Споразумението в българския наказателен процес

[Spaceman]

Споразумението е ново явление в българския наказателен процес. Ето един коментар на неговото значение и роля:

"http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2891&sectionid=31&id=0001301

в. Сега, 20. 02. 2008 г.

Споразумението често е отказ от правосъдие

Наказателно-процесуалният кодекс трябва да бъде преразгледан за кои случаи може да се прилага договорката между прокурор и обвиняем, защото в момента се използва срещу обществения интерес

АЛЕКСАНДЪР ПЕТРОВ

"Уважаеми дами и господа, в предишни Събрания аз съм имал доста по-радикална позиция въобще по темата "институт на споразумението". Смятам, че с него може да се злоупотребява и че той предполага правосъдие за по-богати хора, но той така или иначе се е наложил и целта сега на новия Наказателно-процесуален кодекс е бързина." Това са думи на депутата от БСП и един от най-добрите специалисти по наказателно право Михаил Миков, казани на 25 август 2005 г. в парламента при обсъждането на първо четене на новия НПК, който действа в момента. Стенограмата е от спор дали да не се извадят поне умишлените убийства от кръга на престъпленията, за които се дава възможност да се сключват споразумения. Те също бяха включени в проекта на правителството. След намесата на Миков и на шефа на правната комисия Янаки Стоилов все пак умишлените убийства отпаднаха

Но още тази дискусия бе знак, че въвеждането на напълно неизвестния и нетрадиционен за българската наказателна система институт няма да е безболезнено. При това бяха копирани правни фигури от държави с коренно различна правосъдна философия, без изобщо да се предвидят нито капаните, нито възможните несправедливости.
Обявено бе, че въвеждането е в хармония и с правото на Европейския съюз, и с Препоръка №R (86) 12 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която препоръчва разтоварване на съдилищата с цел по-бързо правосъдие и по-добро качество. Не бе отчетено, че освен бързината в основата на наказателния процес са и справедливостта, и възмездяването за деяния, които самата държава е приела за престъпления и е определила съответни наказания.

Две години след влизането в сила на новия НПК сме свидетели на все по-бързо наказателно производство и мълниеносно произнасяне на стотици присъди. Но в огромна част от тези случаи са наложени леки присъди за тежки престъпления. Те са в резултат на споразумения между престъпници и прокурори, одобрени от съдии.
Всичко това сякаш оставаше незабелязано до случая с Димитър Желязков-Очите. След споразумение той получи 4 години и 6 месеца затвор, от които ще лежи по-малко от половината ефективно. Висши прокурори и съдии побързаха да похвалят споразумението с Очите например като максимално най-доброто за обществото. А не трябва да е така.

Защото около споразуменията има доста противоречия

НПК хем не позволява да се четат присъди само върху самопризнания, хем го прави чрез споразуменията, когато лицето си признае вина и не оспори доказателствата. Но съдът чете присъда, без изобщо да разглежда въпросните доказателства в дълбочина. Така двама експерти, които може да са сбъркали, плюс едно самопризнание водят до една лека присъда. А съдът автоматично е длъжен да слезе под минимума, предвиден за съответното наказание. Без значение дали са налице "многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства". И естествено обвиняемите започнаха масово да правят самопризнания, а съдилищата да постановяват от леки по-леки присъди.
Такъв пример е случаят с лице, което има няколко висящи дела и присъди - за закани, отвличане, грабеж... И след всичко това през юли 2006 г. човекът сключва споразумение с прокуратурата по обвинение за организирана престъпна група. Получава шест месеца затвор, но тъй като този период е изтекъл по време на предварителното задържане, веднага излиза на свобода. Само след няколко месеца отново е задържан и съден за нови престъпления. Стига се дотам, че и по едно от тези дела отново е направено предложение за споразумение. Но прокуратурата вече отказа.
А какво да кажем за бивш помощник-следовател, хванат на 27 март 1996 г. да взема 2000 германски марки подкуп, за да не изпълни служебните си задължения. Поискал парите, за да не привлече като обвиняеми семейство, което се занимавало с изкупуване на метали. Срещу подкупа щели да бъдат само свидетели по дело за кражба на метали. Следователят е осъден едва в края на 2006 г. - 10 години по-късно! Но бавното правораздаване в случая не е всичко. След споразумение с прокуратурата той получава глоба от 1000 лв. вместо предвидените до 5 години затвор. Обяснението на прокуратурата е доста забавно - че деянието било извършено преди повече от 8 години и през това време подсъдимият не бил извършил други престъпления.

Извън тези парадокси има и нещо доста страшно. И това е отношението към жертвите.
То е заложено в няколко текста в Наказателно-процесуалния кодекс. Гражданският ищец (пострадалият от престъплението или неговите наследници) може да встъпи едва в съдебната фаза на процеса. В същото време НПК предвижда, че прокурорът може да се споразумява със съответния престъпник при определени обстоятелства - признаване на вината например, и да внася споразумението за одобрение без съгласието на пострадалите. И това за съжаление се получава често. А по закон споразумение трябва да се сключва само когато извършителят е възстановил щетите, нанесени на пострадалия. Но нищо подобно не се получава на практика. Трябва да се изчака минаването през всички инстанции на наказателното дело, за да може пострадалите да заведат гражданско и искове за обезщетение. Защото не може да има гражданско дело, докато за същото деяние тече наказателното.

Очевидно текстовете в НПК, които касаят споразумението, трябва час по-скоро да се прегледат и променят. Като ще е добре и да се разследва кой ги е предложил и кой е лобирал за тях в сегашния им вид. Защото и много чужди законодателства предвиждат споразумения, но почти всички от тях се допускат за деяния, с които не се накърняват чувствително значими обществени интереси (виж карето). И обичайно се сключват, след като прокуратурата получи нещо от обвиняемия - информация, помощ, свидетелски показания за други тежки престъпления. Трябва също и да се направи списък на делата и хората, които са се отървали по тези текстове. Със сигурност ще излязат много интересни имена от прокурорско-бандитските споразумения. И прокуратурата, и съдът не трябва да се правят, че нищо не зависи от тях, и да хвърлят вината само върху законодателя за ниските присъди. Необходимо е и да се дадат точни указания кога може и кога не да се сключват споразумения.

Като се направи пълен преглед на наказателното законодателство - да се види кои още са оневиняващите текстове. Защото там има потенциал за корупция, при това аргументирана със закон. Освен варианта със споразумението новият НПК достави още две възможности за постигане на същия ефект. При едната престъпникът получава по-ниско наказание, ако си признае доброволно вината, а при другата - ако има чисто съдебно минало, направо се разминава с наказанието и отнася само административна глоба. А вече върви практика съдилищата след признания да налагат леки наказания и по тежки корупционни престъпления. И при доказан подкуп със специални разузнавателни средства да се налага пробация, т.е. някакви възпитателни или образователни мерки. Пленумът на ВКС или общото събрание на наказателните колегии на ВКС трябва да се събере и да уеднакви съдебната практика. За да не допуска споразуменията между държавата и престъпността да са за сметка на цялото общество.

ПО СВЕТА

Има три вида споразумения в различните законодателства, описани в специално законодателно проучване "Диференцирани процедури в наказателния процес".

1. Съгласие между обвинението и защитата по въпроса за вида и размера на наказанието (САЩ, Канада, Франция, Филипините, Италия, Норвегия и Швеция).

2. Съгласие между пострадалия и обвиняемия, което има за предмет възстановяване на претърпените от престъплението вреди (Белгия, Венецуела и Чили). В това споразумение не участва прокурор или функцията му се изчерпва с посредничество между страните (Белгия).

3. Съгласие между обвинението и защитата по отношение на фактите, които няма да подлежат на доказване в процеса (Англия). По правило споразумението влиза в сила след одобрението му от съда. Изключение е Англия, където по въпросите на доказването е необходимо само съгласието на прокурора и обвиняемия.

Споразумението специално в Европа се използва основно за престъпления с ниска степен на обществена опасност и при задължително възстановяване на причинени вреди.
Но у нас може да се прилага почти повсеместно и невинаги е обвързано с вредите. И напомня повече англосаксонския вариант, в частност този на САЩ.

В Белгия предпоставка за сключване на споразумение е вредите, причинени с нарушението, да бъдат възстановени. Прокурорът поема ролята на посредник между извършителя и пострадалия при определяне размера на обезщетението и начините за изплащане. В Италия прокурорът и обвиняемият могат да се споразумеят за налагане на наказание, намалено до 1/3 от предвиденото по общия ред. Лишаването от свобода по тази процедура не може да надхвърля 2 години. Съдията постановява своето решение въз основа на доказателствата, съдържащи се в делото на прокурора. Тази процедура може да бъде проведена дори и без съгласието на прокурора, ако съдията прецени, че несъгласието му е необосновано.

В Англия със споразумение се постига съгласие не по въпроса за наказанието, а относно фактите, подлежащи на доказване. Във всеки процес страните могат да се споразумеят, че няма да е необходимо прокурорът или обвиняемият да доказва определен факт или да представя оригинал на документ, фигуриращ в доказателствения материал като копие. Такова споразумение може да се постигне между обвиняемия и прокурора или между прокурора и защитника. В случай на постигане на споразумение фактите, включени в него, се считат за надлежно доказани."