Правото морал ли е или морално ли е правото...

Следва ли правото да се подчинява на морала? Правото не е ли принудителен морал? Възможно ли е правото да е независимо от справедливостта и морала? Как да постъпим при конфликт между правно предписание и морална норма?

Re: Правото морал ли е или морално ли е правото...

от edelvais » Вто Окт 23, 2007 1:41 pm

(smile)
Аватар
 
Мнения: 135
Регистриран на: Сря Сеп 19, 2007 9:00 am

Re: Правото морал ли е или морално ли е правото...

от Spaceman » Пон Яну 28, 2008 12:30 pm

Ето още един поглед към темата...

"http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=146662&cid=50&eid=1276

в. Монитор, 28. 01. 2008 г.

Закон и морал

Любомир Методиев

На път съм да повярвам, че реституцията е изкуство, щом и в нея има вечни теми, които периодично вълнуват творците. Бащинията на господин Сакскобургготски, например - и тази година започна с новини за нея. Сега пък изведнъж се оказа, че станала грешка и му били харизали някакви 4500 декара гори. Както се изрази един вестник, "царят си върнал имоти незаконно, но не престъпно". Не мислих много над тази формулировка, българското право отдавна с нищо не може да ме изненада. Само си спомних как преди време един бивш говорител на споменатия господин по подобен повод беше ни наврял в очите древния принцип, че всичко, което е законно, е морално. Тогава го отдадох на обикновен юридически и политически цинизъм, но сега се замислих повече.
За начало оставих настрана факта, че по този начин придворният беше обявил за морални и нацистките, и сталинските концлагери. И още много други деяния, които сега смятаме за престъпления срещу човечеството, но по тогава и там действащите закони са си били съвсем редовни. Може пък човекът наистина да смята геноцида за морален, въпрос на възглед.
Ето защо се съсредоточих върху най-пресния казус. Връщането на имоти е двустранен акт - един ги дава, друг ги получава. Ако актът не е законен, кой е неморален? Даващият, получаващият или и двамата? Ще бъде ли порицан незаконно далият, ще върне ли горите неморално взелият? Дано сме живи да видим, макар че имам известни съмнения, че такова нещо ще се случи. Ето защо. Преди около четири години се получи твърде любопитна ситуация. Оказа се, че други придворни са напазарували почти правомерно евтини апартаменти. Вдигна се шум, грешниците обявиха, че са готови да върнат придобивките. Но се оказа, че няма закон, по който държавата да си ги вземе обратно. Излезе, че ще бъде неморално от тяхна страна да възстановят справедливостта.
Принципът за законността и моралността е много възрастен. Но една съвременна поговорка гласи, че човек не бива да вижда как се правят законите и саламът, за да не се откаже и от двете. Не беше толкова отдавна, когато проучване на Софийския университет установи, че близо три четвърти от решенията на Народното събрание са гласувани, без да има кворум в пленарната зала. Иначе казано - те не би трябвало да са валидни. По телевизията виждаме как се приемат почти всички от останалата една четвърт. Депутати като октоподи гласуват с по много чужди карти. Въпреки това резултатите се парафират от президента, публикуват се в "Държавен вестник" и влизат в сила, макар да са приети незаконно, значи и неморално.
И какво излиза? Незаконно и неморално приети решения се превръщат в законни, следователно и в морални правила. Кой да ти обясни при това положение дали е морално или не за учебници да се плаща ДДС, а за хазарт да не се плаща? Не бих твърдил, че родният парламент по този начин се превръща в пералня на морал. Така че моля ви - обяснете ми в какво се е превърнал?!
Чарли Чаплин е казал, че смешното е в малкото несъответствие. Когато героят е пренесен в чужда обстановка, когато върши неща, които не му подхождат. Не изключвам в древния Рим наистина всичко законно да е било и морално. Може хората да са вярвали на своите законодатели, а те пък може наистина да са били безгрешни. В наше време у нас обаче имам известни съмнения. И в законодателите, и в законите. Така че ми става малко смешно, когато чуя, че нещо било "незаконно, но не престъпно". А след усмивката ми идва наум друг принципен въпрос от римското право - кому е изгодно?"
Аватар
 
Мнения: 138
Регистриран на: Пон Авг 13, 2007 10:37 am
Местоположение: София

Re: Правото морал ли е или морално ли е правото...

от atanassoff » Нед Фев 01, 2009 2:19 am

Според мен макар и в доста случай да може да се съди за цялото неговите части или за "дървото, по неговите плодове", както е казано в Библията - в случая предмета на дискусията не предполага такива съждения. Тъй като части от този "пъзел", занимавал теоретиците и практиците в продължение на хилядолетия, сочат че правото е както:

-> неморално (примери се срещат най-вече в изпълнителната власт, където възможностите за злоупотреби едва ли някога ще бъдат ограничени ефективно; също така и в законодателната власт - пример: поръчкови закони, неморални изменения в закони и т.н.)

-> морално - например: въпросът за смъртното наказание е в по-голямата си част морална тема, отколкото юридическа; цели институти са създадени в обслужване на морала и ценностите - основания за нищожност на сделките, предпочитане на добросъвестните пред недобросъвестните субекти на по редица правни отношения и т.н.

Във всеки случай моралът е критерий за правилност при правоприлагането както на съда, така и на юристите. И тук не става въпрос за справедливост, а именно за морал. Ето и една дефиниция макар и на английски:

"The term “morality” can be used either

descriptively to refer to a code of conduct put forward by a society or,
some other group, such as a religion, or
accepted by an individual for her own behavior..."


Източник: http://plato.stanford.edu/entries/morality-definition/

Правото не е морал и моралът не може да бъде право. Но следва ли да бъде отречена връзката между тях?
Аватар
Администратор
 
Мнения: 954
Регистриран на: Чет Авг 09, 2007 11:58 am
Местоположение: София

Re: Правото морал ли е или морално ли е правото...

от bozata90 » Вто Яну 12, 2010 8:32 pm

Тук бих си позволил да цитирам една статия от скорошен „Капитал“ (ще се отваря още пет-шест месеца безплатно...):
http://capital.bg/show.php?storyid=835176.

Явно ще се наложи и да копирам статията...:

Свободният

С вроденото си чувство за справедливост, морал и професионализъм бившият председател на Конституционния съд Румен Янков e повече от необходим на съдебната система

От Росен БОСЕВ

„Румен Янков оставя погрешното впечатление, че е много, много възрастен човек, поне на 100 години. Причина за това видимо няма - той е на 67, мисълта му е бърза и ясна. Кара колело и се придвижва предимно пеша. Всъщност загадка няма - мъдростта, която бившият председател на Върховния касационен съд и Конституционния съд излъчва, ни кара да го приемаме като старейшина. Без да разбере, общуващият с него застава в естествен поклон. Не са известни хора на тази планета, които да са говорили на "ти" с него.

Най-кратката биография

Най-кратката биография на Румен Янков изглежда така - роден е в края на юли през 1942 г. в Пловдив. Разпределен е като районен прокурор в Пещера (1968 г.) Впоследствие става съдия в Софийския районен съд от 1973 до 1981 г., а после и в Софийския градски съд. След 10 ноември първо е член, а после и председател на Централната избирателна комисия. През 1992 г. е избран за зам.-председател на Върховния съд, където ръководи гражданската колегия. Същата година напуска съдебната система и адвокатства, за да се върне отново след две години - през 1994 г., като председател на Върховния съд. По това време е и член по право на Висшия съдебен съвет, където влиза в открит конфликт с бившия главен прокурор Никола Филчев. През 2000 г., напуска преждевременно поста, защото е избран за член на Конституционния съд от пленума на върховните съдии. На два пъти колегите му го избират и за председател на Конституционния съд. Там той бързо става опозиция на политически мотивираните си колеги и се специализира тясно в изработването на особени мнения, които са в пъти по-популярни и ценени от самите решения на съда. Мандатът му изтече преди два месеца. Малко по-късно е възстановен в списъка с арбитри към Българската търговско-промишлена палата. В момента предпочита Ахтопол (можете да го видите във влака от Бургас) пред София и най-вероятно е ядосан, че най-голямата магистратска организация - Съюзът на съдиите, предложи именно той да бъде избран от парламента като член на Висшия съдебен съвет. Няма значение дали Народното събрание ще го избере за поста (въпреки че аргументи за последното практически няма) - Румен Янков има потенциал, който трябва да бъде използван. Той може да придаде на системата така липсващите справедливост, морал и професионализъм. И това е причината да пишем за него.

Румен Янков чете вестник "Стършел", защото единствен казвал истината. Може да гледа с часове шахматистите в градинката пред Народния театър. Обича планините.

Няма нищо по-трудно от това да намериш хора, които искат да говорят за него и да застанат с имената си. Този проблем е познат на журналистиката, но в друга светлина - когато някой е много опасен и агресивен, никой не рискува да го цитира. Юристите, работили с Румен Янков, се страхуват по идентичен начин. Те могат да кажат само хубави неща за него, което обаче също не е добре, защото знаят, че той ще им се обиди. Все пак успяхме да убедим няколко души и се надяваме всичко да мине без последствие за тях.

Есеист на дълги разстояния

Конституционният съдия Благовест Пунев се познава с Румен Янков от 40 години. Питаме го с какво чувство Янков си е тръгнал от съда: "Разочарован. Той е емоционален и това, което се случваше тук, не му се отрази добре." "Това", за което съдия Пунев говори, е целенасоченото попълване на състава на Конституционния съд от страна на парламента (първо НДСВ, а после и тройната коалиция) и президента Георги Първанов с юристи със спорни качества, чиято единствена задача е да гарантират, че казусите, стигнали до съда, няма да бъдат решени по начин, различен от волята на управляващите.

Въпреки че са по-известни като солови играчи, Благовест Пунев и Румен Янков често са тандем. Познаваме ги от съвместните им особени мнения (общо пет) по различни конституционни дела. Благовест Пунев разказва: "Трудно е да се пише с него, защото той има специфичен есеистичен изказ. Вътрешната му освободеност си личи във всяко изречение." Особените им мнения са повече от прости становища по конкретни казуси, те ясно и точно алармират за деградацията на държавността. Два примера: През 2007 г., в съда пристига искане от група народни представители във връзка с приети промени в Закона за местните избори - става дума за текста, уреждащ принципа за уседналост, който е приет на две четения в парламента, но впоследствие не е обнародван (защото управляващите променят позицията си), въпреки че конституцията ясно казва как се приемат закони. Мнозинството в съда отклонява питането. Ето становището на Пунев и Янков: "...Държавата трябва да се управлява не с помощта на импровизирани укази, а с действителни, постоянни закони, обявени и известни на хората." Подобна е и позицията по Закона за устройство на черноморското крайбрежие, чието влизане в сила е отложено с една година, като промяната е гласувана... само веднъж. Съдиите Румен Янков, Благовест Пунев, Людмил Нейков и Васил Гоцев не са съгласни: "Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците, победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители... Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и както е казал вносителят Министерският съвет - до "неговата деградация".

"Неговото разбиране за конституционното правораздаване, разказва Благовест Пунев, е, че нашата роля тук е да защитаваме малцинството от демокрацията. Разбиранията и убежденията му бяха накърнени."

Политически независимия демократ

Преди да бъде избран за член на Конститцуионния съд, близо шест години Румен Янков е председател на Върховния касационен съд. Бившият председател на Софийския апелативен съд, а сега арбитър в арбитражния съд Евгени Стайков е бил младши съдия при него: "Фрапирало ме е, въпреки, че винаги е минавал за представител на демократичните сили, как винаги е безкрайно принципен при отстояване на политическата независимост."

Думите му потвърждава и Кристиян Таков, доктор по право и главен асистент по гражданско и търговско право в Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и LLM – Хамбург: "Румен Янков е единственият председател на ВКС, който не е политическо назначение."

По думите на съдия Стайков Румен Янков е бил последователен в друго: "Той е твърд със силните на деня и готов да помогне на слабите." За това потвърждава и съдия Нели Куцкова от Софийския апелативен съд, която също е била младши съдия при Янков (за последното казва: "Всички искаха да бъдат младши съдии при него."): "Когато влизаше възрастна жена в съда, имах чувството, че ще й отстъпи стола си. И обратното, когато някой беше нахакан, го правеше на нищо."

Съдия Стайков продължава: "Той е изключителен демократ и по възпитание, и по убеждение. В тази посока са и всичките му актове. При него не става дума за еднократна проява в защита на демократичните ценности и морала. Става дума за всекидневие. Между нас говорихме за морал "Янков" и за стила "Янков", за много от нас той е пример за подражание."

Румен Янков умело отклонява всички опити за вмешателство в работата му. Когато бивш министър-председател му се обадил да ходатайства за това даден съдия да стане зам.-председател на съда, Янков просто оставил слушалката отворена и започнал да си върши друга работа. "Защитаваше независимостта на съда, но по никакъв начин не търсеше показност в това", обобщава съдия Евгени Стайков.

"В неговата ценностна система на първо място са качества, върху които трудно може да се посегне - ум, достойнство, любов към хората. Тези неща трудно могат да ти бъдат отнети", обяснява съдията от ВКС Елена Авдева.

Благовест Пунев си спомня конкретен случай: "Разглеждахме делото срещу решението на ЦИК, с което беше отказана регистрация на Георги Пирински за кандидат. Тогава от БСП поискаха отвод на мен и Румен Янков. Той се обърна към тях и каза: Отвод се прави, когато отношението на съда към страната е лошо, а не обратното..."

Като председател на ВКС Румен Янков е наложил разбирането си, че Върховният съд трябва да е малък - първо, защото България е малка държава и не може да има толкова много съдии, които да са достойни за този съд. И, второ, многото съдии, водят до противоречива практика. Съдията от ВКС Стоил Сотиров разказва: "По негово време много малко съдии се качиха тук. Той държеше изключително много на стила, в който са написани решенията. Говореше за времето, когато във Върховния съд е имало езикови стилисти."

Благовест Пунев и Стоил Сотиров разказват, че когато става дума за кариерното израстване на магистратите, Румен Янков е действал по един и същ начин: "Четеше им актовете и така си съставяше преценка за качеството на работата им." Тази практика рязко контрастира от формалното оценяване, което практикува Висшият съдебен съвет (не случайно 99% от съдиите и прокурорите получават много добра оценка).

Съдията от Бургаския окръжен съд Събина Христова разказва: "През 90-те години той провидя дефекта с подбора на съдиите. Фразата му представи проблема в кресчендо: "Ако не променим практиката за назначаване на съдиите, след време всички те ще приличат на своите председатели." Опасността идваше от това, че никой не предлага за назначение своето отрицание. Осем години бяха нужни да се въведе мандат за председателите и конкурс за съдиите."

"Държеше най-добрите съдии да имат постоянна връзка с младите магистрати", индиректно допълва съдия Елена Авдева.

Съдийската работа е попска

Кристиян Таков е бил стажант при Румен Янков: "Когато отидох при него за първи път, той ми даде едно дебело дело. Ставаше дума за делба на "Запорожец", такива бяха ценностите тогава. Прочетох всичко, разбрах малко. Отидох при него с някаква теза. Той ме изслуша и каза: "Когато имаш един казус, го претегли на сърцето си и каквото то ти каже - ако си добър юрист, ще го облечеш с правни факти." Бях потресен. Чак напоследък разбирам какво е искал да ми каже." Таков продължава: "За това е необходим талант - или имаш усещане за справедливост или не." Според него Румен Янков е ценен не защото е професионалист ("професионалисти много"), а защото е нравствен и с разочарование добавя: "Тежко на системата, която разчита на такива случайности."

Това, което многократно е казвал Румен Янков в особените си мнения, е, че Законът никога не е сам по себе си, той винаги е свързан с нравственост, разум и обичай.

Членът на ВСС съдия Галина Захарова е запомнила две фрази на Румен Янков: "Съдийската професия е голгота" - тя включва самотата, изтощителността на усилията, лишенията и т.н., но и нещо важно – че не бива да се оплакваш, защото не бива да е друго, ако е, значи има грешка; "Нашата работа е попска" – за морала и ограниченията, в църквата не се влиза с минижуп или по къси панталони и това е само най-баналното, което не може. Благовест Пунев я допълва индиректно: "Той възприемаше съдийството като юридическо монашество."

Въпреки че е заемал, без да го прави целенасочено, едни от най-високите постове в държавата, Румен Янков никога не е бил привличан от атрибутите на властта. Кристиян Таков коментира: "Презрението към материалното му е със странни проявления."

Магистрати, работили с него, разказват как той е изповядвал схващането, че съдията има нужда от две неща - покрив над главата си и пишеща машина. "После добави - и компютър", спомня си съдя Авдева. Тя е работила с него във ВСС в мандата му през 1994 г. "Помня, че по време на икономическата криза се обсъждаше допълнително отпускане на средства, за да се довърши почивната станция на прокуратурата в Цигов чарк. Той беше категорично против предвид състоянието, в което се намираше държавата. Решението му не беше възприето."

"Той е грижовен по много мъчителен начин, коментира съдия Нели Куцкова. Един от най-нетактичните хора, които познавам. Може с едно изречение да обиди десет души. След това ще съжалява сто пъти, но никога няма да се извини." Не се обърквайте от думите на съдия Куцкова, заедно с Румен Янков тя формира опозицията във ВСС срещу бившия главен прокурор Никола Филчев. Заедно те воюват срещу полицейщината и мрачните и смразяващи методи на Филчев. Кристиян Таков си спомня, че по това време е срещнал Румен Янков и когато го попитал за борбата, той му отговорил: "Много е трудно и не остава без последици в личен план."

Румен Янков често повтаря думите на Целз: Правото е изкуство на доброто и справедливото. Тези думи са изписани с големи букви в Съдебната палата, но, уви, седят като пожелателна декларация, без никакво покритие. За хората по върховете на съдебната система Янков е непонятен, а последователите му са обречени да бъдат в опозиция. Днес, когато дебатът за съдебната власт е на ниво Красьо и ланците му и когато за членовете на ВСС пръв приоритет е да си отпуснат двойни заплати, Румен Янков е повече от необходим на системата. Добрата новина е, че той е забравил разочарованията и е готов да помогне.“

Коментарът - в следващия пост.
 
Мнения: 10
Регистриран на: Вто Яну 12, 2010 8:20 pm

Re: Правото морал ли е или морално ли е правото...

от bozata90 » Вто Яну 12, 2010 8:45 pm

И тъй, да приемем, че правото няма нищо общо с морала. Тогава защо има съдии, които съдят според закона? От кого ги е страх, щом и депутатите са неморални? А тях пък от кого ги е страх, щом Конституционният съд е неморален?

Явно е, че в България винаги се съди по изключенията. Може би те никак не са малко, но според мен човек поначало иска от себе си да бъде (или в минималния случай - да бъде възприеман като) добър. Защото съм сигурен, че онези, честните съдии, един ден ще искат да бъдат съдени по законите.

Въобще, когато говорим за обществото, трябва да приемем, че то се гради върху определени правила. И то не само норми, но и принципи. Както в семействата има определени принципи за разбирателство между индивидите, които, ако се нарушат, водят до разрушаването на семейството, така и обществото е осъзнало в даден момент, че е по-добре да има стандарти и някакво равенство, отколкото властнически произвол. Че последният съществува, е безспорно. Но е безспорно също, че ако политиците действат твърде дълго неморално, идва бунт и ги сваля.

А ролята на правото е да облече обществения морал в определени приложими към практиката конструкции. Разбира се, моралът и животът са твърде сложни, и това не дава възможност правото да е приложимо еднозначно към всеки казус.

Или както е казано (извинете, че забравих римския юрист) „Ius ars aequi et boni.“
 
Мнения: 10
Регистриран на: Вто Яну 12, 2010 8:20 pm

Re: Правото морал ли е или морално ли е правото...

от NicoDim » Чет Юни 10, 2010 6:12 pm

Jantex написа:Можете ли да ми дадете дефиниция за "морал" ... (thinking)

Доколкото разбирам заглавието на темата е дали може да се постави знак за равенство между морал и право. Айде, като сдтудент по право изучил ОТП няма да питам какво е правото,..но дайте ми дефиниция за морал, за да мога все пак донякъде да разбера развитието на темата...


Ето една интересна дефиниция на понятията "морал" и "етика" дадени от Дидро в неговата Енциклопедия:

Moralité - voir éthique
Éthique - voir moralité

И за тези които не знаят френски:
Морал - виж етика
Етика - виж морал

Все пак и това е вариант... (wink)
Аватар
 
Мнения: 29
Регистриран на: Пет Апр 03, 2009 12:09 pm
Местоположение: София/Елин Пелин

Предишна

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron