Европейското право като източник на вътрешното право в Бълга
2 мнения
|Страница 1 от 1
Европейското право като източник на вътрешното право в Бълга
Все още не се осъзнава в достатъчна степен от общественото съзнание факта, че след влизането на България в Европейския съюз европейското право става един от източниците на правни норми във вътрешното право на страната ни.
Ето малко пояснение по въпроса:
"http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=720424
Какво представлява правото на ЕС?
Класическото разделение на правото, с което юридическата наука борави е: международно право и вътрешно (национално) право. Още през 1963 г. обаче Съдът на Европейските общности аргументира тезата, че "договорът [за Европейската икономическа общност] не се ограничава до създаването на взаимни задължения за различните субекти, по отношение на които се прилага, но създава нов правов ред. . ." В друго свое решение, Съдът на ЕО отново заявява "Общността представлява нов правопорядък на европейското право". Само година по-късно, през 1964 г. Съдът отива още по-напред, постановявайки, че Общността "има собствен правов ред, интегриран в правната система на държавите-членки".
Когато става дума за правото на ЕС/правото на ЕО, често се цитира френският термин "acquis communautaire" (аки комюнотер), който в превод означава "достижения на общностното право".
Казаното дотук очертава поредната характерна особеност на ЕС и Европейските общности - те са основани като класически международни организации, но в същото време на техните институции е дадено правомощието да създават правнозадължителни правила, които са обвързващи не само за държавите-членки, но и за техните граждани. . .
Първично и вторично право на ЕС
Така очертаното право на Европейския съюз се подчинява на вътрешното разделение: първично и вторично право.
Първично право представляват учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, както и договорите за присъединяване на новите държави-членки. Протоколите и анексите към договорите, които са юридически обвързващи, също са част от първичното право на Съюза.
Тези договори се приемат от правителствата на държавите-членки чрез подписването им. На втория етап от процедурата за влизането в сила на договорите се извършва тяхната ратификация (чрез националните парламенти на държавите-членки или чрез допитване до техните народи). Договорите влизат в сила, след като всички страни, които са ги подписали, приключат процеса по ратификацията им.
Първичното право заема най-високото място в йерархията на източниците на правото на ЕС.
Вторичното право на ЕС се състои от регламентите, директивите, решенията, препоръките и становищата на институциите на ЕС. В повечето случаи институциите са свободни в избора си на форма за своя акт - регламент, директива и пр. По принцип регламентите се използват в сфери, които изискват по-стриктни разпоредби, докато директивата, която е задължителна само по отношение на постигане на предвидената в нея цел, се използва за по-общо уреждане на определени въпроси.
Основни принципи на правото на ЕС
Два са основните принципа на правото на ЕС: принципа за неговото върховенство (примат) и принципа на директния ефект (прякото действие).
Върховенство
До Договора за създаване на Конституция за Европа, приматът на европейското право над правото на държавите-членки не беше легално закрепен, а бе изведен като принцип от Съда на Европейските общности, за да се гарантира спецификата на правния ред на ЕС, която би се обезсмислила, ако за прилагането на неизбежните конфликти между националното и общностното право се използват класическите инструменти, познати на международното право.
Принципът е формулиран за пръв път от Съда на ЕО още през 1964 г. "Включването в правото на всяка държава-членка на разпоредби, произлизащи от Общността, и, по-общо, текстът и духът на договора [за създаване на Европейска икономическа общност] създават невъзможност за държавите да дадат предимство на едностранна и последваща мярка над правната система, приета от тях на основата на реципрочността. Изпълнителната сила на правото на Общността не може да варира в отделните държави - членки в зависимост от последващи вътрешни закони. . .", аргументира се Съдът на ЕО.
Така принципът на примата на правото на общността се превръща и в главната гаранция за неговото единообразие във всички държави-членки, чиито съдебни институции са натоварени с неговото прилагане.
През 1970 г. в друго своя класическо решение Съдът на ЕО постановява, че общностното право се ползва с върховенство дори когато противоречащата норма от вътрешното право на държава-членка е от най-висш порядък - конституционна.
Директен ефект
Доктрината за директния ефект на правото на общността отново е създадена от Съда на Европейските общности. С директен ефект се ползва норма на правото на Общността, която незабавно и пряко предоставя на физическите и юридическите лица права, които трябва да бъдат признати и защитени от националните съдилища.
"Независимо от законодателството на държавите- членки, правото на Общността не само налага задължения на индивидите, но също е предназначено да им предоставя права, които стават част от тяхното правно наследство", постановява Съдът.
Това конкретно означава, че гражданин на държава- ленка може да се позове пред съд на собствената си държава на норма от правото на ЕС и съдът трябва да защити правата му, предоставени от общностното законодателство."
Ето малко пояснение по въпроса:
"http://www.evroportal.bg/article_view.php?id=720424
Какво представлява правото на ЕС?
Класическото разделение на правото, с което юридическата наука борави е: международно право и вътрешно (национално) право. Още през 1963 г. обаче Съдът на Европейските общности аргументира тезата, че "договорът [за Европейската икономическа общност] не се ограничава до създаването на взаимни задължения за различните субекти, по отношение на които се прилага, но създава нов правов ред. . ." В друго свое решение, Съдът на ЕО отново заявява "Общността представлява нов правопорядък на европейското право". Само година по-късно, през 1964 г. Съдът отива още по-напред, постановявайки, че Общността "има собствен правов ред, интегриран в правната система на държавите-членки".
Когато става дума за правото на ЕС/правото на ЕО, често се цитира френският термин "acquis communautaire" (аки комюнотер), който в превод означава "достижения на общностното право".
Казаното дотук очертава поредната характерна особеност на ЕС и Европейските общности - те са основани като класически международни организации, но в същото време на техните институции е дадено правомощието да създават правнозадължителни правила, които са обвързващи не само за държавите-членки, но и за техните граждани. . .
Първично и вторично право на ЕС
Така очертаното право на Европейския съюз се подчинява на вътрешното разделение: първично и вторично право.
Първично право представляват учредителните договори на Европейските общности и Европейския съюз, както и договорите за присъединяване на новите държави-членки. Протоколите и анексите към договорите, които са юридически обвързващи, също са част от първичното право на Съюза.
Тези договори се приемат от правителствата на държавите-членки чрез подписването им. На втория етап от процедурата за влизането в сила на договорите се извършва тяхната ратификация (чрез националните парламенти на държавите-членки или чрез допитване до техните народи). Договорите влизат в сила, след като всички страни, които са ги подписали, приключат процеса по ратификацията им.
Първичното право заема най-високото място в йерархията на източниците на правото на ЕС.
Вторичното право на ЕС се състои от регламентите, директивите, решенията, препоръките и становищата на институциите на ЕС. В повечето случаи институциите са свободни в избора си на форма за своя акт - регламент, директива и пр. По принцип регламентите се използват в сфери, които изискват по-стриктни разпоредби, докато директивата, която е задължителна само по отношение на постигане на предвидената в нея цел, се използва за по-общо уреждане на определени въпроси.
Основни принципи на правото на ЕС
Два са основните принципа на правото на ЕС: принципа за неговото върховенство (примат) и принципа на директния ефект (прякото действие).
Върховенство
До Договора за създаване на Конституция за Европа, приматът на европейското право над правото на държавите-членки не беше легално закрепен, а бе изведен като принцип от Съда на Европейските общности, за да се гарантира спецификата на правния ред на ЕС, която би се обезсмислила, ако за прилагането на неизбежните конфликти между националното и общностното право се използват класическите инструменти, познати на международното право.
Принципът е формулиран за пръв път от Съда на ЕО още през 1964 г. "Включването в правото на всяка държава-членка на разпоредби, произлизащи от Общността, и, по-общо, текстът и духът на договора [за създаване на Европейска икономическа общност] създават невъзможност за държавите да дадат предимство на едностранна и последваща мярка над правната система, приета от тях на основата на реципрочността. Изпълнителната сила на правото на Общността не може да варира в отделните държави - членки в зависимост от последващи вътрешни закони. . .", аргументира се Съдът на ЕО.
Така принципът на примата на правото на общността се превръща и в главната гаранция за неговото единообразие във всички държави-членки, чиито съдебни институции са натоварени с неговото прилагане.
През 1970 г. в друго своя класическо решение Съдът на ЕО постановява, че общностното право се ползва с върховенство дори когато противоречащата норма от вътрешното право на държава-членка е от най-висш порядък - конституционна.
Директен ефект
Доктрината за директния ефект на правото на общността отново е създадена от Съда на Европейските общности. С директен ефект се ползва норма на правото на Общността, която незабавно и пряко предоставя на физическите и юридическите лица права, които трябва да бъдат признати и защитени от националните съдилища.
"Независимо от законодателството на държавите- членки, правото на Общността не само налага задължения на индивидите, но също е предназначено да им предоставя права, които стават част от тяхното правно наследство", постановява Съдът.
Това конкретно означава, че гражданин на държава- ленка може да се позове пред съд на собствената си държава на норма от правото на ЕС и съдът трябва да защити правата му, предоставени от общностното законодателство."
Re: Европейското право като източник на вътрешното право в Бълга
Здравейте, дъщеря ми в момента учи в колеж в Лондон. След завършването си мисли да кандидатства европейско право и магистратура международно право. Ще има ли възможност да упражнява тези специалности и в България без приравнителен изпит?
Благодаря
Благодаря
- Мнения: 1
2 мнения
|Страница 1 от 1
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта