Трябва ли да има закон за простъпките?

Наказателно производство.Видове. Функция и състав на съда в съдебното производство. Съдебни актове. Подсъдност. Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда. Частен обвинител. Частен тъжител. Граждански ищец. Доказателствени средства. Разпит, експертиза, оглед, претърсване и изземване.

Разработки по Наказателен процес

Трябва ли да има закон за простъпките?

от Spaceman » Сря Ное 28, 2007 2:18 pm

Най-после и в България се пристъпва към сериозно разглеждане на въпроса за делението на престъпленията на по-леки и по-тежки, като за всеки вид престъпления съответно да се предвиди по-лека и по-тежка процедура за разглеждане.

Ето един любопитен коментар по темата, който четем във в. "Сега":

"в. "Сега", 28 ноември 2007 г.

http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0001301

Отделни закони за престъпници и простъпници

След близо 40 г. България ще има нов Наказателен кодекс, който ще се занимава само с тежките престъпления и би трябвало най-сетне да ускори правосъдието

ПЕТЪР ПЕТРОВ

България е в навечерието на написването и приемането на нов Наказателен кодекс. Двама от основните двигатели на тази идея - преподавателите по наказателно право Борис Велчев и Лазар Груев, заеха ключови постове в държавата - главен прокурор и председател на Върховния касационен съд. Зад искането за нов Наказателен кодекс застанаха и цялата прокуратура, вътрешният министър Румен Петков и правосъдният Миглена Тачева. На няколко пъти за тази идея се е изказвал и президентът Георги Първанов.
От 1993 г. насам и всички политически сили последователно все се обявяваха за написването на нов кодекс, особено когато бяха на власт, но така не им стигнаха нито желанието, нито възможностите. Сега нещата изглеждат "опечени" и до няколко месеца нов нормативен акт ще има. Още повече че действащият в момента Наказателен кодекс е приет през далечната 1968 г. Оттогава е поправян, изменян и допълван повече от 55 пъти. Последно бяха нескопосаните промени за купуването и продаването на гласове. А в парламента и в момента има проекти поне за още пет поправки.
Но никакви кръпки не могат да направят годен за началото на 21 век нормативен акт,

взаимстван от украинското и съветското наказателно право

В резултат на поправките пък вече е сериозно дебалансиран. Всяка дошла на власт политическа сила го променя на парче, в зависимост от обществените настроения и по чисто популистки съображения. Отгоре на всичко в кодекса продължават да съществуват отдавна "мъртви" текстове и смешни разпоредби.
Общото между всички застъпници на проекта "нов НК" е желанието да бъдат разделени наказуемите деяния на престъпления и на простъпки, като последните да се проверяват, разследват и съдят много по-бързо и да се наказват далеч по-леко.
Прокуратурата вече заяви, че ще иска отделяне на по-леките закононарушения в отделен закон. Предстои идеите да бъдат обсъдени пред новосъздадения междуведомствен Съвет по законодателна политика. Аргументите на прокурорите са, че в много правни системи по света съществуват подобни модели, а го е имало и в България. Целта е за по-леките престъпления да не се използва Наказателно-процесуалният кодекс и тежките процедури в него, както и да спре задръстването на триинстанционната система на наказателно правораздаване в България.
В бъдещия

закон за наказване на простъпките

ще бъдат разписани съкратените процедури, при които правоохранителните органи ще действат при престъпления като пътнотранспортни произшествия, заловени с еднократна доза наркотици, нанасяне на леки телесни повреди и други. Там ще попаднат и всички случаи, при които в момента се минава по процедурите на бързите производства. Като пример за възможно далеч по-ефективно наказване се сочи идеята при простъпките да бъдат приемани направо и записите от видеокамери. Така всички процедури при нарушенията на Закона за движение по пътищата ще станат много по-бързи и ефективни.
Но точно тук изниква опасността в България да настане истинска наказателна каша.
Аргумент за това е наличието на проект за Административно наказателен кодекс. Той ще замени сегашния Закон за административните нарушения и наказания. С него се предвиждат наказания и процедури, сходни на ония, които ще залегнат в бъдещия закон за простъпките.
От друга страна, като обяснение и пример за разделянето на престъпленията и простъпките се дава българското законодателство и традициите от края на 19-и век. Истина е, че в тогавашния Наказателен закон - от 1896 г., е имало разделение на престъпление и нарушения. И те са се наказвали по различни процедури и наказания. За престъпление са се водели убийството, кражбата, а за нарушения - ако децата не помагат на старите си родители или пък ако някой ходи по чужди ливади или ако богохулства. Тогава и нарушенията, и престъпленията са били все в Наказателния закон, но първите са се наказвали по бърза процедура и с по-леки наказания.
Ако бъде осъществена идеята за разделяне сега на престъпления и простъпки плюс обстоятелството, че ще има и административни нарушения, опасността от преплитане и накрая пълно оплитане е много сериозна.
Няма спор, че в сегашния Наказателен кодекс има наистина безумни неща като например задвижване на цялата правораздавателна машина за кражба на една кокошка или 10 съчки. Не стои под съмнение и тезата, че е голяма нуждата от облекчаване и изясняване на процедурите, както и какво точно обществото смята за престъпление. Със сигурност и всичко това ще доведе до поевтиняване на наказателното преследване и до по-ефективно използване на репресивния апарат.

Във Франция например самите престъпления се делят

на простъпки (леки престъпления, за които обикновено не се предвижда задържане), деликти (нарушение на закон) и престъпления (те са най-тежки). Това разделение в общи линии има значение за това кой разследва съответното деяние, по каква процедура и какви наказания да се наложат.
Спорът е дали точно по този начин да се разделят нещата и у нас, дали да се приемат три отделни нормативни акта - Закон за наказване на простъпките, Наказателен кодекс и Административно наказателен кодекс или последните два ще са достатъчни. Освен това за България ще е много трудно разделянето на три - на престъпления, простъпки и нарушения. Традицията от години е в посоката на разделянето на две - на престъпления и нарушения. Освен това е много трудно определянето на разлика между нарушение и простъпка.
Думата "простъпка" е славянска и означава погрешка, провинение, грешна постъпка. Само за определение на това що е престъпление и нарушение пък са написани тонове трудове. И далеч по-чисто би било да останат само двете. Още повече че има идеята в Административно наказателния кодекс да се предвиди и затвор до три месеца при определени нарушения, които минават за т.нар. простъпки. В АНК се залага и въвеждането на бързо съдебно административно-наказателно производство, при което за кратък срок ще се приключва дадена преписка. Като пример се сочи установяването на пътно нарушение с монтирана по специален законов ред камера на пътя или по кръстовищата. В този кодекс са предвидени и пълен набор от санкции за юридически лица. Невъзможността това да се прави по НК е много голям проблем.
Разбира се, най-важна е главната цел да се облекчи наказателното правораздаване до степен, за да се наказват истинските, големите, опасни престъпления.
И да не се пръскат хиляди левове и огромни усилия за експертизи, адвокати, прокурори, съдии, следователи, дознатели, оперативни работници само за да се осъди някой наркоман или крадец на два килограма брашно.
Наказателното правораздаване боксува и заради обстоятелството, че в НК се предвидиха десетки деяния като престъпления, разследвани от дознатели, следователи, прокурори и разглеждани от съдилища при дълга и сложна процедура. А тези дела са стотици хиляди. И са затлачили и прокуратури, и съдилища и е естествено да се гледат веднага и бързо. А не хора с по 30 висящи дела за кражби от домове да си ходят по улиците и да продължават да крадат.
------

Сегашният НК е целият в кръпки

От 1991 г., особено след приемането на новата конституция, започнаха упражненията по промените в заварения от Живково време Наказателен кодекс. Ту се премахва от него институтът на продължаваното престъпление (при който дадено лице се наказва в едно дело и с една присъда за няколко престъпления, които отговарят на определени условия - да са извършени в непродължителен период, да са състави от едно престъпление и т.н.), ту се връща обратно. Ту се "смекчаваха" санкциите в НК - например бе отменена смъртната присъда, ту се завишаваха необосновано или поне излишно някои от наказанията. Едва ли някой може да каже, че се постигна някакъв забележителен наказателен ефект, като се увеличиха рязко санкциите примерно за наркодилърите и наркобосовете. Не се постигна много и след като през 1997 г. бе направен опит за определение на "мафиотско сдружение" и рязко се завишиха санкциите за участие в организирани престъпни групи. Или пък с вкарването на текстовете за наказателна отговорност при неплащане на данъци. А нима големите промени в раздел "Подкуп" през 2000 г. и 2002 г. намалиха корупцията или пък вкараха някого в затвора? Да сте чули за осъден скитник? Или пък за някого, който продава алкохол на непълнолетни? Или пък такъв, който ни удря в кантара? Или разпространител и продавач на материали с порнографско съдържание? Всичко това е наказуемо според НК. И какво от това."
Аватар
 
Мнения: 138

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта
cron