Казуси

Облигационни отношения. Престации. Договори. Съдържание на договорите. Изпълнение и неизпълнение на договорите. Обезпечения. Обективно и субективно основание на гражданската отговорност. Отделни видове облигационни отношения: продажба, наем, поръчка и др. Извъндоговорни източници на облигационни отношения.

Разработки по Облигационно право

Казуси

от lindeman_ » Вто Окт 21, 2008 8:53 pm

Тема: Престация

1. Петров заменил хладилника си “Урлпул” за автоматичната пералня “Аристон”, собственост на колегата му Янков. Уговорили се Янков да донесе пералнята и вземе хладилника в края на месеца. След няколко дни Петров съобщил на Янков, че се отказва от договора. Драганов, научавайки за отказа предложил на Петров да купи пералнята за 300 лв. Последният се съгласил. Купувачът платил половината от цената и взел хладилника. В края на месеца Янков донесъл пералнята и поискал да вземе хладилника. Петров го уведомил, че е продал хладилника си на Драганов, показал и сключения между тях в писмена форма договор. Янков възразил : 1) отказът не прекратява облигационното отношение; 2) собственик на хладилника е той по силата на по-рано сключения договор за замяна; 3) сключеният между Петров и Драганов договор е нищожен поради невъзможност на уговореното.

Анализирайте възраженията на Янков? Разрешете спора.


Тема: Сключване на договор

Христов подал обява във вестник „Безплатни обяви”, че продава своя велосипед марка „ Бианки” за 1500 лв, като посочвал домашния си адрес и мобилен телефон за връзка . След три дни получил писма от Желев и Константинов, които го уведомявали, че са съгласни да купят велосипеда при предложените условия. На четвъртия ден по телефона се обадил Петков, които заявил готовност да даде 100 лв. повече от посочената във вестника цена. Колебанията на Христов прекратил Марков, който отишъл в дома на предложителя и срещу 1650 лв. получил велосипеда.

Сключени ли са договори между Христов и Желев, Христов и Константинов, Христов и Петков, и в кой момент? Действителен ли договорът с Марков? Кой става собственик на велосипеда и на какво основание?


Тема: Предоговорна отговорност

На 12.08.2006 г. адвокатското дружество „ Петров и Ко” започнало преговори със собственика на офис-сграда „ Стоев” ЕООД за наемане на офис помещение. В процеса на преговорите, продължили два месеца адвокатското дружество поискало извършването на различни подобрения в харесаното от тях помещение на третия етаж на офис-сградата: инсталация на система за връзка на компютрите на адвокатите, смяна на вратите, преграждане на някои от стаите с дървени плоскости и др. подобни на обща стойност от 500 лв. Скоро след като „ Стоев” ЕООД удовлетворило всички желания на „ Петров и Ко” , била договорена и наемната цена, като страните се разбрали да обсъдят клаузите на предложените проектодоговори и след седмица да подпишат договор за наем. Междувременно обаче „Петров и Ко” успели да открият идентично помещение в друга сграда на по-ниска цена, което наели и затова отказали да подпишат договор със „Стоев” ЕООД.
„Стоев” ЕООД предявило в съда иск, в който се твърдяло, че е постиганото съглашение между страните, което по правната си природа е предварителен договор за наем, тъй като са определени съществените елементи на окончателния- цената и вещта- и затова искало обявяването на този предварителен договор за окончателен.
Ако все пак съдът сметнел, че това искане е неоснователно, „Стоев” ЕООД претендирало осъждане на адвокатското дружество да плати обезщетение в размер на 7200 лв., които представлявало уговорената наемна цена за една година.


Анализирайте претенциите на „Стоев” ЕООД. Основателни ли са те?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Окт 22, 2008 1:18 pm

Тези казуси тук са от някаква стара книжка, но за момента незнам коя точно.

Казус 12

Гошев решил да отиде на почивка на море. Затова той помолил своя колега Христов, който заминавал за Варна рано сутринта на следващия ден и щял да се върне вечерта, да предаде писмо на Чернев. В него той молел последния да му осигури една стая за периода 15 юли - 2 август, като щял да плаща същата цена, както и миналата година. В заключение той настоявал отговорът си Чернев да даде на Христов. Тъй като трябвало да направи справка дали стаята ще бъде свободна - нещо, което той можел да установи едва след като телефонира на братовчед си от Пловдив, Чернев не дал веднага отговор на Христов. Същата вечер телеграфира на Гошев, че е съгласен с неговото предложение. В пощата той получил уверение, че телеграмата ще бъде предадена на адреса рано сутринта на следващия ден. Все пак Чернев бил неспокоен, тъй като знаел, че понякога телеграмите закъсняват. И доколкото следващите два дни той не получил никакво известие от Гошев решил, че тя се е загубила. Ето защо Чернев, който се боял през най-активното време на курортния сезон стаята му да не остане без наематели, сключил договор с Цончев.
Правилно ли е постъпил Чернев? Как се оттегля направеното предложение? От кого?
Нормативни актове: чл.13 и чл 14 ЗЗД

Казус 14

В началото на годината Панчев получил първи брой на новосъздадено списание. Той бил придружен с писмо, в което главният редактор лично се обръщал към него с думите, че е голяма чест за списанието Панчев да се абонира за него. Но тъй като в редакцията знаели колко много той е зает и ангажиран, те му предлагали само ако не е съгласен да бъде техен абонат, да им върне изпратения брой. Иначе щели да считат, че Панчев приема направеното му предложение и ще продължават да му изпращат и следващите броеве на списанието. По-нататък главният редактор обяснявал, че те въвеждат тази нова форма на абонамент, тъй като искат да спестят времето на своите читатели.
Панчев прочел ипратения му брой на новото списание, но забравил за писмото и неговото съдържание. Редакцията от своя страна продължила да му изпраща нови книжки. След шест месеца той получил писмо от главния счетоводител на списанието да внесе по сметка дължимата за абонамента сума.
Как да постъпи Панчев? Какво трябва да бъде съдържанието на предложението? Може ли с него да се предписва как да постъпи адресатът му?
Нормативни актове: чл.9 и чл.14 ЗЗД

Казус 15

В началото на месец ноември 1990г. ДП "К.Ворошилов" получило писмо от ТЕЦ"София", в което било поканено да съобщи какви са нуждите му от топла енергия за следващата година, за да ги има предвид при съставянето на плана си. От своя страна в средата на същия месец ДП "К.Ворошилов" изпратило на ТЕЦ"София" писмо-отговор, в което казвало какви количества пара ще са нужни, разпределени по тримесечия. В началото на януари обаче трудовият колектив и ръководството на ДП "К.Ворошилов" напразно очаквали нужната им топла енергия. Накрая те предявили иск за обезщетение порани неизпълнение на сключения договор. Когато директорът на ТЕЦ"София" получил препис от исковата молба, той се уплашил и наредил веднагада започне доставката на пара за ДП "К.Ворошилов". Искът обаче бил отхвърлен. Научавайки за това ТЕЦ"София" отново прекратла да доставя топла енергия на предприятието.
Правилно ли е решението на арбитъра? Има ли основания ТЕЦ"София" да спре доставката на пара?
Нормативни актове: чл.13, чл.14 ЗЗД

Казус 16

Тончев написал писмо на Димитров, с което му предложил пишещата си машина "Хеброс" за 600 лева. Машината била нова, но Тончев имал вече електрическа машина. Димитров отговорил с писмо, че е съгласен на условията. В писмото си изпратил и четири банкноти по 50 лева, като обяснил че като дойде да вземе машината, ще доплати останалите пари. След десет дена Димитров отишъл при Тончев, за да си прибере машината, но намерил там Атанасов, който сутринта на същия ден я бил занесъл у дома си. Възмутен, Димитров направил скандал и заявил, че машината е негова, защото вече бил дал пари за нея. Тончев веднага върнал парите на Димитров, като обяснил, че Атанасов му броил 800 лв. Димитров завел срещу Тончев и Атанасов иск за измама.
Става ли Димитров собственик на машината и от кой момент? Може ли Атанасов да стане собственик на машината и на какво основание? Дължи ли Тончев обезщетение на Димитров? Определете неговия размер, ако междувременно Димитров намери машина за 850 лв. Може ли Димитров да търси допълнително обезщетение поради обстоятелството, че липсата на машина му е попречила да предадае в срок статията си в списание "философска мисъл"?
Нормативни актове: чл.12-14, чл.21, чл.24 ЗЗД, чл.78 ЗС.
Съдебна практика: Р.37-84-ОСГК


Казус 17

Христов направил във вестник "Вечерни новини" обявление, че продава велосипед "Бианки" за 1500 лв. Три дена по-късно той получил писма от Желев и Константинов, които го уведомявали, че са съгласни да купят велосипеда при предложените условия. На следния ден по телефона се обадил Летков, който дори предложил 100 лв повече. Колебанията на Христов прекратил Марковски, който отишъл в дома на предложителя, дал му 1650лв и получил велосипеда.
Сключени ли са договори между Христов и Желев, и между Христов и Константинов, и в кой момент? Действителни ли са договорите между Христов и Летков, и между Христов и Марковски? Кой става собственик на велосипеда и на какво основание? Какви са правата на Желев, Константинов, Петков и Марковски срещу Христов?
Нормативни актове: чл.12-14 ЗЗД, чл.78 ЗС

Казус 18

Атанасов обещал да даде на Борисов 12000 лв. заем след два месеца, когато щял да получи възнаграждението за направеното от него изобретение. Борисов се съгласил. Двата месеца изтекли и Борисов разбрал, че Атанасов вече е получил очакваното възнаграждение. Тогава му поискал обещания заем, но Атанасов отказал като се оправдал, че в момента на самия него много му трябват пари. Трябвало да купи тоалет на дъщеря си за абитуриенския й бал.
Сключен ли е договор между Атанасов и Борисов и какъв е той? Има ли Борисов право да иска обещаната сума? Може ли да осъди Атанасов и ще подлежи ли съдебното решение на принудително изпълнение?
Нормативни актове: чл.240 ЗЗД, чл.19 ЗЗД, чл.241 ЗЗД, чл.323-325 ГПК.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Вто Ное 18, 2008 8:16 am

Тема: Предварителен договор

1. Стоян Димитров бил съсобственик на дворно място с дял 1/3 идеални части. На 21.10.1998 г. Димитров сключил предварителен договор в писмена форма с Иван Петров за продажба на своята част от мястото срещу цена от 1500 лв. Въпреки нееднократните покани, Димитров не сключвал окончателен договор. На 22.12.1999 г. Петров предявил иск за сключване на окончателен договор. Съдът отхвърлил иска с мотиви, че не са изпълнени изискванията на чл. 33 от Закона за собствеността: не са представени писмени доказателства, че Димитров е предложил на своя брат и съсобственик Петър Димитров, да купи частта му при условията, предвидени в предварителния договор и че той не е приел предложението.

Правилно ли решението на съда? Какви са изискванията за действителност на предварителния договор? Какви са предпоставките за да бъде уважен искът за обявяване на предварителния договор за окончателен?

Нормативни актове: чл. 19 ЗЗД; чл. 297, 298 ГПК


Тема: Договор в полза на трето лице

1. На 27.03.1998 г. Ангелова и Богданова сключили договор във форма на нотариален акт, по силата на който Ангелова прехвърляла на Богданова апартамента си срещу задължението на Богданова да се грижи и издържа нея и болната й сестра Петрова.
…….
Вариант А: На 06.02.1999 г. Ангелова починала, след което Богданова, която до този момент изпълнявала задълженията си, престанала да полага грижи за Петрова.
Петрова потърсила съвет от адвокат, поставяйки следните въпроси: 1) Може ли да иска осъждане на Богданова да изпълни реално задълженията си по договора; 2) Може ли да развали този договор и при какви условия?

Вариант Б: След сключване на договора отношенията между Ангелова и Богданова се влошили. Ангелова била недоволна от грижите, които получавала и смятала да развали договора. Петрова обаче се разбирала много добре с Богданова. Тя била удовлетворена от начина, по който се изпълняват задълженията по договора и не била съгласна с намеренията на сестра си.
Поставила въпрос на свой познат адвокат, дали сестра може й да отмени уговорката в нейна (на Петрова) полза.

Вариант В: Няколко дни след сключване на договора отношенията между сестрите Ангелова и Петрова се влошили. Ангелова казала на Богданова, че няма нужда да полага грижи за Петрова. Богданова се съобразила със желанието й като прекратила предоставянето на издръжка и полагането на грижите. Петрова решила тогава да предяви иск за осъждане на Богданова да й плати обезщетение вместо изпълнение в размер на 200 лв. месечно.
Следва ли съдът да уважи този иск? При какви условия? Какви възражения може да направи Богданова срещу предявения иск? Може ли Петрова да претендира обезщетение от нейната сестра?

Нормативни актове: Чл. чл. 21, 22, 23, 87, 128, 129 ЗЗД



Тема: Изпълнение на задълженията

Георгиев дал в заем на Иванов 1800 лв. Разбрали се парите да бъдат върнати при първа възможност. След няколко месеца Георгиев поканил Иванов да плати, но той отговорил че в момента няма пари. Тогава Георгиев предявил срещу него иск за плащане на 1800 лв. Съдът отхвърлил иска. След делото двамата се споразумели Георгиев да даде на Иванов още 500 лв. в заем при 14 % годишна лихва, като целия заем бъде безсрочен.
След два месеца Георгиев поискал дадените пари и уговорената лихва, но Иванов отново не разполагал с необходимата сума и предложил вместо нея да прехвърли на Георгиев телевизора си и вземането, което имал към Стоянов в размер на 500 лв. Георгиев се съгласил. Стоянов обаче му платил само 100 лв. Затова Георгиев предявил към Иванов иск за сумата от 560 лв.( 400-главница, 60-лихви, 100-разноски).
Адвокатът на Иванов направил следните възражения: 1) Иванов е изпълнил задължението си като е прехвърлил на Георгиев телевизора и вземането си към Стоянов; 2) Дори да се приеме, че все още дължи - задължението му не е изискуемо; 3) Георгиев е в забава, защото място на изпълнението е адресът на длъжника в момента на изпълнението;4) дори и да се приеме, че предходните възражения са неоснователни, искът на Георгиев следва частично да се отхвърли защото Иванов е погасил първо лихвоносното задължение.

1.Анализирайте възраженията на Иванов. Основателни ли са?
2.Какво следва да е решението на съда?
3.Как следва да се разреши спорът, ако Иванов вместо на Георгиев плати на съпругата му?
4.Може ли съпругата на Иванов да плати вместо него на Георгиев? Има ли значение противопоставянето на някоя от страните по облигационното отношение?
5.Правилно ли е отхвърлен първият иск на Георгиев?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Фев 25, 2009 11:41 pm

Тема: Разваляне на договорите поради неизпълнение

Иванов и Петров сключили договор в нотариална форма, с който първият продава на втория своя тристаен апартамент за 90 000 евро, платими така: половината при самото сключване на договора, срещу което купувачът получава владението на едната стая, а другата половина в 6 месечен срок от издаването на нотариалния акт. Владението на останалата част от имота ще бъде предадено при окончателното плащане на цената. При неизпълнение на тези задължения договорът се счита развален по право, като виновната страна дължи и неустойка – купувачът 10% върху неплатената цена, а продавачът – същия процент върху стойността на частта от имота, която не бъде предадена. За дължимата сума от цената на имота била вписана законна ипотека.
Петров не могъл да плати остатъка от покупната цена в уговорения срок. Той помолил Иванов да приеме 1000 лв., а за останалата сума да почака още малко време. Последният не се съгласил, защото разбрал, че ако продаде имота сега ще вземе по-голяма цена, и предявил иск за собственост на стаята, позовавайки се на автоматично разваления договор. Петров възразил, че уговорената клауза за автоматично разваляне е нищожна, и спечелил делото.
Иванов направил нов опит да се отърве от договора и дал на Петров 3-дневен срок да плати дължимата сума или иначе ще заведе иск по чл. 87 ЗЗД. Последният пак не успял да събере нужните пари и Иванов предявил иск за разваляне на договора, заплащане на неустойката и предаване на владението на стаята.
Ответникът поискал искът да се отхвърли на следните основания: 1) срокът, който му е даден е много малък и обективно не е възможно да се изпълни за толкова кратко време; 2) възможността на ищеца да се удовлетвори от ипотеката изключва развалянето на договора; 3) толкова повече, че вземането му е обезпечено и с неустойка.
Съдът уважил възраженията и Иванов загубил и това дело. Сега той обжалвал решението и второинстанционният съд го отменил като дал по-голям срок на Петров да изпълни, но го осъдил да плати неустойката. От това решение останали недоволни и двете страни и го обжалвали пред ВКС.

Как да се разреши спорът?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Сря Фев 25, 2009 11:41 pm

Тема: Прехвърляне на вземания

1. Иванов дал в заем на приятеля си Петров сумата от 7000 лв., които последният не се сещал да му върне в продължение на няколко години. На Иванов му станало неудобно да го подсеща, а понеже и той самият имал задължения, решил да постъпи по следния начин: писал на другия си приятел и същевременно кредитор Димитров да се обърне към Петров и да получи от него сумата 2500 лв. Скоро след това, за да се отърве от друг свой кредитор - Стоянов, Иванов постъпил по същия начин с него, като му отстъпил целия дълг на Петров. Стоянов, който не вярвал особено на Иванов за всеки случай поискал от него да се подпише под документ, според който от този момент единствен кредитор на Петров е Стоянов.
Един ден Петров получил писмо от Иванов, с което той го уведомявал, че е прехвърлил на Димитров вземането си, което имал към него. Едновременно с това пощенският служител му дал и писмо от Стоянов, който го канел да плати сумата от 7000 лв., като заедно с това прилагал копие от подписан от Иванов документ. Петров не знаел какво да прави и не платил никому. Димитров и Стоянов завели дела срещу него. Съдът ги съединил за общо разглеждане.

Как да се решат делата?


Примерен анализ:
1.Дефиниране на задачата: Кой е кредитор на Петров и за каква сума? Има ли договор за цесия? Между кои страни? Породил ли е действие договорът за цесия спрямо длъжника? При последователни прехвърляния на едно и също вземане как се разрешава колизията между правата на цесионерите?
2.Има ли сключени договори за цесия: 1)м/у Иванов и Димитров 2) м/у Иванов и Стоянов. Какви са условията за действителност на договора за цесия:
3.Породил ли е действие: 1)между страните Иванов и Димитров ( няма писмено потвърждение, не са предадени документи за цесията, допустима ли е частична цесия ? 2) между страните Иванов и Стоянов- има ли предмет цесията в частта и над 4500 лв.
4.Породил ли е действие по отношение на длъжника: Въпросът за съобщението - от кой се извършва (доктрината и практиката на ВКС); има ли изисквания за форма?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Чет Мар 26, 2009 9:12 pm

Тема: Отменителен иск

1. На 11.11.2002 г. Жеков и Боянов се уговорили, че Жеков ще даде на Боянов 6000 лв. на 4.01.2003 в заем за една година. На 27.12. 2002 г. Боянов прехвърлил на сина си единственото си жилище, а два дни( на 29.12-доп.мое) по-късно продал леката си кола на Петров. Петров от своя страна продал автомобила на сина на своя брат- Ангел Петров.
На уговорената дата-4.01-Жеков дал парите на Боянов. Няколко дни по-късно Жеков научил за сключените от Боянов сделки. По съвет на съседа си, който бил пенсиониран юрист, той предявил иск, с който искал тези сделки да се обявят за недействителни от съда.
В исковата молба на Боянов били изтъкнати следните съображения: 1) Сключеният на 11.11.2002 г. договор за заем наистина бил обезпечен с цялото имущество на Боянов, но особено голямо значение имали жилището и колата му. Като се е разпоредил с тези вещи Боянов злонамерено бил увредил Жеков; 2) Ответникът бил прехвърлил имота си края на 2002 г., а в началото на 2003 получил по наследство, апартамент от своя чичо. Ако той не беше отчуждил първия имот, щеше да притежава две жилища и едното от тях би могло да е предмет на принудително изпълнение.

Срещу кого следва да предяви иска си Жеков? Следва ли съдът да го уважи? Ако това бъде сторено от съда, какви ще бъдат основанията на неговото решение?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Пет Апр 03, 2009 4:43 pm

Тема: Ипотека

За да получи кредит, Томов учредил на банката „Б” ипотека върху своето земеделско стопанство, представляващо поземлен имот с три стопански постройки и един декар насаждения. Година след учредяване на ипотеката, стопанството било сериозно засегнато от буря- една от постройките останала без покрив. Експертите на банката установили, че Томов не подържал постройките в добро състояние и това е една от причините те да пострадат сериозно от бурята. Затова банката изпратила известие до Томов, че кредитът става предсрочно изискуем. Томов възразил, че за двете години откакто е длъжник на банката, никога не е изпадал в забава дори по отношение на една вноска и ще бъде несправедливо да й се позволи да насочи принудително изпълнение спрямо ипотекирания имот.

Как да се разреши спора? Може ли съдът да задължи Томов да поправи постройките? А да даде допълнително обезпечение?


2. Иванов продал имота си на Петров. Купувачът останал да дължи 40 000 лв., за които била вписана ипотека на 2.03. 1992 г. Петров не изплатил сумата и след неколкократни безуспешни покани, продавачът предявил иск за нея в началото на 1997 г. Ответникът предложил да му плати 10 000 лв, а останалите 30 000 щял да има в най- скоро време. Иванов се съгласил и оттеглил исковата си молба. Скоро след това починал. Единствен негов наследник бил синът му Драгомир, който живеел в друго населено място и не знаел нищо за делата на баща си. Петров се възползвал от ситуацията и не изпълнил дълга си. През 2001 г. Драгомир Иванов случайно научил за задължението на Петров и го поканил да плати. Последният си замълчал, тъй като бил сключил предварителен договор с Димитров за продажба на имота. Тъй като не го изпълнил, Димитров предявил иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. Съдът уважил иска и решението влязло в сила на 3.03 2002 г.
Към края на 2002 г, Драгомир Иванов подал молба за подновяване на вписването на ипотеката. Съдията по вписвания обаче я оставил без уважение, защото към нея не била приложена първоначалната молба за вписване на ипотека. След като потърсил из семейните архиви, Драгомир открил молбата и поискал отново подновяване на ипотеката. На 04.04. 2003 съдията по вписване удовлетворил искането на Д. Иванов.
Димитров влязъл в преговори с ЖСК ”Детелина”, която му предлагала да й прехвърли имота срещу задължение от нейна страна да построи жилищна сграда, и да прехвърли два апартамента в нея на Димитров. Драгомир Иванов разбрал за преговорите и уведомил Димитров и ЖСК, че върху имота тежи ипотека, и че той като неин титуляр забранява разрушаването на едноетажната постройка, която се намирала върху мястото. За да е по сигурен, той предявил иск за ипотечното си вземане срещу Димитров, но загубил делото.
Проектите на Димитров се осуетили, защото пропуснал да плати цената в срока по чл. 297 ГПК. Съдът обезсилил решението и на 5.08. 2003 г. Петров продал къщата на Стоянов. Сега Д. Иванов предявил иск срещу Стоянов за същото си ипотечно вземане.

Как да се реши спорът? Правилно ли е решението по първия иск, предявен от Д. Иванов?




Тема: Залог

Иванов заел на Петров 5000 лв. и като гаранция Петров му заложил вземането си към Добрев за 7000 лв. След два месеца обаче на Петров спешно му потрябвали пари и той поскал от Добрев да му плати. Междувременно изтекъл срока на договора межди Иванов и Петров, и Иванов предявил срещу Добрев иск за вземането на Петров. Адвокатът на Добрев направил следните възражения: 1) Между Иванов и Петров липсва договор за залог поради липса на нотариална заверка.; 2 ) Добрев не знаел нищо за залога и не можел да удовлетвори Иванов.

Основателни ли са възраженията? Различни ли ще са изводите, ако Добрев беше уведомен преди Петров да поиска плащане?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от lindeman_ » Нед Май 10, 2009 7:06 pm

Тема: Продажба-евикция

Иванов купил почти на безценица една вила от Петров, която той бил получил по наследство от чичо си, на когото бил единствен наследник. Скоро в селото се разнесъл слух, че Петров има пръст в смъртта на чичо си и срещу него започнало следствие. Иванов побързал да продаде къщата на Димитров от същото село.
Обвиненията срещу Петров били оттеглени, но при обиск по време на следствието било открито завещание, с което чичото оставял къщата в наследство на своя близък приятел Стоянов. Като научил затова Стоянов предявил иск срещу Димитров и спечелил делото.
Димитров от своя страна завел дело срещу Иванов и поискал: 1) Да се развали договора; 2) да му бъде върната цената; 3) да му се платят направените подобрения и разноски по имота в размер на 10 000 лв., както и разноските по делото със Стоянов.
Ответникът привлякъл в делото Петров и направил следните възражения: 1) той не отговарял, тъй като не бил привлякъл в процеса със Стоянов; 2) тъй като Димитров е недобросъвестен, той не може да иска повече от цената, която е платил.

Как да се реши спорът?


Продажба: недостатъци

Студентът Стоев видял в един магазин DVD-уредба в промоция на цена от 300 лв. Продавачът и собственик на магазина Петров, известен с доброто си обслужване, предложил на Стоев да закара уредбата до дома му на следващия ден. Петров наредил на свой служител Христов да откара уредбата и да инструктира Стоев за нейната експлоатация. Христов бил много зает и забравил за доставката. Затова на следващия ден лично Петров решил да откара уредбата в дома на Стоев. По пътя обаче колата на Петров била блъсната от друг автомобил и всички уреди в нея силно се разклатили. Петров се върнал в магазина, проверил основно всички уреди, но не открил никакви видими повреди. Успокоен Петров закарал уредбата на Стоев, поднасяйки му извинения за закъснението. След 14 дни бутонът за усилване на звука отказал да функционира. Стоев поискал Петров да му достави нова уредба. Оказало се обаче, че това е единична бройка и ако трябва да се доставя нова, Петров трябва да я купи за 400 лв., а да я продаде за 500 лв. Петров смятал, че Стоев има право да иска само поправка на повредената част.
Цената за поправка била 70 лв., а нова уредба може да се купи в други магазини за 500 лв.

Вариант 2:

При катастрофата уредбата е сериозно повредена, така че не може да се поправи. Петров не можел да достави нова.

Вариант 3:

При катастрофата уредбата е сериозно повредена, така че не може да се поправи.. Освен това се оказало че уредбата е последна бройка, стар модел, вече изчерпан в магазинната мрежа.

Приемаме, че във всички варианти става въпрос за индивидуално определена вещ.

Въпроси:
1) Да се изследват всички възможни претенции на Стоев.
2) Може ли във втория вариант Стоев да иска обезщетение в размер на 200 лв. / колкото е необходимо да си купи идентична уредба от друг магазин/ ?
3) Има ли разлика с оглед възможностите на купувача между втория и третия вариант?
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Казуси

от repi-s-lychec » Пон Юни 15, 2009 10:51 am

lindeman_ написа:Тема: Престация

1. Петров заменил хладилника си “Урлпул” за автоматичната пералня “Аристон”, собственост на колегата му Янков. Уговорили се Янков да донесе пералнята и вземе хладилника в края на месеца. След няколко дни Петров съобщил на Янков, че се отказва от договора. Драганов, научавайки за отказа предложил на Петров да купи пералнята за 300 лв. Последният се съгласил. Купувачът платил половината от цената и взел хладилника. В края на месеца Янков донесъл пералнята и поискал да вземе хладилника. Петров го уведомил, че е продал хладилника си на Драганов, показал и сключения между тях в писмена форма договор. Янков възразил : 1) отказът не прекратява облигационното отношение; 2) собственик на хладилника е той по силата на по-рано сключения договор за замяна; 3) сключеният между Петров и Драганов договор е нищожен поради невъзможност на уговореното.

Анализирайте възраженията на Янков? Разрешете спора.



Колега, малко съм простичка, но как според Вас Драганов може да плати половината цена за пералнята и да вземе хладилника?
 
Мнения: 10

Re: Казуси

от raissa707 » Пон Юни 15, 2009 12:33 pm

Ех,
колежке...
Ясно е, че има малка грешка...платил е за хладилника и него е взел .


Апропо...
колеги, никой ли няма да с заиграе с тези казуси ? (smile)
 
Мнения: 82

Следваща

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта