Чл. 78а от НК

Наказателно правоотношение и наказателна отговорност. Наказателноотговорни лица. Престъпление. Наказание. Видове престъпление. Наказателно производство. Нормативна уредба.

Разработки по НП - Обща част

Чл. 78а от НК

от Spaceman » Сря Яну 07, 2009 2:18 pm

Чл. 78а от НК е прословут със своята противоречивост и най-вече със злоупотребите посредством него.

Ето един добър коментар за него:


"http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3235&sectionid=31&id=0001301


Глобата е най-масовото наказание в НК

в. "Сега", 7 януари 2009 г.


Какъв е смисълът от нормативен акт, който, вместо да показва на обществото що е справедливост, като вкарва в затвора, понякога наказва по-леко от паркиране на забранено място?

Петър Петров

Наказателният кодекс служи все повече за налагане на глоби, отколкото за вкарване в затвора. Гражданите си мислят, че е редно зад решетките да попаднат полицаи, заради чието бездействие не е открит побойник в дискотека. Става дума за пребития син на журналистка от Дупница. По този случай бе арестуван скандалният бизнесмен Пламен Галев за оказан натиск за оттегляне на показания за побоя. Полицаите, които не са си мръднали пръста в нощта на побоя да хванат гарда на Галев, пребил момчето, ще се разминат с освобождаване от наказателна отговорност и с налагане единствено на административна глоба. Това предлага държавното обвинение на съда, като се позовава на прословутия чл. 78 "а" от Наказателния кодекс. Двамата полицаи ще платят някаква сума, а свидетелството им за съдимост ще си остане чисто.

Това е най-пресният пример от богатата на такива случаи съдебна практика в последните години. Те са толкова много, че

българското наказателно правораздаване се превърна в нещо като кондуктор -

само къса билетчета за глоби

От близо 420 разпоредби в НК повече от 300 предвиждат възможността за замяна на наказателната отговорност с административна глоба.

До 2006 г. чл.78 "а" се прилагаше само ако се предвижда до 2 години затвор при умишлените престъпления, а за непредпазливите - до 3. Но приложното поле на текста бе разширено с преходни разпоредби в приемания по онова време чисто нов Наказателно-процесуален кодекс (НПК).

В момента всеки извършител се освобождава от наказателна отговорност от съда и му налага

наказание от 500 до 5000 лева,

когато са налице едновременно три условия. Първото е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. Второто е извършителят да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван вече от наказателна отговорност. И накрая - причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени. Единствените изключения от прилагането на тази разпоредба са, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, както и ако деецът е бил пиян.

И тук идва скандалното. Ако са налице всички тези основания, прокурорът задължително прави предложение за освобождаването от наказателна отговорност. Съдът от своя страна също само проверява дали са налице изискванията и направо приключва с решение, с което определя глоба. Разпоредбата така е написана, че в повечето случаи

прокуратурата и съдът нямат никакъв избор

А през последните години чл. 78 "а" е използван здраво. От него определено има смисъл - при нелепи пътно-транспортни произшествия, обвинения за клевета или обида, за хулиганство, лека телесна повреда и др. подобни.

В същото време обаче е безумие толкова широкото му прилагане - така буквално се обезсмисля функцията на наказателното правораздаване и НК. Защото практически ненаказуеми остават почти половината от престъпленията. Сред които например и нанасянето на средни телесни повреди - трайно отслабване на зрение или слух, избити зъби, контузии на черепа, счупени крака или ръце и други подобни.

Освен това почти се обезсмисля така прехвалената пробация, при която вместо в затвора съответното лице е обект на мерки - общественополезен труд и разни такива. Но се води осъдено. А не е фактически оневинено от държавата като по чл. 78 "а".

Отделно от това

е пълен абсурд по НК да се налагат глоби, които са равни или по-малки от предвижданите

по административен ред - така за безстопанственост, документно престъпление или за хулиганство може да бъде наложена глоба, каквато се взима и за паркиране на тротоар или на зелена площ.

Изобщо в момента почти всяка втора присъда в България е или след споразумение на престъпниците с прокурорите, утвърждавано от съда, или след признание на извършителите и последващо бързо и смекчено произнасяне на съда или за освобождаване от наказателна отговорност със замяна с административна глоба. Във всички тези случаи става дума или за наказания далеч под минимума, или за условни и пробационни присъди, или за фактически пълен държавен отказ от наказателна репресия.

Така наказателното правосъдие

прилича повече на държавен подарък отколкото на справедливост

и за престъпниците, и за техните жертви.

Тази държавна "благотворителност" прилича на необявена амнистия. Тя е много опасна и е крайно време това да се разбере от депутатите, които час по-скоро да променят тази норма. Не е лошо и да се разследва кой е предложил и лобирал за тези текстове. Да се направи и един списък на делата и на хората, които са се отървали, благодарение на тях - с леки присъди или само с глоби. Може да излязат интересни имена. Но това са само съмнения, които единствено прокуратурата може да докаже. Ако наистина се е променила.

НК трябва да даде право на прокурора и съда да преценяват дали да приложат чл. 78 "а" или не, защото сега не се изисква дори обвиняемите да признават вина. Освен това трябва да се намалят отново годините затвор, които дават възможност за прилагане на тази разпоредба, за да бъдат сведени до минимум тези

очевидно несправедливи решения

Крайно време е и да се приеме нов Наказателен кодекс. Най-малкото защото този е пълен с безумни текстове, съществува от 40 години и е писан и действал при съвсем различни условия. Това на няколко пъти вече предлагат преподавателите по наказателно право Борис Велчев и Лазар Груев, които заеха ключовите постове на главен прокурор и председател на Върховния касационен съд. Идеята бе приветствана и от правосъдни и вътрешни министри, и от президента. Но още нищо не е направено. А се работи по НК, който вече прилича на лошо кърпена черга - поправян е над 60 пъти. Сега се готви поредната поправка.

Всъщност и никакви кръпки не могат да направят годен за 21 век нормативен акт, заимстван от украинското и съветското наказателно право.

В резултат на поправките той вече е сериозно дебалансиран. Всяка дошла на власт политическа сила го променя на парче в зависимост от обществените настроения и по чисто популистки съображения. Отгоре на всичко в кодекса продължават да съществуват отдавна "мъртви" текстове и смешни разпоредби.

Общото между всички застъпници на проекта "нов НК" е желанието да бъдат разделени наказуемите деяния на престъпления и на простъпки, като последните да се проверяват, разследват и съдят много по-бързо и да се наказват далеч по-леко. Целта е за по-леките престъпления да не се използва Наказателно-процесуалният кодекс и тежките процедури в него, както и да спре задръстването на триинстанционната система на наказателно правораздаване в България.

И в това има много логика. Защото има престъпления, които трябва да бъдат в Наказателния кодекс, за тях трябва да се предвижда затвор и да е невъзможно освобождаване от наказателна отговорност или споразумения. По тях трябва да се задвижва цялата държавна машина и да се четат справедливи осъдителни присъди.

В същото време има много деяния, за които е далеч по-добре да бъдат бързо наказвани. А не да се търсят вратички и само да се хранят корупционни вериги в съдебната система и в МВР.

Държавата има нужда да си подреди наказателната къща, като приеме нов НК. Така хората ще видят, че справедливостта не е само дума, а и държавна политика."
Аватар
 
Мнения: 138

Re: Чл. 78а от НК

от waxmen » Пон Мар 23, 2009 8:30 pm

Здравейте колеги!
След кратко колебание реших тук да повдигна въпроса, който ме занимава в момента, с оглед подготовката ми за изпита по НП-обща част, а именно съществуващата противоречива практика, която открих, при прилагането от съдилищата на чл. 78а в случаите на продължавано престъпление. Оказа се, че в някои съдебни райони в такива случаи се отказва неговото прилагане, като отказът се мотивира с разпоредбата на чл. 78а, ал. 6:

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от петстотин до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия:
6) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Алинеи 1 - 5 не се прилагат, ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, или деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления

- и систематичното място на продължаваното престъпление (чл.26 НК) в раздел ІV на глава Втора от НК - Множество престъпления.

За това явно допринася и следното

"С Т А Н О В И Щ Е
НА РАБОТНАТА ГРУПА, СЪЗДАДЕНА СЪС ЗАПОВЕД №ЛС-04-488 ОТ 06.06.2006 г. НА МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО
Въпросите и проблемите, свързани с прилагането на новия НПК, поставени на проведените работни срещи на 22-24.11.2006г. с магистрати и разследващи органи във Варненския апелативен район, бяха обсъдени от групата за мониторинг на НПК, която изрази следното становище:
.....
13. чл. 78а от НК – По поставените въпроси как следва да бъдат тълкувани препятстващите приложението на чл. 78а от НК признаци – „пияно състояние” и „множество престъпления”, работната група приема, че посочения признак „пияно състояние” препятства приложението на чл.78а от НК само когато е елемент от фактическия състав на конкретното престъпление. Приема се, че е налице „пияно състояние” по смисъла на тази разпоредба - чл.343ал.3 от НК и чл.343б НК.Недопустимо е прилагането на разпоредбата на чл.78а от НК при „множество престъпления” – съвкупност, продължавано престъпление, рецидив."

Моето мнение по скоро клони към тезата, че няма пречка за прилагането на чл. 78а в случаите на продължавано престъпление по следните съображения:
Разпоредбата на ал. 6 на чл. 78а НК забранява приложението на този институт, когато са налице множество престъпления. В теорията, а и в съдебната практика обаче, отдавна и непротиворечиво е решен въпроса за естеството на продължаваното престъпление. В този смисъл е и тълкувателно Решение № 3-71-ОСНК, където изрично е посочено, че продължавано престъпление има, когато са извършени две или повече отделни единични деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също по вид престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължения на предшестващите. В т. 2 на същото тълкувателно решение изрично е посочено „в продължаваното престъпление отделните единични деяния не се оценяват като самостоятелни престъпления”, т.е. връщаме се пак на същото, че при продължавано престъпление говорим за едно - единствено престъпление.

От тук и моето стъписване от цитираното по-горе "Становище", още повече, че не съм присъствал на лекцията четена в курса на задочното обучение по този въпрос.

Ще съм благодарен, ако някой колега сподели дали е бил дискутиран този въпрос на лекция, както и какво е становището на проф. Гюров по него.

Дано не съм бил многословен и успех при подготовката за изпита на всички колеги.
Впрочем, някой дали знае датата на изпита за задочниците?
 
Мнения: 27

Re: Чл. 78а от НК

от geriko » Съб Май 15, 2010 10:32 am

Това е проблем и в практиката. Някои съдии прилагат чл. 78а в случаите на продължавано престъпление - тъй като то се счита за едно деяние. Но други съдии приемат, че не може да се приложи 78а в такива случаи, защото продължаваното престъпление е включено в раздела "Множество престъпления".
Считам, че формулировката на 78а е некоректна и заради това всеки го тълкува така, както го разбира.

Все пак аз си мисля, че ако тълкуваме буквално, в случаите на продължавано престъпление (независимо, че законът го приема като едно престъпление) не би следвало да се прилага чл. 78а. Ако законът искаше да изключи някои случаи на множество престъпления, това щеше изрично да бъде уредено.
 
Мнения: 3


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта