"Търси се юрист, но дипломата да е от СУ"..?

Качеството на обучение в юридическите факултети. Разминаването между теория и практика. Как да се направят лекциите и упражненията по-полезни. Оценката Ви за преподавателите...

Re: "Търси се юрист, но дипломата да е от СУ"..?

от bozata90 » Пет Яну 29, 2010 11:25 pm

Решението според мен е по-просто:
- Бакалаври по право - хора, завършили 3/4-годишен курс, които не получават юридическа подготовка. Така неамбицираните да работят като юристи, но искат да имат правни познания, ще ги придобиват по-лесно. От друга страна магистрите ще трябва да имат определена оценка (магистър се става с конкурс (засега минималната оценка е 4).
- Държавни изпити с външно оценяване - така 4 от Су ще е равна на 4 от БСУ. И тогава ще видим кой кого.

а за мен качествени ЮФ има само в СУ, ВТУ, НБУ и може би ЮЗУ. И то, разбира се, ако си учиш.
 
Мнения: 10

Re: "Търси се юрист, но дипломата да е от СУ"..?

от Spaceman » Пон Фев 22, 2010 10:22 am

Ето един качествен анализ на състоянието на юридическото образование в Република България:


"http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=5137&sectionid=28&id=0001301

в. "Сега", 22 февруари 2010 г.

Юридическото образование минира правосъдието
Решаването на проблемите в обучението е пряко обвързано с неотложната съдебна реформа

АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ

Цели 9 юридически факултета в малка България бълват юристи с абсолютно неясно бъдеще. Преподаватели четат лекции по различни правни дисциплини в по 7 учебни заведения на по 7 договора. Университети крият информация за бюджета си, както и за това дали отговарят на критериите, за да имат учебни правни звена. Хабилитирани лица по основни дисциплини работят на важни държавни постове и изобщо не е ясно кога точно им остава време да преподават, че и на по няколко места.

Акредитацията на правните факултети представлява неясно упражнение с още по-неясни последици. Има звена, от които излизат по 1000 човека годишно без да е ясно какво и къде ще работят. Практическата подготовка е под всякаква критика. Стажът след завършване, както и държавният практически изпит за придобиване на правоспособност са бутафорни.

Това са само част от детайлите на моментната картина на юридическото образование у нас, което се очертава да се превърне в


опасна мина пред бъдещето


на българското правосъдие. И в рана, в която трябва да се бръкне дълбоко, докато е време. Защото девалвацията и залиняващата престижност на специалността и свързаните с нея професии са повече от очевидни, а списъкът с проблеми е просто предълъг.

Наскоро бе поставено добро начало в тази посока с бурна дискусия на форум, организиран от Български институт за правни инициативи (BiLI), който събра на една маса преподаватели от юридическите факултети, шефове от съдебната система, конституционни съдии, социолози, министъра на правосъдието, дипломати. Всички те бяха категорични, че действително има сериозни проблеми с юридическото образование. И че те се виждат с просто око.

Преди време известен преподавател в престижен факултет обяви, че от 1000 човека, явили се на изпит за младши съдии, на повече от половината не би писал тройка дори на семестриален изпит. Пак тогава депутатът Любен Корнезов, също преподавател, заяви, че "нивото на обучение и подготовката, която се получава в някои от юридическите факултети и филиали в България е много ниско". Остри критики към сегашното състояние на юридическото образование могат да се чуят и от много външни фактори - Американската асоциация на юристите, Британския съвет, Световната банка и др. Нещо повече. Те директно обвързват реформата в обучението на бъдещите юристи с вече признатата за необходима и неотложна съдебна реформа.

На форума беше представено и изследване, направено с помощта на "Алфа рисърч" сред над 400 работодатели. От това проучване може да се направи категоричният извод, че най-голямата слабост в юридическото образование е липсата на практическа насоченост. Сред другите посочвани проблеми са липсата на чуждоезикова подготовка, слабото присъствие в учебните програми на европейското право и липсата на умения за създаване на юридически документи, както и за аргументиране на правни становища. И работодателите, и младите юристи са на мнение, че методите на преподаване и изпитване не са модерни, а


изискванията към студентите - силно занижени


Най-честите задачи, които се възлагат на младите юристи, са различни справки, изготвяне на писма, предварителна подготовка на материали по съдебни дела, изготвяне на проектодоговори, куриерски услуги. Половината от анкетираните работодатели са на мнение, че те са по-скоро неподготвени за практическата работа. С голямо предимство за най-добро се счита юридическото образование на Софийския университет. След него е това в УНСС, Великотърновския университет, Пловдивския университет. В изследването е посочено, че СУ отговаря на оценка 8, само още два университета се държат около нулата, а останалите стигат до минус 4, минус 8.

До същия извод е стигнал и Висшият адвокатски съвет, който от няколко години организира специални изпити за влизане в професията. Близо 60 на сто от студентите от СУ успяват да преодолеят този изпит. От другите университети това постигат почти наполовина по-малко. Тази голяма разлика показва, че наистина трябва преоценка на съществуването на толкова много юридически факултети. Защото за разлика например от медицинските факултети, които в общи линии запазиха броя си, то юридическите се увеличиха неколкократно само за 20 години. През 1990 г. имаше само един - този в Софийския университет. Постепенно те се увеличиха до 17, а в момента са 9. Нещо, което обаче стига за констатации в западни анализи, че "броят на правните факултетите и студентите по право в България се е увеличил десетократно, а качеството на правното образование и подготовка съразмерно се е влошило".

Според едната теза няма никакво значение какъв е броят на местата, в които се следва право. Важното е обучението да е качествено. Нейните защитници твърдят, че бройката на факултетите трябва да зависи от потребителите и от възможностите за професионална реализация, а не от административно регулиране.

Според другата теза обаче България изобщо не може да си позволи толкова правни факултети. И то точно заради професионалната реализация. Първо, защото посмъртно не могат да се намерят толкова много добри преподаватели и, второ, защото


бълването всяка година на по 2000-2500 юристи


си е направо пагубно. Грубо казано, в момента има 11 000 адвокати, около 1600 съдии, още толкова прокурори и следователи, 3600 юрисконсулти, неколкостотин нотариуси. Публична тайна е, че системата изобщо не може да поеме завършващите сега. Нещо повече. Не е кой знае какъв секрет и обстоятелството, че много от вписаните в момента адвокати трудно се оправят. От една страна това може да се тълкува като раждане на някаква ползотворна конкуренция. Което само по себе си е твърде спорно, защото подозренията, че сега тази конкуренция е по-скоро нелоялна и е въпрос на връзки, изглеждат някак по-основателни.

От друга страна обаче съвсем скоро ще дойде времето, когато хиляди младежи ще се чудят какво да правят с дипломите си за юридическо образование. Защото, за да има някаква що-годе сносна работа за излизащите от факултетите 2-3 хиляди души на година, трябва системата да е напускана от поне толкова адвокати, нотариуси, съдии, прокурори, следователи, юрисконсулти и т.н. Нещо, което няма как да се случи. Тук трябва да се отбележи и, че въпреки драстичната разлика например между СУ и останалите университети в очите на работодателите, то по незнайни начини и критерии има места, в които вторите успяват някак повече. Сигурно не е много трудно човек да се сети защо.

Няма спор, че друг основен проблем, свързан с юридическото образование, е положението на преподавателите. Повече от очевидно е, че голяма част от тях получават далеч по-малко от практикуващите юристи. На практика един известен професор, който е име в юридическата наука, получава поне два пъти по-малко от един съдия в градския съд. Затова и на пръв поглед логично изглежда съответният професор да ходи по различни факултети - един път заради авторитета на самото учебно заведение и за покриване на изискванията да има хабилитирано лице, и втори път, за да си докара повече пари.

Точно тук обаче идват и купищата въпросителни. Така например в американски анализ по темата бе отбелязано, че заради значителното нарастване на вакантните места за преподаватели (според Закона за висшето образование факултетите трябва да имат поне 40 преподаватели на трудови договори, а хабилитирани лица да преподават не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове) се е стигнало до


явлението "пътуващи професори"


"Както можеше да се очаква, "пътуващите професори" често не са в университетите, не могат да отделят индивидуално внимание и да насочват студентите", пишат преди време от Американската асоциация на юристите. Нищо не се е променило и сега.

Огромна част от най-добрите преподаватели пък са във властта. Има ги в правителството, парламента, Конституционния съд, президентството. Основателно възниква въпросът кога точно им остава време да четат лекции и да изпитват на семестриални и държавни изпити дори само на един факултет? Изобщо да не говорим кога имат време да се доусъвършенстват самите те.

Затова час по-скоро въпросът с юридическото образование трябва да бъде поставен ребром - и за броя на факултетите, и за приеманите в тях студенти, и за заплащането на преподавателите и техния авторитет, и за възможната професионална реализация. Иначе и останалият все още престиж на специалността и свързаните с нея професии ще се изпари. И накрая и правосъдието, и държавата ще стъпят на тази мина. А потърпевши ще са всички хора.


Къде има сега юридически факултети


- СУ "Св.Климент Охридски"

- Великотърновски университет "Св.Св. Кирил и Методий"

- Пловдивски университет "Паисий Хилендарски"

- Югозападен университет в Благоевград "Неофит Рилски"

- Варненски свободен университет "Черноризец Храбър"

- Бургаски свободен университет

- Русенски университет "Ангел Кънчев"

- Университет за национално и световно стопанство

- Нов български университет"
Аватар
 
Мнения: 138

Re: "Търси се юрист, но дипломата да е от СУ"..?

от atanassoff » Пон Фев 22, 2010 10:47 am

За съжаление винаги преди да се мисли как да се реформира образованието в положителна насока на преден план излизат лични интереси, мързела на студентските представители и университетската администрация и консерватизмът в академичните среди, който все по-често задушава хората, искащи да учат и да знаят.

Според мен оценката на СУ е крайно завишена. Това се дължи на факта, че много от студентите разчитат на връзките си, които след това им уреждат работа. Връзките са една възможност, която трябва да се ползва, но за съжаление това води до самозалъгване в собствените качества.

Мерките на задължителни заверки в ЮФ на СУ са огромна стъпка назад в системата. Колкото и логични да звучат някои аргументи факт е че системата на незадължителното присъствие предоставя възможности за паралелно образование и в чужбина, възможност времето прекарвано в 2-3 часа писане на няколко страници текст да се прекара в четене на алтернативни мнения, съдебна практика и допълнителна литература.

Изпитите са поредната овехтяла концепция в БГ образованието. Организацията им не е мръднала от килийните училища. Изразяването на алтернативно или собствено мнение на повечето от тях представлява основание за анатема, а от тук следва и поредното негативно явление - студентите не са стимулирани да четат допълнително. В стремежа си към модернизация се въвеждат и т.нар. смесени формати на изпити - писмен+устен или тест с отворени и затворени въпроси. И пак аргументи в тяхна полза има, само че вредата която се нанася е в пъти по-голяма. Студентите си блъскат едно 30-40 страници в главите наизуст. Стимулът да се чете допълнително е още по ограничен.

Според мен е крайно време СУ да слезе от собствения си пиедестал и да се замисли за проблемите си. Въвеждането на тестова систсема включително и такава за текущо оценяване, акцент върху творчеството и разнообразните познания, индивидуален подход към студентите и предоставянето на алтернативни методи за обучение е най-малкото което трябва да се направи. Свободното предоставяне на лекциите в началото на годината в печатен вид на студентите е сигурна гаранция и стабилна основа, която през семестъра да бъде разширявана с допълнителна литература и практика. И т.н. и т.н. и т.н.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 971

Предишна

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта