Специалните разузнавателни средства - за и против!

Наказателно производство.Видове. Функция и състав на съда в съдебното производство. Съдебни актове. Подсъдност. Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. Частен обвинител. Частен тъжител. Граждански ищец. Доказателствени средства. Разпит, експертиза, оглед, претърсване и изземване.

Разработки по Наказателен процес

Специалните разузнавателни средства - за и против!

от Spaceman » Сря Дек 12, 2007 9:37 am

Твърде щекотлива тема е тази за ролята на специалните доказателствени средства. Ето един чудесен обзор на проблема:

"http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2836&sectionid=31&id=0001301

в. СЕГА, 12 декември 2007 г.

Законът, който не вярва на ушите си

Политиците упорито не искат да позволят подслушаните разговори на мафиоти с магистрати, висши чиновници, депутати да се ползват като доказателство в съда

ПЕТЪР КОСТОВ

Депутати и бивши министри са прихванати как "успокояват" петролен бизнесмен, разследван за източване на ДДС от няколко десетки милиони лева. Те обещават и съдействие за решаване на "проблемите" му с правосъдието. Сочен от МВР и прокуратурата за един от босовете на организираната престъпност в България е засечен да говори с известни български политици, както и с лекар, който му дава указания как да симулира болест. Хора на въпросния бос пък са хванати да уговарят с магистрат подкуп от 100 000 лв., за да го пуснат от ареста. В описаните случаи записите са направени със законно разрешени специални разузнавателни средства (СРС). Но

законът в България забранява събраната чрез подслушването

информация да бъде използвана по какъвто и да е съдебен начин срещу въпросните "закачили се" депутати, министри, лекари, магистрати. Нещо повече. Същото би било положението дори ако уговарят убийство и дори терористичен акт.
Защото българското законодателство - и чрез НПК, и чрез закона за специалните разузнавателни средства, позволява добитата информация чрез СРС да се използва само спрямо лицето, за което съдът е разрешил подслушване.
Но това не е единственото безумие. Законът не признава като доказателство и записите, направени, преди да има образувано дело. Ако се прихване разговор между двама, които уговарят убийство, записът пак няма да издържи като доказателство. Същата е и драмата с ползването на СРС и срещу хора с имунитет. За да има наказателно производство, трябва вече да е свален имунитетът. За да се разреши използване на СРС, е необходимо наказателно производство. Но много често, за да се съберат доказателства за сваляне на имунитет, е наложително използването на СРС. То обаче не може да се направи преди самото сваляне на имунитет и наказателното производство.
И в крайна сметка

се получава един затворен и порочен кръг,

който може да бъде определен единствено като политическа и законодателна закрила върху мафията, за да не бъде ударена с информация, събрана със СРС.
Този проблем е повдиган многократно и от МВР, и от прокуратурата, когато ги атакуваха, че не могат да се справят с организираната престъпност и корупцията и че фактически няма нито една реализация. И с основание се сочеше, че често при подслушване се прихващат оперативно много интересни и високопоставени особи, но законът връзва ръцете на органите дори да започнат наказателно производство срещу тях.

Обикновено след всяко такова принципно обяснение обществото бе съзнателно отплесвано с някакъв скандал, свързан с обвинение за подслушване на политици, депутати, министри, журналисти, общественици и така идеите за законови промени увисваха. Лансираха се опасения, че ако се позволи на МВР и прокуратурата да вадят като доказателство събраното чрез подслушване и срещу прихванатото лице, то

може да има политически натиск, нерегламентирано събиране

на компромати, незаконни действия срещу политически и икономически противници. И тази версия обикновено хващаше вяра. Само преди две седмици за пореден път бяха свалени, и то в последния момент, законопроекти в тази посока.
А правилната логика е точно обратната. Когато събраното чрез СРС не върши работа за повдигане на обвинение и доказателство пред съд, МВР и прокуратурата могат да употребят записите като компромат или пък за натиск. Освен това законовото безумие успешно им служи за оправдание защо не правят нищо съществено срещу мафията.

И на първолаците е ясно, че без подслушване, следене, филмиране, агенти под прикритие не може да се очаква какъвто и да е резултат срещу организираната престъпност и белите якички. Защото само така може да се докаже подкуп, търговия с влияние, уреждане на обществени поръчки, схеми за източване на ДДС, политически чадър над контрабандата,

гласуването на лобистки и корумпиращи закони ...

Истина е, че има резон в тезата за възможната злоупотреба при подслушването. Особено след като България бе осъдена в Европейския съд по правата на човека в Страсбург точно заради специалните разузнавателни средства. По делото, заведено от неправителствената Асоциация за европейска интеграция и човешки права, държавата бе осъдена, защото липсва независим контрол, който да проверява дали службите спазват съдебните разрешения за подслушвания.

Съдът задължи България да промени Закона за СРС. МВР твърди, че всичко със закона е наред, държавата ни обжалва това решение пред Голямата камара на съда, но шансовете за успех са малки. Аргументите на съдиите са, че

сега действащият и приет през 1997 г. закон за СРС има проблеми

и защото дава право на вътрешния министър хем да разрешава при определени ситуации СРС, хем да контролира използването им. Освен това той не дава никаква възможност на невинните граждани да научат, че са били следени. За разлика от тях изправените пред съд имат възможност да разберат, че са били обект на следене или подслушване. Факт е, че министърът трябва да иска разрешение от съдия за използване на СРС, но след това не е длъжен да му се отчита, нито да дава гаранции, че събраните данни са унищожени, ако не са послужили за повдигане на обвинение. Няма и никакви гаранции, че дори и да се унищожава събраното (но неизползвано пред съд), то не се дублира, презаписва или преснима и не се използва за трупане на компромати.

Европейският съд сравни в решението си и известните данни за подслушването на хора в 8-милионната България (10 000 издадени разрешения през 1999-2001 г.) и Великобритания, където при 26 млн. телефонни поста е имало само 400 издадени разрешения за 10 години (1969-1979 г.).

Цитираните данни за България са от единствената по рода си проверка в МВР, извършена от прокуратурата. Тя започна, след като през 1999 г. главният прокурор Никола Филчев заяви, че е подслушван. Тогава бяха установени наистина шокиращи данни и изключителна неефективност при използването на СРС.

От цитираните 10 000 разрешения само 267 били използвани за нуждите

на наказателния процес, а от тях едва 100 са влезли в съдебна зала. "Почти в 98% от случаите материалите са били негодни", обяви тогава прокуратурата. Проверката заключи, че в службите на МВР се концентрира огромно количество информация, която няма отношение към непосредствената дейност в борбата с престъпността. Бяха препоръчани кардинални промени в закона за СРС, но те така и не бяха приети. Няма и нито едно доказателство, че сега има по-малко подслушване, още по-малко за повече ефективност при използването на събраното като доказателство в съдебна зала.
Има и още много проблемни зони. Например разтегливата възможност на чл. 18, според който в случаите на непосредствена опасност за извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност СРС могат да се използват и без разрешение от съда. При тях следенето или подслушването започва след разпореждане само на МВР шефа. Вярно е, че то важи само за 24 часа и съдията ще се произнесе да се съхрани или да се унищожи събраната вече информация. Но е факт, че за 24 часа може да се разбере почти всичко за даден човек. Както и че МВР би могло да укрие част от събраната информация. Твърде разтегливо е и понятието "заплаха за националната сигурност". Ако текстът не се прецизира, от закона

трябва въобще да отпадне възможността МВР да използва СРС без санкция от съдия

Трябват и промени и за случайно закачените към основния обект на СРС - те да могат да бъдат подвеждани под отговорност. Да се увеличат и гаранциите, че служителите на МВР ще използват събраните от тях данни само за доказване на престъпления, а не за нещо друго. В чл. 33 от закона пише само, че тези служители са длъжни да не ги разгласяват. Има какво да се желае и по отношение на контрола върху използването на спецсредствата, защото фактически в момента такъв няма. Какво става след подписа на съдията знаят само Господ, вътрешният министър и имащите достъп до материалите.

Материята, свързана със специалните разузнавателни средства, има нужда от революционни промени, които едновременно трябва да гарантират правата на обикновения човек, но и да развържат ръцете на МВР, прокуратурата и съда при използването на СРС срещу подкупни политици, висши чиновници и мафиоти. Измененията са наложителни и заради новата Агенция за национална сигурност, която също ще разполага със собствена оперативно-техническа служба за прилагане на СРС. Досега това правеше единствено Дирекция "Оперативно-техническа информация" в МВР и в определени случаи и технически служби на цивилното и на военното разузнаване.

Време е за подслушването и следенето да не се говори само като за скандал, за нещо тайно и мръсно, а като за ефективно средство за вкарване в затвора на членовете на все по-организираната българска мафия. Иначе излиза, че на българската политическа класа така й е удобно - хем да се оплаква от подслушване, хем да е застрахована от наказание."
Аватар
 
Мнения: 138

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта