(статия) НОВИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Струва ли си да се стажува в адвокатска кантора по време на студенството? Не пречи ли това на образованието? Помага ли куриерството на преписки за това да станем по-добри юристи?...

(статия) НОВИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО

от lindeman_ » Вто Мар 17, 2009 6:29 pm

Понеже не намерих конкретен раздел за статии, реших да я вмъкна тук ;)))
Копитах я без разрешение от някакъв сайт на адвокатска кантора, но пък те са си виновни, след като са я публикували като общо достъпна, поне да не забраняват кликането с мишката върху нея ;))))



НОВИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО – ИЛИ ЗА ТОВА КАК ПРАВАТА НА ДЛЪЖНИКА И КРЕДИТОРА МОГАТ ДА БЪДАТ ЕФЕКТИВНО ЗАЩИТЕНИ

На 1 март 2008 г. влезе в сила новият Гражданско-процесуален кодекс
(обн.ДВ, бр. 59 от 20.юли 2007 г.), въпреки очакванията на юридическите
кръгове за неговото отлагане. Все още е рано да се каже какви са
положителните и отрицателните черти на новата нормативна уредба, но
факт е приетият на второ четене от Народното събрание Законопроект за
изменение и допълнение на Гражданско-процесуалния кодекс. Амбициозната
задача, която законодателят си поставя е бързина и ефективност на
правосъдието и до голяма степен неговата предвидимост. Промените, които
въвежда са много и пронизват цялата правна уредба на гражданските
правоотношения като в тази връзка изцяло е променена регламентацията на
изпълнителното производство.

В глава Тридесет и седма е уредено заповедното производство като факултативна
възможност на кредитора да защити своите интереси. Длъжникът е добре
защитен в рамките на новото производство. Уредбата обаче изисква от
гражданите да бъдат запознати с правата и правните си възможности,
гражданско съзнание и активност. Ако се позовават на дадените им от
закона възможности в определените срокове ще получат ефективната правна
защита.

В държавите-членки на Европейския
съюз (както и в България при действието на Закона за гражданското
съдопроизводство) се прилага заповедно производство, в което длъжника
се призовава. По тази причина осъдителните решения, постановени в това
производство, се признават пряко във всички страни-членки. Наред с
производството за издаване на изпълнителен лист, уредено в чл. 404 -
409 ГПК, което има доказани предимства се въвежда и заповедното
производство.

Какви са плюсовете и минусите на заповедното производство?

Новата уредба цели по-ефективна защита на правата и законните интереси на
длъжника чрез неговото призоваване и възможността да възрази срещу
заповедта за изпълнение още на този предварителен етап, когато
заповедта за изпълнение (ЗИ) все още не е влязла в сила. Поради това,
че на длъжника се връчва самата заповед не следва да се връчва отделно
призовка за доброволно изпълнение. Тази уредба дава възможност на
длъжника да се запознае със съдържанието на акта, въз основа на който
ще се издаде изпълнителния лист срещу него и да предприеме действия в
срок в случай, че той не е съгласен с твърденията на заявителя.
По-кратките срокове, в които съдът трябва да се произнесе пък са в
полза на заявителя. Естествено, тези срокове са инструктивни и кратката
съдебна практика до този момент показва, че голяма част от съдилищата
не ги спазват.

Друга положителна черта на заповедното производство е неговата достъпност, тъй като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и възражението на длъжника се
подават по образец (арг. от чл. 425 ГПК), утвърден с Наредба № 6 от
20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка
със заповедното производство.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията
на чл. 410, ал.2 ГПК, който препраща към реквизитите на исковата молба.
Важна особеност е, че при производството по чл. 410 ГПК не се изисква
да се представят доказателства. Приложенията към Заявлението са
пълномощно, когато молбата се подава от пълномощник и документ за
внесени държавни такси и разноски, когато такива се дължат. Естествено,
това не важи за заявлението за издаване на ЗИ въз основа на документ,
за което се прилагат правилата на незабавното изпълнение и при което
трябва да бъде представен документа по чл. 417, на който се основава
вземането.

Заявителят може да поиска от съда издаване на заповед за изпълнение при хипотезите на чл. 410, ал.1 ГПК и
чл. 417 ГПК. За заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
уредена в чл. 417 ГПК се прилагат правилата на незабавното изпълнение,
където кредиторът се ползва от възможността да поиска от съда да
постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист веднага.

Компетентен при заповедното производство е Районният съд. Дали поради законодателен
пропуск или поради някаква друга причина търговските спорове са
изключени от приложното поле на заповедното производство, тъй като те
винаги са подсъдни на Окръжен съд. Ето една тема за размисъл на
авторите на Законопроекта за изменение и допълнение на ГПК, за
последващи такива.

Един от най-важните плюсове на Заповедното производство, който гарантира бързина и
ефективност на гражданското правораздаване е съкратеният 3 дневен срок
за издаване на ЗИ - чл. 410, ал.2 ГПК. Краткият инструктивен срок,
който въвежда закона е в резултат на опростения вариант на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в сравнение с молбата за издаване
на изпълнителен лист по стария ГПК (1952 г.) и липсата на доказателства
като приложение към заявлението.

Нов момент, който цели защитата на длъжника и е основен аргумент за въвеждането на
заповедното производство като част от изпълнителния процес е връчването
на препис от заповедта за изпълнение на длъжника. Това може значително
да увреди интересите на кредитора - ако длъжникът се укрива или
посоченият адрес не е коректен. Ето защо адресът на длъжника придобива
голямо значение. По този начин длъжникът бива уведомен за претенциите
на заявителя и пред него се разкриват ред нови възможности, чрез които
той може да се защити:

На първо място той може да изпълни задължението си в двуседмичен срок от връчването на
заповедта от съда (арг. от чл. 412, т.7 ГПК). От една страна този срок
значително забавя удовлетворяването на кредиторовата претенция, но от
друга страна дава възможност длъжникът да плати и да не се стигне до
принудително изпълнение. В случай,че не е съгласен със заповедта за
изпълнение, длъжникът може да подаде възражение в посочения в закона
двуседмичен срок (арг. от чл. 412, т.8 ГПК). Възражението се подава в
образец, утвърден от Министъра на правосъдието в Наредба № 6. В
образеца на заповедта за изпълнение изрично и с големи букви е посочена
графата "Важна информация за длъжника", в която е изтъкната
възможността за длъжника да възрази. Обосноваване на възражението не се
изисква. Достатъчно е голото твърдение на длъжника, че не дължи.

Подаденото възражение в срок, което е в предвидената законоустановена форма дава
право на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок, като внесе дължимата държавна такса. В противен случай съдът
обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и
изпълнителният лист, издаден по чл. 418 ГПК (арг. чл. 415 ГПК) По този
начин се забавя значително удовлетворяването на кредиторовата претенция
и е свързано с допълнителни разходи – тези за държавна такса. Тази
възможност е предвидена от законодателя с цел да се избегне
злоупотребата с процесуални права от страна на кредитора и да се даде
една по-добра защита на длъжника.

По своята същност Заповедта за изпълнение заменя определението на съда по стария
ГПК (1952 г.), въз основа на което се издава изпълнителен лист.
Повечето съдилища в България все още не са наясно дали разпореждането
за издаване на изпълнителен лист трябва да бъде обективирано в самата
заповед за изпълнение или в отделен акт.

Ограничена е възможността за обжалване на заповедта за изпълнение за разлика от
стария ГПК (1952 г.), няма и защо - достатъчно е длъжникът да възрази
срещу нея. Тя може да се обжалва само в частта за разноските.
Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или частично заявлението,
може да се обжалва от заявителя с частна жалба.

Освен общата хипотеза на чл. 410 ГПК законът предвижда възможността за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ в изрично
посочените хипотези на чл. 417 ГПК. Когато заявлението се основава на
някой от изброените в горепосочения член документи, то се ползва от
правилата на незабавното изпълнение. Това, което отличава незабавното
изпълнение от обикновеното такова са доказателствата, които трябва да
бъдат приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(документът по чл. 417 ГПК) и незабавното издаване на изпълнителен
лист, след като съдът провери дали документът е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Друга съществена отлика на незабавното изпълнение от това по чл. 410
ГПК е обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение –
разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение,
може да се обжалва с частна жалба в законоустановения двуседмичен срок
за разлика от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, която може да се
обжалва само в частта за разноските. Освен това обжалването на
разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението (арг. от
чл.419 ГПК).

На следващо място спирането на изпълнението при заповед за изпълнение в хипотезите на чл. 410 ГПК и
чл. 417 ГПК е различно. При незабавно изпълнение възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение, освен ако
длъжникът не представи надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД. Тази разпоредба определено поставя кредитора, който се
ползва от документ по чл. 417 ГПК в по-изгодна позиция от кредитора по
чл. 410 ГПК, тъй като единствено представянето на обезпечение може да
спре принудителното изпълнение. Всъщност тук може да бъде открита и
известна прилика с редакцията на отменения вече ГПК (1952 г.), който
уреждаше хипотезите на спиране на изпълнението в чл. 250.

Освен чрез подаване на възражение в законоустановения срок по чл. 414 ГПК
длъжникът може да защити правата и законните си интереси и при
хипотезите на чл. 423 и чл. 424 ГПК. Длъжникът може да иска отмяна на
ЗИ, когато е бил лишен от възможността да оспори вземането при наличие
на предпоставките, изрично изброени в чл. 423, ал.1 ГПК.

Чл.424 ГПК пък урежда хипотезата, при която длъжникът може да оспори
вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока
за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия
срок.

Така за длъжника се откриват няколко алтернативни възможности да защити своите интереси, които възможности
са резултат от изцяло променената процедура на изпълнителното
производство. По този начин заповедното производство отваря вратите към
един по-справедлив и за длъжника, и за кредитора процес. Но това е
възможно само ако гражданите са активни в защитата на своите права и
законни интереси, което само по себе си ще допринесе за повишаване на
доверието на обществото в правораздаването. А какъв по-добър начин за
постигане на тази цел от изпълнението на съдебните решения по
граждански дела?

автори: Вяра Василева и Габриела Стоянова
Аватар
 
Мнения: 168
Регистриран на: Сря Мар 26, 2008 2:24 pm
Местоположение: Пловдив

Re: (статия) НОВИТЕ ПОЛОЖЕНИЯ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО

от Ivailo5rov » Сря Яну 26, 2011 2:14 pm

Каквото щат да пишат теоретиците, нещата с новия кодекс при изпълнението станаха по-зле. Дори понякога се утвърждават незаконосъобразни практики. Преди процесът беше муден и за да се постигне бързина, се въведе невъзможността за обжалване на действията на съсдебния изпълнител. И какво се получи - от "жалби до дупка" преминахме към "свободен рекет". Длъжникът може да обжалва само наложената му глоба и нищо друго. Бързо и ... незаконно. Пример от практиката: Един ищец предявява иск, като още в исковата молба именува ответника с неверни имена. Поради несъответствието на тези имена със самоличността на ответника, той не се призовава редовно и не се явява, но съдът според новите правила по силата на едно актуално състояние и едно ЕГН приема, че ответникът е редовно призован. Така осъждат човека задочно, минават години, минават всички срокове за жалене и накрая дори сроковете за отмяна по специалните способи. След това ищецът си изважда изпълнителен лист и съответно става взискател. Образува се изпълнително дело, като за длъжник се посочват истинските имена на досегашния ответник. Той няма как да спори и търпи принудително изпълнение. Налагат се възбрани на имотите му, запорират се сметките му. Ограничават се пътуванията му, излизането зад граница /сега вече това е в процес на пълна отмяна като мярка за ЕС/. Каквото и да опитвахме да спорим - не става. А едва ли някой може да каже, че аз не знам какво трябва да се направи. За пред очи ищците - взискатели два пъти искат поправка на явна фактическа грешка - както на съдебното решение - около 3-4 години след влизането му в сила, така и на изпълнителния лист на седмата година от решението. И съдът допуска поправка, макар и с нея да не се поправя само диспозитива на съдебното решение, а цялото дело, включително исковата молба.
Съвсем истински казус. И не е единствен. Съдебният изпълнител прави каквото намери за добре и то не може да бъде обжалвано, дори и при несъответствие на имената на длъжника с имената от изпълнителния лист. Да не говорим за размера на дълга, в който независимо от волята на страните и стадия на развитие на процеса съдебният изпълнител /ЧСИ/ събира пропорционалната такса върху цялата сума като събрана, независимо дали с негова или без негова помощ. От друга страна, събират само събираемите вземания, защото е по-лесно. Трудносъбираемите остават на заден план, докато се забравят. Определянето на разноските за адвокат на взискателя също е форма за мачкане на длъжника и също е неатакуемо. Вземане от 100 лв се придружава от разноски за адвокат за 300 лв и това се приема от ЧСИ.
Всъщност се получава изместване на съда и цялата правораздавателна система от ЧСИ.
 
Мнения: 4
Регистриран на: Сря Яну 26, 2011 11:23 am


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron