3. (СУ) Владение и държание. Понятие, разграничение ...

[atanassoff]

3. Владение и държание. Понятие, разграничение между владение и държание. Видове владения. Придобиване и изгубване на владението и държанието.


1. Понятие за владение [possessio] и държание [detentio]

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.

Не става дума за вещно право, а за фактическо състояние (юридически факт). Обект на владение могат да бъдат само вещи.
а) Основни признаци на владението. Чл.68 ЗС определя двата основни признака на владението: обективен [corpus] и субективен [animus domini].
Корпусът представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която се състои от непосредствен досег с вещта – извършване на фактически въздействия и недопускане на трети лица да въздействат върху нея. Не е необходимо непрекъснато да се демонстрира фактическата власт. Властта може да се упражнява лично или чрез друго лице.
Намерението (animus), че вещта приндалежи на владелеца е субективният признак на владението. Относно него е уредена оборима презумпция. Достатъчно е да се докаже обективният признак, за да считаме лицето за владелец. Недееспособните не могат да владеят сами, тъй като своенето предполага дееспособност.
б) Други признаци на владението.
Владението трябва да бъде постоянно, въздействията върху вещта да не са откъслечни, без да е нужно да се демонстрират по всяко време.
Владението трябва да бъде непрекъснато – да не е изгубвана фактическата власт в продължение на повече от шест месеца. Прекъснато владение не съществува – то е изгубено (прекратено). До шест месеца владението може да бъде защитавано с владелческите искове по чл. 75 ЗС и чл. 76 ЗС и не се счита за прекратено, ако бъде възстановено в срок. Непрекъснатостта е от значение и за придобивната давност – чл. 81 ЗС.
Владението трябва да бъде спокойно и явно – да не е установено с насилие или по скрит начин.
в) Държание
Основните признаци на държанието са отново обективен [corpus] – както при владението, но не се употребява лично, и субективен – вещта се счита за чужда, държателят няма намерение да свои. Той държи вещта за другиго, без значение дали съзнава конкретно за кого. При промяна на намерението може държанието да премине във владение или обратно.

2. Видове владение. Съвладение. Правни последици на владението.

а) Най-важното разграничени на владението е на добросъвестно и недобросъвестно владение (разглежда се самостоятелно).
б) Владенито бива още пълно, това на собственика, и ограничено, при което фактическата власт е ограничена до действия по упражняване на ограничено вещно право, а владелецът има съзнанието, че упражнява фактическа власт не като собственик, а в рамките на ограниченото вещно право. Ограниченото владение е защитено така, както пълното.
в) Съвладение е налице, когато две или повече лица упражняват едновременно еднородно владение върху една и съща вещ. Ако владението им е пълно, те владеят вещта като съсобственици, считат я за обща. Важно е намерението. Фактическата власт може да се упражнява и само от някой от тях – тогава той е владелец за себе си и държател за другия владелец.

3. Правни последици на владението

Владението е юридически факт, който поражда съответните правни последици:
а) При нарушение: От една страна защита на владението, а от друга право на обезщетение за вредите – по общите правила.
б) Придобиване по давност след изтичането на определен в закона срок.
в) Придобиване на права за разноските, свързани с вещта (освен ако не е договорено друго)
г) Процесуалноправна презумпция, че владелецът е собственик.

4. Придобиване на владението и държанието

А.
а) Придобиване на вещно право и на владение. В типичния случай придобиването на владение съпътства придобиването на вещното право. Придобиването на вещно право чрез договор настъпва при сключването му по силата на чл. 24 ЗЗД. Заедно с правото на собственост приобретателят получава и владението, върху него преминава и рискът.
б) Със съгласие на досегашния владелец. Трябва да преминат и двата елемента, но не е задължително да е едновременно. Фактическата власт се предава с материални действия. Субективният признак „преминава” чрез акта на съгласието. Съгласието не представлява договор, тъй като то не е насочено към настъпване на правни, а на фактически последици. Няма пречка обаче владението да се предаде чрез включено в договор съгласие.
в) Без съгласие на досегашния владелец. Така е:
1) при завладяване на безстопанствена вещ, за което е достатъчно само установяването на владение;
2) при завладяването на вещ, която се владее чрез отблъскване на предходното владение. То се изгубва дори и намерението на досегашния владелец да не е отпаднало. До шест месеца той разполага с владелческа защита по чл. 75 и чл. 76, затова отблъскването трябва да стане известно на досегашния владелец. Когато отнемането на владението осъществява състав на престъпление, владелецът не може да придобие вещта по давност (чл. 80 ал. 2 ЗС );
г) Наследяване на владение. Наследството включва имуществените права и задължения на наследодателя. Въпреки че владението е факт, а не право, то се свързва с правното очакване да се придобие собственост по давност. Ето защо се приема, че наследството включва и фактическите отношения.
д) Придобиване на владение чрез друг: чрез представител, който да установи фактическата власт и да свои вещта за представлявания, от негово име и за негова сметка; чрез лице, което е натоварено да установи владение – по договор за поръчка, трудов договор и т.н.; от гестор – при водене на чужда работа без натоварване (чл. 60-62 ЗЗД); при превръщане на владелеца в държател [constitutum possessorium].

Б.
Придобиване на държание. Държанието се придобива обикновено на основата на правно основание (договор или друг акт). То се придобива чрез материално действие – предаване на фактическата власт. Държателят получава вещта временно и има съзнанието, че тя е чужда. Затова той обикновено се задължава да я върне.

5. Изгубване на владението и държанието

Владението се изгубва, щом отпадне някой от неговите съществени елементи. Държанието – с изгубване на фактическата власт.

А. Изгубване на фактическата власт. Основанията за изгубване се разделят на две групи:
а) В резултат на проявена воля на владелеца – при предаване на вещта на друг (но не държател) или при изоставяне на вещта. Необходимо е и владелецът да е дееспособен. Ако владелецът не е такъв или е ЮЛ воля трябва да се изяви по съответния ред.
б) Без съгласието на владелеца – при отнемане против волята му (напр. кражба) или при изгубване на вещта. Владението се изгубва след изтичане на шестмесечния срок. До тогава то е само нарушено.
Б. При промяна на намерението. Владението се превръща в държание чрез изрично или конклудентно волеизявление на владелеца.

6. Превръщане на владението в държание и обратното

а) Владелецът става държател [Constitutum possessorium]
При транслативните договори, когато предаването на вещта е отложено, прехврълителят започва да упражнява само фактическа власт за приобретателя.

б) Държателят става владелец [Traditio brevi manu]
Със съгласие на предишния владелец (собственик). По силата на прехвърлителен договор държателят придобива собствеността и започва да свои вещта.

в) Държателят едностранно установява владение за себе си [Interversio possessionis]
липсва съгласие на предишния владелец. Държателят променя основанието си и демонстрира пред владелеца, че вече свои вещта. Това важи и при завладяване на съсобствени вещи.

***

[atanassoff]

Разгледайте и:

Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС

Презумпцията на чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.