Впр. 20 Способи за обезпечаване на правовост и целесъобразно

[atanassoff]

Впр. 20 Способи за обезпечаване на законосъобразно и правилно действаща администрация – обща характеристика. Констрол на представителните органи

1. Контролът като способ за осигуряване на нормално (законосъобразно), редовно (непрекъсваемо) и правилно (целесъобразно, навременно, полезно, резултатно и т.н.) действие на обществено управление е сам по себе си фунцкия на това управление. На контрол подлежат всички органи, които извършват определена дейност по обществено управление, и всички лица, които подпомагат чрез материално-технически действия тяхната работа.

2.1 Според господстващото разбиране могат да се разграничат два основни вида на контролната дейност – контрол и надзор.
2.1 а) Контролът е властническа дейност на контролиращия орган, свързана с цялостното наблюдение, преценяване и проверка на контролиращия обект, насочена към избягване или ликвидиране на закононарушения и неправилности в работата на лицата, които отговарят за него.
Упражнява се винаги от органи в системата на контролните органи и обекти, заемат ръководно положение в нея и притежават власт да организират, ръководят, координират контролната работа, за която отговарят, както и да дават задължителни указания за отстраняване на неблагополучията в нея и да предприемат мерки за определено въздействие.
2.1 б) Надзорът е по-тясно понятие от контрола. Надзорният орган стои по правило извън истемата на контролирания обект, той не осъществява ръководни фунцкии спрямо контролираните звена, поради което и не отговаря за тяхната дейност. При надзора контролната дейност се упражнява с оглед на законосъобразното проявление на контролираните органи, а не и с оглед на тяхната правилност.
Надзорни функции върху работата на органите, влизащи в системата на общественото управление, осъществяват на широка основа органите на правораздаване, на прокуратурата и на специализираните административни органи, определени точно със закона.
2.2 С оглед на основанието, от което произтича, контролът се дели на обществен и юридически.
2.2 а) Общественият контрол (ОК) се гради на общественото начало, което е важен фактор за изграждането и развитието на обществото, тъй катодава възможност на гражданите и техните организации да вземат активно участие в общественото управление на страната.
ОК е предоставен на инициативата на гражданите и се осъществява в голямо разнообразие от форми:
- заявления на гражданите (искания, молби, жалби, сигнали);
- организиран контрол върху системата, звената и работата на управлението от страна на различните обществени организации и техните низови подразделения в учрежденията, предприятията, кооперациите, заведенията
- контрол упражняван от органи на обществеността
- критичните пибликации, обнародвани в средствата за масова информация

2.2 б) Юридическият контрол (ЮК) се опира винаги на определени правни норми, които определят както неговото приложно поле и обем, така и органите и лицата, които го упражняват.
В зависимост от органите, които осъществяват, ЮК бива парламентарен контрол, административен контрол, прокурорски надзор, правораздавателен надзор.
2.3 Според момента, в който се извършва, контролът може да бъде: предварителен, текущ и последващ

2.4Според обекта, който подлежи на проверка, контролната дейност може да се насочи към служебни лица и органи на управлението, предмети (материална и техническа база) на управлението и фунцкии и дейности (юридическа, техническа и материална дейност).

3. Контрол на представителните органи
Чл. 62 КРБ прогласява, че НС „упражнява парламентарен контрол”.
Контролната зависимост на централната изпълнителна власт произтича първо от факта на нейното конститутиране. МС се избира от НС, то може да извършва промени в неговия състав и т.н.
Парламентарният контрол е характерен със своята всеобхватност, защото може да засегне както законосъобразността и правилността на действията на правителството и отделните министри, така и неговия персонален състав.
Методи на контрол:
- Инцидентно или периодично изслушване информация от отделните министри по отделни въпрси, като това право е предоставено на парламентарните комисии, които имат правото да задължават министрите да се явяват на техни заседания.
- Право на народните представители на въпроси и питания до МС и до отделни министри
- Право на НС да извършва промени в структурата на централната администрация - да създава, преобразува и закрива министерствата (84, т.7 КРБ); да извършва промени в правителството; да освобождава ръководители на други централни институции (например председателя на БНБ, предс. на Комисия за защита на конкуренцията и др.)
- Правомощието на НС да гласува вот на недоверие на правителството

- Контролни правомощия на общинските съвети, засягащи персонално кметовете (възможност да прекрати предсрочно пълномощията на кмета, когато не изпълнява функциите си за повече от 6 месеца), така и издаваните от тях актове
- Питания на общинските съветници към кметовете съгласно ЗМСМА

[paralegal]

Само едно допълнение относно органите, които осъществяват юридически контрол :
от 2003 година в България действа институтът на Омбудсмана .