Въпрос 28: Международен съд на ООН ...

Разработки по Международно публично право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Въпрос 28: Международен съд на ООН ...

от Lady_Croft » Вто Фев 05, 2008 5:10 pm

Въпрос 28:
Международен съд на ООН.
Структура на съда.
Компетентност.
Съвещателни мнения.



1. Международно правосъдие
Освен чрез международен арбитраж, международните спорове могат да бъдат решавани и от международни съдилища. Решенията и на двете имат задължителен характер, но все пак между тях има съществени отлики:
(->) международният съд има предварително назначен състав и в това отношение е независим от волеизявлението на страните по делото
(->) съдът има в своя устав предварително определени компетенции и процедура, докато за арбитража това се определя в споразумението за разглеждане на спора

Международното правосъдие е относително нов институт в международното право. Първият постоянен международен съд е Постоянният съд за международно правосъдие. Предмет на разглеждане в него са били общо 65 дела. Съдът съществува до 1940, макар формално да прекратява дейността си през 1946, когато всички съдии едновременно подават оставката си.
В последните години международните съдилища процъфтяват – например Постоянният наказателен международен съд, Съдът за правата на човека и др.
Международните съдии получават годишно възнаграждение, определящо се от ОС на ООН. То е освободено от данъци. Съдиите имат 9 годишен мандат с възможност да бъдат преизбирани и пълен дипломатически имунитет. Те се задължават да живеят в Хага и нямат право да се занимават с друга дейност. Това характеризира тяхната висока степен на независимост.

2. Международен съд на ООН

Международният съд на ООН е създаден с незначителни изменения въз основа на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие. Но и Международният съд, подобно на самата ООН, представлява нова организация.
Международният съд е един от главните органи на ООН и неговият Статут е неразделна част от Устава на ООН.
Отнасянето до Международния съд е факултативно. Няма пречки страните-членки на ООН да се обърнат към други съдилища за разрешаване на своите спорове, включително и да създават нови съдилища. Но по общо правило страните трябва да отнасят своите спорове от правно естество към Международния съд.

3. Структура на съда
Всички членове на ООН са и страни по Статута на съда. Държави, нечленуващи в ООН, могат да бъдат страни само по Статута при условия, които за всеки отделен случай се определят от ОС на ООН. Такава държава е например Швейцария.
Съдът се състои от колегия независими съдии, избрани без оглед на тяхното гражданство, притежаващи високи морални качества и призната компетентност в областта на международното право.
Съставът на съда включва 15 съдии, като в него не може да има двама граждани на една и съща страна. Членовете на съда се избират от списъка лица, посочени от националните групи при постоянния арбитражен съд. При избора, освен личните качества на кандидатите, се взема предвид и изискването в съда да бъдат представени главните форми на цивилизацията и основните правни системи на света. При равенство на гласовете, за избран се смята по-възрастният кандидат.
Кандидатите се избират с абсолютно мнозинство от гласовете на ОС и СС на ООН.
Членовете имат мандат от 9 години, като на всеки 3 години съставът се обновява с една трета.
Заместването на член на съда е възможно при следните случаи:
(->) изтичане срока на мандата
(->) смърт на съдия
(->) оставка
(->) отстраняване от длъжност, когато даден член по единодушното мнение на другите съдии е престанал да отговаря на изискуемите условия

Членовете на съда нямат право да се занимават с каквато и да е дейност от друго естество. Те притежават привилегии и имунитети.
Седалището на съда е в град Хага.
Съдът избира свой председател и подпредседател за срок от 3 години, назначава се секретар, а също и други необходими длъжностни лица. Всеки член на съда получава заплата, а председателят и подпредседателят получават специално допълнително годишно възнаграждение. Заплатите се определят от ОС на ООН и не могат да бъдат намалявани по време на срока на службата. Те се освобождават от всякакво облагане.
За конституиране на съда е достатъчен кворум от 9 съдии.
Съдът може да образува отделения за разглеждане на определени категории дела и броят на съдиите в тези случаи се определя от съда с одобрението на страните. Решението на отделението се счита като решение, постановено от съда.
Ежегодно съдът образува отделение от 5 съдии, за да разглежда и решава дела по съкратена процедура.
Съдът изработва правилник за упражнение на функциите си, който може да предвиди и наличието на съдебни заседатели, които участват в заседанията на съда или на неговите отделения без право на глас.

4. Компетентност на съда
Страни по дела пред съда могат да бъдат само държави. Съдът може да се обръща към “публични” международни организации за получаване на сведения, отнасящи се до разглежданите дела.
Юрисдикцията на съда обхваща:
1) всички спорове, които страните отнасят до него
2) всички спорове, предвидени в Устава на ООН и в други действащи международни договори
Всяка държава може едностранно да признае в специална декларация задължителната юрисдикция на съда по всички правни спорове, които се отнасят до изброените в чл. 36, т. 2 от Статута.
Ако възникне спор относно компетентността на съда, той се решава от самия съд.

5. Фази на производството пред Международния съд
I фаза
Всяко производство пред Международния съд започва с подаване на молба. Те се разглежда от съда, за да се прецени дали е допустима.

II фаза
Това е фазата на писменото производство. Съдът работи на 2 езика – английски и френски, но може да работи и на всеки друг, ако страните го поискат. Общо съдът може да използва максимално 6 езика.

III фаза
Това е устната фаза, или фазата на устните пледоарии. Те приключват, когато представителите, съветниците и адвокатите са завършили изложенията си по делото и председателят ги обяви за приключени.

IV фаза
Това е т.нар. заседателна фаза. По време на нея се изработва решението на съда. За всяко дело се назначава съдия-докладчик, който подписва решението и го представя на останалите съдии. То винаги е мотивирано.
Решението се обсъжда на закрито заседание, а се чете на открито. То е окончателно и не подлежи на обжалване и поради факта, че няма къде да се обжалва. Възможен е единствено преглед на решението при откриване на нови факти от решаващо естество. Молба за преразглеждане може да бъде подадена в 6-месечен срок от откриването на новия факт.
Разходите по делото са за сметка на страните, ако съдът не реши друго.

6. Правна сила на актовете на Международния съд
Решенията на съда са задължителни само за страните по спора и само по отношение на даденото дело. При неизпълнение решението на съда се предвижда възможност за изпълняването му, като се излиза извън кръга на страните по делото.
Освен за страните по делото, решението има известно значение и за трети държави (а и за всички субекти на международното право), които не са страни по делото. То не е пряко, но те са длъжни да уважават решението на съда и да се съобразяват с него.
В международното право не съществува йерархия между различните съдебни учреждения, но няма пречки в Международния съд на ООН да се подават жалби, свързани със съществото на решенията на други съдилища или арбитражи.

7. Съвещателни мнения
Освен съдебно разрешаване на спорове, Международният съд може да дава и съвещателни мнения.
ОС и СС на ООН могат да искат съвещателни мнения по всеки правен въпрос. Съвещателни мнения могат да бъдат искани и от други органи на ООН, както и от специализирани организации, със съгласието на ОС.
Съвещателните мнения не са задължителни за тези, които са ги поискали от съда. Някои международни организации, като ЮНЕСКО, обаче имат практиката да признават тези мнения за задължителни.
Съдът не може да дава съвещателни мнения, без те да му бъдат поискани.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта