|
Въпросът за държава и република може да бъде решен съвсем лесно: 1. Етимологически - на латински "res publica" значи „общо (следователно, „обществено“) дело“. Римлянинът възприема републиката като олицетворение на общността, в която е роден - град Рим. Нека не забравяме, че когато Рим открива този начин на управление,той е малко градче в „глухата провинция“ на Италия. И моделът работи, докато Рим управлява себе си и няколко съседни градове - докато общността е малка. „Res publica“ донякъде отговаря на Античното полисно мислене - аз съм част от града си. Неслучайно по-късно Рим ще въведе термина civitas („град“, но и чистият термин за „държава“, съизмерим с "regnum" - „царство“), за да обозначава Империята си. Тя ще се нарече и "pax Romana" („Римски мир“, сравни по-късната славянска употреба на понятието „миръ“ за „свят“), защото е мир между различните народи, разбирани като граждани на определени градове (или малко по-разширително - провинции; ако не са граждани, те са варвари - подлежащи на култивация да станат такива). Та под „res publica“ римлянинът е разбирал своя град, на който е гражданин. 2. В модерен смисъл - с въвеждането на идеята за представителна демокрация тази концепция става възможна за пренасяне върху по-големи общности. Ето как това „общо дело“ става „държава“ - с идеята, че аз взимам участие в управлението, че всеки гражданин е субект на властта.
Понятието държава е родово, понятието република - видово. Това казват философите (включително и проф. Дачев, който все пак малко повече ги разбира тези неща, което не значи, че не е добре да имаме собствено мнение). Държавата може да не бъде република и римляните винаги ясно са го разбирали. Когато Цезар напр. говори за "res publica" той разбира под това своята „обществена работа“ (cf. "res privata" - „частно дело“), т.е. задълженията си на гражданин. Той ще говори обаче за "civitates", "regna" etc., когато не говори за Рим или гръцките полиси, а за някое царство или за галите...
|