Въпрос 29: Понятие за международна отговорност ...

Разработки по Международно публично право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Въпрос 29: Понятие за международна отговорност ...

от Lady_Croft » Вто Фев 05, 2008 5:03 pm

Въпрос 29:
Международна отговорност.
Понятие.
Нарушение на международно задължение като основание за международна отговорност.
Вменяемост.
Вина.



1. Понятие за международна отговорност
Отговорността е дял от международното право и същевременно основен негов институт. Тя е и основен постулат, аксиома за съществуването на всяко право. Международната отговорност се състои в юридическите последици от нарушаване на международноправната норма.
Нормите, регулиращи въпросите на отговорността в международното право, са предимно обичайноправни.
Предвид изключителната важност на материята, проблемът за кодификация на международната отговорност нееднократно е обект на внимание:
Първи опити за кодификация се правят в рамките на ОН. Още на първата си сесия Комисията по международно право на ОН включва отговорността в списъка на темите, подлежащи на кодификация. По-късно е назначен специален докладчик, който представя 6 доклада, посветени на въпросите за отговорността за щети, причинени на чужденци и тяхната собственост. Няколко години по-късно Комисията решава да промени насоките на кодификацията и да започне работа върху общите норми, уреждащи отговорността на държавите. Във връзка с това Комисията се съсредоточава само върху въпросите за отговорността на държавите и отлага тези, свързани с отговорността на други субекти на международното право. В момента кодификацията на отговорността все още е предмет на разглеждане от Комисията.
В изготвените от Комисията материали се дава и определение на международната отговорност. То обхваща всички форми на нови правни отношения, които могат да възникнат в международното право във връзка с правонарушение, извършено от държава. Следователно отговорността включва санкциите и тяхната реализация. В своята съвкупност те дават правните последици от нарушението на международноправната норма.
В изложението на международната отговорност материалите на Комисията заемат основно място поради 3 причини:
1) Комисията разработва общите въпроси на международната отговорност, които засягат не само държавите, а и всички субекти на международното право.
2) Дори и предназначени само за държави, разработваните норми са твърде важни, защото все пак именно държавите са основните субекти на международното право.
3) Комисията е възможно най-авторитетният орган в сферата на кодификацията и прогресивното развитие на международното право и нейната работа отразява в значителна степен общоприетата практика.

Международната отговорност притежава редица особености, които я различават от отговорността в националното право. Те се отнасят най-вече до нейните субекти. Международната отговорност се отнася преди всичко до държави, а едва след Втората световна война субекти на отговорността стават и международните организации. Значително по-неразвита остава уредбата на отговорността на останалите субекти на международното право.

Независимо от това дали задълженията произтичат от договор, обичай или друг източник на международно задължение, отговорност настъпва.

В сферата на международната отговорност се използват термините “първични” и “вторични” норми:
(->) първични норми: съдържат задължение за държавите и тяхното неизпълнение влече международна отговорност
(->) вторични норми: отнасят се собствено до института на международната отговорност – в тях се определят правните последици от неизпълнението на първичните норми

В съвременното международно право съществува възможност в определени случаи на международни престъпления държавите да носят международна отговорност, която съдържа 2 елемента – на наказание и на превенция.
Недостатък на международното право е липсата на уредба относно размера на отговорността. Тук се използват общи принципи на правото, аналогии, прецеденти и т.н.


2. Нарушение на международно задължение като основание за международна отговорност
Международно правонарушение е налице в случаите, когато се констатира поведение (действие или бездействие), което може да се вмени във вина на държавата и да представлява нарушение на задължение, произтичащо от норма на международното право.
Източниците на международни задължения са по-широко понятие от източниците на международно право:
(->) източници на международно право:
- международен договор
- международен обичай
- юридически задължителни актове на международните организации
(->) източници на международно задължение:
+ - решенията на международните съдебни институции
+ - едностранните международни задължения

За да е налице международна отговорност, трябва да е налице норма, която да е в сила в отношенията между държавата-правонарушител и потърпевшата държава, и тази норма да бъде нарушена. Международното правонарушение има 2 елемента:
1) субективен: условията, при които определено поведение на държавата се разглежда като деяние
2) обективен: включва различни аспекти на деянието като нарушение на международноправно задължение
Нарушението може да се изрази в действие или бездействие.
Но доколкото държавата действа не като едно цяло, а чрез своите органи, възможен е конфликт между правомерността на определени действия според вътрешното право и правомерността им според международното право. Държавата не може да се позовава на своето национално законодателство, за да оправдае неизпълнението на международно поето задължение, само в един случай – когато международният договор е недействителен вследствие порок на волята, изразяващ се в очевидно и явно нарушение на разпоредбите на вътрешното право, които се отнасят до сключване на международни договори.


3. Вменяемост
Следващият елемент на международната отговорност, това е вменяемостта.
Категорията “приписване” се използва, за да се установи, че лицата – извършители на противоправното деяние, са действали в качеството си на органи или длъжностни лица на държавата. Държавата носи отговорност за действията на всички свои органи, независимо дали те принадлежат към законодателната, изпълнителната или съдебната власт.
(->) законодателна власт
Законодателните органи могат да породят международна отговорност преди всичко чрез издаването на нормативен акт, който противоречи на съществуващите международноправни задължения на държавата. Отговорността настъпва след влизането му в сила в случаите, в които са настъпили противоправни събития.

(->) изпълнителна власт
Най-често се носи отговорност от органите на изпълнителната власт. Тя се съчетава с правото за изчерпване на вътрешните средства за защита – т.е. дава се възможност на държавата да поправи дейността на своите органи.
Изключение от това правило представляват правонарушенията по отношение на лица със специална международна защита (например дипломати).
Държавата носи отговорност и когато противоправни последици са настъпили в резултат на действията на частни лица, намиращи се под нейната юрисдикция.

(->) съдебна власт
Сред действията на съдебната власт, за които държавата носи международна отговорност, са отказът от правосъдие, неспазването на законите и съдебната грешка.

Към елементите на международната отговорност трябва да бъде включена и вредата. Тя може да бъде материална и нематериална. В материалната щета се включват и пропуснатите ползи. Видът й е важен при определянето отговорността на държавата.


4. Вина
Следващият елемент при определянето на международната отговорност е вината. За разлика от вътрешното право, където тя се разглежда като психическо отношение на субекта към извършеното от него деяние, когато става дума за международното право, вината се предполага при всяко нарушение на международно задължение. Това е така, защото волята на публичните субекти се определя от националното законодателство.
Вината има значение за установяване размера на отговорността. При деликтите вината няма особено голямо значение, защото отговорността се свежда до възстановяване на щетите. При международните престъпления обаче, където освен репарационния характер се прибавя и превантивен и наказателен елемент, вината има голямо значение за определяне размера и формата на отговорността.
Вината може да бъде елемент от международното правонарушение, но все пак той не е задължителен. За да съществува тя при всяко правонарушение, в нея трябва да се вложи различен смисъл от възприетия по вътрешното право (а именно като психическо отношение).
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта