Защо учите право?

[northern-star]

Детска мечта ли е или много перспективна и доходоносна професия?
Стимул и амбиции? Или... още толкова много?

[missy_meri]

При мен е детска мечта, а кой ми повлия - определено романите на Джон Гришам

[atanassoff]

Доходна професия. Преразполага към гавра с тъпанари*

* и с мен самия - по-често

[toni1985]

Защото е интересно и почти няма излишна информация. Просто ми харесва

[edelvais]

Да бъда юрист не ми е била детска мечта(като малка мечтаех да съм космонавт ), но знанията и правоспособността, която ще придобия, ще ми помогнат да реализирам професионалната си мечта. С две думи, просто виждам себе си като част от юридическия и консултантския свят :)

[Mura]

Уча право... поради сто милиона причини

Детската мечта не е една от тях... дори популярността на тази специалност сред подрастващите почти ме отказа от нея :) Иначе наивно вярвам, че правното образование ще ми даде свободата за много по-нататъшни избори в живота (това е абстрактно казано, за да обобщя 100-те милиона причини) :)

[Assasiyah]

Като малка исках да карам автобус или да стана певачка, но като гледам и за двете съм изпуснала времето, когато е трябвало да се захвана сериозно...

Ако задълбая по темата, ще напиша цял роман - което не е лоша идея, но мисля да го отложа до времето, когато натрупам достатъчно житейски опит.

Така че драсвам едно резюме:

Никога не ми е било детска мечта, разбрах за тая професия едва ли не, когато се появи сериала Али МакБийл.. после разбрах и че този сериал няма много общо с действителността.
Разбрах, че искам това, след като една година бачках в една лизингова фирма, след като завърших училище и през цялото време се питах - какво искам всъщност. Така го разбрах - достигнах до извода, че това е единственото нещо, което бих изтърпяла 5-6 години и самото то би ме стимулирало да не се отказвам. Избрах го, защото е предизвикателство за мен и защото ме промени доста. Исках тази промяна и я постигнах чрез него.

Дори да не се занимавам активно с това, то е едно от нещата, от които винаги и при всякакви житейски ситуации ще имаш полза. Исках го и защото ако наистина го учиш, ти дава култура, развива интелекта, кара те да искаш да се развиваш. Дава ти много, ако съумееш да го вземеш. А аз искам да грабя от живота с пълни шепи.

[Сенки и прах]

Дълго време не знаех какво искам.Живеех си мързеливо в училище и не се замислях за бъдещето."Като му дойде времето - тогава ще му мисля!"-казвах си.Когато дойде времето ,още не знаех какво искам.Тогава в училище дойдоха някакви студенти от НБУ.И започнаха да ни обясняват колко е хубаво там и какви хубави програми имат.Бяха от специалност МО.Напълниха ми главата с медени приказки за нея.Така че си казах - "ОК - ще кандидатствам МО :)"
После се срещнах с един адвокат.Приятел на баща ми.Разговарях с него.И той ми каза:"МО е хубава специалност ,ама там само на МО те учат.А пък в правото ще те научат и на това и на много други работи.Като завършиш право ще можеш и в МО да работиш,а ако завършиш МО няма да можеш да станеш адвокат."Каза и други работи...доста от тях не си ги спомням в момента.Но главното е, че ме убеди, че правото е добра специалност, която си заслужава.
Естествено че после ходих и на уроци в 12клас.По литература и история.Което ме подсеща - много обичам и двете.Правото е най-добрата специалност за хора, учили литература и история......На уроците учителката ми разказа за един нейн бивш ученик.Учил при нея и влязъл философия.После учил с голямо желание философия 5 години.Но когато завършил нямало къде да се реализира.Затова станал дърводелец - братовчед му бил такъв и той се прикрепил към него да му чиракува.И сега правел мебели.
Още една причина за мен да уча право - когато завърша освен че ще имам много възможности.И ще мога да се реализирам в някоя от тях....Хм досега не се бях замислял за истинотстта на тази история....
НО - преди МО исках да уча за да стана пилот.Оказа,че има и такава възможност в България.Представях си как ще летя в небето и доста се въодушевих.Но баща ми ме приземи.Разказа ми за един негов познат,който е пилот.И познайте - не може да се реализира.Затова ходили сега да ходатайстват за него да го вземат в някаква охранителна фирма.
По-късно се запознах с един друг адвокат.И с него си говорих доста повече отколкото с първия.Имах възможност да се докосна до юридическия свят.Той ми разказа много истории.Но не с намерението да ме убеди да вляза право.Тогава вече твърдо си го бях решил.Той просто ми разкриваше действителността ,която ме чака когато завърша.С хубавите й страни и с лошите.Лошите си бяха направо грозни!Но не ме отказаха.Хубавите страни пък ме мотивираха още повече.
Когато ходя по улиците - гледам продавачите по сергиите.Тези хора седят като паяци по 12-16 часа там.И тъпеят.Защото правят едно и също - http://www.youtube.com/watch?v=GoBYIrYQERw
Когато завърша си представям как ще работя поне в офис.На 8часов работен ден.Ще имам възможност да се развивам.И то да развивам това което съм учил 5 години,а не да ставам дърводелец.Още една причина - ще мога да се развивам!


ПС:Детската ми мечта е свързана с бойните изкуства. http://www.youtube.com/watch?v=ncqntFxkdWg 8часов работен ден оставя свободно време за тренировки

[Jantex]

Пич, веднага се хващам на бас, че си първи курс!!!
Само първокурсниците са убедени, че в ЮФ се прави/учи нещо смислено. В следващите курсове се чудиш тва което се прави дали е смислено или не. За съжаление 99.99999% от колегите и до края (на живота си) не осъзнават, че всъщност не се прави нищо!
В България НЯМА юридическо образование, НЯМА въобще! (Както няма живот на Нептун, Уран и прочие...)

[lindeman_]

В България НЯМА юридическо образование, НЯМА въобще! (Както няма живот на Нептун, Уран и прочие...)

Напротив, има ;)) ще го осъзнаеш едва, когато започнеш практиката. Петте години в университета се учиш как да четеш и тълкуваш закона, а образованието ти, като юрист, започва в момента, в който ти се появи първия клиент и те обремени с проблемите си. Поне аз съм на това мнение ;)