Впр. 18 Недействителност на административните актове

Разработки по Административно право и процес, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Впр. 18 Недействителност на административните актове

от atanassoff » Нед Авг 12, 2007 12:23 am

Впр. 18 Недействителност на административните актове (АА)

Издадените АА трябва да отговарят на условията за правовост. Те са два вида: условия за законност и условия за правилност. Дори само едно от условията за правовост да не е изпълнено, това води до правна порочност, правна недействителност на АА. Неспазването на условията за правовост прави актовете несъобразни, неправилни, порочни и те или не могат да породят обективно правни последици, или ги пораждат условно (докато не бъде забелязана и отстранена тяхната порочност).АА, изградени при условия на ОК (обвързана компетентност) са правови, ако са спазени условията за законност. АА, които се издават при ОС (оперативна самостоятелност) трябва да отговарят и на двете групи условия – законност и правилност, за да се обезпечи техния правен статут в двете му части (законност и правилност).Правната недействителност на АА съставлява негативна правна последица. Не всеки дефект, порок на АА води до тяхната недействителност. Ако порокът е резултат на съществено нарушение на правния статут и дава отражение върху съдържанието на волеизявлението, съдържащо се в АА, то той води до недействителност на АА Важно значение има също в каква степен всяко от условията за правовост не е спазено, т.е. степента на порока. Ако степента на порока е висока, то и степента на недействителност на административния акт е висока. Недействителността е резултат и правна последица на порока.Според степента на порока, недействителността бива пълна и непълна. Пълната недействителност се нарича нищожност. Непълната се нарича унищожаемост. Деленето се извършва само по степента на порока, а не според видовете дефекти (петте изисквания за законност и трите за правилност). Всяко неспазено условие за правовост може да доведе както до унищожаемост, така и до нищожност на акта. Нищожният акт не изгражда правни последици.

Унищожаемият акт поражда предвидените в него последици още от момента на неговото издаване. Той има презумция за законност, и правилност.Важен въпрос е намирането на надежден критерий за определяне кога един административен акт е нищожен и кога унищожаем при всяко едно от необходимите условия за правовост. Когато става дума за материална компетентност, нищожен ще актът, издаден от лице без компетентност да издава актове с такъв предмет. Ако обаче този акт е издаден от висшестоящия орган (било с обща компетентност, било централен), то актът ще бъде унищожаем. Той може да бъде отменен и издаден наново от административния орган, притежаващ специална предметна компетентност за това. При обратния случай (акт издаден от орган със специална компетентност, когато се иска обща), издаденият акт ще бъде нищожен. По същия начин стои въпроса и с неспазване на условието за персонална компетентност. Актовете могат да бъдат нищожни и унищожаеми според мястото на административния орган, издал акта в административната йерархия.По отношение на изискването за законосъобразност по същество, актът може да бъде нищожен или унищожаем според това доколко има пълна или частична липса на обстоятелствата, посочени в хипотезата на приложимата правна норма.Неспазването на изисканата форма също може да доведе до нищожност или унищожаемост на административния акт в зависимост от степента на липсата й. Липсата на мотиви води само до унищожаемост. Неспазването на законовото производство (процедурата) по издаването на административния акт също може да доведе както до неговата нищожност, така и до унищожаемостта му. Критерий е степента на порока.

Неспазването на целта на закона също води до нищожност или унищожаемост на издадения административен акт. Критерий за това е дали административния акт се използва за постигане на противообществена или дори престъпна цел или за общополезна цел. При втория случай той ще бъде силно унищожаем. По отношение на условията за правилността на административните актове – тук критерий е до каква степен те отговарят адекватно на въпросите дали да бъде издаден акта, кога и как, какво да съдържа. Недействителните актове не бива да бъдат търпени. Това е в интерес както на администрацията, така и на обществото и отделния гражданин. Нищожния акт не поражда правни последици, но ако адресатът го изпълни се появяват фактически последици. Правно средство за ликвидиране на тези физически последици е обявяването му за нищожен. Това може да стане по всяко време от всяко лице. Унищожаемите актове, макар и с нарушен правов статут изграждат правни последици и адресатите им трябва да ги изпълняват. Законодателят установява къси срокове за оспорване на тези административни актове. Организира се контролен процес, в рамките на който се извършва проверка за наличие на пороци, водещи до унищожаемост на акта и ако се установят такива се отстраняват. Актът или се отменя (пълно или частично) или се изменя. Може да се спре изпълнението му. Решението за възстановяване на правовия статут на унищожаемите актове има сила за в бъдеще – екс нужди. Решението само за административния акт е за напред и заличава с обратна сила всички неправомерни последици от акта. На тази основа засегнатите субекти могат да търсят обезщетение за вредите. Ако е подаден иск за обявяване на нищожност на един акт, а в процеса на контролното производство контролен орган установи, че това е унищожаем акт, той ще го отмени или измени, само ако жалбата или протестът са издадени в срок. Решението за обявяване нищожността на административните актове има силата (отправно действие) от момента на издаване на нищожния акт (обратно действие). На тази основа заинтересованите лица могат да искат пълно възстановяване на фактическото положение.

Правният контрол на неправилните административни актове бива административен, парламентарен, самоуправленски, в резултат на който се стига до юридически последици по отношение на главния им статут.Нищожност на АА: свързва се с дълбоко, тежко , съществено нарушение на изискването за законност. Такъв акт не поражда преследваните от автора му правни последици. Нищожният АА- липса на АА. Необходимо е нищожността да се констатира от надлежен орган. Няма давност за нищожност. Съдът и прокуратурата следят служебно за нищ.АА. Нищожен е АА, издаден от некомпетентен орган или когато не е спазена предвидената от закона съществена форма. Унищожаемост на АА : издаден от копметентен адм.орган,който придно е законосъобразен, но в издаването му е допуснато нарушение на някои от изискванията. Най-често при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество.За разлика от нищожния, унищожаемият АА поражда визираните в ПН последици и подлежи на изпълнение - той е валиден,но оспорим АА. Той следва да бъде отменен или изменен с нов акт.Това може да стане само при спазване на сроковете за оспорването му.Нищожен ще бъде АА,който нарежда извършването на явно престъпление или нарушение. Нищожен е АА,издаден от лице,което не е орган,или от некомпетентен орган. Нищожност ще има и когато адресатът или обектът не съществуват, или когато се нарежда извършването на нещо невъзможно.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Впр. 17 Недействителност на административните актове

от sivoko » Пон Юни 02, 2008 7:28 pm

atanassoff написа:[ Всяко неспазено условие за правовост може да доведе както до нищожност, така и до нищожност на акта.


Имал си предвид унищожаемост на акта
 
Мнения: 27


Re: Впр. 18 Недействителност на административните актове

от sonrisa » Пон Яну 17, 2011 11:01 am

Лекцията на Д. Хрусанов ( мисля, че е достатъчно подробна, за да се учи и само от нея )

Нарушаването на всяко едно от изискванията за законо-/целесъобразност води до недействителност на АА, т.е. че той притежава някакъв дефект.
Недействителността е общ правен институт, еднакъв за всички правни отрасли и бива два вида :
1. Нищожност - ако нарушението е много тежко; ако е свързано с правопораждащ фак
2. Унищожаемост - ако порокът не е толкова тежък и актът може да се санира ( да се поправи)

Нищожните актове не съществуват за правото. Те не могат да бъдат поправени и не пораждат правни последници. Нищожните актове не се обжалват - за тях се отправя искане за нищожност пред съда без значение преди колко време е издаден/ връчен актът.
За разлика от тях обаче унищожаемите актове могат да бъдат обжалвани в 14-дневен срок от дата им на връчване. Ако актът не бъде обжалван в законовия срок, той става необжалваем, влиза в сила и подлежи на изпълнение.

Нищожността може да бъде обявена по 2 начина:
1. От администрацията - ако лицето откаже да изпълни един акт, защото го смята за нищожен, администрацията е длъжна да преразгледа акта и евентуално да го обяви за такъв.
2. От съд - независимо колко време е минало от издаването на акта, лицето може да подаде в съда искане за обявяване на акта за нищожен ( не жалба! )

Критерии за нищожност и унищожаемост:
В гражданското право критерият по който се различават двата вида недействителност е видът на нарушението. А администратичното право обаче такъв критерий не съществува и затова често пъти е трудно да се определи дали един акт е нищожен, или унищожаем. За разграничение може да случжи единствно степента на порока, дълбочината на нарушението, което е засегнало акта - при по-тежко нарушение АА е нищожен, при по-леко, поправимо нарушение - АА не унищожаем. Винаги, когато има колебание относно вида недействителност, актът се определя като унищожаем.

Ако е нарушено изискването за компетентност:
- При материалната и териториалната компетентност това винаги води до Нищожност на акта
- При повременната компетентност - по отношение на мандатните органи ( напр. кметът) Дори и след изтичането на мандата на кмета, ако няма нов, встъпил в длъжност, актовете на стария кмет ще бъдат валидни, за да не се получава правен вакуум.
- При личната компетентност - тя може да се наруши чрез : 1) изместване / изземване на компетентност - ако по закон долустоящият орган трябва да издаде един акт, а го издаде горестоящият, то актът ше е Нищожен; и чрез 2) заместване - ако вместо горестоящият орган актът се издаде от долустоящият. Тук в повечето случаи актовете са валидни, а не недействителни, защото делегирането на правомощия е позволено. Когато титулярят/ горестоящият орган отсъства, той трябва да посочи с писмена заповед своя заместник. Ако долустоящият орган издаде акт без предварително разрешение от титуляря, то той впоследствие го преподпипше и одобри, актът пак ще бъде валиден.
Има и някои случаи - изключения, в които законът забранява делегирането на компетентност - в тези случаи, ако актът бъде издаден от друг орган, той ще бъде Нищожен.

Ако е нарушена материалноправната норма:
Ако тя бъде нарушена пряко -> Нищожност
Ако е нарушена косвено -> унищожаемост

Ако е нарушена порцесуалноправната норма:
ако нарушението е тежко - нищожност
ако не е толкова сериозно - унищожаемост

Ако има колебание дали актът съответства на целта на закона - унищожаемост

Ако е нарушена формата на АА:
Член 59 от АПК определя реквизитите на АА. Обикновено, ако някой от тях бъде нарушен, актът ще се счита унищожаем, защото би могъл да бъде допълнен по-късно. Но има 3 случая, в които актът ще бъде нищожен:
1. Ако не е посочен авторът
2. Ако не е посочен адресат
3. Ако липсва разпоредителна част - актът ще е неизпълняем
Ако АА е издаден без подпис, печат или и двете той НЕ е недействителен, защото се счита за недовръшен!

Теорията определя 3 случая, в които актовете също биха били нищожни:
1. Ако вещта е погинала
2. Ако актът е издаден с оглед на личността и лицето е починало ( ако се отнася за заместими задължения - те се наследяват)
3. Ако актът възлага задължение, което е неизпълняемо, заради природни/ физични причини

Според законовите текстове има 2 случая на нищожност:
1. Не носи отговорност служител, който е изпълнил неправомерна служебна заповед - тя е нищожна, ако се докаже
2. Не носи отговроност служител, изпълнил неправомерна устна заповед - аналогично и тук: заповедта е нищожна
 
Мнения: 17

Re: Впр. 18 Недействителност на административните актове

от sea_angel » Съб Яну 22, 2011 10:18 am

Може ли да помоля някой да ми обясни какво означава пряко и косвено нарушаване на материалноправната норма и в какво се изразяват тежкото и лекото нарушаване на процесуалноправната норма ?
 
Мнения: 2

Re: Впр. 18 Недействителност на административните актове

от atanassoff » Нед Яну 23, 2011 9:01 pm

Теоретичните ми познания по въпроса са леко завехнали, но ето какво се има предвид. При прякото нарушаване на правна норма действието на субекта се изразява в неспазване на нейното предписание (т.е. класическо нарушение). При косвеното, въпреки че субектът не нарушава правната норма, се стига до ситуация в която той достига до забраненият от нея резултат. Този случай е близък до заобикалянето на закона.

За тежко и леко нарушение на процесуалноправна норма не мога да ти помогна - според мен такова нещо няма. По-скоро се преценява дали нарушението се отразява по някакъв начин на волеизявлението на адм. орган и ако се отразява дали порокът е такъв, който обосновава нищожност или унищожаемост.

В рамките на административния процес по АПК, ДОПК и специални процедури за установяване на правонарушение всяко нарушение на императивна процесуална норма представлява съществено процесуално нарушение и води до неправилност на постановения в производството акт.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972



Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта