Въпрос 26: Преговори и конференции ...

Разработки по Международно публично право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Въпрос 26: Преговори и конференции ...

от Lady_Croft » Вто Фев 05, 2008 5:22 pm

Въпрос 26:
Преговори и конференции.
Добри услуги и посредничество.
Международна анкета за установяване на факти.
Помирителна процедура.



1. Преговори и конференции
(->) преговори
Преговорите се считат за най-удобното средство за мирно уреждане на международните спорове.
В преговорите участват само страните по спора. Те определят реда на провеждането им, съобразявайки се с правилата на международната вежливост. Преговорите могат да се водят както устно, така и писмено, а когато за провеждането им се използват постоянни или временни органи за международни отношения, те се наричат дипломатически.
Съществуват различни видове преговори:
(^) срещи
(^) обмяна на мнения
(^) съвещания
(^) консултации и др.

(^) преки преговори
(^) непреки преговори

В международното право преговорите обаче се избягват, защото имат някои несъвършенства. Основното от тях е затварянето на спора само между спорещите. Така някои от преките участници в спора се сблъскват с противоречието между принципа на суверенното равенство между държавите и фактическото им неравенство. Ако се стигне до уреждане на спора чрез използването на неравното положение на една от страните, то това уреждане ще бъде нетрайно. Страната, принудена да направи отстъпки, при първа възможност ще иска ревизия на споразумението.
Друг недостатък на преговорите е, че обикновено зад страните в спора стоят трети заинтересувани страни, чието мнение е от значение за изработване позициите на конкретните участници в спора.

(->) конференции
Участието на всички заинтересувани страни в спора би отчело реалната ситуация и би спомогнало за по-трайно уреждане на спора. По този начин постигнатото уреждане на спорните въпроси е по-ефективно. Ето защо предпочитаният вариант за уреждане на международните спорове са конференциите. Те могат да бъдат отнесени към преговорите, но при тях спорът се урежда между двете спорещи страни, а останалите са еквивалентни на гаранти.


2. Добри услуги и посредничество
Институтите на добрите услуги и посредничеството са разработени на Хагската конференция от 1899 в Конвенцията за мирно уреждане на международните спорове. Конвенцията не прави изрична разлика между двата института, но все пак са налице основания те да бъдат разглеждани отделно.

(->) добри услуги
Добрите услуги се оказват на участниците в конфликт с цел да се осъществи пряк контакт и да се създадат условия за организиране на преговори.

(->) посредничество
Посредничеството се състои в активното участие на трета страна по отношение на спора в търсене на решение на конфликта. Третата страна обаче не участва в самия спор. Посредникът има право дори да прави предложения по съществото на спора.
При особено изострен конфликт, който заплашва мира, съществува т.нар. “специално посредничество”. Всяка страна, участваща в конфликта, избира свой представител, по правило също държава. Тези последни държави са своеобразни “секунданти”. От момента на избирането на тези пълномощници за срок от 30 дни (освен при изрична уговорка за друг срок) всякакви отношения между участниците в конфликта се преустановяват. Всички отношения се поверяват на споменатите представители, които са длъжни да положат всички усилия за уреждане на спора. Целта на този вид специално посредничество е да се изолират една от друга спорещите държави, за да не се изострят по-нататък техните отношения.

Добри услуги и посредничество могат да се предлагат на спорещите страни дори по време на въоръжени действия и това не се разглежда като акт на недружелюбност по отношение на която и да е от участващите в конфликта държави.
Добрите услуги и посредничеството могат да се оказват както по молба на страните в конфликта, така и по молба на незамесени в него държави. Във всички случаи те имат съвещателен, а не задължителен характер. Самото прибягване до тях обаче е възможно да бъде предвидено като задължително по силата на международен договор. Според Устава на ООН пък Съветът на ООН е длъжен да предприеме посреднически действия в случай на опасност от война.
Добри услуги и посредничество могат да се оказват както от държави, така и от международни организации и международни длъжностни лица.
Възможно е посредническите действия да бъдат изпълнявани колективно. Допустимо е, но само на регионално ниво, мисиите на добри услуги и посредничество да бъдат възлагани и на отделни физически лица, както и в частност на видни американски граждани.


3. Международна анкета за установяване на факти
Международна анкета се назначава с цел да улесни разрешаването на спора, като изясни фактите. Анкетата се провежда от международни анкетни комисии, които се създават със специално споразумение между спорещите страни. Споразумението определя фактите, които ще се проучват, срока за проучването, начина, по който ще се извърши то, и състава на комисията. Възможно е да се посочи и седалище (ако не е посочено, то е Хага), език и т.н.
Страните по спора могат да назначават свой представители при комисиите, които да служат за връзка между тях и комисията.
Анкетата е състезателна. Всяка страна представя на комисията и на другата страна своето изложение на фактите, придружени с книжа, документи, служители, вещи лица. Комисията може да поиска и допълнителни сведения.
Съвещанията на комисията се провеждат при закрити врати и остават тайни. Всички решения се вземат с мнозинство на членовете на комисията. Заседанията могат да бъдат открити, а документите – обнародвани, само при съгласие на страните и решение на комисията.
След като председателят обяви приключване на анкетата, се изготвя доклад. Той се подписва от всички членове на комисията, като отказът на някого да го подпише го превръща в невалиден. Докладът се прочита на открито заседание и екземпляр от него се връчва на страните. Той няма характер на арбитражно решение, т.е. не е задължителен.
Разходите във връзка с работата на комисията се понасят поравно между страните, като всяка страна, освен това, понася своите собствени разходи.


4. Помирителна процедура
Помирителната процедура се осъществява от постоянна или специална помирителна комисия. Комисията се съставя от спорещите страни. За целта една от спорещите страни отправя искане и в срок от 6 месеца комисията трябва да бъде съставена.
Ако не е уговорено друго, комисията се състои от 5 члена, сред които по един е назначен от всяка страна, а останалите трима се избират измежду представители на трети страни. Измежду последните се избира и председателят на комисията. Изборът е за срок от 3 години с възможност за преизбиране. Ако не е създадена предварително постоянна помирителна комисия, се съставя специална помирителна комисия в срок от три месеца, последващи отправянето на искането от едната страна до другата.
Комисията започва работата си след молба, отправена до председателя. Заседанията са при закрити врати, освен при съгласие на страните и решение на комисията да бъдат при открити.
Правилата на производството се уреждат от самата комисия. То трябва да бъде състезателно.
Страните се представляват пред комисията със свои представители. Комисията използва съветници и вещи лица, назначени от страните. Тя има право и да поиска да бъдат изслушани и всякакви други лица, освен вече споменатите.
Решението на помирителната комисия се взема с мнозинство и само ако присъстват всичките й членове.
Работата на комисията завършва с протокол, който се съобщава на страните, и те решават дали той да бъде публикуван.
Ако не е уговорено друго, работата на комисията трябва да завърши в срок от 6 месеца.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта