Въпрос 57: Право на убежище. Видове. Международни и ...

[Lady_Croft]

Въпрос 57:
Право на убежище.
Видове.
Международни и вътрешноправни актове и институции.


1. Право на убежище
Правото на убежище е правото на държавата да разреши влизане и пребиваване на територията й на чуждестранен гражданин, който е преследван в своята държава за политическа дейност. Правото на убежище включва и правото да не се предава това лице на преследващата го държава, независимо дали това е отечествена държава или държавата на постоянното пребиваване на лицето.

Предоставянето на убежище е неотнемаемо право на държавата и не може да се разглежда като нарушение на суверенните права на друга държава. То се урежда от Конституцията и специални закони.
Лицето, което е получило убежище, се приравнява по правно положение на лицето без гражданство (апатрид).

Нямат право на убежище:
лица, извършили международни престъпления
лица, извършили престъпления от международен характер, чиято екстрадиция е предвидена в многостранни конвенции за борба с престъпления
престъпници, чиято екстрадиция е предвидена в двустранни договори за правна помощ
лица, които са извършили престъпления, противоречащи на целите и принципите на ООН

Не се предоставя убежище на лице, за които има сериозни основания да се предполага, че е извършило престъпление против мира, военно престъпление, престъпление против човечеството, престъпление по международни договори, по които страна е Република България, или друго тежко престъпление.

2. Видове убежище
Разграничават се 2 форми на убежище:
териториално убежище
Представлява предоставяне на чуждестранен гражданин убежище върху територията на друга държава.
дипломатическо убежище
Представлява предоставяне на убежище на отделни лица в дипломатическото представителство на друга държава, най-често на гражданин на държавата на пребиваването на посолството. Повечето от държавите смятат за неправомерен института на дипломатическото убежище. То се признава само в Латинска Америка.

3. Международни и вътрешноправни актове и институции
Основните международноправни норми за правото на убежище се съдържат във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 и в Декларацията за териториалното убежище от 1967.
Предоставянето на убежище на чужденци в Република България е от компетентността на Президента. Чужденците, които желаят да им се предостави убежище в страната, отправят своите молби до него. Чужденец, на когото е предоставено право на убежище, има правата и задълженията на чужденец, постоянно пребиваващ в Република България.
Законодателството на Република България в сферата на убежището е хармонизирано с международните договори, в които тя участва, както и с нормативните актове на ЕС. От 1 декември 2002 е в сила Закон за убежището и бежанците.