. 22 ал. 3 КРБ режимът на земята се определя със закон.
Поземленият имот представлява основна кадастрална единица. Това е част от територията, включително и тази трайно покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост.

В населените места основната единица е урегулираният поземлен имот (УПИ) – имот, за който с подробен устойствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Изисквания към размерите за УПИ са дадени в чл. 19 ЗУТ, за земеделските земи – чл. 72 ЗН, за горите – чл. 2 ЗГ.

б) По предназначение териториите биват: урбанизирани (населени места и селищни образувания), земеделски, горски, защитени и нарушени територии за възстановяване (чл. 7 ЗУТ).

в) Застроени обекти – опрделени от чл. 110 като „сгради и други постройки”.
Жилищни сгради. ЗУТ определя жилището като „съвкупност от помещения, покрити или открити пространства, обединени пространствено и функционално в едно цяло за задволяване на жилищни нужди”. За да бъде една сграда жилищна трябва поне 60% от застроената площ да е заета от жилища. Всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и най-малко едно складово помещение във или извън жилището.
Други сгради и обекти. Това са вили, ателиета, гаражи, магазини, складове и др., определени със закон.
Строежи. Това са надземни, полуподземни, подземни и подводни постройки, сгради, пристройки, надстройки, огради, мрежи и съораженияна техническата инфраструктура, както и техните реконструкции и преустройства.
Особени видове строежи представляват временните строежи (някои от които имат статут на движимости); незаконните строежи (чл. 225 ал. 3 ЗУТ); търпими строежи.

г) Земеделски земи. Според чл. 2 ЗСПЗЗ те са предназначени за земеделско производство, намират се извън границите на урбанизираните територии и не са включени в горски фонд, не са застроени със сгради, не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съображения за общо ползване.

д) Гори и горски фонд. Гора е земя, заета от горскодървесна растителност с площ не по-малко от 1 дка. Горски фонд е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване.

е) Води и водни обекти.
Водите биват: повърхностни, подземни и вътрешни морски води.
Воден обект представлява постоянно или временно съсредоточие на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра или в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, заедно с принадлежащите към тях земи.
Водностопанските системи включват съоражения за отнемане, съхраняване, транспортиране, разпределяне, отвеждане и пречистване на води; за използване на водната енергия и за защита от вредното въздействие на водите.

д) Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи (чл. 4-5 ЗЗТер.).
е) Пътища. Те биват републикански и местни.Републиканските се определят от Министерски съвет.

ж) Подземни богатства

з) Пристанища. Пристанището е участък, който включва акватория, територия и инфраструктура на брега на Черно море, р. Дунав, островите и каналите, разположено е на територията на една или повече общини и обединява природни, изкуствено създадени и организационни условия за безопасно приставане, престояване и обслужване на кораби.

и) Плажове. Морският плаж е обособена територия, представляваща част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкусвено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата.

***
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron