Изпит по АПАП в ПУ (варианти)

Административни актове. Издаване и обжалване на административните актове. Компетентност на изпълнителните органи на държавата. Административни нарушения и административни наказания. Принудителни административни мерки. Нормативна уредба.

Разработки по административно право

Разработки по административен процес

Изпит по АПАП в ПУ (варианти)

от lindeman_ » Вто Авг 05, 2008 10:42 am

Вариант А1

1. В. А. водил административно дело, което загубил на първа инстанция. При подготовката за дело на касационна инстанция адвокатът установил, че В.А. не е посочил основание, на което може актът да се приеме за унищожаем, и съдът не го е разгледал. Какво може да се направи при второинстанционното разглеждане на делото?


Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е длъжен да разгледа акта дори на основания, които ищецът не е поискал, и да провери акта по всички възможни основание по чл. 146. Ако не направи това, решението му е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 и това е основанието за касационна жалба.

2. Георгиев подал молба за издаване на акт на 12.4. Органът не се произнесъл до 26.4. Георгиев подал жалба срещу мълчалив отказ на 15.5. Допустима ли е жалбата на Георгиев?


Да, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК жалбата срещу мълчалив отказ може да се подаде в едномесечен срок от изтичане на срока, в който органът е трябвало да се произнесе – крайният момент за подаване на жалбата е 26.5


3. И. Г. претърпял имуществени вреди от деяние на длъжностно лице, извършени при изпълнение на служебни задължения. Той подготвил дело за обезщетение, но починал преди внасяне на исковата молба. Синът му В. Г. внесъл молбата за обезщетение, допълнил иска и с претенция за неимуществени вреди, понесени от баща му при увреждането. Възможно ли е това?


Съгласно чл. 6 ЗОДОВ синът наследява правото да претендира имуществени вреди, но не и неимуществени.


4. Лицето Х, родител на 16-годишно дете, научило, че детето му ще извърши административно нарушение, но не спряло детето си, въпреки че имало такава възможност. Кой ще носи отговорност?


При всички случаи родителят не носи отговорност, защото детето му е навършило 16 години – чл. 26, ал. 3 ЗАНН. Детето на Х е навършило 16 години и ще отговаря лично, ако е съзнавало, че извършва административно нарушение – чл. 26, ал. 2 ЗАНН. Ако не е съзнавало, то никой не носи отговорност. Тежестта на доказване е върху актосъставителя (обвинението).


5. А. Б. обжалвал административен акт, който установявал задължения за него. Съдът установил, че А.Б. е пропуснал законоустановеният срок за обжалване. Може ли съдът да разгледа жалбата при това положение?


Това е възможно само ако А.Б. твърди, че актът е нищожен и иска прогласяване на нищожност, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.


6. А.Б. обжалвал административен акт, който бил издаден от заместник на длъжностното лице, което към момента на издаване на акта било в отпуск. А.Б. представил като доказателство заповед на органа, в която титулярът разпределял функциите си между своите заместници и от което ставало ясно, че издаването на този акт е поверено на друг заместник на органа. Основание ли е това да се отмени актът?


Не, вътрешното разпределение на задълженията не се отразява на валидността на акта. Това може да е основание за дисциплинарно наказание на лицето, но няма да се отрази на валидността на акта, защото заместникът поначало има всички правомощия на титуляра (ТР на ВАС 4/2004). Така и К. Лазаров, Административно право, ст. 102.


7. А. В. получил административен акт, който искал да обжалва. Той получил уведомяване за издаване на акта на 10.2, а като дата на издаване на акта била посочена датата 31.1. В акта не било посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Докато се ориентира, той подал жалбата пред съда на 16.2. Допустима ли е така подадената жалба?


Моментът, в който е издаден актът, е ирелевантен, от значение е моментът на уведомяването – чл. 149, ал. 1 АПК. Срокът изтича на 24.2 и лицето е подало жалбата в срок. Дори, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, ако в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок се обжалва актът, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца и то е могло да се възползва. Тогава крайният момент за подаване на жалбата е 10.4.


8. А.В. искал да обжалва отказ, който смятал за незаконосъобразен и от който следвали пропуснати ползи за бизнеса му като ЕТ. Той подготвил жалба срещу административния акт и иск за обезщетение и предявил акта пред съда по своето местожителство, а не по местонахождението на органа, който издал акта. Има ли това право А.В.?


Не, защото чл. 133, ал. 2 АПК не позволява избор на подсъдност, когато искането за обезщетение е свързано с обжалване на административен акт.


9. А.В. искал да обжалва разпореждане на заместник-кмет на община, но пропуснал срока за обжалване. Тогава решил да предяви иск срещу заместник-кмета за имуществено обезщетение по чл. 101 от Закона за държавния служител. Допустим ли е искът на А. В.?


Не, защото заместник-кметът не е държавен служител – чл. 3, т. 1 ЗДС.

10. А.Д. искал да обжалва акт на председател на държавна агенция. Предявил иска пред ВАС, но ВАС отхвърлил жалбата като недопустима. Правилно ли е постъпил съдът?


Да - родовата компетентност на ВАС като първа инстанция по чл. 132, ал. 2 АПК не включва жалби срещу органи, подчинени на Министерски съвет. Компетентен е Административен съд (в случая АдС- София).
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Изпит по АПАП в ПУ (варианти)

от lindeman_ » Вто Авг 05, 2008 10:43 am

Вариант А2

1. А. А. поискал да му бъде издадено разрешение за надстрояване от общинската администрация. Получил изричен отказ и обжалвал пред съответния Административен съд. Съдът установил, че длъжностното лице, което е издало акта, не е било надлежно управомощено от ръководителя на съответната служба и отменил акта. Може ли съдът да се произнесе по съществото на въпроса?


Не, защото ненадлежното управомощаване засяга компетентността на длъжностното лице. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК съдът е длъжен след отмяната на акта да върне преписката на компетентното лице със задължителни указания.

2. А. А. бил глобен за административно нарушение, което обжалвал, но загубил делото пред Районния съд. А. А. подал касационна жалба пред административния съд, като се признал за виновен, но поискал да се намали размерът на глобата като неотговарящ на обществената опасност на дееца и деянието. Ако съдът намери това за обосновано, има ли възможност да се намали наказанието?


Да, съгласно чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК в. вр. с чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Необходимо е лицето изрично да е поискало това, за да може съдът да го направи - чл. 218, ал. 1 АПК, в. вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.


3. Срещу лицето А.Б. било започнато административнонаказателно производство. Актосъставителят Х издал констативния акт за извършено нарушение, но до разглеждането на преписката бил повишен и му било делегирано издаването на наказателни постановления. Преписката по това дело му била разпределена. Може ли Х да разгледа въпроса?


Не, защото това е забранено от чл. 51, ал. 1, б. Б ЗАНН. Това е основание лицето да бъде отведено.

4. Иванов бил в командировка в друг град. На връщане от командировката нарушил Закона за движение по пътищата и бил спрян от орган на КАТ, който записал данните на шофьора и МПС-то. Иванов получил по пощата фиш. Законосъобразен ли е издаденият фиш?

Не, съгласно чл. 39, ал. 2 ЗАНН органът може да издаде фиш само на мястото на нарушението и фишът трябва да се подпише от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. Никое от тези условия не е изпълнено.


5. А.Д. искал да обжалва акт на държавна комисия. Предявил иска пред ВАС, но ВАС отхвърлил жалбата като недопустима. Правилно ли е постъпил съдът?


Да - родовата компетентност на ВАС като първа инстанция по чл. 132 АПК не включва жалби срещу органи, подчинени на Министерски съвет или министри. Компетентен е Административен съд (в случая АдС- София).


6.А.В. получил административен акт, който искал да обжалва. Той получил уведомяване за издаване на акта на 10.2, а като дата на издаване на акта била посочена датата 31.1. В акта не било посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Докато се ориентира, той подал жалбата пред съда на 18.3. Допустима ли е така подадената жалба?


Моментът, в който е издаден актът, е ирелевантен, от значение е моментът на уведомяването – чл. 149, ал. 1 АПК. Но съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, ако в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок се обжалва актът, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца и крайният момент за подаване на жалбата е 10.4. Жалбата е подадена в срок.


7. А.В. искал да обжалва отказ, който смятал за незаконосъобразен и от който следвали пропуснати ползи за бизнеса му като ЕТ. Той подготвил жалба срещу административния акт и иск за обезщетение и предявил акта пред съда по своето местожителство, а не по местонахождението на органа, който издал акта. Има ли това право А.В.?


Не, защото чл. 133, ал. 2 АПК не позволява избор на подсъдност, когато искането за обезщетение е свързано с обжалване на административен акт.


8. В. А. водил административно дело, което загубил на първа инстанция. При подготовката за дело на касационна инстанция адвокатът установил, че В.А. не е посочил основание, на което може актът да се приеме за унищожаем, и съдът не го е разгледал. Какво може да се направи при второинстанционното разглеждане на делото?


Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е длъжен да разгледа акта дори на основания, които ищецът не е поискал, и да провери акта по всички възможни основание по чл. 146. Ако не направи това, решението му е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 и това е основанието за касационна жалба.

9.Б. Д. поискал да му бъде издаден документ, който бил важен за него, но органът отказал. Той обжалвал отказа пред съда и поискал съдът да нареди на органа да му бъде издаден документ с определено съдържание. Как трябва да се произнесе съдът?


Съдът може да прецени само законосъобразността на отказа да бъде издаден документ. Но съдът няма право да дава указания на органа за съдържанието на документа – чл. 173, ал. 3 АПК.

10.Областният управител на област Х сметнал,че правилник на Община У противоречи на интересите на съседна община в областта и оспорил акта пред местния Административен съд. Как трябва да се произнесе съдът?


Жалбата трябва да бъде отхвърлена – областният управител контролира актовете на общинските съвети само по законосъобразност, но не и по целесъобразност – чл. чл. 32, ал. 2 ЗА, чл. 45, ал. 4 ЗМСМА.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Изпит по АПАП в ПУ (варианти)

от lindeman_ » Вто Авг 05, 2008 10:45 am

Вариант Б1

Изпит по Административно право и административен процес
2 курс редовно обучение, редовна сесия, 31.01.2008 Вар. Б1


И. Д. бил в командировка в друг град. На връщане от командировката нарушил Закона за движение по пътищата и бил спрян от орган на КАТ, който записал данните на шофьора и МПС-то. И. Д. получил по пощата фиш. Законосъобразен ли е издаденият фиш?


Не, съгласно чл. 39, ал. 2 ЗАНН органът може да издаде фиш само на мястото на нарушението и фишът трябва да се подпише от нарушителя, че е съгласен да плати глобата. Никое от тези условия не е изпълнено.


А. Г. получил отказ по свое искане за издаване на акт. Той се забавил с подаване на жалбата и я подал в последния момент в Административния съд по свое местожителство, а не в този по местонахождение на органа. Спазен ли е срокът и какво трябва да направи съдът?


Да, срокът е спазен. Съдът трябва да препрати жалбата на компетентния съд – чл. 135, ал. 2 АПК.

Лицето А. А извършило две административни нарушения при управление на МПС – превишаване на разрешената скорост в населено място и паркиране на забранено място. Получил фиш за неправилно паркиране и бил съставен акт за админ. нарушение. Могат ли органите на КАТ да сумират двата акта и да наложат една глоба?


Не, в административнонаказателния процес няма кумулация на наказанията. Лицето изтърпява двете наказания поотделно – чл. 18 ЗАНН.

Административен орган издал акт, в мотивите на когото била надлежно описана фактическата обстановка, но не били направени юридически квалификации. Заинтересовано лице иска да обжалва акта и подало жалба пред съда. Ако съдът се съгласи с това, има ли порок е порокът и какви са правомощията на съда?


Органът допуска липса на мотиви – излагането на правни основания е императивно, чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Това е порок във формата по чл. 146, т. 2 и води до унищожаемост на акта. Така и 16-75-ОСГК. Съдът отменя акта по чл. 172, ал. 2. След това правомощията на съда ще зависят от това дали органът е бил в оперативна самостоятелност или обв. компетентност и др. – чл. 173.

Министърът на Икономиката и енергетиката издал наредба. Юридическо лице твърди, че процедурата, заложена в наредбата, противоречи на закона. Може ли юридическото лице да обжалва наредбата, до кой момент и какво трябва да докаже то на съда?


1.Да, ако докаже, че е адресат или може да бъде адресат на наредбата – чл. 186 АПК.
2.Няма срок – чл. 187, ал. 1.
3.Нормативният акт може да бъде атакуван на всяко от основанията по чл. 146, в. вр. чл. 196. Тежестта на доказване е върху органа, издал акта – чл. 170.

Кмет на община сметнал, че има заплаха за нарушаване на обществения ред и дал нареждания на началника на полицията. Той сметнал, че мерките не са оправдани и отказал да изпълни устните нареждания. Има ли право началникът на полицията и може ли да оспорва заповедите на кмета на общината?

Кметът има право да дава нареждания до началника на полицията – чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА. Те обаче задължително трябва да са в писмен вид – устното нареждане е нищожно и началникът не е длъжен да го изпълни. Началникът на полицията има право да обжалва пред областния управител в тридневен срок, ал. 3.
Н. В. получил административен акт, който искал да обжалва. Той получил уведомяване за издаване на акта на 10.2, а като дата на издаване на акта била посочена датата 31.1. В акта не било посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Докато се ориентира, той подал жалбата пред съда на 16.2. Допустима ли е така подадената жалба?


Моментът, в който е издаден актът, е ирелевантен, от значение е моментът на уведомяването – чл. 149, ал. 1 АПК. Лицето е подало жалбата в дължимия 14-дневен срок. Освен това, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, ако в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок се обжалва актът, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца и крайният момент за подаване на жалбата е 10.4.


В. А. водил административно дело, което загубил на първа инстанция. При подготовката за дело на касационна инстанция адвокатът установил, че В.А. не е посочил основание, на което може актът да се приеме за унищожаем, и съдът не го е разгледал. Какво може да се направи при второинстанционното разглеждане на делото?


Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е длъжен да разгледа акта дори на основания, които ищецът не е поискал, и да провери акта по всички възможни основание по чл. 146. Ако не направи това, решението му е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 и това е основанието за касационна жалба.


А. А. бил глобен за административно нарушение, което обжалвал, но загубил делото пред Районния съд. А. А. подал касационна жалба пред административния съд, като твърдял, че органът и РС неправилно тълкуват закона. Ако съдът намери това за обосновано, има ли основание, на което да отмени решението на районния съд? Има ли възможност да се намали наказанието?


1.Да, съгласно чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК в. вр. с чл. 348, ал. 2 НПК и чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
2.За да има намаляване на наказанието като несправедливо е необходимо лицето изрично да е поискало и разглеждане на това основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, за да може съдът да го направи - чл. 218, ал. 1 АПК, в. вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Ако лицето не го направи, то съдът ще разгледа жалбата само по първото основание и или ще уважи жалбата и оправдае лицето, или ще отхвърли жалбата и ще остави в сила решението на РС, без да намали наказанието.

Лицето Д. С. , държавен служител в администрацията на Министерски съвет, бил дисциплинарно уволнен. Пред кой съд трябва да предяви жалбата си Д.С.?


Министър-председателят е орган по назначаването на държавните служители в администрацията на Министерския съвет – чл. 40, ал. 7 ЗА. Актовете на министър-председателя се обжалват пред ВАС – чл. 132, ал. 2, т. 2.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Изпит по АПАП в ПУ (варианти)

от lindeman_ » Вто Авг 05, 2008 10:49 am

Вариант Б2

1. В. А. водил административно дело, което загубил на първа инстанция. При подготовката за дело на касационна инстанция адвокатът установил, че В.А. не е посочил основание, на което може актът да се приеме за унищожаем, и съдът не го е разгледал. Какво може да се направи при второинстанционното разглеждане на делото?


Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е длъжен да разгледа акта дори на основания, които ищецът не е поискал, и да провери акта по всички възможни основание по чл. 146. Ако не направи това, решението му е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 и това е основанието за касационна жалба.

2. А. А. бил глобен за административно нарушение, което обжалвал, но загубил делото пред Районния съд. А. А. подал касационна жалба пред административния съд, като се признал за виновен, но поискал да се намали размерът на глобата като неотговарящ на обществената опасност на дееца и деянието. Ако съдът намери това за обосновано, има ли възможност да се намали наказанието?


Да, съгласно чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК в. вр. с чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Необходимо е лицето изрично да е поискало това, за да може съдът да го направи - чл. 218, ал. 1 АПК, в. вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.


3. Срещу лицето А.Б. било започнато административнонаказателно производство. Актосъставителят Х издал констативният акт за извършено нарушение, но до разглеждането на преписката бил повишен и му било делегирано издаването на наказателни постановления. Преписката по това дело му била разпределена. Може ли Х да разгледа въпроса?


Не, защото това е забранено от чл. 51, ал. 1, б. Б ЗАНН. Това е основание лицето да бъде отведено.

4. Иванов бил в командировка в друг град. На връщане от командировката нарушил Закона за движение по пътищата и бил спрян от орган на КАТ, който поискал да издаде фиш. Иванов отказал да го подпише. Служителят на КАТ написал фиш, като отбелязал изрично, че лицето възразява против фиша. Законосъобразен ли е издаденият фиш?


Не, органът няма право да състави фиш, ако лицето не се признае за виновно и откаже да подпише фиша – чл. 39, ал. 2 ЗАНН.

5. А.Д. искал да обжалва акт на директор на изпълнителна агенция. Предявил иска пред министъра, на когото бил подчинен директорът, но министърът отхвърлил жалбата като недопустима. Правилно ли е постъпил министърът?


Не, изключенията от административното обжалване по чл. 82 АПК не обхващат органи, подчинени на министри.

6. А. А. поискал да му бъде издадено разрешение за надстрояване от общинската администрация. Получил изричен отказ и обжалвал пред съответния Административен съд. Съдът установил, че длъжностното лице, което е издало акта, не е било надлежно управомощено от ръководителя на съответната служба и отменил акта. Може ли съдът да се произнесе по съществото на въпроса?


Не, защото ненадлежното управомощаване засяга компетентността на длъжностното лице. Съгласно чл. 173, ал. 2 АПК съдът е длъжен след отмяната на акта да върне преписката на компетентното лице със задължителни указания.

7. Областният управител на област Х сметнал,че правилник на Община У противоречи на интересите на съседна община в областта и оспорил акта пред местния Административен съд. Как трябва да се произнесе съдът?


Жалбата трябва да бъде отхвърлена – областният управител контролира актовете на общинските съвети само по законосъобразност, но не и по целесъобразност – чл. чл. 32, ал. 2 ЗА, чл. 45, ал. 4 ЗМСМА.


8.А.В. получил административен акт, който искал да обжалва. Той получил уведомяване за издаване на акта на 10.2, а като дата на издаване на акта била посочена датата 31.1. В акта било написано, че той не подлежи на обжалване. Докато се ориентира, той подал жалбата пред съда на 16.2. Допустима ли е така подадената жалба?


Моментът, в който е издаден актът, е ирелевантен, от значение е моментът на уведомяването – чл. 149, ал. 1 АПК, жалбата е подадена в срок. Но съгласно чл. 140, ал. 2 АПК, ако в акта погрешно е указано, че актът не подлежи на обжалване, срокът за обжалване се удължава на 6 месеца и крайният момент за подаване на жалбата е 10.8.

9.Б. Д. поискал да му бъде издаден документ, който бил важен за него, но органът отказал. Той обжалвал отказа пред съда и поискал съдът да нареди на органа да му бъде издаден документ с определено съдържание. Как трябва да се произнесе съдът?


Съдът може да прецени само законосъобразността на отказа да бъде издаден документ. Но съдът няма право да дава указания на органа за съдържанието на документа – чл. 173, ал. 3 АПК.

10.А.В. искал да обжалва отказ, който смятал за незаконосъобразен и от който следвали пропуснати ползи за бизнеса му като ЕТ. Той подготвил жалба срещу административния акт и иск за обезщетение и предявил акта пред съда по своето местожителство, а не по местонахождението на органа, който издал акта. Има ли това право А.В.?


Не, защото чл. 133, ал. 2 АПК не позволява избор на подсъдност, когато искането за обезщетение е свързано с обжалване на административен акт.
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Изпит по АПАП в ПУ (варианти)

от lindeman_ » Вто Авг 05, 2008 10:50 am

Изпит по Административно право и административен процес
2 курс редовно обучение, редовна сесия, 31.01.2008 Вар. В1



1. Георгиев подал молба за издаване на акт на 12.4. Органът не се произнесъл до 26.4. Георгиев подал жалба срещу мълчалив отказ на 20.5. Допустима ли е жалбата на Георгиев?


Да, жалба срещу мълчалив отказ може да се подаде до един месец от момента, в който органът е трябвало да се произнесе – чл. 149, ал. 2 АПК. Крайният момент за подаване на жалбата е 26.5.

2. И. Г. претърпял имуществени вреди от деяние на длъжностно лице, извършени при изпълнение на служебни задължения. Той подготвил дело за обезщетение, но починал преди внасяне на исковата молба. Синът му В. Г. внесъл молбата за обезщетение, допълнил иска и с претенция за неимуществени вреди, понесени от баща му при увреждането. Възможно ли е това?


Съгласно чл. 6 ЗОДОВ синът наследява правото да претендира имуществени вреди, но не и неимуществени.


3. Лицето Х, родител на 15-годишно дете, научило, че детето му ще извърши административно нарушение, но не спряло детето си, защото смятало, че ще успее да го спре или поне да предотврати вредите. Кой ще носи отговорност?


Никой няма да носи отговорност:
1.Детето на Х не е отговорно, защото не е навършило 16 години – чл. 26, ал. 2 ЗАНН, от обратното.
2.Когато лицето не е навършило 16 години, родителят носи отговорност за нарушенията му, ако той „съзнателно”, т.е. умишлено ги е допуснал – чл. 26, ал. 3 ЗАНН. Х обаче допуска извършване на нарушението поради самонадеяност – той е смятал, че ще може да предотврати деянието или вредите. При такава форма на вина той не носи отговорност.

4. А. Б. обжалвал административен акт, който установявал задължения за него. Съдът установил, че А.Б. е пропуснал законоустановеният срок за обжалване. Може ли съдът да разгледа жалбата при това положение?


Това е възможно само ако А.Б. твърди, че актът е нищожен и иска прогласяване на нищожност, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.

5. Кмет на община сметнал, че има заплаха за нарушаване на обществения ред и дал нареждания на началника на полицията. Той сметнал, че мерките не са оправдани и отказал да изпълни устните нареждания. Има ли право началникът на полицията и може ли да оспорва заповедите на кмета на общината?


Кметът има право да дава нареждания до началника на полицията – чл. 44, ал. 1, т. 4 ЗМСМА. Те задължително трябва да са в писмен вид – устното нареждане е нищожно и началникът не е длъжен да го изпълни. Началникът на полицията има право да обжалва пред областния управител в тридневен срок, ал. 3.


6. В. А. водил административно дело, което загубил на първа инстанция. При подготовката за дело на касационна инстанция адвокатът установил, че В.А. не е посочил основание, на което може актът да се приеме за унищожаем, и съдът не го е разгледал. Какво може да се направи при второинстанционното разглеждане на делото?


Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е длъжен да разгледа акта дори на основания, които ищецът не е поискал, и да провери акта по всички възможни основание по чл. 146. Ако не направи това, решението му е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 и това е основанието за касационна жалба.

7. А.Б. обжалвал административен акт, който бил издаден от заместник на длъжностното лице, което към момента на издаване на акта било в отпуск. А.Б. представил като доказателство заповед на органа, в която титулярът разпределял функциите си между своите заместници и от което ставало ясно, че издаването на този акт е поверено на друг заместник на органа. Основание ли е това да се отмени актът?


Не, вътрешното разпределение на задълженията не се отразява на валидността на акта. Това може да е основание за дисциплинарно наказание на лицето, но няма да се отрази на валидността на акта, защото заместникът поначало има всички правомощия на титуляра (ТР на ВАС 4/2004). Така и К. Лазаров, Административно право, ст. 102.

8. А. В. получил административен акт, който искал да обжалва. Той получил уведомяване за издаване на акта на 10.2, а като дата на издаване на акта била посочена датата 31.1. В акта не било посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Докато се ориентира, той подал жалбата пред съда на 16.2. Допустима ли е така подадената жалба?


Моментът, в който е издаден актът, е ирелевантен, от значение е моментът на уведомяването – чл. 149, ал. 1 АПК. Лицето подава жалбата в дължимия 14-дневен срок. Освен това, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, ако в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок се обжалва актът, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца и крайният момент за подаване на жалбата е 10.4.


9. А.В. искал да обжалва разпореждане на заместник-кмет на община, но пропуснал срока за обжалване. Тогава решил да предяви иск срещу заместник-кмета за имуществено обезщетение по чл. 101 от Закона за държавния служител. Допустим ли е искът на А. В.?


Не, защото заместник-кметът не е държавен служител – чл. 3, т. 1 ЗДС.

10. А.Д. искал да обжалва акт на председател на държавна агенция. Предявил иска пред ВАС, но вас отхвърлил жалбата като недопустима. Правилно ли е постъпил съдът?


Да - родовата компетентност на ВАС като първа инстанция по чл. 132, ал. 2 АПК не включва жалби срещу органи, подчинени на Министерски съвет. Компетентен е Административен съд (в случая АдС-София).
Аватар
 
Мнения: 168

Re: Изпит по АПАП в ПУ (варианти)

от lindeman_ » Вто Авг 05, 2008 10:51 am

Изпит по Административно право и административен процес
2 курс редовно обучение, редовна сесия, 31.01.2008 Вар. В2


В. А. водил административно дело, което загубил на първа инстанция. При подготовката за дело на касационна инстанция адвокатът установил, че В.А. не е посочил основание, на което може актът да се приеме за унищожаем, и съдът не го е разгледал. Какво може да се направи при второинстанционното разглеждане на делото?


Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд е длъжен да разгледа акта дори на основания, които ищецът не е поискал, и да провери акта по всички възможни основание по чл. 146. Ако не направи това, решението му е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 и това е основанието за касационна жалба.


2. Георгиев подал молба за издаване на акт на 12.4. Органът не се произнесъл до 26.4. Георгиев подал жалба срещу мълчалив отказ на 15.5. Допустима ли е жалбата на Георгиев?

Да, жалба срещу мълчалив отказ може да се подаде до един месец от момента, в който органът е трябвало да се произнесе – чл. 149, ал. 2 АПК. Крайният момент за подаване на жалбата е 26.5.

3. И. Г. претърпял имуществени вреди от деяние на длъжностно лице, извършени при изпълнение на служебни задължения. Той подготвил дело за обезщетение, но починал преди внасяне на исковата молба. Синът му В. Г. внесъл молбата за обезщетение, допълнил иска и с претенция за неимуществени вреди, понесени от баща му при увреждането. Възможно ли е това?


Съгласно чл. 6 ЗОДОВ синът наследява правото да претендира имуществени вреди, но не и неимуществени.

4. Лицето Х, родител на 16-годишно дете, научило, че детето му ще извърши административно нарушение, но не спряло детето си, въпреки че имало такава възможност. Кой ще носи отговорност?


При всички случаи родителят не носи отговорност, защото детето му е навършило 16 години – чл. 26, ал. 3 ЗАНН, от обратното.
Детето на Х е навършило 16 години и ще отговаря лично, ако е съзнавало, че извършва административно нарушение – чл. 26, ал. 2 ЗАНН. Ако не е съзнавало, то никой не носи отговорност. В тежест на актосъставителя (обвинението) е да докаже, че 16-годишният е съзнавал свойството и значението на постъпките си.

5. А. Б. обжалвал административен акт, който установявал задължения за него. Съдът установил, че А.Б. е пропуснал законоустановения срок за обжалване. Може ли съдът да разгледа жалбата при това положение?


Това е възможно само ако А.Б. твърди, че актът е нищожен и иска прогласяване на нищожност, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК.


6. А.Б. обжалвал административен акт, който бил издаден от заместник на длъжностното лице, което към момента на издаване на акта било в отпуск. А.Б. представил като доказателство заповед на органа, в която титул ярът разпределял функциите си между своите заместници и от което ставало ясно, че издаването на този акт е поверено на друг заместник на органа. Основание ли е това да се отмени актът?


Не, вътрешното разпределение на задълженията не се отразява на валидността на акта. Това може да е основание за дисциплинарно наказание на лицето, но няма да се отрази на валидността на акта, защото заместникът поначало има всички правомощия на титуляра (ТР на ВАС 4/2004). Така и К. Лазаров, Административно право, ст. 102.

7. А. В. получил административен акт, който искал да обжалва. Той получил уведомяване за издаване на акта на 10.2, а като дата на издаване на акта била посочена датата 31.1. В акта не било посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва акта. Докато се ориентира, той подал жалбата пред съда на 16.2. Допустима ли е така подадената жалба?


Моментът, в който е издаден актът, е ирелевантен, от значение е моментът на уведомяването – чл. 149, ал. 1 АПК. Лицето е подало жалбата в дължимия 14-дневен срок. Освен това, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК, ако в акта не е указано пред кой орган и в какъв срок се обжалва актът, срокът за обжалване се удължава на 2 месеца и крайният момент за подаване на жалбата е 10.4.

8. А.В. искал да обжалва отказ, който смятал за незаконосъобразен и от който следвали пропуснати ползи за бизнеса му като ЕТ. Той подготвил жалба срещу административния акт и иск за обезщетение и предявил акта пред съда по своето местожителство, а не по местонахождението на органа, който издал акта. Има ли това право А.В.?


Не, защото чл. 133, ал. 2 АПК не позволява избор на подсъдност, когато искането за обезщетение е свързано с обжалване на административен акт.
9. А.В. искал да обжалва разпореждане на кмет на район, но пропуснал срока за обжалване. Тогава решил да предяви иск срещу района за обезщетение по ЗОДОВ. Допустим ли е искът на А. В.?

Не, защото районът не е субект на отговорност по ЗОДОВ – това са държавата и общините. Освен това съгласно чл. 205 АПК искът се предявява срещу юридическо лице, а районът не е такова - юридическо лице е общината, съгласно чл. 14 ЗМСМА.

10. А.Д. искал да обжалва акт на председател на държавна агенция. Предявил иска пред ВАС, но ВАС отхвърлил жалбата като недопустима. Правилно ли е постъпил съдът?


Да - родовата компетентност на ВАС като първа инстанция по чл. 132, ал. 2 АПК не включва жалби срещу органи, подчинени на Министерски съвет. Компетентен е Административен съд (в случая АдС-София).
Аватар
 
Мнения: 168


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта