Как да получим магистърска степен в чужбина

Качеството на обучение в юридическите факултети. Разминаването между теория и практика. Как да се направят лекциите и упражненията по-полезни. Оценката Ви за преподавателите...

Как да получим магистърска степен в чужбина

от Spaceman » Пон Окт 01, 2007 8:56 am

Във в. "Стандарт" попаднах на любопитно описание за това как може да се получи магистърска степен в чужбина. Мисля, че ще бъде полезно на повече студенти да се запознаят с него! (smile)

"http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-10-01&article=205613

в. "Стандарт", 1 октомври 2007.

До € 30 000 за магистър в чужбина

Дизайнер на бижута и мениджър на резерват са сред най-екзотичните дипломи

Кои са най-примамливите възможности за висше образование в чужбина? Къде е най-изгодно за българите? Пълна информация за таксите, стипендиите и програмите, които предлагат университетите в чужбина, ще намерите всеки понеделник в "Стандарт". Ще ви разкажем за консултантите у нас, които могат да ви улеснят при подготовката на документите и да ви спестят бюрократични процедури и висене по опашки. Ще ви дадем пълна информация за висшите училища с широк профил на подготовка. Ще ви покажем и как наши студенти могат да се прехвърлят в европейски университети срещу определени взети изпити. Не пропускайте.За да вземеш чуждестранна диплома, не е задължително да хванеш самолета за чужбина веднага след гимназията, за да трошиш пари в западен ВУЗ. По-скоро това е необходимо, ако си решил да спреш образованието си само след бакалавърската степен.

Ако целта е магистърска диплома обаче, е дори по-разумно да завършите първата част от обучението си в България и да станете бакалавър тук. Дипломите от нашите реномирани ВУЗ са еднакво признати навън, а таксите са многократно по-ниски.

Освен това ще имате време да се ориентирате в интересите си и да прецените с какво точно искате да се занимавате в избраната област. И едва след като получите бакалавърска степен или дори когато поработите година-две на избрана от вас позиция, да прецените кое от висшите училища в чужбина е най-добро за вас.
Защото за разлика от бакалавърските програми, които са до голяма степен еднотипни, магистратурата позволява по-голяма гъвкавост и тясна специализация. Има хора, които избират широкопрофилни сфери, но мнозина задълбават в специфични области като например дизайн на бижута или мениджмънт на резервати - неща, екзотични за нашата образователна система например, но напълно реални и постижими в някои университети навън. Цените също са много разнообразни, затова трябва да прецените не само областта, в която искате да специализирате, но и финансите си. Сумите варират между 1500 и 30 000 евро за година. А за магистър стипендии отпускат на много малко места.Година обучение в Техническия университет в Милано е между 800 и 3200 евро. По 22 000 евро за два семестъра (цялата година се състои от три) обаче се плаща за магистърска програма по бизнес администрация (МВА).
Магистратурите в английските висши училища са от 2200 до 13 000 паунда на година в зависимост от университета и специалността. Най-скъпи са МВА програмите, които достигат до около 20 000 английски лири. В Холандия магистрите плащат от 1500 до 9000 евро за два семестъра в зависимост от специалността и университета.

Университетите в Европа приемат по два пъти в годината - през януари и през септември. Сега е най-подходящият момент за подаване на документи за приема през януари.

В САЩ цените се лутат нагоре-надолу най-често в зависимост от рейтинга на институцията и от това дали е държавна или частна. По 5300 на семестър плаща магистър в университета на Бриджпорт в САЩ. Програма по бизнес администрация в бизнес университета в Хълт в Щатите пък излиза около 40 000 долара на година.
Значително по-евтино е обучението в държавните висши училища в Канада. В Томсън Ривър Юнивърсити например студентите плащат по 7225 канадски долара за магистър.

500 евро стипендия за отличниците

В новите университети се влиза по-лесно

Важно при избора на висше училище е да задвижите процедурата по кандидатстването си още от декември предишната година, когато завършвате бакалавърската си степен. Колкото и да държите на документ от реномиран ВУЗ, не залагайте само на престижни училища, в които цедката е особено голяма.

За да сте сигурни, че ще ви приемат, насочете се паралелно и към нови университети, които имат магистърски програми от последните години. В Европа съществува унификация на качеството на образование, затова който и университет да изберете, той може да е отличен трамплин към бъдещето. В по-неизвестния ще се грижат за вас, ще получите и стипендия, а и самото приемане е по-сигурно. Ако издържите на натоварването първата година, стипендията ви е около 500 евро месечно, но се подновява само при висок успех. Всички висши училища искат резултати от TOEFL, академична справка с оценките от следването, мотивационно писмо, application form, специфичен за всеки университет. Нужни са и две препоръки от ваши преподаватели или, ако сте били кръжочници в институтите на БАН, от ръководителите. Имайте предвид, че последните са с огромна тежест, затова побързайте със записването в кръжок, докато в БАН все още има преподаватели.

Всеки един от документите, необходими за кандидатстване, е с равна тежест. У нас се гледат само оценките, но в нормалните страни се интересуват от инициативността, от това дали си участвал в проекти и от представата, която ще им създадете за себе си.

Един изпит за 20 вуза във Франция

За да станеш магистър по право с френска диплома, стигат и два семестъра. Достатъчно е преди това да си завършил бакалавърска степен у нас и да избереш програмата Edu Droit.Тя обединява двайсет френски университета, в които се преподават юридически дисциплини на високо равнище. Кандидатствайки за нея, вие всъщност подавате документи за всичките висши училища. Те преценяват документите и езиковата ви грамотност и след това ви изпращат документи за кои ВУЗ-ове сте одобрени. Едва на последния етап кандидатът се спира на един от университетите, които са го харесали.

Висшите училища са намират в Париж, Авиньон, Бордо, Нант, Нанси, Дижон, Лион и др. За да кандидатствате, трябва да имате диплома bac +5 и добро владеене на френски. Записването става онлайн, като паралелно изпращате в централата на Edu Droit и досието си на хартиен носител. То съдържа две части - първата е с лични данни: семеен ли сте, къде живеете, интересите ви. Втората част е академично досие, по което реално се определя къде сте приети. Освен това трябва да изпратите и мотивационно писмо, както и препоръки от преподаватели.

Първият етап от подаването на документите трае от януари до април. Окончателното пресяване става през май. След това с два до четири семестъра в избрания ВУЗ получавате диплома за френски магистър.

В САЩ учиш и работиш с виза

27 месеца в САЩ с учебна виза, която дава право на работа още от първия ден на пристигането до края на престоя. Това е възможно с някои от специално разработените програми на отделни щатски университети, даващи възможност на бакалаври от всички страни да вземат магистърска степен, като сами финансират престоя си. Естествено приходите от труда ви в Щатите няма да стигнат, за да платите учебната такса, но ще могат да покрият ежедневните ви нужди. Един от тези университети е Schiller International University във Флорида. Учебният план дава възможност на младежи, приключили първия етап от висшето си образование в България, да прекарат повече от две години в Щатите едновременно работейки и завършвайки магистърска степен по някоя от следните специалности:
- международен мениджмънт на туризма;
- мениджмънт на информационните технологии;
- международен бизнес.

Ако имате бакалавърска степен по специалност, несвързана с икономиката, висшето училище предлага курсове, които да ви подготвят, така че кандидатурата ви за магистър да бъде одобрена. Освен това, за да имате възможност да работите, е заложено гъвкаво учебно време и курсовете могат да се провеждат вечер или през почивните дни. Заплащането ви по тази програма стартира от 7 долара на час. Сами може да определите дали да работите почасово (20 ч. на седмица) или на пълен работен ден (40 ч. на седмица). Извънредният труд се заплаща допълнително. Програмата е целогодишна, което ви дава възможност сами да определите периода, в който желаете да заминете. Все пак ви съветваме да кандидатствате поне 3 месеца преди желаната дата. Цената на престоя и обучението е 6999 USD, което включва предплащане на първите три модула от учебната програма; такса за ползване на учебната база на университета (лаборатории, библиотека и т.н.); медицинска застраховка за целия период на престоя ви, съобразена с американските стандарти; посрещане и ориентация от представител на организацията при пристигането ви в САЩ; издаване на формуляр I-20, необходим при кандидатстване за виза.

В Холандия те местят през семестър

От 1500 до 9000 евро струва възможността да получиш магистърска степен в Холандия. Това е една от най-евтините в образователно отношение възможности, затова много наши бакалаври предпочитат да завършат там. Обучението е на английски, а не на холандски, така че трябва да имате солидна езикова подготовка.

Университета в Гронинген - Hanze, е избиран от мнозина българи. Той издава следните дипломи:
MASTER OF BUSINESS ADMINISTRATION (MBA)
MFA - Interactive Media and Environments
MFA - Painting
MFA - Scenography

Магистърските програми на Hanze се предлагат съвместно с реномирани университети в Европа и САЩ: британските Anglia Polytechnic University, Cambridge и The University of Northumbria, Newcastle; немския The Hochschule Bremen, University of Applied Sciences; американския Utah State University, Logan.

През първия семестър обучението се провежда в Гронинген, а през втория - в университет партньор на Hanze.

Възможността за мобилност на студентите се гарантира от факта, че работата им се оценява както по европейската кредитна система European Credit Transfer Sysytem (ECTS), така и по американската Credit Accumulation Transfer System (CATS).

Третият семестър е посветен изцяло на писането на дисертация. Срокът на обучение е 3 семестъра и започва през септември. Кандидатстването обаче става до 1 август.

Изискванията за прием са завършена бакалавърска степен, а за бизнес програмите (MBA и MBA in IB&M) - 2 години професионален опит в сферата на бизнеса, резултат от международен изпит по английски език, напр. IELTS 6.0 или TOEFL 230 т. Месечният наем за напълно обзаведена самостоятелна стая и ползване на обща баня и кухня варира от 250 до 500 евро и включва разходите за вода, ток, газ, отопление и общински такси.

В чужбина приемат 6 пъти в годината В България сме свикнали университетското образование да започва в края на септември. В САЩ и някои eвропейски държави обаче вече години наред частните университети приемат студенти два или три пъти годишно.

Особеност при търсене на университет, който предлага прием през януари, е, че не всички специалности могат да бъдат започнати. Това време на годината е особено полезно за завършили средното си образование, които искат да продължат да учат в британски университет, но нямат достатъчно добро ниво на владеене на езика или имат нужда от специфична академична подготовка. Те имат възможност да се включат от януари в интензивен подготвителен курс с продължителност 3 или 6 месеца, който да завърши с явяване на изпит по английски IELTS и прием в британски университет.

Regents Business School, Webster University, European Business School в Лондон пък имат 6 приема в годината.

Характерно за университетите от тази група е, че повечето кандидати, притежаващи български диплом за средно образование, обикновено преминават поне един семестър подготвителна програма през януари и април. Таксата за подготовка е от 9600 до 9850 GBP, а за магистър - от 11 500 до 14 250 GBP/година.

Алма матер дава диплом от Сорбоната

Лекциите са на френски език, обучението е три семестъра

От тази година няколко български висши училища предлагат магистратури съвместно с чужди университети. Така може да вземете френска или немска диплома, учейки в Софийския университет "Св. Климент Охридски" или Университета за национално световно стопанство.

За първи път през този септември Стопански факултет на Алма матер ще дава два вида френски дипломи. Едната е от Сорбоната и е за мениджъри, които преди това са били поне 3 години на подобна позиция и искат престижен документ.

Тя ще трае три семестъра.

Другата е от Университет Монтескьо - Бордо IV (Франция) и е по специалност финансов мениджмънт. Обучението по нея е редовно и ще се води от квалифицирани френски преподаватели. Някои курсове са на английски и български, но основната част от лекциите ще се чете на френски език. Подготовката трае три семестъра, през които студентите трупат познания в различните сфери на финансовата дейност на предприятията: инвестиране, финансиране, управление на рисковете, връзка между управители, собственици и заемодатели, етика и финансов надзор. Предвиден е и задължителен стаж по специалността в България или Франция в рамките на месец.

Кандидатите да вземат диплом от Сорбоната трябва да притежават бакалавърска или магистърска степен по икономика или стопанско управление. За да бъдат приети, те ще бъдат класирани въз основа на средния успех от дипломата за висше образование (Master 1, бакалавър или магистър, или еквивалентна диплома), оценката от държавния изпит (или защита на дипломна работа) и от устното събеседване. Класацията ще се прави от преподаватели на двете висши училища.

Обучението започва на 1 ноември т.г.

Таксата за трите семестъра включва: 1375 евро, които се внасят във Френския институт в София на две вноски, и държавна семестриална такса за записване на магистърска програма, определена от ректора на СУ. Приетите студенти се записват едновременно в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и в Университет Монтескьо - Бордо IV, Франция.

На успешно завършилите професионалната магистърска програма (Master 2) по финансов мениджмънт се издават две национални дипломи - българска диплома за магистър от СУ "Св. Климент Охридски" и френска диплома за Master от Университет Монтескьо - Бордо IV.

СУ може да ви осигури и немска техническа диплома от Дрезден благодарение на консорциума "Германикум". Той се помещава в сграда на СУ и представлява консорциум между родната Алма матер и Техническия университет в Дрезден. В рамките на три семестъра студентите учат основни предмети, нужни им за немска магистърска степен, и на финала се сдобиват с две дипломи. За да припарите дотам обаче, не е нужно просто да сте бакалавър, а вече да сте защитили магистърска степен у нас.

€ 1300 за английски документ от УНСС

Между 800 и 1300 евро е семестриалната такса за онези студенти в УНСС, които освен българска искат да получат и английска диплома за магистър. ВУЗ-ът има споразумение с британски университет, като младите ще се обучават общо 3 семестъра на английски. Един от семестрите ще прекарат в Англия, след което им предстои стаж в избрана от тях европейска страна. Подобни споразумения се готвят и с гръцки ВУЗ, но засега те са все още в подготвителна фаза.

Не с чужди университети, а директно с фирми работодатели пък преговаря Техническият университет. Той се договаря с компании от ранга на "Хюлет-Пакард" да обучава студенти по конкретни програми, по които работят техните служители.

След това младите влизат с летящ старт директно в големите дружества."
Аватар
 
Мнения: 138

Re: Как да получим магистърска степен в чужбина

от Spaceman » Пон Окт 15, 2007 10:19 am

Още по темата от в. "Стандарт" (15. 10. 2007 г.):

"Четат нови лекции всеки семестър
В Италия ги качват в интернет, в САЩ държат на писмените работи

Предлаганите специалности в чужбина са много по-различни от представите на повечето хора в България, тъй като се предлага изключително широк спектър от възможности за специализация. Отделно в чужбина има развити различни бизнес отрасли, които все още не са станали популярни в България, но тепърва ще се популяризират. Това означава, че ако желаете да се върнете и работите в България, заплатата, която ще получавате ще е в пъти по-висока.
Ако вече ви е омръзнало да се натъквате на неверни данни или пък за неща, които са морално остарели, но ви се преподават задължително, то тогава трябва да знаете, че в чужбина материалът, който се преподава на студентите, се подновява всеки семестър. Професорите са задължени да проверяват актуалността на данните си, да коригират лекциите си, така че бъдете сигурни, че няма да ви се налага да гадаете какъв е изходът и какви са последните данни в наши дни. Често професорите се консултират със студентите си и изискват тяхното мнение, за да могат да адаптират материала, който ще преподават, и той да бъде съобразен с интереса на групата и техните желания. Когато избирате ВУЗ, проверявайте и кое е по-важното, лекциите, писмените работи или практическите занятия. В повечето колежи приоритетно е второто. В Италия например лекциите се качват в интернет и може въобще да не се посещават, но отсъствието от практическо занимание е наказуемо. В САЩ най-важни са писмените разработки.

Дават документ и след първата година
Когато проучвате възможните учебни предмети, ще откриете, че едни и същи дисциплини се преподават в доста университети и колежи, докато други - само в ограничен брой учебни заведения. Именно за това от съществено значение е предварително да проучите университета, защото дори и да се изучава един и същи предмет, всяка институция има собствени методи и различна успеваемост на завършилите.
За мнозина понятието висше образование най-често означава бакалавърски програми. Но съществуват много други квалификации, които могат да се придобият в университет или колеж. Сред тях са:
сертификат за висше образование: след първата учебна година от следването;
диплома по здравеопазване: тригодишен курс на обучение със специализация в здравното обслужване, например акушерство;
подготвителна програма (Foundation degree): курс на обучение, съставен от изборни предмети, който подготвя учениците за прием в университет;
бакалавърска степен - три или четири годишно обучение;
магистърска степен - обучение след придобиване на бакалавърска степен с продължителност една, две години или повече години (последното е само за лекари).
Комбиниране на предмети
Ако желаете да изучавате повече от една специалност, например немски език и счетоводство, те могат да бъдат комбинирани в рамките на една квалификация. Това, разбира се, зависи и от самото учебно заведение, тъй като не всички са достатъчно гъвкави.
Продължителността на изучаване на даден предмет може да се определи от студента: и на двата може да се отделя еднакво време 50/50 или пропорцията да е 75/25.
Сандвич програми
Някои специалности изискват студентът да проведе практически стаж в реална работна среда. Обикновено той се провежда през третата година от обучението за бакалавърска степен и може да е на пълен работен ден. Целта е студентите да се докоснат до практиката, а мнозина от тях след това биват поканени и на работа в съответния ВУЗ. При някои четиригодишни специалности студентите прекарват третата година от обучението си в чужбина (обикновено по обмена програма в друг университет). Целта e студентите да овладеят още един чужд език. Ако още от самото начало изучавате два езика, можете да прекарате по шест месеца от последната си година в две различни страни.
Кандидатстване
Подготовката на необходимите документи за кандидатстване и преминаването през съответните процедури варира в различните държави и дори в рамките на отделни учебни заведения е възможно да има различни особености.
В някои страни кандидатстването се осъществява с посредничеството на специализирана организация - типичен пример е Великобритания, където всички документи се подават чрез "UCAS". Във Франция по подобен начин се подават документи за право. В САЩ изпращате формулярите си поотделно до всяко учебно заведение и трябва много внимателно да проучите изискванията му, защото те невинаги са унифицирани.
Необходимо е внимателно да обмислите две неща относно избора на висше учебно заведение - институцията сама по себе си и нейно местоположение. Университетите и колежите се отличават с различен "стил": разположени са в няколко кампуса, някои са по-формални и академично насочени, а други - по-съвременни. Въпреки че учението е на първо място, не по-малко значение има и стилът на висшето школо.

Кратка програма за нетърпеливите
Съществуват и по-ниски нива на обучение от бакалавърската степен. В САЩ например след като завършат гимназия, младите хора могат да кандидатстват за т. нар. Associate degree, при която продължителността на обучение е само две години. Тя се получава в редица колежи и се дава в областта на изкуството, приложните науки, както и различни видове други сфери.
Подобни програми записват студенти, които не желаят да се обучават за бакалаври поради ред причини - например четири години им се виждат прекалено много време. Избират ги хора, които просто искат да се образоват допълнително или пък не се целят толкова на високо в живота. Ако обаче човек има сериозни цели, тази степен няма да отговори на изискванията му, както и на нуждата от информация и придобиване на специфични умения.
Съществува възможност, записалите такава програма, след като я завършат да се прехвърлят, да следват още две години и да станат бакалаври.
За американците (а и за все повече хора по цял свят) най-важната единица, с която се измерват постиженията са парите. Именно затова са изчислили, че през времето от живота си, в което работи, завършилият гимназия печели средно 1,2 млн. долара, този с "associate degree" взима около 1,6 млн. долара, а притежателят на бакалавърска диплома печели по 2,1 млн. долара. Това означава, че бакалаврите печелят почти двойно от хората спрели с образованието веднага след гимназията.

Дипломата надува заплатата с 60%
Разликата в заплатата между хората с бакалавърска степен и тези които разполагат само с гимназиална диплома в САЩ се оценява на 23 хил. долара годишно. Това е сумата, посочена в доклада на федералното правителство за 2006 г. Подобно е положението и в останалите развити европейски страни или поне тенденцията се движи в същата посока.
С други думи на толкова се оценява мързелът или по-точно общите годишни финансови загуби на хора, които смятат, че няма полза от ученето и безсънните нощи по време на сесия. Изчислено е, че заплатите на хората, имащи бакалавърска степен, са 60% по-високи, отколкото на хората с по-ниско образование.
Традиционно младите започват да следват за бакалаври веднага след като завършат гимназия или прехвърляйки се от една специалност в друга. Напоследък обаче световната тенденция е много служители, които работят и вече са натрупали стаж и опит в професията, но не са завършили съответната специалност, да се върнат към обучението. Много български специалисти също се обръщат към дистанционни форми на обучение или курсове в чужбина, за да получат допълнителна диплома за по-висока квалификация.

Основните бакалавърски степени се поделят на:
1. Бакалавър на хуманитарните науки (Bachelor of Arts - BA) - този тип степен обикновено изисква множество взети изпити в сферата на изкуството, както и в областта на социалните и хуманитарните науки, музиката и изящните изкуства.
2. Бакалавър по наука (Bachelor of science - BS) - повечето изпити са от областта на различните точните науки, както и обществените науки, физика, химия, астрономия и математика.
В много образователни системи, но най-вече в американския стил на обучение, към края на втората година от обучението си студентите започват да се специализират по-тясно в един главен предмет. В края те трябва да са взели определен брой изпити, да положат държавен изпит (или да защитят дипломна работа), за да станат бакалаври в избраната област. Освен това през време на следването според учебния план трябва да се държат и изпити, близки до тяхната специалност. Така се покрива нивото на изискваните по-общи знания от съответната област, към която спада специалността. Например, студентите - химици трябва не само да си вземат всичките химически изпити, но и тези по математика, биология и физика. Само тогава могат да станат бакалаври по химия. Независимо от специалността в учебния план на повечето бакалавърски програми са предвидени и свободно избираеми курсове за придобиване на допълнителни знания и умения. Това изискване е валидно за всички студенти от колежи и университети независимо от специалността. Например за всички студенти може да е желателно да слушат лекции по чужд език, комуникация, на някои места пък задължително преминават курс по националната история на съответната държава. Без да са държали подобни изпити, те не могат да приключат следването си.
Все повече работодатели поставят като задължително условие притежанието на бакалавърска степен. Обикновено става въпрос за позиции с възможност за растеж в кариерата и по-високо от обичайното заплащане.

По 1000 карат курс в големите колежи
Някои от тях не дават тапия, проверявайте внимателно статута им

Завършилите средно образование, които желаят да учат в университет, често разсъждават, че най-доброто място за тях би било да бъдат приети в университет с известно и престижно име. Затова те навреме подготвят необходимите документи за прием в тези мегауниверситети.
Често кандидат-студентите са привлечени в съответния университет от разнообразието от извънкласни занимания или уменията си по футбол, баскетбол или някой друг спорт. Обаче това, което младите хора трябва да имат предвид, е, че отиват в колеж да изучават даден предмет, а не да станат фенове, подкрепящи любимия си отбор.
Изборът дали да се спрете на малък колеж, където класовете са миниатюрни и получавате лично отношение от преподавателите, или на голям университетски колеж зависи от самите вас. Обикновено в мегауниверситетите първокурсниците се събират в големи подготвителни класове (с около 1000 студенти в клас), където повечето от работата се върши от студенти, изпълняващи ролята на асистент-преподаватели. Малките училища пък още в началото на обучението предлагат малки класове. В тях професорите знаят името на всеки студент, могат внимателно да проследят как се справя с усвояването на материала. Те предлагат модел на образование, който спестява на студентите анонимността и дистанцираността, с които доста често се сблъскват колегите им в големите университети.
Терминът "университетски колеж" се използва от редица страни за институции, които предоставят тригодишно обучение, но нямат самостоятелен и независим статут на университет.
В Австралия понятието "университетски колеж" се е използвало за определяне на образователни институции, които са били университети, но без пълна автономност. Днешните колежи основно предоставят образование по специфични предмети (например теология или изкуство).
В Канада понятието "университетски колеж" има три значения: институция, издаваща някои дипломи за висше образование; институция, която предлага учебни програми на университетско ниво; или университет, просто носещ това наименование - типични примери са Торонто и Лаурентинският университетски колежи.
"Университетски колеж" се отнася за институции, които предлагат както колежански дипломи, така и бакалавърски степени. В Британска Колумбия много университетски колежи са едновременно университети и технически колежи; някои издават дипломи за висше образование, както и провеждат изследователски програми.
В Швеция и Норвегия "университетски колеж" е признатият превод от шведската дума hoegskola или норвeжката дума hodskole, които означават тригодишно, а не четиригодишно образование. В сравнение с университетите те не провеждат изследвания и проучвания и не издават бакалавърски степени.
В Англия понятието "университетски колеж" се използва за институции, където се преподават образователни програми и може да се провеждат изследвания, но не са университети.
В САЩ университети като Вашингтонския университет в Сейнт Луиз, Аризонския университет, Калифорнийския университет, Лонг бийч, Университетът в Денвър, Университетът в Луизиана и Лафайете, Университетът в Мейн, Сиракузкия университет и Университетът в Толедо използват термина "университетски колеж" за отдела, който се занимава с последващо обучение и с нуждите на нетрадиционните студенти. Университетът в Роуд Айлънд приема студентите си в университетския си колеж, който не издава дипломи, но вместо това организира презентации, предоставя академични съвети и подкрепя отличниците, спортистите и студентите, които все още не са решили окончателно какво биха желали да специализират.

4 хил. долара за година в САЩ
Живее се в приемно семейство и се посещава американско училище

В продължение на над десет години американците организират програма "Една учебна година в САЩ". Тя е предназначена за гимназисти от цял свят, които искат да се включат в програми за културен и образователен обмен. Престоят там помага да се адаптирате към страната и да се ориентирате искате ли да учите там и при нейната образователна система.
Програмата "Една учебна година" е ориентирана към учениците на възраст от 15 до 18 години. Владеенето на английски език на поне средно ниво е от съществено значение за успешното кандидатстване. Нужен е и среден успех от училище за последните три години на обучение над 4,50.
Учебната година обикновено започва през август или първите дни на септември и завършва през май или юни. Учениците имат възможност да се запишат за 5- или 10-месечен престой, като важно условие е, че в програмата може да се участва само веднъж за период от максимум година.
Пълната стойност на програмата за тази година е в размер на 4300 долара за цялата година и в нея се включва:
настаняване в специално подбрано семейство домакин с осигурено изхранване на полупансион;
обучение в държавно средно учебно заведение;
ориентация преди заминаването и след пристигането в САЩ;
сертификат за периода на обучение в САЩ;
застраховка.
За да кандидатствате, трябва да подготвите лично портофолио, което да съдържа академична справка от училището за успеха ви, медицински картон, препоръки, лично писмо до семейството, в което ще гостувате под формата на автобиографично есе, албум със снимки - семейни, с приятели, от любими места и т.н.
Всички тези детайли стават основа за намиране на най-подходящото приемно семейство и училище. Хората, при които ще живеете, не получават никакво заплащане, целта е единствено културният обмен. Затова е необходимо да спазвате правилата, които важат в дома, където живеете. Непосредствено преди отпътуването се провежда информационна среща, на която се дават важни напътствия за пътуването и първите дни в чужбина.
Помислете добре какво ще вземете със себе си. Осведомете се за климатичните условия, преди да заминете. Ако ще бъдете настанени в приемно семейство, когато им пишете, ги попитайте какво време да очаквате. Те могат да ви помогнат и в избора на типа дрехи, които ще са ви необходими.
В повечето случаи от вас няма да се очаква да сте облечени по специален начин в училище. Учениците обикновено носят непретенциозно облекло, често дънки и тениски. Официалните дрехи са подходящи за по-специални случаи като празнични вечери в училището, посещения на изискан ресторант или църковна служба.
В новото училище задължителни предмети са английски, американска история или американско държавно устройство. Задължени сте да спазвате училищните правила и да поддържате добър успех (минимум оценка С)."
Аватар
 
Мнения: 138

Re: Как да получим магистърска степен в чужбина

от northern-star » Вто Окт 16, 2007 8:07 am

Съвсем любопитно ми е, колеги... мислите ли да "доучвате" Правото в чужбина? Защо?
Аватар
 
Мнения: 307


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
cron