Договор от Лисабон (информация МВнР)

Право на Европейския съюз. Източници на Европейското право. Йерархия на източниците на европейското право.

Разработки по право на ЕС

Договор от Лисабон (информация МВнР)

от Lady » Пон Сеп 29, 2008 5:28 pm

Договор от Лисабон

Договорът от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност е изготвен при стриктно спазване на приетия през м. юни 2007 г. от Европейския съвет мандат. Използван е различен подход при изменение на двата договора. При Договора за Европейския съюз (ДЕС) водещ е действащият текст и при липса на изрични указания за изменения, разпоредбите на настоящия договор се запазват. В Договора за ЕО, който се преименува на Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) водещи са текстовете, договорени на Междуправителствената конференция през 2004 г. (Договор за създаване на Конституция за Европа), освен ако има изрични указания за изменения в мандата от м. юни 2007 г.

Договорът запазва и въвежда в учредителните договори следните най-важни елементи от проекта на Договора за създаване на Конституция за Европа:

Премахва се тристълбовата структура и се въвежда единна правосубектност на Съюза. Европейската общност прекратява съществуването си и се създава един субект на правото в лицето на ЕС, който е правоприемник на Европейската общност. Специфични разпоредби в областта на общата външна политика и политика на сигурност ще продължат да се прилагат, където вземането на решения с единодушие се запазва.

Системата за гласуване чрез претегляне на гласовете на всяка държава-членка се заменя с нова от 1 ноември 2014 г. Съгласно новата система даден акт ще се счита за приет, ако за него са гласували най-малко 55% от членовете на Съвета, но поне 15 страни-членки, представляващи 65% от населението в ЕС. Блокиращото малцинство трябва да бъде формирано най-малко от четири страни-членки. Гласуването с квалифицирано мнозинство в Съвета на ЕС става общо правило и ще се използва винаги, когато Договорите не предвиждат друго.

Разширяват се законодателните правомощия на Европейския парламент като процедурата за съвместно вземане на решения, която се преименува на “обикновена законодателна процедура”, ще се прилага в общо четиридесет и три нови области, включително и в областта на правосъдието и вътрешните работи.

От новия мандат на Европейската комисия през 2014 г. броят на членовете на ЕК ще бъде намален на 2/3 от броя на държавите-членки. Този брой ще може да се променя с единодушно решение на Европейския съвет.

Националното представителство на членовете на ЕК ще се определя въз основа на равноправна за държавите-членки система на ротация, която подлежи на договаряне от Европейския съвет с единодушие.

Въвежда се постът “Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност” със статут на заместник-председател на Комисията, като по този начин се сливат ролите на настоящия Върховен представител на ЕС и Комисаря по външни отношения. Върховният представител се назначава от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство. В своята дейност той се подпомага от Служба за външни отношения на ЕС, чиито състав и организация се определят с единодушно решение на Европейския съвет. Основните функции на Върховния представител са да провежда общата външна политика и политика на сигурност и отбрана на Съюза, да председателства Съвета „Външни отношения” и да осигурява последователността във външните действия на Съюза.

Въвежда се постът “Председател на Европейския съвет”, който се избира от Европейския съвет с квалифицирано мнозинство за срок от две години и шест месеца, с възможност за еднократно преизбиране. Председателят на Европейския съвет председателства и ръководи работата на Европейския съвет, осигурява подготовката и приемствеността на работата на Европейския съвет и осигурява външното представителство на Съюза по въпросите, отнасящи се до общата външна политика и политика на сигурност, без да се засягат компетенциите на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Засилва се ролята на националните парламенти, като те биват консултирани за предложенията на законодателни актове на Европейската комисия и могат да дават мотивирани становища за съответствието на тези предложения с принципа на субсидиарност.

Въвеждат се опростени процедури за изменение на Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС. Европейският съвет може с единодушие, след консултация с Европейския парламент и Европейската комисия, да приеме решение за изменение на част трета от Договора за функционирането на ЕС, уреждаща вътрешните политики на ЕС, при условия на последваща ратификация от държавите-членки.

Европейският съвет също може с единодушие и след одобрение на Европейския парламент да вземе решение за прилагане на гласуване с квалифицирано мнозинство в сфери, където се изисква единодушие (с изключение на решенията от военно естество или в областта на отбраната) или за преминаване от специална към обикновена законодателна процедура при приемането на нови законодателни актове. И в двата случая решението може да бъде блокирано, ако национален парламент уведоми за своето несъгласие.

Създават се нови правни основания за действия на ЕС в областите на енергетиката, гражданската защита, развитието на спорта и туризма.

Договорът от Лисабон въвежда механизъм за “постоянно структурирано сътрудничество” в областта на отбраната, съгласно който държавите-членки, които желаят, могат да установяват помежду си по-тясно военно сътрудничество, използвайки институционалната рамка на ЕС. Механизмът на засилено сътрудничество също се разширява и към европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), позволявайки групи страни-членки да осъществяват конкретни мисии на ЕПСО, с единодушно решение на Европейския съвет.

Изброяват се областите на изключителна компетентност на ЕС (в които единствено ЕС може да приема юридически задължителни актове, докато държавите-членки имат тази възможност, единствено ако са оправомощени от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза), областите на споделена компетентност (в които и Съюзът, и страните-членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове, като държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил или е решил да спре да упражнява своята) и областите на подпомагащи, координиращи или допълващи действия (в които основната компетентност остава в страните-членки, а Съюзът ще може да предприема действия, след съгласуване със страните-членки и без да накърнява тяхната компетентност в съответните области).

В сравнение с проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа, Договорът от Лисабон съдържа следните по-важни изменения:

Договорът от Лисабон няма характер на кодифициращ акт. С влизането в сила на този договор, действието на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност се запазва, като последният се преименува на Договор за функционирането на Европейския съюз. В Договора се избягва всякаква аналогия, която би могла да бъде направена, с федерална държава, предвид въведените с Договор за създаване на Конституция за Европа правни институти на Европейския съюз. Това намира отражение и в използваната терминология: „министърът на външните работи на Съюза” се преименува на „Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност”, названията „закон” и „рамков закон” отпадат, като се запазват съществуващите до сега названия „регламенти”, „директиви” и „решения”. Символите на ЕС като химн, знаме и девиз, които биха могли да придадат федерален характер на Съюза, не са включени в Договора.

Хартата на основните права, съставляваща Част II от проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа, не е включена в проекта на нов Договор. Въпреки това, Хартата ще има същата правна стойност като Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Хартата беше прокламирана от Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на ЕС на 12 декември т.г., непосредствено преди подписването на Договора и беше публикувана в Официален вестник на ЕС. Хартата не се прилага спрямо Великобритания и Полша по силата на протокол, приложен към Договора от Лисабон.

Влизането в сила на новата система за гласуване с двойно мнозинство в Съвета на ЕС е отложено за 1 ноември 2014 г., като до тази дата ще продължи да се прилага сегашната система за гласуване с квалифицирано мнозинство чрез претегляне на гласовете. Допълнително се въвежда преходен период до 31 март 2017 г., по време на който, когато дадено решение трябва да се приеме с квалифицирано мнозинство, член на Съвета може да поиска то да бъде взето съгласно сега съществуващата система за гласуване.

Допълнително се засилва ролята на националните парламенти в процедурата за контрол за съответствието на законодателните предложения на Европейската комисия с принципа на субсидиарност, като се въвежда допълнителен механизъм за контрол, а срокът за даване на мотивирани становища от националните парламенти се променя от шест на осем седмици.

Договорът от Лисабон разширява предвидената в проекта на Договор за създаване на Конституция за Европа възможност за установяване на засилено сътрудничество в областите на взаимното признаване на присъди и минималните правила относно квалифицирането и санкционирането на престъпленията, както и по отношение на полицейското сътрудничество (предложение, съдържащо се в мандата от м. юни 2007 г.).

Внасят се изменения в Протокола относно Шенгенското право и в Протокола относно позицията на Великобритания и Ирландия в областта на правосъдието и вътрешните работи.

Създават се нови разпоредби в Протокол 10 относно преходните разпоредби, с които се въвежда 5-годишен преходен период след влизането в сила на новия Договор. До изтичането на този срок, по отношение на приетите преди влизането в сила актове в областта на полицейското сътрудничество и сътрудничество по наказателно-правни въпроси, Комисията няма да има правомощия да установява нарушение на правото на ЕС по чл.226 от Договора за функционирането на ЕС, а Съдът на ЕС ще има само ограничена юрисдикция съгласно сега действащия чл.35 от Договора за ЕС.

Добавя се Декларация на Междуправителствената конференция, съгласно която, ако Съдът на ЕС поиска броят на генералните адвокати да се увеличи с трима (и техният брой да стане единадесет вместо досегашните осем), Съветът ще приеме това увеличение с единодушие. Предвижда се новите трима генерални адвокати да се разпределят както следва: едно постоянно място за Полша и две места за ротация на по-малките държави-членки.

Общият брой на местата в Европейския парламент се увеличава от 750 на 751.

Борбата с климатичните промени става една от целите на политиката на Съюза в областта на енергетиката.

Създава се нов Протокол относно т.нар. “Компромис от Янина”, съгласно който промяна на механизма може да бъде приета от Европейския съвет с единодушие. Според договореността от Янина от 1994 г. държави-членки, които се доближават до необходимия минимум, за да постигнат блокиращо малцинство, могат да отложат гласуването на даден акт в рамките на “разумен период от време”.

Към едностранните декларации на държавите-членки, приложени към проекта на Договор и изброени в Заключителния акт на Междуправителствената конференция, е включена едностранна декларация на 16 държави-членки, ратифицирали Европейската конституция, сред които е и България, в която се заявява, че тези държави-членки ще продължат да зачитат европейските символи (знаме, химн, девиз, евро и Деня на Европа) като символи на принадлежността и връзката на гражданите с Европейския съюз.

Договорът от Лисабон се сключва за неопределен период. Той подлежи на ратификация от държавите-членки в съответствие с техните конституционни изисквания. Договорът влиза в сила на 1 януари 2009 г. при условие, че са депозирани всички ратификационни инструменти, или ако този срок не се спази – на първия ден от месеца, следващ този, през който е депозиран инструментът на последната държава-членка.
Аватар
 
Мнения: 23

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта