Публичността на съдебните актове и Интернет

Върховенство на закона и господство на правото. Какво е Rule of law? Има ли разлика между правова държава и законова държава? Как да се осигури спазване на правните норми? Какви са границите на законовото регулиране? А на нормативното?

Публичността на съдебните актове и Интернет

от Spaceman » Чет Дек 06, 2007 9:32 am

Възможността да се получава пълна информация за юридическите актове е условие без което не може, когато става дума за постигане на върховенство на правото. Това включва и свободен достъп до съдебните актове посредством Интернет. Как стоят нещата в България по въпроса? Като изключим наличието на сайта на Върховния административен съд и с известни уговорки - този на Конституционния съд, положението е повече от зле. Ето един коментар по темата:

"http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=404669

в. Дневник, 6-12-2007

Темида е сляпа, а в България и компютърно неграмотна

Мартин Граматиков

Къде е проблемът, който за новия председател на ВКС би трябвало да изглежда като отлична възможност? Според сайта на съда от юни тази година е имало около 115 хил. посещения на страницата. Наистина това не са уникални потребители, но на пръв поглед числото не изглежда лошо. Дали обаче тези, които са си направили труда, са намерили това, което търсят - съмнява ме. Към декември 2007 г. на сайта на ВКС са публикувани текстовете на 5 (пет) решения.

"Бях назначен за административен ръководител, но не и за ваш началник." С тези думи Лазар Груев се обърна към съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) при встъпването си в длъжност. Искрено се надявам, че професорът по наказателно право не подценява ролята си в българската съдебна система. Председателят на ВКС не може да влияе върху вътрешното убеждение на съдиите (формално), но има в ръцете си инструмент, с който може драматично да повлияе върху българската съдебна система. Може да звучи малко странно през 2007 г., че този инструмент е интернет, но по-добре късно, отколкото никога. Всъщност каквото и да направи проф. Груев, все ще е в правилната посока. Единственият начин да се провали е да избере политиката на бездействието.

Къде е проблемът, който за новия председател на ВКС би трябвало да изглежда като отлична възможност? Според сайта на съда от юни тази година е имало около 115 хил. посещения на страницата. Наистина това не са уникални потребители, но на пръв поглед числото не изглежда лошо. Дали обаче тези, които са си направили труда, са намерили това, което търсят - съмнява ме. Към декември 2007 г. на сайта на ВКС са публикувани текстовете на 5 (пет) решения. Според официалния отчет на съда през 2006 г. са постъпили 14 800 дела и са приключени 18 352 дела (съдът е работил и по дела от предходни години). По друг начин казано, в сайта на Върховния касационен съд потребителят може да види цели 0.027% от практиката на съда за една година. Критиците ще кажат, че практиката се разпространява и по други канали. Така е - в списание "Бюлетин на ВКС" срещу заплащане интересуващите могат да се запознаят с още няколко десетки дела на съда за година. Как се подбират и в каква степен от тях може да се правят изводи за цялата практика на съда е дълга тема. Ако наистина имате желание и средства да инвестирате, можете да си купите някоя от правноинформационните системи на пазара. Сравнение на съдържанието на три от тези системи показва, че за календарна година в тях могат да се открият до 2.5% от всички актове на съда. В допълнение малко решения излизат в специализирани списания като "Адвокатски преглед". Интересният жанр - съдии от ВКС публикуват на комерсиална основа съдебни решения - също разширява малко теоретичната възможност на интересуващите се да се запознаят със съдебната практика. В обобщение, като завишим малко процента, в голяма степен на сигурност може да се твърди, че не повече от 5% от практиката на върховната съдебна инстанция по граждански, наказателни и търговски дела са достъпни.

Това, което е наистина тъжно, е, че дори и с подобна политика ВКС далеч не е най-лошият пример в българската съдебна система. Скорошно изследване показва, че 52% от съдилищата в България дори нямат интернет сайт. При това трябва да се има предвид, че по проект на USAID всеки съд може безплатно да направи напълно функционален сайт буквално за няколко дни. От районните съдилища само 1/3 имат сайт, а това са институциите, от които гражданите най-често започват пътя си към правосъдието.

Съдилищата, които имат сайтове, в големия брой случаи не публикуват съдебната си практика. По-лесно е да се изброят изключенията, за които от известно време смятам, че Висшият съдебен съвет трябва да предвиди някаква форма на поощрение. Добри примери проф. Груев може намери в интернет сайтовете на Върховния касационен съд, Пловдивския апелативен съд, Военно-апелативния съд, окръжните съдилища във Варна, Силистра и Ямбол. За съжаление въпреки усилията на ръководителите и служителите в тези съдилища като цяло българското общество има достъп до изключително малка част от актовете на съдебната система. Липсата на информация за практиката на съдилищата е проблем за 12-те хиляди адвокати, около 2 хиляди съдии, още толкова прокурори и други представители на юридически професии. Истината е, че липсата на информация за прилагането на закона си има цена и тази цена се плаща от цялото общество. Представете си, че отивате на екскурзия в планината, но не знаете какво ще бъде времето. Най-малкото ще вземете повече и различни дрехи. Ако имате представа за времето, сигурно ще подберете подходящо облекло. При равни други условия цената на информацията е по-приятна разходка с по-лека раница.

Липсата на изчерпателна и надеждна информация за "времето" и "пространството" в българската съдебна система често води до авантюристични, понякога забавни, но в по-голямата си част тъжни приключения.

Един пример за правната несигурност, която в немалка степен е резултат от липсата на информация за прилагането на закона: През юли 2006 г. мъж е осъден за изнасилване, умишлено убийство и палеж на къщата на пенсионирана директорка на училище. Първоинстанционната присъда е доживотен затвор и 10 000 лв. обезщетение за дъщерята на жертвата. През същата година британски гражданин е осъден за опит за умишлено убийство и присъденото обезщетение е 200 000 лв. за жертвата. През 2007 г. Варненският окръжен съд признава мъж за виновен за умишлено убийство на брат си и на съпругата му. Присъдата е доживотен затвор и 50 000 лв. обезщетение за майката на снахата. Открихте ли логика в размера на обезщетенията? Може да сте сигурни, че и жертвите, и техните адвокати не са я открили. Естествено при липсата на обективна представа за обезщетенията, които присъждат съдилищата в страната, в по-големия брой от случаите хората, които търсят правосъдие, смятат, че не са го намерили.

Наказателното право не е единствената област, в която липсата на знание за съдебната практика ни кара да плащаме повече. Преди време съдия Нели Куцкова даде пример с нейно съдебно решение, с което е признала на ищеца правото да получи определено плащане от държавата. По случайност в залата е присъствала журналистка, която е оповестила решението, в резултат на което и други в подобно положение са упражнили правото си. За съжаление никой не знае колко и какви права са "заровени" архивите на огромния брой съдебни решения.

През 1993 г. сегашният министър на образованието в лекция по обща теория на правото се пошегува с първокурсниците, че в правото най-правилният отговор е "зависи". Очевидно не само се е шегувал. Изобщо не са изключени ситуации, при които един районен съд (може да е окръжен, апелативен или военен, или пък състав на ВКС) решава по един начин, а при сходни обстоятелства друг съд решава по противоположен начин. Хипотетично разликата се унифицира, след като ВКС издава тълкувателно решение или постановление. До момента за 2007 г. ВКС е постановил 2 (две) тълкувателни решения. При такава бройка или в България прилагането на правото е повече от стандартизирано, или има грешка в системата и някои критици имат основания да твърдят, че българската съдебна система функционира не така, както трябва.

В заключение искам отново да призова проф. Груев към действия. Хубавата фасада на Съдебната палата и подобреният интериор безспорно са важни. Обществото обаче очаква от съдебната система и най-вече от ВКС да прилагат закона справедливо, еднакво спрямо всички и предвидимо. Последното изисква всяко съдебно решение на ВКС да бъде безплатно достъпно в интернет. Щом Окръжният съд в Силистра и ВАС са го направили, значи и ВКС може да намери ресурси. Най-важното е да има желание.

* Авторът е изследовател в Правния факултет на Тибургския университет в Холандия
Аватар
 
Мнения: 138

Re: Публичността на съдебните актове и Интернет

от Неконвенциален » Нед Юли 06, 2008 6:10 pm

Според мен по-важен е проблема с кадрите на съдебната система-не вървят нещатата не поради неграмотност,а поради съпротива срещу гласноста.Многото случайни минувачи в системата не желаят гражданите да са информирани и да получават по-добра правна култура.Разбира се същия интерес имат и милиционерите -адвокати...
 
Мнения: 2


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта