Въпрос 27: Международен арбитраж

Разработки по Международно публично право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Въпрос 27: Международен арбитраж

от Lady_Croft » Вто Фев 05, 2008 5:16 pm

Въпрос 27:
Международен арбитраж


1. Определение и характерни особености
Международният арбитраж е процедурата по разглеждане на спор между страни на арбитражен съд, чието решение е задължително за тях. Той се създава по споразумение между страните в спора и работи в съответствие и в рамките на това споразумение.
Точно определение на арбитража е дадено в Конвенцията от 1907: “Международният арбитраж има за предмет уреждането на спорове между държави от съдии по техен избор и въз основа на зачитане на правото. Прибягването до арбитраж включва задължение за добросъвестно подчинение на решението”.

Арбитражът може да бъде доброволен и задължителен:
(->) доброволен (изолиран) – създава се за конкретен случай със специално арбитражно споразумение
(->) задължителен – сключва се за решаване на бъдещи спорове

Споразумението за създаване на арбитражен съд може да има различни форми. То може да бъде част от международен договор или предмет на отделен такъв. Такова споразумение може да се сключва по повод решаването на определен вид спорове, както и за разрешаване на всички възникнали спорове, неуредени по друг път. Арбитраж може да се сключи по повод вече съществуващи спорове, или за уредба на възможни бъдещи спорове.


2. Еволюция

Международният арбитраж е известен още в Древна Гърция, а по-късно получава широко разпространение през Средновековието. Традиционно за арбитри при уреждане на международни спорове са били привличани германските императори и папите.
Значима роля за развитието и утвърждаването на международния арбитраж изиграва САЩ. Известен е договор между него и Великобритания за арбитражно разглеждане на споровете (1794). До 1871 САЩ сключват 171 споразумения за арбитражно уреждане на спорове със страни от Латинска Америка. Най-известен пример за използването на арбитража е делото “Алабама”, когато САЩ осъжда Великобритания да изплати 15.5 милиона долара.
Важен момент в развитието на арбитражния съд са конвенциите, приети на Хагските мирни конференции от 1899 и 1907. в конвенцията от 1907 на арбитража е отделено значително внимание.
Още на първата Хагска мирна конференция се създава Постоянен арбитражен съд. Седалището му е в Хага. Съдът разполага с международно бюро, което служи за секретариат. То се надзирава от Постоянен административен съвет. Този съвет се състои от дипломатическите представители на страните в Хага. Функциите на председател изпълнява министърът на външните работи на Холандия. Съветът решава всички административни въпроси, изработва правилник за вътрешния ред, назначава и уволнява служещи в бюрото. Той работи при кворум от 9 члена и решава с мнозинство. За приетите правилници съветът съобщава на страните по Конвенцията, а освен това всяка година им предоставя отчет за дейностите на съда, аз административната работа и разходите.
Арбитрите, които са на разположение на страните за избор, се вписват в специален списък. Всяка страна посочва най-малко 4 лица с призната компетентност в областта на международното право и висок морал, които да станат арбитри. Арбитрите се назначават за срок от 6 години, като мандатът им може да бъде подновяван.
Когато държавите решат да се отнесат до съда за решаване на спор, те избират арбитрите, образуващи съда, въз основа на общия списък. Ако не се постигне споразумение, всяка държава избира 2 арбитри, от които само един може да бъде неин поданик. Тези арбитри избират свръхарбитър. Ако и по този начин не се избере свръхарбитър, се прибягва до услугите на трета държава и накрая – до теглене на жребии. С така провеждащия се избор се конституира съставът на арбитражния съд, на който се поверява отсъждането на спора.


3. Арбитражно съдопроизводство
Прибягването до арбитраж се уговаря в специално споразумение, наречено компромис.
Производството се състои от 2 части:
1) писмено:
Подготвително производство. Състои се в изготвяне на изложения и контраизложения, които се връчват на противната страна и на съда. Към тях се прилагат и всички писмени доказателства.
2) устно:
Устната част се състои в изложения на доказателствата и доводите на двете страни. Води се протокол. Заседанията на съда са при открити врати само при съгласие на страните и решение на съда.

Съдът може да ангажира и трети страни, когато се налага на място да се изследва дадено доказателство.

Устната част се обявява за приключена от председателя на съда, след което се пристъпва към съвещания. Те са тайни. Решенията се взимат с мнозинство и са мотивирани и подписани от председателя и секретаря на съда. Решението се прочита в открито заседание като окончателно и неподлежащо на обжалване.

Ако възникне спор във връзка с тълкуването или изпълнението на решението, спорът се отнася до съда, постановил решението, ако не е уговорено друго.
Още в компромиса страните могат да си запазят правото да искат преглед на решението, който се отправя до съда, който го е постановил (ако не е уговорено друго). Прегледът може да бъде мотивиран само с откриването на нов факт или обстоятелство, които са били неизвестни на съда и на страната, която иска прегледа.


4. Съкратено арбитражно съдопроизводство
Възможно е и опростено арбитражно съдопроизводство, когато споровете го позволяват. В подобен случай арбитрите са само трима, а въпросът за свръхарбитър се решава направо чрез жребий.
Производството е писмено, но съдът може да иска явяване на свидетели и вещи лица, които да дават устни обяснения.


Въпреки ясната правна уредба на международния арбитраж, днес малко страни прибягват до него като средство за уреждане на международни спорове.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта