Русчев, Ив. Към въпроса за дуализма в частното право.

Статут на гражданскоправните субекти. Видове субекти. Физически и юридически лица. Държавата като особен субект на правото. Субективно гражданско право и правно отношение. Правни сделки. Недействителност на правните сделки. Представителство. Давност.

Разработки по Гражданско право - обща част

Русчев, Ив. Към въпроса за дуализма в частното право.

от atanassoff » Пет Дек 10, 2010 6:03 pm

Списание "Съвременно право" бр. 6/2000 г.

ДИСКУСИИ

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ДУАЛИЗМА НА ЧАСТНОТО ПРАВО


Иван Русчев


Приемането на Търговския закон през 1991 г. бе възприето от мнозина като възстановяване на модела на правна система, в която частното право е разделено на гражданско и търговско. Исторически началото си този модел води от Късното средновековие, когато търговското право се заражда като съсловно (ius mercatorium), а след буржоазните революции започва да се превръща в част от държавно уредената правна система. С появата на първите кодификации на норми относно търговците се приема, че търговското право се отделя и обособява в самостоятелен правен клон или дори отрасъл 1 в състава на частното право. Това явление се обозначава като „дуализъм на частното право", характерен за последните столетия, и се определя като тенденция, противоположна на сливането на ius civile и ius gentium в римското право2.

Това схващане, макар и много разпространено, не е единствено. За същността на търговското право са поддържани най-разнообразни становища — от това, че е отделен отрасъл, който обаче не се ограничава в структурата на частното право, а има комплексен характер, т. к. съдържа и норми от публичноправен ред, до това, че то е част от гражданското право, или дори че изобщо няма самостоятелен характер. Ясно изразената тенденция към усъвършенстване на търговското право, напредналият процес на хармонизиране с правото на Европейския съюз (израз на което е и последното крупно изменение на ТЗ — ДВ, бр. 84 от 2000 г) нямат пряко отношение към разглеждания проблем за предмета и мястото на търговското право, тъй като те засягат търговското законодателство. От друга страна процесът на уеднаквяване с правото на европейските страни дава допълнително основание да бъдат привлечени аргументи и разрешения, изтъквани в дискусията по повод мястото и бъдещето на търговското право в тези страни.

I. Теоретичната основа

Като критерии за обособяване на правните отрасли традиционно се приемат предметът и методът на регулиране. Под предмет на правно регулиране се разбира дейността на правните субекти и обществените отношения, които възникват при нейното извършване, а под метод— начинът, по-който правната норма насочва поведението на правните субекти.

Методът на правно регулиране обаче или се обявява за субсидиарен, допълнителен критерий4, или направо се отрича 5 като такъв поради несъответствието между многообразието на правните отрасли и наличието само на два метода на правно регулиране. Затова методът на правно регулиране се използва по-скоро като критерий за отграничаване на частноправните от публичноправните отрасли.

За гражданското право някои авторир не възприемат и съдържанието на критерия „предмет на правно регулиране"', определян най-общо като „имуществени и свързаните с тях неимуществени обществени отношения", предвид недостатъчната му определеност откъм съдържание и негодност да служи за отг-раничение, както и предвид неговия метаюридически характер. Те определят (с известни различия) гражданското право като обективно право въз основа на юридически белези, а именно като съвкупност от правни норми, уреждащи: 1. правното положение (видове и статут) на гражданскоправните субекти и 2. отношенията на равнопоставеност между тях.
Привържениците на разбирането, че търговското право е отделен отрасъл, го определят като съвкупност от правните норми, уреждащи правното положение на търговците и сключваните сделки между тях или с нетърговци. Отношенията, предмет на търговското право, са между равнопоставени субекти, които не действат в качеството си на носители на властнически правомощия. Самите поддръжници на това становище признават, че по своя състав и структура това са отношения, сходни с гражданскоправните, и именно това сходство обяснява обединяването им като частно право \ Те акцентират върху връзката между двата отрасъла — генетична и функционална. Генетичната се изразява в обстоятелството, че търговското право исторически се е роило от гражданското право, фун-кционалната се свежда в това, че редица институти на гражданското право се ползват от търговското било непосредствено (правоспособност, дееспособност, договор, изпълнение и неизпълнение, погасителна давност и др.), било с известни модификации (напр. търговска продажба, банков влог, банков кредит). Поради генетичната и функционалната им връзка редица автори поддържат, че разликата между тях не трябва да се абсолютизира, а да се схваща като условна и подвижна8, респ. че самостоятелността на търговското право следва да се разглежда като относителна.

II. Правото на изключенията

Видно от цитираното схващане за предмета на търговското право, определението за него повтаря това за гражданското право, с единствена особеност в субектите. Именно с оглед на това, едно от най-разпространените разбирания за неговата същност е като специално частно право — гражданско право на търговците 9. Това схващане разкрива две характеристики, два елемента:
а) Причината за създаването на специален режим е в „качествата на субектите — това са търговци, а също и съдържанието на отношенията между лицата в търговските дружества като техни членове и свързаните с качествата на лицата-търговци отделни видове сделки"10;
б) Поради естеството си на специална уредба търговското право не регулира изчерпателно обществените отношения в търговията, а съдържа специални правила, които или се отклоняват от нормите, адресирани към гражданскоправните субекти, или ги допълват, или дават единствената правна уредба на равнопоставени отношения, но между субекти, които притежават търговско качество. Поради това правилата на търговското право могат да бъдат разбрани само в светлината на установени вече гражданскоправни правила — без общото граж-
данско право не могат например да се приложат разпоредбите относно търговските сделки. Към тези обществени отношения се прилагат пряко и нормите на останалите дялове на гражданското право.

Ако обаче търговското право се схваща като съвкупност от специални гражданскоправни норми, като право на изключенията, то идеята за съществуването му като самостоятелен отрасъл се явява до голяма степен разколебана. Защото за да се приеме, че търговското право е отделен частноправен отрасъл редом с гражданското, следва да се обоснове специфика спрямо последното, която да е от същия порядък, от който е тази на нормите от останалите отрасли на частното право извън гражданското право. От тази гледна точка срещу концепцията за дуализма могат да се противопоставят следните аргументи:

1. Липсват специфични търговскоправни отношения, които търговскоправ-ните норми да уреждат.
Поддържа се наистина, че търговското право намира приложение само при обособена категория частноправни отношения — тези, породени в търговията, но понятието търговия не е правно, а икономическо ", и то включва в себе си както производството, така и размяната и потреблението. Това е обаче почти целият кръг от имуществени правоотношения, спадащи към отделните клонове на гражданското право. Т. нар. „абсолютни" търговски сделки сами по себе си нямат специфичен характер от гледна точка на предмета си, те са такива по разпореждане на закона. Още по-очевидно е това в останалите случаи, когато това дали при едни и същи по същността си сделки ще се приложи общото гражданско или търговското право зависи само от това, участва ли в тях търговец (при сделките между търговци и нетърговци — т. нар. „едностранни" търговски сделки, търговското право съдържа специални разпоредби, които не винаги предвиждат обаче прилагането на търговскоправни норми за тях— срв. чл. 318, ал.2ТЗ).
Видимо разграничението между гражданското и търговското право не се провежда с оглед на особености в предмета, а по субективен признак — с оглед адресата на нормите — търговеца. Дуализмът обаче предполага различни отношения, а не същите, но разгледани през призмата на участието на търговец като страна. Още повече, че не е задължително на сделката да се погледне от този ъгъл — напр. тя може да се наблюдава и от страната на потребителя, в който случай ще се касае за потребителско право (consumer law), за право на не-тър-говците срещу търговците. По тази логика би следвало да се говори примерно за „триализъм" или за „тройственост" на частното право, т. к. едно и също правоотношение може да бъде регулирано откъм гражданското, от търговското, от потребителското право. Всъщност се касае просто за различни правни възможности и задължения на едната страна, уреждани от различни ъгли, като правоотношението остава едно и също.
Не може да се сподели виждането, че търговските отношения имат особено съдържание и обект. Правата и задълженията, респ. обектите, считани за чисто търговски, всъщност са само модификация на общи правоотношения или институти на гражданското право 12 — така напр. правото на вето на съдружник в търговско дружество е модификация в съдържанието на членственото правоотношение, познато и на гражданското право, а търговското предприятие — вид имуществена съвкупност, каквато също може да бъде обект на гражданско правоотношение, напр. продажбата на наследство по чл. 212—213 ЗЗД.

2. Не може да се твърди, че съществува дуализъм, когато двата елемента в
системата са неравнопоставени в отношение на общо към специално.
В този случай в едни и същи хипотези не може да се стигне до колизия между търговскоправни и гражданскоправни норми, защото винаги специалната норма ще изключи общата, когато я има 13. Ако това беше така, дуализъм щеше да се наблюдава и в границите на един единствен правен клон, напр. облигационното право би следвало да е дуалистично, т. к. понякога нормите на отделните видове договори от особената част изключват тези от общата (или ако се възприеме разбирането за общата част на гражданското право като отделен негов клон, дуализъм би съществувал и вътре в границите на самото гражданско право — между нормите на общата му част и тези на останалите му клонове).

3. Отношенията, които се регулират от търговскоправни норми, се регули-
рат едновременно и от гражданскоправни норми.
Специалният режим на разновидностите на съответните фигури не може да бъде разглеждан отделно от „общия" гражданскоправен. Търговското право заедно с нормите на гражданското образува едно цяло, което, ако беше различно от самото гражданско право, би довело до извода, че двете заедно формират частното право. Но търговското право не може да се прилага самостоятелно от гражданското, т. к. то не съдържа, както твърди и проф. О. Герджиков 14, цялостна уредба дори само на правоотношенията, свързани с търговията, различна от самото гражданско право. От този аспект търговското право, разглеждано като специално право, не е и самостоятелна част на частното право, нито дори на гражданското. А като несамостоятелно от гражданското право съществуването му не може да обоснове някакъв дуализъм.

III. Комплексният отрасъл

Още по-трудно защитим е един друг аргумент за обособяването на търговското право. Някои автори приемат, че основната причина, поради която търговското право си е извоювало независимост, е значителната част правила от публичноправен характер (напр. за регистъра и несъстоятелността), съдържащи се в него.15 В този план е и твърдението на проф. 0. Герджиков за спецификата на търговските отношения — че те са както на равнопоставеност, така и на субординация. Безспорно е, че подобна характеристика не би могла да се отнесе към един и същ вид правоотношения. А щом се претендира, че в предмета на един правен клон се включват и публични правоотношения, така обособеният клон или частта от него, уреждаща правоотношенията на субординиция, не могат да се причислят към клоновете на частното право.
От друга страна, включването на публичноправни норми в търговското право, оправдано с апела да не догматизира излишно 16, респ. наличието на неравнопоставени (публичноправни) отношения, не е индикация за наличието на от делен отрасъл на частното право. Посоченият аргумент се основава на противоречивото схващане, че търговското право не е чисто частно право, а съдържа и немалко публичноправни елементи, т. е. че представлява комплексен отрасъл 17. На това схващане се противопоставя разбирането, че отраслите, както и дяловете, не могат да бъдат комплексни, а само чисти, така както кръга отношения, които регулират, не могат да бъдат хетерогенни. Комплексни са само законите, когато по прагматични съображения в тях са обединени частноправни и пуб-личноправни норми ,s. Но структурните части на законодателството не съответстват на съдържанието на правните клонове. Затова с основание се поддържа, че включването на несъстоятелността в един ТЗ не я прави търговскоправна материя.19

IV. Кодификацията

В динамиката на съвремието още по-актуална е максимата „Le droit се n'est pas la loi". Множество обособени в отделни части или дори в отделни нормативни актове разпоредби не превръщат урежданата в тях материя в отделен клон, още по-малко в отделен отрасъл на правото. За примери в подкрепа на това твърдение не е необходимо да се отива твърде далеч. Приемането на ЗТСУ не обосновава съществуването на обособен клон на правото — териториално и селищно устройствено право, нито законът за горите — на горско право и т. н. Почти заглъхнал е вече и спорът дали семейното право е част от гражданското. Независимо от наличието на два (от 1968 г. и от 1985 г.), и на готвещ се трети поред Семеен кодекс, спецификата на обществените отношения, предмет на регулиране от семейното право, и тясната им връзка с отделни клонове на гражданското, субсидиарното приложение на гражданското законодателство към неуредените в СК отношения (§ 1 от Допълнителните разпоредби на СК от 1985 г.), дават силен превес на тезата, че семейното право е клон на гражданското. От това, че семейното право е клон на гражданското, per argumentum a fortiori може да се направи изводът, че и търговското не би могло да не бъде такъв клон, тъй като. ако нормите на гражданското законодателство намират субсидиарно приложение към тези на семейното, то тяхното приложение спрямо неуредените в ТЗ положения е пряко (чл. 288 ТЗ).
Макар да се опира в голямата си част върху нормите от общата част на ЗЗД (които поради липса на ГК играят ролята на негова обща част), обща част на гражданското право като отделен клон на това право не може да се обособи. Тя не регулира специфичен кръг обществени отношения, а представлява такава обособена част на законодателството, характеризираща се с това, че съдържащите се в нея норми могат да намерят приложение към почти всяко правоотношение между равнопоставени гражданскоправни субекти. Тези норми са изнесени „пред скоби", т. к. уреждат предпоставките и съществените характерни белези на всяко гражданско правоотношение, но не регулират обособен кръг от такива правоотношения. Поради това, независимо че са предмет на отделно изучаване от отделна наука и на обособена част от законодателството, това са норми, спадащи към отделните клонове на гражданското право макар да са общи за всички тях. Така например нормите относно правния статут на гражданско-правните субекти принадлежат на „личното" право като клон от гражданското право. Към него спадат и нормите, уреждащи представителството. Докато сделките, включително тяхната недействителност, както и давността като способ за погасяване на задължения, се отнасят към облигационното право.
Не е аргумент в полза на дуализма и съществуването на ТЗ — той е израз на идеята на законодателя да създаде не нов клон на правото, а по прагматични съображения само нов клон на законодателството. Подобно законодателно обособяване съществуваше и преди 1991 г., когато социалистическите организации имаха специален правен режим по ЗДСО—отм., по НДСО—отм. и др., но това не се възприемаше за дуализъм на частното право. Няма причина просто с приемането на ТЗ да се появи и нов отрасъл на частното право, различен от гражданското, при условие, че от правна гледна точка отношенията между тези субекти и между тях и останалите юридически и физически лица са съществували и преди като част от гражданското право:n. С механичното прехвърляне на уредбата на застрахователния договор, превозния договор, чека, менителницата и записа на заповед в ТЗ и разпределянето на уредбата на продажбата в ЗЗД и в ТЗ в лицето на последния се създаде само един комплексен нормативен акт, който да улесни правоприлагането спрямо определени субекти.
Развитието на норми на гражданското право, уреждащи статута и отношенията, ио които поне една страна е търговец, е израз не на „отделянето" на търговското от гражданското право, не на дуализъм на частното право, а на едно съвсем различно явление. С надстрояването на нормите относно търговците над тези на досегашното гражданско право, и невъзможността те да се отделят от нормите на „общото" гражданско право, последното се превръща в нов тип право — процес, който се означава с термина „комерсиализация" на гражданското право, обогатяването му с нови, специални хипотези. Наистина има определени дялове на традиционното гражданско право, които по-слабо се влияят от нормите относно търговците — напр. семейното и наследственото, но и при конструкцията за търговското право като нов отрасъл на частното право, търговско семейно или търговско наследствено право не съществуват.
Взаимоотношението между гражданското и търговското право се наблюдава и в обратната посока. Заемането на полезни разрешения от нормите на търговското право (които са по-нови) и прилагането им извън неговия контекст, напр. правилата за сключване на търговските сделки (чл. 290—301 ТЗ), за непреодолимата сила (чл. 306 ТЗ), за стопанската непоносимост (чл. 307), за отмет-нината (чл. 308 ТЗ) и др. към облигационния договор, са доказателство за разширяване приложното поле на традиционното гражданско право.

V. Сравнителноправният аргумент

Като аргумент в сравнителен план се привежда обстоятелството, че в преобладаващия брой държави, принадлежащи към континенталната правна система, бил възприет дуализмът на частното право. Най-често това становище се обосновава от наличието на търговски кодекс — един (както вече бе посочено) не особено надежден критерий. Затова проф. Таджер е прав в извода си за съществуването на търговско право във всяка страна, в която има специални правни уредби за търговците и за тяхната дейност, макар те да не са обособени в отделен нормативен акт. В страни като Швейцария, Италия, Великобритания, Русия и други няма търговскоправни кодификации, но съществува обилно законодателство за търговците и сделките между тях, и с тях. Както беше аргументирано по-горе обаче, съществуването на търговско право не обосновава все още наличието на дуализъм в частното право.
Сравнителноправният аргумент също не е в подкрепа на тезата за дуализ-ма. Макар наличието на търговски кодекс да не е тъждествено с наличието на обособено като отрасъл търговско право в обективен смисъл, то обратното — липсата на такъв в определени случаи, може да се схваща като индикация за липсата на дуализъм. По същество — това е случаят, когато уредбата на търговците и отношенията между тях е включена в гражданските кодекси на тези държави. Още по-силен е този аргумент при ясно очертаващия се процес на декоди-фикация на търговското право — изключване на материи от досегашните търговски кодекси или закони и включването им в гражданските кодекси или в други самостоятелни гражданскоправни закони. Защото ако отделянето на уредбата в самостоятелен закон все още не решава въпроса за нейната принадлежност, то приобщаването й към други институти в рамките на една гражданска кодификация означава схващане на материята, която засяга търговския оборот, като модификация на гражданските правоотношения (например в частта на облигационното право). От тази гледна точка следва да се оцени като коректен изразът, с който проф. М. Павлова обозначава дуализма в сравнителноправен аспект — „значителна част от западноевропейските правни системи включват търговското право като отделен правен отрасъл.... докато в други европейски държави... правните норми за търговията са част от гражданското законодателство"21.
Швейцария се отказва от специална кодификация на търговското си право със своя Code civil от 1907 и с Code des Obligations от 1911, където са уредени и търговскоправни отношения. Родината на търговското право — Италия, която първоначално реципира френския Code de commerce от 1808 г., отменя своя търговски кодекс с приетия през 1942 г. Codice Civile. По този начин се възстановява единството на частното й право, като Гражданският кодекс включва в себе си търговскоправни разпоредби. Едва ли може да се определи като доминираща обратната тенденция — за възстановяване действието на старите търговски кодекси, респ. изработването на нови, която се очерта в бившите социалистически страни от Източна и Централна Европа, защото най-новите европейски граждански кодекси — на Руската федерация (чиято част първа е приета през 1994 п, а част втора — през 1995 г.) и на Холандия (чието изработване продължи по-дълъг период от време) обхващат в единна унифицирана уредба и материята на търговското право, включително различните видове дружества. В частност в новия Холандски ГК, където материята на търговското и гражданското право е обединена, понастоящем търговското право се намира в книга втора („Юридическите лица"), в книга седма („Наименованите договори") и в книга осма („Транспортно право"). След завършване на рекодификацията, според законодателната концепция в Търговския кодекс ще останат единствено разпоредби на публичното право, които впоследствие ще трябва да намерят мястото си в публичноправните закони. В ГК на Руската федерация отделните видове търговци, вкл. търговските дружества, са уредени в част първа, раздел първи, подраздел втори, посветен на лицата, глава пета — „За юридическите лица", а продажбата на предприятие, комисионният договор, договорът за превоз, арендата, договорът за извършване на строителни работи, банковите, застрахователните, складовите сделки и др. — в част втора, раздел четвърти, озаглавен „Отделни видове обли-гационни задължения".
Сериозни колебания по това необходимо ли е все още търговско право, какво следва да остане в предмета му след рекодификацията, изпитва доктрината и в Германия. Мненията се колебаят от определянето му като „външно частно право на предприятието"22 до пълното отричане правото му на съществуване от най-авторитетните представители на цивилистичната мисъл. Обосновава се тезата, че под търговско право се разбира „един диференциран, но напълно несис-тематичен сбор от гражданскоправни специални норми", в който не се включват правилата относно търговския регистър, счетоводната отчетност и баланса, които съставляват публичноправни комплекси от норми 2-\ В крайна сметка се стига до извода, че Германският търговски законник е излишен, тъй като разпоредбите му в една своя част не принадлежат към частното право, а в останалата, доколкото спадат към него, следва да се отнесат към Германския граждански законник 24.
От друга страна се поддържа, че дори във Франция и Германия уредбата на търговското право в специална кодификация е резултат на определена законодателна техника и не следва задължително от спецификата на търговското право 25. Единството на гражданското и търговското право е характерно и за англосаксонската система. Дружественото право (Company Law) е обособена материя, но в областта на сделките се говори за договорно право (Contract Law), като отделно внимание се отделя само при търговските сделки с международен елемент (International Trade Law).

Тези аргументи налагат възприемането на едно друго становище — че търговското право не представлява самостоятелен отрасъл. Публичноправните му правила — регистърното производство и несъстоятелността, са специални части на публичното право, на гражданския процес. Частното търговско право, което съдържа в нормения си обхват специални правила за търговците, се надстроява над някои от дяловете на гражданското право, без обаче да притежават спецификата на негов отделен клон, още по-малко на отделен отрасъл на частното право. Дружественото право създава специален режим, който се надстроява като част от личното право, правото на гражданскоправните субекти. Правото на търговските сделки надстроява към основния облигационноправен режим други специални режими от гледна точка на субектите — за търговците, за потребителите. Това обаче са несамостоятелни правни режими относно облигационни правоотношения и институти, а специални части към облигационното право, които не са в състояние да се обособят в отделен отрасъл. Самите автори, които твърдят, че търговското право е отделен отрасъл, признават26, че всички субекти на търговското право са преди всичко субекти на гражданското право — фи-зически и юридически лица, които при определени условия могат да придобият качествата на търговец, и за които се прилага едновременно гражданското право като общо и търговското право като специално. Същото важи съответно и за сключваните от търговците сделки, които се подчиняват на общите изисквания на гражданското право, ако не са установени отклонения от тях за сделките на търговците.
Друг е въпросът, че и вътре в тези норми могат да се разграничат общи правила — за всички търговци, и специални — за банки, борси, застрахователи, кооперации. Не може обаче да се говори за банково право, застрахователно и други права като дялове на търговското право, т. к. и тук става дума за комплекси от публичноправни норми и от частноправни норми, които не регулират самостоятелен специфичен кръг частноправни отношения.

VI. Изводите

При това положение какво съдържание следва да се влага в понятието търговско право?

1. Съвкупност от специални норми, която не оформя самостоятелен отрасъл, а е част от гражданското право.
Търговското право е част от гражданското, но съотношението между част и цяло при тях е различно в сравнение с това, в което се намират отделните клонове на гражданското право: облигационното, вещното, семейното, наследственото, към него. Докато посочените дялове заедно формират гражданското право, без да се намират в съотношение на общо към специално, а по-скоро на части към цялото, нормите на търговското право съставляват специална надстройка над някои (но не всички) дялове на гражданското, и поради невъзможността си да съществува и се прилага самостоятелно, образува едно цяло с тези дялове. Така както общата част на гражданското право не е отделен дял на последното, защото не урежда специфични отношения, а само съдържа общи норми относно някои от институтите на гражданското право, така и търговското право не е самостоятелен клон от гражданското, а е комплекс от норми, приложими не към всички гражданскоправни субекти, а само към част от тях.
В този смисъл проличава и спецификата в „специалността" на търговското право по отношение на гражданското. Тя не е от същия порядък, в който нормите на вещното, облигационното, семейното и наследственото право са специални по отношение на общите правила на гражданското право. Наистина и във всеки клон на гражданското право е налице специфичен субект — собственик, респ. титуляр на ограничено вещно право, кредитор, длъжник, съпруг, родител, наследник и пр. Но клоновете на гражданското право далеч не се различават единствено по субекта си. Особеността на субекта само указва на отчетливо изразени различия в характера на регулираните отношения — вещни, облигационни, семейни и наследствени — не просто в техните страни, а в техния обект и съдържание. При търговското право спецификата на субектите не се отразява, не обуславя някаква специфика на регулираните отношения. Специфично търговскоправни отношения, отличаващи се от тези в личното или в облигационното право, не съществуват. За разлика например от вещните правоотношения, тези в авторското право, характеризиращи се с абсолютния си характер и обекта на правоотношението, облигационните — с относителния си характер и характера на дължимата престация. Своя характеристика от гледна точка съдържанието на правоотношението имат и семейните, и наследствените правоотношения.
Именно по тази причина отношението между гражданскоправни и търговскоправни норми не е типичното съотношение на субсидиарност при преодоляване на празноти в законодателството11. Облигационните правоотношения и тези в личното право са онази среда, в която отношенията между търговци съществуват, и с които те са еднотипни. Освен това, както бе изтъкнато по-горе, отношението не е еднопосочно — не само гражданското право намира приложение спрямо отношенията между търговци, а и специфичните принципи, които регулират търговското право, проникват в общото гражданско. Допустимостта да се заимстват в гражданското право полезни правила и разрешения от търговското се обосновава именно от обстоятелството, че се касае все за гражданскоправни норми, уреждащи еднотипни правоотношения.
Главно предвид икономическата му значимост за съвременния стопански оборот би могло да се мисли за обособяване на търговското право в отделен клон на гражданското, правно-догматическите съображения за което обаче, както бе посочено, не са твърде убедителни. Разбира се, тази квалификация би могла да касае само частноправните норми, не и тези на публичното право, уреждащи съответните институти — на търговския регистър, несъстоятелността, баланса и отчета.

2. Правна наука и учебна дисциплина.
Тезата, че търговското право не е отделен отрасъл, не означава, че няма нужда от отделна учебна дисциплина и наука за търговското право. Отделна наука може да съществува и за комплекс от норми, които въобще не представ-ляват отделен правен отрасъл — такъв е случаят с науката за общата част на гражданското право. Предвид комплексния си нормативен източник търговс-коправната наука ще анализира както норми на публичното, така и специалните норми на частното право. Същевременно режимът на определени видове договори като търговската продажба, банковия влог или паричния заем, не може да не бъде отчетен при разглеждането на режима на съответните типове договори в особената част на облигационното право, т. к. това би довело до необосновано разкъсване при разглеждането на една и съща облигационноправна фигура с различен режим, с оглед на това кои са страните по нея. Например при отговорността за недостатъци това се отнася не само за търговскоправния режим, но и за този по правото на потребителите. Такова разкъсано разглеждане не отговаря и на практическото положение, където търговскоправният режим не може да бъде откъснат от облигационноправния. Това с още по-голяма сила важи за общата уредба на търговските сделки, където е от съществена важност да се отчете въздействието на правилата за търговците върху тези за останалите частноправни субекти, за да се даде адекватен отговор на въпроса дали да бъдат въведени или да бъдат изрично изключени те от приложение към не търговци.

3. Предвид посочените връзки и идентичност на правоотношенията в търговското право с тези в гражданското не би могло да се говори и за субективно търговско право2* — касае се за облигационни права, елемент от облигационни отношения, или за такива, присъщи на личното право — например правоотношенията, респ. субективните права и задължения между членовете на едно корпоративно юридическо лице и тези между тях и новия правен субект.
Настоящата статия не изчерпва всички възможни аргументи за мястото и предмета на търговското право и няма претенцията да даде пълен и изчерпателен отговор на поставените проблеми. Амбицията й се ограничава до това да дефинира проблема и да го постави на една по-широка дискусия пред правната гилдия. По-далечната й цел е да допринесе за изработването на ясни критерии за отделните отрасли и клонове на частното право. Т. к. макар наскоро един пореден опит за кодификация на гражданското законодателство да претърпя неуспех, този въпрос съвсем не е отпаднал от дневния ред, а изработването на нов граждански кодекс — дългогодишна мечта на българската цивилистика — доктрина и юриспруденция, по необходимост минава през разграничаването на предмета на отделните клонове, включващи се в гражданското право, респ. разграничаването му от другите отрасли на частното право.


БЕЛЕЖКИ

1. В правната теория термините отрасъл, клон. дял се употребяват с нееднакво значение.
Без да се спираме на различните разбирания, за нуждите на настоящото изследване гражданско-
то право ще бъде означавано като отрасъл на частното право, а включващите се в него лично,
вещно, облигационно, семейно, наследствено, авторско права, ще бъдат разглеждани като него-
ви клонове. Терминът дял на правото, доколкото е използван, е със значението на синоним на
клон на правото.
2. Таджер, В. Възстановяване на търговското право, Търговско право, 1992, № 1, с. 4.
3. Рачев, Ф. Обща теория на гражданското право, С, УИ Стопанство, 1996, с. 65, 69.

4. Така М. Геновски в: Геновски, М. и Д. Димитров, Основи на държавата и правото на НРБ. Част втора, С. 1974, с. 14, Рачев, Ф. цит. съч.. с 69—70.
5. Павлова, М. Гражданско право. Обща част. T. I, С. 1995, с. 24, Джеров, А., Гражданско право. Обща част, Книга първа, С. 1994, с. 15. Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част, Дял I, С. 1972, с. 15-17.

6. Павлова. М. цит. съч., с. 23, Таджер. В. цит. съч., с. 15 и сл.
7. Таджер, В. цит. статия в бел. 2, с. 5.
8. Така Герджиков. О. Коментар на Търговския закон. Книга първа, чл. 1—112, С. 1991, с. 12,
Гражданское и торговое право капиталистических государств. Часть I. Отв. Ред. P. Л. Нарншки-
на, М. 1983, с. 12, Вж. и Таджер. В. цит. статия, с. 5, 10. Също Диков, Л. Курс по търговско право,
Т. 1, С. 1935, с. 2, Христофоров. В. Гражданско и търговско право на капиталистическите държа-
ви, С. 1979, с. 19.
9. Шустер. П. Основи на германското търговско право, в: „Основи на немското търговско и
стопанско право", изд. Немска фондация за международно правно сътрудничество и УИ „Св.
Кл. Охридски", С. 1996, с. 19—20; Кацаров. К. Систематичен курс по българско търговско право.
С. 1990, с. 11, Герджиков, О. Коментар на търговския закон, Т. 1. чл. 1—112, С. 1991, с. 10. Рачев,
Ф. в: Търговско право, УИ Стопанство, С. 1999, с. 17.
10. Таджер, цит. статия, с. 5.
11. Герджиков, О. цит. коментар, с. 11.
12. Герджиков. О. цит. коментар, с. 12.
13. Според В. Таджер, Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял 1, С. 1972, с. 140 това е вид
конкуренция на закони, Обратно Павлова, М. Гражданско право. Обща част. Т. 1, С. 1995, с. 129.
14. Вж. бел. 11.
15. В този смисъл Canaris, Cl.-W. Handelsrecht. 22 Aufl., 1995. S. 6 ff.
16. Таджер, В. цит. статия, с. 10.
17. Цит. автор, цит. съч., с. 11, Герджиков, О. цит. коментар, с. 16.
18. Рачев, Ф. цит. съч., с. 59.

19. Шмидт, К. Германският търговски законник от 1897 г.: закон за днешния и утрешния ден, Търговско право, 1999, бр. 3, с. 189.
20. Вярно е, че т. нар. „стопанско право" на няколко пъти в историята на бившите СССР и социалистически страни позна възход, но то биваше отнасяно било към специалната част на административното право, било към науката за „управление на народното стопанство", или биваше определяно като комплексен отрасъл на законодателството, включващ и гражданскоправни норми.

21. Павлова. М.. Гражданско право. Обща част. Т. I, С. 1995. с. 27.
22. Шмидт, К., цит. съч., с. 187 и сл.
23. Canaris, Cl.-W. Handelsrecht, 22 Aufl., 1995, S. 6 ff.
24. Шмидт, K., цит. съч., c. 186.
25. Шустер, П., цит. съч., c. 20.
26. Таджер. В. цит. статия, с. 5.

27. Вж. посоченото по-горе различие между чл. 288 ТЗ предвиждащ директното прилагане на гражданскоправните норми, с предимство прел другите източници — в частност търговския обичай и § 1 ДР на СК. според който при неуреденост от нормите на СК, нормите от гражданското законодателство се прилагат съответно.
28. Обратно Марков. М. За правата на концесионера. Търговско право. 1997. № 1, с. 51, който счита за търговско субективно право възможността на даден търговец да извършва определена търговска дейност. Така видяно, търговското субективно право се различава съществено от конкретните права и задължения, които могат да възникнат за търговеца в резултат на проявлението на юридически факти на търговското право, напр. от сключването на търговска сделка, защото първото видимо може да съществува и без да бъде установявано правоотношение с други лица.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта