Въпрос 30: Видове международна отговорност ...

Разработки по Международно публично право, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Въпрос 30: Видове международна отговорност ...

от Lady_Croft » Вто Фев 05, 2008 4:56 pm

Въпрос 30:
Видове международна отговорност.
Обстоятелства, изключващи отговорността.



1. Видове международна отговорност
Съществуват 2 основни вида международна отговорност – материална и нематериална. Тези 2 вида се изразяват в няколко типични форми. Под форма на международната отговорност се разбира съчетанието на определени задължения, при които нарушителят претърпява неблагоприятни последици. Всички форми на международната отговорност могат да се прилагат самостоятелно или в съчетание с други.

(->) материална отговорност
- реституция
Реституцията е възстановяване в натура на имущество, неправомерно иззето от територията на потърпевшата държава. На реституция подлежат и материалните ценности, оказали се под контрола на трета страна. Ако е невъзможно връщането на точно иззетите предмети, възможно е осъществяването на субституция. Тя се изразява във връщането на предмети с приблизително еднакви качества с тези на неправомерно иззетите, които не е възможно да бъдат реституирани.

- репарация
Репарацията е главната и най-често използвана форма на материална отговорност. Щетата при нея се възмездява в пари. След Втората световна война репарации се използват и в натура, и в услуги.

(->) нематериална отговорност
- сатисфакция
Сатисфакцията е форма на нематериална отговорност, при която държавата-нарушител предоставя удовлетворение на потърпевшата страна. Тя се прилага, когато са засегнати честта и достойнството на една държава.
Известни са следните видове сатисфакция:
1) поднасяне на извинения
2) изразяване на съжаление
3) оказване на особени почести на символи на съответната държава (например на знамето й)
4) издигане на паметници
Освен горните действия, сатисфакцията включва и декларация, че държавата-правонарушител официално признава своето правонарушение.

- санкция
В международното право терминът “санкция” се използва, за да се означи реакция на правонарушение. Санкциите са принудителните мерки, осъществявани против държавата-правонарушител. Санкцията се използва в няколко значения:
1) като структурен елемент от правната норма
2) като една от формите на нематериална отговорност
3) като мерки, предприемани от международна организация, за пресичане на противоправно поведение и за осъществяване на международна отговорност
4) когато се използва терминът “санкции”, предприети от една държава индивидуално или колективно с други държави, в отговор на нарушение на международното право, говорим за репресалии


2. Обстоятелства, изключващи отговорността

За обстоятелства, изключващи отговорността, става дума, когато са налице:
(->) действащи международни норми и произтичащи от тях задължения
(->) несъответстващо на тези задължения поведение на държавата
При наличието на така определените обстоятелства поведението на държавата в конкретния случай няма да се квалифицира като противоправно деяние, както би се квалифицирало при отсъствие на тези обстоятелства.

Обстоятелствата, изключващи отговорността на държавата, могат да се обособят в 2 групи:
I) първа група: обхваща случаите, когато обективни обстоятелства не позволяват на държавата да изпълни задълженията си, произтичащи от международното право
II) втора група: обхваща случаите, когато действията на държава, нарушаващи нейно международноправно задължение, не се квалифицират като противоправни, тъй като са предприети в отговор на противоправни действия на друга държава

Обстоятелствата, изключващи отговорността, са 6:
1) съгласие на потърпевшата държава
2) ответни мерки
3) форс-мажор и непредвидим случай
4) бедствие
5) крайна необходимост
6) самоотбрана


Съгласие:
Има се предвид съгласие за действия, които биха били международни правонарушения, ако не съществуваше съгласие на потърпевшата страна. Съгласието трябва да отговаря на няколко изисквания:
(->) да бъде правомерно, т.е. допустимо по международното право
(->) да бъде ясно и изрично изразено
(->) да бъде предварително дадено

Ответни мерки:
Ако една държава е предприела противоправни действия, то съответните ответни мерки на потърпевшата държава в отговор на подобни действия вече не са противоправни и са основание за изключване на отговорността. Ответните мерки трябва да са:
(->) съразмерни с действията на държавата-нарушител
(->) разрешени от международното право

Форс-мажор и непредвидим случай:
В този случай противоправното поведение на държавата е налице, защото непреодолима сила или неподдаващи се на контрол случайни събития пречат да се изпълни международно поето задължение. Непредвидимите събития могат да имат природно естество или да са резултат на човешка дейност (например масовите безредици). При форс-мажорни и непредвидими събития противоправният и вредоносен резултат настъпва независимо от волята на държавата, която с поведението си нарушава международноправно задължение, защото поставена пред тези обстоятелства, държавата не може да избира собственото си поведение. Затова и отговорност не настъпва.

Бедствие:
Бедствието е ситуация, при която, за да спаси своя живот и живота на поверените му лица, длъжностно лице нарушава международно задължение на държавата.
Най-ясен пример, илюстриращ подобно положение, е приземяването на самолет без разрешение при авария.

Крайна необходимост:
Това е сред най-оспорваните обстоятелства, изключващи отговорността на държавата, защото държавата сама определя една ситуация като крайна необходимост.
В теорията са посочени няколко условия, за да бъде призната една ситуация като обстоятелство, изключващо отговорността поради крайна необходимост:
(->) ситуацията трябва да бъде изключителна, необикновена и да застрашава важни интереси на държавата
(->) опасността трябва да бъде неизбежна
(->) възникналата опасност трябва да бъде временна
(->) държавата, позоваваща се на крайна необходимост, не трябва да способства за нейното възникване
(->) състоянието на крайна необходимост като обстоятелство, изключващо отговорността, не трябва да се изключва с договор

Самоотбрана:
Предприемането на действия по самоотбрана е правомерна мярка, при която е възможно при наличието на дадени предпоставки да се осъществи поведение в нарушение на поето международно задължение. Самоотбраната се допуска при условията в чл. 51 от Устава на ООН и е суверенно право на всяка държава.
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта