Негаторен иск

Разработки по Вещно право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Негаторен иск

от edelvais » Чет Ное 29, 2007 4:10 pm

Негаторен иск. Иск за определяне на граници. Установителни искове. Искове за непълноти и грешки в кадастралния план.

1. Негаторен иск.
1.1. Понятие и необходимост от съществуването му. – има много случаи, при които владението не е отнето, но лице или лица извършват действия, с които пречат на собственика да упражнява своите правомощия. Възможно е дори да не се извършват определени действия, а само дадено лице да претендира ограничено вещно право върху имота. В тези случай ревандикационният иск е неизползваем, защото няма отнето владение, но вредни въздействия има. Необходимо е собственикът да бъде защитен с нещо друго и това е негаторния иск (actio negatoria). Неговото наименование идва от латинският глагол nego 1, negare - отричам, отхвърлям. С този иск се цели именно да се отхвърлят претенциите на едно лице, че има вещни права върху имота на собственика. Негаторният иск има за предмет прекратяване на неоснователните действия. В нашето законодателство негаторният иск е уреден в чл. 109 ЗС: Собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.
1.2. Правна характеристика: подобена на ревандикационния иск.
1) Вещен не облигационен иск.
2) Осъдителен иск.
3) Собственически, а не владелчески иск – с него се защитава право на собственост.
4) Формален иск – изисква доказване на активна и пасивна легитимация.
5) Не се погасява по давност.
Негаторният иск е подобен по своята правна същност на ревандикационния, основната разлика е, че той дава защита срещу посегателства, които без да отнемат владението, пречат на собственика да упражнява спокойно и в пълен размер правомощията си.
1.3. Активна и пасивна легитимация:
1.3.1. Ищец и ответник:
1) Ищец по негаторния иск е собственикът на вещта, без значение дали той упражнява фактическата власт или не.
2) Ответник по негаторния иск е лицето, което нарушава правото на лицето. Ако при нарушението са останали трайни въздействия и по-късно имотът бъде прехвърлен искът може да се насочи срещу новият преобретател. Негаторният иск е иск за защита на правото на собственост. Той може да бъде насочен не само срещу всяко чуждо на собствеността лице, но и към съсобственик, който пречи на другите съсобственици да упражняват правата си.
1.3.2. Активна и пасивна легитимация:
1) Активната легитимация се доказва като при ревандикационния иск – ищецът трябва да докаже по положителен начин, че той, а не трето лице е собственик на имота. Тук важи правилото: Ignorantio non est argumentum. Доказателствата са същите като при ревандикационния иск: 1) констативни и конститутивни нотариални актове, 2) административни актове (по чл. 29 или заповеди по чл. 98 и 100 ЗТСУ), 3) констативни съдебни решения, 4) съдебно-разпоредителни протоколи по силата, на които лицето е станало собственик, 5) изтекла придобивна давност.
1) Пасивна легитимация – доказва се, че ответникът е лицето, което извършва пречене или претендира права върху имота на владелеца. Въздействията трябва да продължават и към момента на завеждане на иска, да съществува опасност, че и за напред ще продължават или да са останали трайни последици от нарушението.
1.3.3. Защитата на ответника се привежда в два плана:
1) Разрушаване на активната легитимация – подобно на ревандикационния иск – оспорва се правото на собственост на ищеца и се доказват вещни права върху имота.
2) Разрушаване на пасивната легитимация – възражение, че не е нарушено правото на ищеца или че ако е имало въздействия те са станали случайно (напр. бутнал му оградата, защото спрял лошо с автомобила; спрял имота – защото му свършил бензина и т.н.) В тези случаи се счита, че не е необходимо да се защитава правото, защото то изобщо не е нарушено или нарушението е незначително. Трябва да се има предвид и изискването за процесуална икономия – de minimis non curat praetor. Освен това, тъй като негаторният иск е осъдителен, не е възможно лицето да бъде осъдено. За инцидентните нарушения се прилага облигаторна защита по чл. 45 ЗЗД. Actio negatoria има само при действително и то трайно нарушение на правото или при претенция за ограничено вещно право – самото пречене трябва да се изразява в трайно въздействие.
1.4. Когато претенцията се ограничила само с твърдение, че по отношение на имота има ограничено вещно право, собственикът може да се брани само с отрицателен установителен иск за собственост. При него за разлика от положителният иск, няма да се доказва, че той е собственик на имота, а само, че имота е чист от вещни тежести. Това ще стане по правилата на чл. 97 ГПК, по които той ще докаже право на собственост и че върху имота няма учредено ограничено вещно право. Ответникът по такъв иск може да се позове на изтекла придобивна давност, но ако не може да я докаже съдът ще постанови, че не съществува вещно право върху имота. Диспозитивът на съдебното решение ще бъде – съдът установява че Х е собственик и върху имота няма ограничени вещни права на У. Ако това обаче не успокои ответника, ищецът не може да се позове на установителния иск, защото той няма изпълнителна сила.
1.5. По чл. 109 ЗС всъщност има два иска:
1.5.1. Негаторен осъдителен иск за прекратяване на нарушението – има за цел да осъди ответника да преустанови въздействията (подвид е негаторна самозащита по чл. 45 ЗС). Ако искът бъде уважен, съдия изпълнителя може да налага глоби на нарушителя в размер на една минимална работна заплата. Това се прилага разбира се ако нарушението не е нещо друго, напр. самоуправство, което се наказва по НК.
1.5.2. Негаторен осъдителен иск за премахване на трайни последици от нарушението. Нарушението ще бъде спряно, то обаче е действало определен период от време и е оставило определени последици. Всички те трябва да бъдат възстановени. За съжаление този иск не подлежи на принудително изпълнение – изпълнение се получава или ако се осъди лицето да плати определен сума или като възможност на кредитора да изпълни сам за сметка на нарушителя – такова е правилото на чл. 80 ЗЗД. При този негаторен осъдителен иск ответникът може да бъде осъден по посоченият по-горе начин и тъй като премахването на последиците от нарушението му ще е парично оценимо, ще се посегне на имуществото му.
1.6. Негаторният иск може да бъде съединен както ревандикационния с 1) искове за прогласяване на нищожност; 2) искове за унищожаване на основанието, от което черпи права ответника и 3) искове за разваляне или отмяна на основанието на ответника.
Ответникът може да се брани и като противопостави на ищеца своите облигационни права. Ако фактите са такива съдът трябва да отхвърли негаторния иск (облигационно отношение може да е заем за послужване и др.) Във всички такива случаи не може да се каже, че има пречене и за това искът се отхвърля.
При негаторен иск за премахване на трайни последици от нарушението, законодателят не е посочил изрично необходимостта от обстойно проучване на фактическата обстановка (това обаче е утвърдено в практиката). Това е така, защото често под иск за премахване на последиците от нарушението се прикрива искане за отстраняване на подобренията. В тези случаи трябва да се прилагат разпоредбите на чл. 71-74 ЗС. Когато все пак има вреди ответника ще трябва да обезщети ищеца.
2. Иск за определяне на граници.
2.1. Понятие и необходимост. Това е иск, познат още от римското право (actio finum regundorum), който днес е уреден в чл. 109а ЗС: собственикът на недвижим имот може да иска определяне на границите между своя и съседните имоти. Това е особен иск основан на правото на собственост, което означава, че от една страна трябва да бъде разграничен от ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, а от друга от иска по чл. 32 ЗТСУ, при който също може да има спор за гранична линия, съответно за собственост. В теорията се изказват различни становища за приложимостта на иска за определяне на граници:
1) Според проф. Венедиков в проложното поле на иска за определяне на граници са случаите, когато е налице спор за незначителна ивица земя, която неусетно е преминала във владение на съсед поради неяснота на границата между имотите.
2) Според практиката условие да се предяви искът за установяване на граници е спорната земя да се владее от ищеца.
2.2. Хипотези, при които е възможен искът за установяване на граници:
1) При регулирани имоти границите се определят с влезлия в сила дворищно-регулационен план и се поставят на място от техническа служба на общината (чл. 161 ЗТСУ установява специална административна процедура за определяне на граничната линия). При такова положение искът за установяване на граници е недопустим.
2) В приложното поле на иска по чл. 109а ще попаднат случаите на спор за гранична линия при нерегулираните парцели. Възможно е обаче в случаите, когато един от съседите е завладял част от съседния имот по протежение на граничната линия да се заведе иск за установяване на граници. Целта тук е не толкова да се осъди ответника да предаде владението или да се преустанови определено нарушение, а да се признае право на собственост върху недвижим имот до определени граници. Тук искът е установителен, а съдебното решение е с конститутивен характер – създава се ново правно положение като се признава правото на собственост.
2.3. Особености на иска за определяне на граници:
1) Всяка от страните се явява едновременно ищец и ответник – всеки трябва да установи границите на своя имот.
2) Тежестта на доказване лежи върху двете страни.
3) Съобразно събраните доказателства съдът определя границата между съседните имоти. По-нататъшна защита с този иск не може да се търси, тъй като той няма осъдителен характер.
4) В теорията съществуват няколко становища относно същността на иска по чл. 109а:
- Според проф. Василев искът за определяне на граници може да вземе облика на негаторен иск при определени предпоставки (когато съсобственика на съседния имот поставя трайни насаждения или строи на по-малко разстояние с оглед на претендираната от ищеца граница).
- Според Боянов това е възможно само дотолкова доколкото двете разпоредби се тълкуват системно (чл. 109 към чл. 109а). За него искът за установяване на граници не е осъдителен за разлика от негаторния, а има за цел да внесе яснота в границите на два съседни имота.
3. Установителен иск.
3.1. Поняатие и необходимост. Ревандикационният иск има място когато е отнето владение, но не и когато съществува претенция, която може да се изроди в отнемане на владение. Налице е интерес у собственика да се брани срещу неоснователната претенция, че не е собственик или, че друг е собственик с установителен иск за собственост (а не с ревандикацинен - владението още не е отнето). Устанвителният иск не е уреден във вещното законодателство, но като средство за защита на субективни права е предвиден в ГПК и няма пречка да се използва за защита на собствеността. Чл. 97 ГПК предвижда, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно свое право или правно отношение, ако има интерес от това. Ищецът по устанвителен иск за собственост има интерес да отблъсква претенцията, за да не се превърне тя в действително отнемане, още в предварителния стадий преди отнемането.
3.2. Видове установителни искове:
1) Положителен установителен иск – искът се води от лицето, което твърди, че е собственик или носител на друго вещно право и иска неговото съществуване да бъде установено.
2) Отрицателен установителен иск – искът се води от лице, което отрича съществуването на определено вещно право и иска да го установи.
3.3. Особености на установителните искове:
1) Установителният иск признава само това, че лицето е собственик, нищо повече – друга защита не може да осигури. За това ако последва действително отнемане този иск не може да осигури защита. Необходимо е тогава предявяването на ревандикационен иск, който съдържа в себе си установителен иск. Само ревандикационният иск може да даде защита в случая.
2) При установителния иск не е необходимо да се доказва по безспорен начин активна легитимация за това той не може да даде защита при отнемане.
3) При установителния иск – в съдебното решение се казва “признава лицето за собственик”, а при ревандикационния иск – в съдебното решение се казва “осъжда лицето да предаде имота”, т.е. само с такова решение съдия изпълнителя може да осъществи принудително въвод във владение. Осъдителният иск съдържа изпълнителна сила, установителният иск няма такава. За това установителният иск не може да се предяви след като е предявен вече ревандикационен. Няма смисъл от подобно нещо щом по ревандикационния иск ще се постанови кой е собственик.
Установителният иск според Боянов е субсидиарна форма на защита.
4. Иск за непълноти и грешки в кадастралния план.
4.1. Исторически бележки – кадастърът в България има вековна история. Първият закон за кадастъра е за Източна Румелия от 1880 г., а последният действащ закон е от 1979 г. Кадастърът е национална система за набиране, обработване, съхраняване и предоставяне на данни за количествените и качествените характеристики на територията и надземните и подземните обекти. С нето се регистрира и документира технически собствеността и ползването на недвижимите имоти и други ограничения на тези имоти.
4.2. Видове планове.
1) Единният кадастър се разделя на централни, териториални и ведомствени кадастри.
2) Територията на страната се устройва въз основа на съответни териториално-устройствени планове.
3) На тази основа се разработват общи и подробни градоустройствени планове.
4) Подробните планове биват застроителни и регулационни.
5) Образуват се дворищно парцели за жилищно и вилно строителство.
6) За целите на териториално-устройственото планиране се изработват кадастрални планове.
4.3. Кадастрален план.
1) Определение – представлява графично изображение на хоризонталните граници на недвижимите имоти, сградите, постройките и съоръженията в тях. Всеки имот има кадастрален номер, който за населените места се нарича планоснимачен номер. Графичното изображение се съпътства с писмен документи(“писмен операт”/”разписен списък”), който е неразделна част от кадастралния план, в който се записва името на собственика на имота и правното основание, на което той го владее.
2) Всичко това показва, че определени непълноти или грешки в кадастралния план съществено могат да засегнат имуществените интереси на собствениците на недвижими имоти.
4.4. Административна защита. Непълноти и грешки в кадастралния план могат да се отстраняват по административен ред, предвиден в чл. 86, ал.1 ППЗТСУ: непълнотите или грешките в кадастралния план се установяват на самото място от техническата служба при народните съвети, съответно от органите по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, молителя и пряко заинтересувани собственици. Административното производство започва по молба на заинтересуваното лице, но грешки в кадастралния план могат да се отстранят и по инициатива на администрацията.
4.5. Иск за непълноти и грешки в кадастралния план. Нормативна уредба – чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ: Влезли в сила застроителени и регулационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят: когато кадастралният план съдържа съществени непълноти или грешки, които имат значение за предвижданията по подробния план. Ако непълнотите или грешките нямат значение за съответните предвиждания, допълва се, съответно се поправя само кадастралният план. Когато непълнотите или грешките в кадастралния план са свързани със спор за имуществено право, спорът се решава предварително по съдебен ред.
1) За да се упражни иска по чл. 32 ЗТСУ, трябва да е налице правен спор, който обуславя интереса да се търси защита. Изразът “спор за имуществено право” предполага възможно най-широкият обхват на разпоредбата: спорът може да е за право на собственост, за определяне на граници и т.н.
2) Предметът на иска е да се установят грешки и непълноти в кадастралния план. Грешката може да бъде: 1) правна (посочен е друг собственик) и 2) фактическа (имотът не е отразен в кадастралния план).
3) Искът трябва да се предяви в момента, в който кадастралният план влезе в сила.
4) Ищец по иска по чл. 32 може да бъде всеки, който има интерес от установяване на действителното правно положение на един недвижим имот по кадастралния план. Той може да иска да установи своята собственост (положителен иск) или, че ответникът не е собственик (отрицателен иск).
5) Посочените характеристики на иска по чл. 32 ЗТСУ разкриват белезите на един установителен иск. Търсената с него защита се изчерпвав силата на пресъдено нещо, с която спорното право се потвърждава или отрича. Решението на съда, с което се уважава иска не подлежи на принудително изпълнение и не поражда задължение за изменение на кадастралния план. С установяването на непълноти и грешки обаче ЗТСУ свързва други последици:
- Когато непълнотите и грешките не са съществени и нямат значение за предвижданията по подробния план – допълва се или се поправя само кадастралния план (изр. 2, т.2);
- Когато непълнотите и грешките са съществени и имат значение за предвижданията по подробния план – този план се изменя по инициатива на: 1) административния орган; 2) заинтересованато лице. Установеното със съдебно решение правно положение във връзка с кадастралния план е задължително за администрацията. Осъщественото в този случай от техническата администрация изменение в плава или отказът за това може да се обжалват по силата на чл. 138 ЗТСУ пред окръжния съд по местонахождение на недвижимия имот.
6) Решението по иска няма прехвърлително, конститутивно действие и не подлежи на принудително изпълнение в полза на ищеца, но дворищно-регулационните планове пораждат вещноправни последици и засягат вещни права, затова чрез отстраняване на техни непълноти и грешки се постига и особена вещноправана защита на собствеността.
Аватар
 
Мнения: 135

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта