План АП Обща част и Административен процес

Разработки по Административно право и процес, съобразени с актуалното учебно съдържание.

План АП Обща част и Административен процес

от Assasiyah » Нед Сеп 07, 2008 6:10 pm

Обща част

01.
Понятие за държавно управление (изпълнителна дейност)


- Изпълнителната власт – реализация на принципа за разделение на властите, а АП е правният отрасъл изучаващ обществените отношения, възникващи при осъществяване на изпълнителната власт.
- Тя се развива въз основа на закона и в неговите рамки, не може да бъде незаконна.
- Администрацията предполага: целенасочено сътрудничество, практическа дейност, подчинена на определен план за действие, осигурена с необходимите материални ресурси, с подходящи кадри за изпълнение и наблюдава с постоянен контрол.
- Понятието администрация – държавната администрация е апарат за извършване на предвидена в закона определена дейност; властническа динамична дейност, една от проявите на държавна власт.
- Още дейности – материална и техническа, подпомагащи юридическата.
- Оперативна самостоятелност – възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между различни варианти на решения това, което е най-целесъобразно.
- Обвързана компетентност – правото и задължението на изпълнителните органи при наличието на хипотези в правните норми, да вземе това решение, което нормата предвижда като законосъобразно.

02.
Предмет, система и източници на административното право


- Предмет – свързан с регулирането на обществените отношения, възникващи и развиващи се по повод осъществяването на изпълнителната дейност на държавата и държавното управление.
- Метод – властническият; администрацията се намира в господстващо положение спрямо останалите участници.
- Система – организиран правен механизъм, изграден като самостоятелна система, подчинена на определени принципи и цели. Нормите на АП са: материалноправно и процесуалноправни; отнасят се или до Общата или до Специалната част на АП.
- Източници – властническите актове на компетентните органи на държавата – НС, МС (постановления, с които се приемат правилниции наредби; инструкции и др.), министерствата. Най-важен – Конституцията. Международни договори, които са ратифицирани.

03.
Административноправни норми и правоотношения


- Норми на АП – общо правило за поведение, което регулира обществените отношения в сферата на държавното управление. Те са задължаващи, забраняващи и оправомощаващи; срочни и безсрочни; за цялата страна или отделни райони; материалноправни и процесуалноправни.
- Действие на нормите – по време (безсрочно, считано от деня на влизане в сила; 3 дни след публикуване в ДВ); по място (по правило на цялата територия, когато са от национално значение; на част – когато са от местно значение); по отношение на лицата (спрямо български граждани и спрямо чужденци на територията на България).
- Административни правоотношения – последици от прилагането на административноправна норма, тя посочва факти, които пораждат предвидените последици. Имат някои черти: от една страна на правоотношението винаги стои държавен орган; страните не са равнопоставени (вертикална зависимост); държавният орган има право да прибегне до принуда спрямо другата страна, ако тя не изпълни задължениято си доброволно.

04.
Административноправен статут на физическите лица и организациите


- Физически лица – актовете за гражданско състояние очертават гражданското състояние на физическите лица; елементи – гражданство, адрес, имена, статут на чужденците.
- Организации – правното положение на организациите очертава административноправния им статут; в него влизат правата и задълженията от административно естество. Елементи – доброволност, цел (стопанска или нестопанска), самоуправление, събразност със закона. Разрешителна и нормативна система за възникване.

05.
Органи на изпълнителната власт – понятие, видове


- Понятие – осъществяват държавната власт, функциите на държавата, прилагайки средства и способи, неприсъщи на други организации; имат установени предели, които определят компетентността на съответния орган.
- Характерни черти – изпълняват подзаконова дейност, непосредствено ръководят звената по изпълнение на държавното управление; имат административна правосубектност.
- Видове – централни и местни; с обща и със специална компетентност; еднолични и колегиални; отраслови и фукнционални; предвидени конституционно и извънконституционно; образувани пряко от населението, от горестоящи органи или от други държавни органи; чрез избор или назначение; осъществяващи общо ръководство и координация или оперативна административна дейност; в различни области.

06.
Централни органи на изпълнителната власт


- Министерски съвет (МС) – на върха на пирамидата, колегиален орган с обща компетентност, висш изпълнителен орган, осигурява обществения ред и националната сигурност; министър-председател, зам. министър-председател и министрите; актове – постановления (с нормативен х-р, с тях се приемат правилници и наредби), разпореждания и решения.
- Министър-председател – едноличен орган на ИВ, ръководство на общата политика и текуща дейност на МС; зам. министър-председателите са със специална компетентност, имат определени ресори, в които упражняват правомощията си.
- Министерства, други ведомства и министри – ведомството е сборът от еднородни и сродни специализирани служби, включени в една централизирана система, начело с държавен орган със специална компетентност. Министрите са еднолични органи, със специална компетентност, ръководят определени министерства, издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Ръководителите на ведомства без ранг на министерства – държавни агенции, комисии, и др.

07.
Административно-териториално деление. Местни органи на изпълнителната власт


- Деление – области и общини. Изпълнителните органи са съответно областни управители и кметове на общини.
- Населени места и землища – населени места са с постоянно живеещо население, инфраструктура и строителни граници; землища – съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място.
- Органи в общините – общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление; кметът е едноличен орган с обща компетентност, избиран пряко от населението, упражнява правомощия на територията на общината; въз основа на законите, актовете на общинските съвети и решенията на населението в общините; издават заповеди.
- Органи в областите – областни управители; обща компетентност, назначават се от МС, провеждането на държавната политика в съответната област; издават заповеди.

08.
Администрация – организация и принципи на дейност


- Държавната администрация е апарат за извършване на определена дейност, предвидена в закона; в него влизат всички органи, предвидени в Конституцията и законите като органи на изпълнителната власт, както и помощни органи и служебни лица.
- Държавно учреждение – организираният от държавата комплекс от персонални и имуществени елементи, начело на които стои съответен ръководител.

09.
Държавна служба


- Държавна служба – обществена служба, преследва общия интерес, трайна институция, свързана с осъществяването на държавната власт, на основата на правните норми.
- Държавни служители – лица, които заемат платена длъжност в администрацията, или имат статут на държавен служител съгласно специален закон; длъжността има постоянен характер, това е професионалната дейност на служителя, назначава се.
- Видове държавни служители – ръководни служители и експерти.
- Държавно положение – определен правен статут, който се установява с привличането им в държавната администрация и се преустановява в случаи, предвидени в закона.
- Отговорност – юридическа отговорност за действия, извършени в сферата на службата им; тя е наказателна, административнонаказателна, дисциплинарна, гражданска.

10.
Форми и методи на изпълнителната дейност


- Правотворческа форма – правомощие за издаване на нормативни актове; те са с по-малка юридическа сила от законите (подзаконови), в съответствие и за подпомагане на закона.
- Правоприлагаща форма – когато органите на АП издават индивидуални АА за определени въпроси.
- Правозащитна форма – при преките нарушения на законността и на съществуващите права и задължения, предизвикващи правни спорове; заинтересованите субекти могат да оспорват незаконни административни актове.
- Административната дейност може да се прояви и под формата на административна принуда, пресичане на извършеното нарушение и ликвидиране на неговите последици; административно наказание.
- Методи на изпълнителната дейност – убеждаването и принуждаването; както и методите на общо, оперативно или методическо ръководство, свързано с организацията на работа на администрацията при всички нейни проявни форми.

11.
Административен акт – понятие


- Административен акт – властническо проявление на орган на държавно управление, издадено въз основа и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на изпълнителната дейност. Той има властнически характер, волеизявление е на орган на административната власт и едностранно предизвиква юридическите промени, към които е насочено, има възможност за принудителна изпълняемост при необходимост.

12.
Видове административни актове


- Нормативни и ненормативни – нормативните съдържат общозадължителни правила за поведение, подзаконови норми; издават се от МС, министри и ръководители на централни ведомства, общински съвети; ненормативните актове са общи и индивидуални; индивидуалните съдържат конкретни волеизявления насочени към конкретен адресат; общите съдържат конкретни волеизявления спрямо неопределен брой адресати (заповеди).
- Констативни, декларативни и конституивни – констативните АА констатират и удостоверяват факти с правно значение; обикновено служат като правна основа за издаване на коституивните актове; декларативните АА (решения) признават или отричат съществуването на дадено право или задължение; конституивните АА (разпоредителни) създават непосредствено права и задължения за адресатите и подлежат на пряко изпълнение.
- Други деления – според инициативата; характера на съдържанието; процедурата за издаване; формата на волеизявлението; времето на действие; автора; положителни и отрицателни; с национално, общинско, регионално, областно действие.

13.
Условия за редовно действие на административните актове – обща постановка


- Условията обхващат 2 групи условия – едните осигуряват законовия статут на АА (за законосъобразност), а другите – техния правилен статут (за целесъобразност); прокурорският и съдебен контрол е само за законност; останалите контролни субекти са длъжни да извършват цялостна проверка за правилния статут на оспорения акт.
- Условия за законност – компетентност (предвидените актове се издават от определен орган, за определен случай, в определени териториални предели за даден период); законосъобразност по същество (да е вложено такова съдържание, каквото законодателят е предписал); законова цел (авторът трябва да вложи само тази цел, която законодателят желае); законова форма (точно определена форма, каквато законодателят е предписал); законово производство (спазване на законно предписаната процедура, производствения ред при издаване на акта).
- Условия за правилност – да е издаден при упражняване на лична компетентност и правомощие; да е издаден във време, съобразено с конкретните обстоятелства; със съдържание, обусловено от конкретните условия и обстоятелства.

14.
Действие на административните актове


- АА придобива правна сила сила и влиза в действие само ако е законосъобразен; влиза в сила от момента на неговото издаване; ако има производство – след като е изчерпан необходимият за него ред.
- Правната сила на АА проявява своето действие спрямо всички правни субекти, до които се отнася; органът който го издава също е обвързан със съдържанието и е длъжен да обезпечи нормалното развитие на правоотношенията, които произтичат от него; когато той е окончателен не може да се оттегля, изменя или отменя произволно или по желание на неговия автор, това е възможно само в посочени в закона случаи.
- Действието по време е различно в зависимост от характера и предназначението им.
- Прекратяване на действието – поради постигане на целта, за която е издаден; при изтичане на срока, определен в него; изчезване на адресата му; отпадане на интереса на реализиране на правоотношенията, възникнали от неговото издаване; при отмяна.

15.
Условия за законосъобразност на административните актове – компетентности


- АА трябва да бъде издаден от орган, който притежава необходимата за това компетентност – властническо правомощие на определен по закон орган да може само той при определени случаи, време и предели да издава предвидените актове.
- Видове – персонална (изпълняване от точно предвидения в закона орган); по материя (в определена сфера на държавно управление) и по територия (за определена територия).

16.
Условия за законосъобразност на административните актове – по същество и с целта на закона


- По същество – авторът трябва да е вложил такова съдържание, каквото законодателят е предписал; прилагане на подходящата за случая материалноправна норма.
- С целта на закона – авторът трябва да вложи само тази цел, която законодателят желае, законова цел, поставена във всяка норма – материално- и процесуалноправна.

17.
Условия за законосъобразност на административните актове – форма и производство


- Форма – АА трябва да има точно определена в закона форма; формата е външен израз на волеизявлението, което съставя съдържанието на АА; по правило е писмена, трябва да съдържа наименование на акта, наименование на органа, който го издава, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начин и срок на изпълнение, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подпис на лицето, с длъжността му. Устната форма има израз във вътрешнослужебните отношения в адм. ведомства и учреждения. Собствена форма имат и мълчаливите откази и съгласия, предписва се в закона (мълчание, бездействие на органа).
- Производство – спазване на процедурата, определена в закона, в източниците на АПП.

18.
Недействителност на административните актове


- АА трябва да отговарят на условията за правовост – условия за законност и условия за правилност; ако някое условие не е изпълнено, това води до правна недействителност на АА.
- Недействителност – пълна (нищожност, не поражда правни последици) и непълна (унищожаемост; поражда предвидените правни последици, има презумпция за законност, има срок, в който ако не бъде оспорен остава действащ). Деленето се извършва само на база степента на порока.
- Правен контрол – административен, парламентарен, самоуправленски.

19.
Изпълнение на административноправни задължения


- Субекти – граждани, организации, други органи.
- Адресати – тези, за които актът създава права и задължения, или защитава правни интереси.
- Предмет – това, което се възлага с АА.
- Място – посочва се от административния орган.
- Срок – ако не е посочен срок, се дължи незабавно.
- Разноски – в тежест на администрацията, ако изпълнението е доброволно; ако не – върху насрещното лице.
- Начини на изпълнение: доброволно изпълнение; принудително изпълнение (нов юридически факт, при изтекъл срок, неточно, непълно изпълнение или липса на такова; преди него се дава допълнителен срок). Допълнителни способи при принудителното изпълнение – заменоизпълнение (заместимо задължение); изпълнителни глоби (глобата не е наказание).
- Последици – погасяване на задължението; в някои случаи възникват нови правоотношения в ГП, ФП и др.

20.
Способи за обезпечаване на законосъобразно и правилно действаща администрация – обща х-ка. Контрол на представителните органи
.

- Контрол – властническа дейност на контролиращия орган, свързана с цялостно наблюдение, преценяване и проверка, насочена към избягване и ликвидиране закононарушения и неправилности в работата на лицата. Упражнява се от органи в системата на контролния апарат, заемат ръководно положение.
- Надзор – по-тясно понятие, надзорният орган стои извън системата на контролирания обект, не осъществява ръководни функции спрямо контролните звена.
- Видове контрол – обществен (предоставен на инициативата на гражданите) и юридически (опира се на конкретни правни норми, определящи неговото приложно поле, обем, органите и лицата, които го упражняват); предварителен, последващ и текущ; насочен към служебни лица и органи, предмети и дейности.
- Контрол на представителните органи – НС упражнява парламентарен контрол, който всеобхватен; методи – инцидентно или периодично изслушване на информация от отделните министри по определени въпроси; питания и въпроси на народните представители до министрите; НС може да извършва промени в структурата на централната администрация; право на НС да гласува вот на недоверие на правителството и др.

21.
Административен контрол – понятие. Контрол на МС


- Административен контрол – властническа дейност, която се осъществява вътре в системата на държавното управление от органи на самото това управление; да не се допуска нарушаване на принципа на законността и правилността.
- Видове – контрол на МС; централистичен ведомствен контрол; специализиран контрол и контрол в системата на местното самоуправление.
- Контрол на МС – на МС е възложено правомощието да упражнява общото ръководство на държавната администрация; има право непосредствено да контролира дейността на министерствата в лицето на техните министри; заместник-министрите могат да бъдат освобождавани от длъжност, както и областните управители; контролът е неформален, няма срокове, специални производства.

22.
Централистичен (ведомствен) контрол


- Състои се от пирамида от степенно подредени на различни нива органи на ИВ, които се намират в тясна връзка помежду си.
- МС стои на върха на пирамидата, на който са подчинени министрите и ръководителите на ведомствата; по средата са областните управители, а в долната й част са кметовете и действащите към тях специализирани органи.
- Ведомственият контрол се упражнява по вертикална линия, засяга цялата сфера на управленска дейност; постоянен, целенасочен, извършва се служебно. Ако е по повод жалба – чрез сезиране.

23.
Специализиран административен контрол


- Засяга само фрагменти от дейността на контролираните органи, обикновено само законосъобразността на извършваната дейност, а не правилността й.
- Белези – извършва се винаги на специално основание, предвидено в съответния АА; от специализирани органи; за законосъобразност на наблюдаваната дейност; опира се на изрични разпореждания в нормативните актове за методите на действие; използва само изрично посочени средства за въздействие.

24.
Контрол в системата на местното самоуправление


- Общинският съвет издава актове, от които се ръководят кметовете – така първият има поглед как се изпълняват те и упражнява контрол;
- Отделните общински съветници могат да осъществяват контрол с питания;
- Подчинението по вертикална линия също съществува, не е съпроводено с формални изисквания, то е за законосъобразност и не е допустимо вмешателство в оперативната управленска дейност.

25.
Омбудсман


- Намеса при засегнати права или нарушени свободи на гражданите; независим орган, ръководи се от личната си съвест и морал;
- Конституиране – от НС за 5 години; позволява се 2-ри мандат; имунитет на народен представител; полагане на клетва; действа по жалби и сигнали на гражданите, разглежда ги и извършва проверки по тях; длъжен е да даде отговор до 1 месец, допуска се и 3.
- Може да посредничи между административния орган и засегнатото лице за преодоляване на нарушението; дава предложения и препоръки до съответния орган за възстановяване и отстраняване на причините за проблема;

26.
Правораздавателен надзор върху администрацията


- Властническа контролна функция на определени органи (съдилища, административни юрисдикции); изградена като самостоятелна и независима в решенията си контролна система, начело с ВАС; свързва се с разрешаване на конфликтни правни положения, разрешаване на административноправни спорове.
- Функции – защита на субективните права и интереси на гражданите; мярка за законност; възпитателно действие и охранителна и стабилизираща функция.

27.
Системи на административно правораздаване


- Френска система – континентална система на А раздаване; обща клауза; ВАС и отделна система; общ закон; няма административни юрисдикции; Омбудсман.
- Англо-саксонска система – обща клауза за оспорване на ИАА; общ закон, но наред с общите съдилища има и система на административни юрисдикции по отделни отрасли; дуализъм, не се сезира директно от граждани.
- Шведска система – обща клауза, общи съдилища, голям брой адм юрисдикции, контролно-отменителни органи – съдилищата; Омбудсман; парламентарен секретар за администрацията.
- България – обща клауза (АПК); общи съдилища; административни съдилища; съчетано прилагане на обща клауза и специална; административни юрисдикции в специален закон (ЗП); дуализъм.

28.
Прокурорски надзор върху администрацията


- Протест – основното средство за прокуратурата да реагира срещу незаконосъобразни АА.
- Предложение – да се ликвидират конкретно допуснатите нарушения, както и да се подобри самата работа, като се отстранят и преодолеят причините, довели до тяхното извършване.
- В зависимост от характера на извършените нарушения прокурорът може да привлече към наказателна отговорност виновните лица или да предложи на компетентниите органи да ги привлекат към административнонаказателна, дисциплинарна или гражданска отговорност.

29.
Административна принуда – понятие, видове. Принудителни административни мерки


- Понятие – вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за осъществяване на различните правоотношения, възникващи в сферата на изпълнителната дейност.
- Характеристики – външно психологическо или физическо въздействие върху съзнанието и поведението на адресатите; правна принуда, уредена в правни норми; вид държавна принуда; извършва се от административни органи; не е проява на дисциплинарна власт, извън служебна; редът за осъществяване е част от административния процес.
- Видове – превантивни; преустановителни и възстановителни.

30.
Административнонаказателна отговорност


- Осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение или лошо изпълнение на административноправни задължения.
- Наказание – израз на държавната наказателна репресия по административен ред.
- ЗАНН урежда само общите положения, няма специална част;
- Принципи на административната отговорност – нарушението и наказанието трябва да бъдат предварително установени в правна норма; санкциите да бъдат адекватни на проявената неправда; едно деяние се наказва един път; наказанието може да се наложи само заради проявената лична вина при извършване на наказуемото деяние; отговорността е израз на временен укор спрямо виновното лице.
- Отговорността е лична.

31.
Административно нарушение


- Това деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Нарушението има обективна (деянието, противоправността, насочеността срещу определен ред, наказуемост и реда, по който се наказва) и субективна страна (вината като основна х-ка).
- Деяние – комисивно деяние (когато действието е забранено от правната норма) и омисивно (когато е бездействието).
- Наказуемост – зависи от волята и преценката на законодателя.
- Вина – особено отношение на извършителя на неправомерното деяние, обусловено от определено негово психическо състояние (вменяемост).

32.
Административно наказание – понятие, видове. Административнонаказателно отговорни лица


- Предвидена в закона санкция, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред за извършено административно нарушение, която принуждава нарушителя да претърпи определено по закона увреждане на негови материални или други интереси.
- Видове – обществено порицание; глоба; лишаване от право да се упражнява временно някаква професия или дейност; отнемане в полза на държавата; имуществени санкции, налагани на ЮЛ.

33.
Отговорност на държавата за вреди от незаконосъобразни актове на администрацията


- Суверенът не може да бъде държан отговорен за своите постъпки и действия – отговорността носят служебните лица, които действат от негово име и за негова сметка.
- Предпоставни за отговорността – да е причинена явна вреда с материален или морален х-р; тя да е в причинно-следствена връзка с дейността на администрацията; щетите да са възникнали поради незаконосъобразни актове или действия на длъжностни лица по повод осъществяване на изпълнителната дейност.

Административен процес
46.
Понятие за административен процес

- Съвкуност от определени процесуални правила, на чиято основа се осъществява изпълнителната дейност. Съвкупност от различни административни производства. Всяко производство има три стадия: издаване, контрол и изпълнение.
- АП-с обхваща следните производства – административното правораздаване; производството по издаване на ИАА, обжалването им, тяхното изпълнение; производство по установяване на административни нарушения; разглеждането на жалби, сигнали, предложения и молби; разглеждане от административните органи на протестите и предложенията на прокурорите.

47.
Принципи на административния процес

- Законност – действие в рамките на законните правомощия; не вредят на държавата и обществото.
- Прилагане на нормативния акт от по-висока степен – при противоречие на АА с нормативен акт от по-висока степен се прилага по-високият.
- Съразмерност – не могат да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото.
- Истинност – основаване на истински факти.
- Равенство – всички имат равни процесуални възможности.
- Служебно начало – започване, провеждане и приключване на производството от административния орган.
- Самостоятелност и безпристрастност – високостоящ орган не може да изземе компетентностите на по-нисшестоящ; не участва заинтересовано длъжностно лице.
- Бързина и процесуална икономия – извършване в срокове, с минимални разноски.
- Достъпност, публичност и прозрачност – осигурява се откритост, достоверност, пълнота на информацията.
- Последователност и предвидимост – еднотипните случаи се решават по еднотипен начин;
- Езикът е българският.

48.
Субекти, страни и участници в административния процес

- Субекти – имат решаваща роля в процеса – органи на изпълнителната власт, съдът, прикурорът, гражданите и организациите.
- Страни – най-тесен кръг от лица, тези, които са носители на материални права и задължения, отстоявани в процеса; всеки, чиито права и свободи са засегнати от административния акт или съдебно решение.
- Участници – всеки, който има прицесуални права и задължения, но които са различни – държавните органи, обществените организации, длъжностните лица, отделни граждани.
- Участие на администрацията – когато издава АА, тя е решаващ орган и субект, не е страна по делото; когато съдът е сезиран с искане за незаконосъобразност на даден акт, тя е страна по процеса. Прокурорът е и субект и страна.

49.
Доказателства и доказателствени средства

- Доказателства – факти и обстоятелства от обективната действителност, които са от значение за решаване на въпроса.
- Видове – писмени (официални и частни), гласни, веществени; релевантни (със значение за спора) и ирелевантни (не са от значение за спора); преки (директно доказват настъпването на определен факт) и косвени (улики); положителни и отрицателни.
- Доказателствени средства - начини и способи за закрепване на различните доказателства за всеки отделен случай; протоко, писмено становище на вещо лице.

50.
Производство по издаване на индивидуални административни актове

- ИАА – волеизявлението на административен орган или друг овластен орган, с което се създават права и задължения или непосредствено се засягат права и свободи на граждани, организации, както и откасът за издаване на такъв.
- Инициативата за започване на производството по издаване на ИАА се осъществява от компетентен орган, по искане на гражданин или на прокурора, омбудсмана, друг държавен орган.
- Отвод – не може да участва заинтересовано длъжностно лице.
- ИАА се издава след като се установят фактите и обстоятелствата от значение за случая; доказателствата се събират служебно.
- Административният орган спира производството: в случай на смърт на страна; ако трябва да се уреди настойничество или попечителство за страна; при разкриване на престъпни обстоятелства; когато КС е допуснал разглеждането на искане за установяване на конституционосъобразността; при наличие на друго съдебно или административно производство; когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.
- Срокове – ИАА се издава до 14 дни от датата на започване на производството; декларативни и констативни актове по чл. 21, ал 2 и документи по ал. 3 се издават до 7 дни; срокът се удължава до 1 месец при някои обстоятелства.
- Мълчалив отказ и съгласие – непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът; обратното – само ако е уредено в специален закон.
- Форма на ИАА – писмена; устна – само когато е предвидено в закон.
- Предварително изпълнение – това разпореждане се включва, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни интереси и др.
- Съобщаване – в 3-дневен срок.
- Преди изтичане на срока за обжалване, адм орган може да отстрани допуснати непълноти в акта; решението за допълване подлежи на обжалване; очевидни фактически грешки подлежат на поправяне и след изтичането на този срок; не може да се иска тълкуване след като актът е изпълнен.

51.
Издаване на общи и нормативни административни актове

- Общи административни актове – издават се по инициатива на компетентния орган или по искане на заинтересованите лица, както и от прокурора, омбудсмана, друг административен орган; производството се предхожда от изготвянето на проект, откриването на производството се оповестява публично; форми на участие на заинтересованите лица: писмени предложения, възражения; участие в консултативни органи; участие в заседания; обществено обсъждане; приетият акт се оповестява публично.
- Нормативни административни актове – изготвя се проект, компетентният орган изпраща проекта за становища и предложения; издават се от изрично овластени от К административни органи; текстът и приемането му се удостоверяват при постановления на МС, при други нормативни актове; обнародват се в ДВ.

52.
Оспорване на АА по административен ред

- Оспорване – атакуването на един АА от две посоки – чрез жалба (на заинтересовани лица) и чрез протест (на прокурор); спорът се води в пределите на администрацията; оспорването е едноистанционно – при горестоящия административен орган на този, издал акта; по този начин могат да се оспорват само ИАА и общите АА; от оспорване по този ред се изключват някои АА – на президента, на МС, на мин-председателя, зам мин председателя, министрите, ръководителите на ведомства, управителя на БНБ, председателя на Сметната палата, на ВСС и областните управители.
- Образуване на производство – субекти са заинтересованите лица, прокурорът.
- Основания за оспорване – свързани с изискванията за законосъобразност – ако не е издаден от компетентен орган; ако не е спазена формата; ако не са спазени процесуалноправните разпоредби; ако не е спазена целта на закона.
- Жалба и протест – трябва да са на български език, да съдържат трите имена, адрес, телефон, факс, електронен адрес за граждани; име и длъжност на прокурора, телефон, факс за прокурор; трите имена и личния номер за чужденец, адрес, телефон, факт, електронен адрес; данни на фирмата; акт, който се оспорва, орган, до който се подава, възражения и тяхното основание; искане; подпис на подателя. Може да се поиска събирането на доказателства; прилагат се още пълномощно ако се подава от пълномощник; удостоверение за регистрация и актуално състояние на ЮЛ или ЕТ; док за платена държавна такса, преписи от жалбата или протеста.
- Срокове – 14 дни срок от съобщаването на издадения АА; 1 месец при наличие на мълчалив отклаз или съгласие.
- Жалби и протести не се разглеждат когато те са неподведомствени на по-горестоящ орган; подадени след установения срок; подадени от адресант нямащ интерес от обжалването.
- Забрана за изпълнение на акта – не се изпълняват докато не изтекат сроковете за обжалване, или до решаване на спора по жалбата.
- Право на отзив – упражняване на самоконтрол в 7 дни срок, колегиален – 14 дни.
- Произнасяне на контролната инстанция – кратък срок – 14 дни за едноличен орган и 1 месец за колегиален като започва да тече от получаването на преписката.
- След произнасянето се уведомяват заинтересованите лица, следва: приключване на процеса, ако актът е обявен за нищожен; продължаване при решение, което може да се оспорва; продължаване ако жалбата/протестът се отхвърлят като неоснователни, потвърждава се актът, който подлежи на обжалване; продължаване ако е налице непроизнасяне.

53.
Възобновяване на производства по издаване на АА


- Поставяне отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключило производство с влязъл в сила и станал необжалваем АА; може да се касае и за отказ.
- Ако актът не подлежи на оспорване по административен ред, може да се изменя или отменя от издалия го орган когато: съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му – 1 месец срок; се открият нови доказателства и обстоятелства от съществено значение; се установи престъпно деяние; е основан на документ, който е признат за подправен; друг, противоречащ му акт е издаден по същия въпрос, на същото основание, по отношение на същите лица; страната е била лишена от възможност да участва в производството; ако е установено нарушение на правата на човека – 3 месеца срок.
- По инициатива на адм орган или прокурора, омбудсмана, в останалите случаи от чл 99 – по искане на страна в производството.

54.
Производства по предложения и сигнали

- Предложения – могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите, както и за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на органа; не са задължително с критично съдържание.
- Сигнали – за злоупотреба с власт, корупция, лошо управление на държавно и общинско имущество или за други нецелесъобразни действия; имат отрицателен отенък.
- Не се изисква специална форма;
- Не се образува производство, ако сигналът/предложението е анонимно; ако са за нарушения от преди повече от 2 години; до некомпетентен орган, който ги препраща към компетентен не по-късно от 7 дни след получаването им.
- Решение се взема най-късно до 2 месеца от постъпването на сигнала/предложението; то не подлежи на обжалване; сигнали – до по-горестоящи органи.

55.
Оспорване на ИАА пред първа съдебна инстанция

- ИАА могат да се оспорват пред съда по отношение на законосъобразността им; могат да бъдат оспорени изцяло или от части; не подлежат на обжалване ИАА на външната политика, на отбраната и сигурността, освен ако не е предвидено друго; акт на горестоящ адм орган, с който е отменен/изменен първоначалния ИАА; решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения.
- Основания – липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административноправни правила; противоречие с материалноправни разпоредби.
- Право на оспорване имат гражданите и организациите със засегнати права, свободи и законни интереси.
- Ред и форма – жалбата/протестът се подава в писмена форма; посочват се доказателствата, които иска да бъдат събрани, да предостави писмените, с които разполага.
- ИАА могат да се оспорят в 14-дневен срок (1 месец при мълчалив отказ/съгласие); сроковете могат да се продължават или възстановяват служебно.
- Подсъдни на ВАС са оспорвания на: подзаконови нормативни актове (без на общинските съвети); актове на МС, мин-предс, зам мин пред; министрите; решения на ВСС; актове на БНБ; касационни жалби срещу първоистанционни съдебни решения; частни жалби срещу определения и разпореждания; молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела; оспорвания срещу АА, посочени в закон.
- Състав на съда – АС – 1 съдия; ВАС – 3ма съдии.
- Образуване и ход на делото – делото се образува след като постъпи жалбата/протеста в компетентния съд; съдия-докладчик насрочва делото в двумесечен срок от постъпването на жалбата; проверява се дали е допустима.
- Страни – оспорващият, органът, заинтересованите лица.
- Отлагане – ако страна не може да се яви; следващо заседание – до 3 месеца.
- Доказване.
- Съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорвания акт.

56.
Оспорване на общи и нормативни АА пред първа съдебна инстанция

- Право на оспорване – прокурор, лица, които имат правен интерес.
- Основания – 146 АПК, липса на компетентност, нарушена форма, на административнопроизводтсвените правила, на материалноправните разпоредби; несъответствие с целта на закона.
- Срокове – ако оспорването е редовно, в 1 месечен срок съдът обявява в ДВ решение.
- Жалба/протест – като при ИАА, но с някои разлики – АПК предвижда безсрочност на оспорването; подават се чрез орган, издал оспорения акт.

57.
Оспорване на ИАА пред съд на основата на специална клауза

- За категории АА, които не могат да бъдат оспорвани оред съд въз основа на общата клауза по АПК; те се обжалват по специален ред, предвиден в специален закон.
- Съдебният надзор по специалната клауза се осъществява както от съдилищата, така и от т.нар. особени юрисдикции – действат като такива, когато пред тях се постави спор.
- Производството е състезателно, двете страни пред административния орган, завършва с издаване на акт, подобен на решенията и определенията на съдилищата.
- При специалната клауза жалбата няма суспензивен ефект (изпълнението продължава, освен ако не се постанови друго), решаващият орган действа по същество.

58.
Касационно производство

- Второинстанционно производство, способ за контрол на съдебните актове на първоинстанционния съд, последно редовно произнасяне в а-процес.
- Субекти – страните по делото; лица, спрямо които решението има сила; главният прокурор и заместника му при ВАП.
- Основания – когато решението е нищожно; когато е недопустимо; когато е неправилно поради нарушение на материален закон или съществено нарушване на процесуалните правила и необоснованост; когато не са спазени основни изисквания по отношение на съдебния състав.
- ВАС се произнася до 1 месец от заседанието; решението е окончателно.

59.
Отмяна на влезли в сила решения по административни дела

- Особен способ за контрол върху постановените съдебни актове. Развива се извън предвидените 2 инстанции за контрол.
- Предмет на отмяна са влезли в сила съдебни решения, определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото.
- Лицата, които могат да искат отмяна – за които е неблагоприятен; главният прокурор, заместника му при ВАП; отмяна може да иска и трето лице, когато то е било лишено от възможността да участва в съдебното производство.

60.
Изпълнение на административните актове и решения на съдилищата по административни дела

- На изпълнение подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителнителните основания, предвидени в закон; извършва се от адм орган, който е издал АА;
- Отсрочване – еднократно извършване, изцяло след определен срок;
- Разсрочване – ивършва се на части; краен срок до 2 месеца.
- Може да се обжалва бездействие на органа, без срок.
- За вреди от незаконно принудително изпълнение, причинени на граждани и организации, отговарят държавата и общината.
Аватар
 
Мнения: 531

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron