Раздел I Възникване и развитие на правната наука

Конспекти и разработки по Обща теория на правото, съобразени с актуалното учебно съдържание.

Раздел I Възникване и развитие на правната наука

от atanassoff » Чет Авг 09, 2007 8:05 pm

Раздел I Възникване и развитие на правната наука


1. Развитие на правната наука

Правната наука има свой предмет изучаването на правото, което е единна система от норми, която регулира човешкото поведение. Правото е социално явление. То е част от обществото, като част от неговия нормативен компонент. Правото еволюира заедно с обществото. В същото време правото не е само норми, а има подчертан духовен елемент. Правната наука е негов изразител. От тази гл.т. идеите на правото са част от философските и политическите идеи, съществуващи във всяко едно общество.
1.
Правната наука възниква по времето на Римската държава и има многовековно съществуване. Римската държава се характеризира с добре развити стокови отношения, с добре развита държавност – система от органи за управление и поради тези причини Римската държава притежава развита правна система. Правото е необходимо както за търговията, така и за регламентиране на управлението на държавата, на политическия живот в обществото. Особено силно развитие римското право получава по времето на принципата, когато се оформя т.нар. класическо римско право. По това време правната наука има практическа насоченост. Изразява се от набор от разрешения на отделни правни казуси. Следователно юриспруденцията по времето на Принципата е правото на юридическата техника.
Принципно значение за развитието на правото има създаването на Corpus iuris civilis, който представлява систематизация и класификация на съществуващите правни интрументи, кодифицирани в няколко основни акта. След няколко вековен период на духовен застой през 12 век интересът на юристите към Cic се възстановява. Първите университети започват изучаването на кодификацията от юристите и студентите.
Осъществява се рецепция на римското право която бива теоретична и практическа (разрешенията на юристите-практици). Практическата рецепция се извършва по-късно – в период на постепенно усложняване на икономическите отношения. Нуждите за развиване на пазарното стопанство са причина да бъдат търсени разрешения, които римските юристи са давали. Следователно, еволюцията на правото от съдържателна страна се осъществява по пътя на рецепцията на римското право.
2.
Правната наука възниква само в достатъчно развити правни системи, които изискват допълнителна рационализация на непосредствените практически нужди. Възникването на правната наука е свързано с школата на глосаторите, а методът на глосаторите е подход при изясняване на неясни, непознати или чужди думи.
Периодът на т.нар. глосатори трае до XV век. Той се застъпва с две нови течения в Европа: хуманизъм и рационализъм.
ХУМАНИЗМЪТ е мироглед и метод, който поставя на преден план като ценност човека. Той сменя схоластичния метод на религията (идеал на средновековната схоластика е човекът, който се е отказал от светските си желания в името на Бог. На мястото на този идеал хуманизмът възприема идеал от гръцката и римската култура, с нейното физическо и духовно богатство. Правният живот излиза извън опеката на Църквата. Хуманизмът – това е битка на авторитета на римското право срещу авторитета на каноническото право, която продължава векове наред.
През XIX вел правните системи се превръщат в абсолютно автономни спрямо църквата.
РАЦИОНАЛИЗМЪТ е начин на мислене, който издига причинно-следственото мислене. Той не е бил доминиращ в по-ранните етапи от човешкото развитие. Рационализмът е един цялостен процес, в резултат на който се оформят различни науки. Рационализмът измества теологичната парадигма.
Процесът на развитие на правото към 17 век води до възникването на нови правни отрасли: частно и публично, вътрешно и международно право. Тези процеси са в пряка връзка с развитието на държавното устройсвто и политическите институции. А международното право – това са правила за взаимоотношения между държавите. Правните науки се оформят през XIX век, когато се извършва кодификацията на правото. Това е втората повратна точка след Cic; представлява записване, систематизиране на действащите правни обичаи в писани закони и кодекси. Следствие от кодификацията е обособяването на отраслови правни науки.


2. ОТП като наука

Систематиката на правната наука следва систематиката на правните норми. Всяка правна наука изучава не само текста на правните норми, но има и обща част, в която се разглеждат някои въпроси с по-теоретичен характер. Всяка отраслова наука бележи определени теоретични достижения. Възниква необходимост да бъдат обхванати тези постижения, да се разберат закономерностите, при които действа правната система като цяло. За юристите е необходимо да знаят не само как действа тази система, но и как действа правото въобще – като явление в обществото, без значение от неговите исторически, географски и културни особености. Във всяко общество има право (!), повлияно от много фактори, но във всички случаи има общи правила и те са предмет на ОТ. ОТП е наука изучаваща общите закономерности на възникване и развитие на правото. Възникването на ОТП се отнася към средата на XIX в., когато имаме достатъчно натрупани изследвания, които по своето естество са общо теоретични.


4. ОТП в системата на останалите социални
и юридически науки


ОТП има общ, концептуален характер, но разглежда същите явления и понятия, които се използват и от отрасловите П.Н. Следователно ОТП е методология за отрасловите П.Н. Понятията субекти и обекти на правото са основни за правната наука. Тези понятия притежават по-тясно значение в отрасловите правни науки.
ОТП може да бъде разглеждана и в контекста на социалните науки, защото ОТП взаимодества с тях – философия, социология и т.н. На границата между правото и философията има проблематика, която се разработва спомощта на съответната социална наука, но неин предмет са правните явления. Когато социологически методи се прилагат за изследване на типично правни явления възниква социологията на правото, която по своята същност е поставяне на социологията при изучаване на правото. Съществуват правна логика, философия на правото и др.
Проблематиката на ОТП е насочена към изучаване на специфични правни проблеми, но методът на ОТП е различен от този на отрасл. П.Н. Отрс.П.Н. принадлежат по своя метод към т.нар. нормативни науки, защото тяхна цел изучаване съдържанието на задължителните правни норми. Именно поради тази причина се наричат прескриптивни (предписателн).
Целта на ОТП е да опише как действа правото и това я отнася към дескриптивните (описателни) науки. ОТП не влиза в даване на предписания по своя теоретиче подход.
Методът на ОТП е аналитичен и описателен.


3. Право и държава.

Изучаването на природата на правото включва разглеждането му в съотношение със социални явления, които са свързани със съществуването и действието на правото (напр. обществото и държавата) както и специфични явления (напр. правната принуда и правната санкция) Като форма на обществото от друга страна правото е система от норми, която се създава и охранява от държавата. В тази дефиниция се посочва не само нормативната природа на правото, но и два нови елемента – генезисът и начинът на действие на правото. И в двата случая правото бива свързано с държавата.

1. Съвременното право е наистина много тясно свързано с държавата . Правните спорове се решават от съдебната система, която е предимно част от държавата . Правните норми се създават от законодателната власт, която също е част от държавата. Следователно държавата е създател на правото. Това е т.нар етатистки подход по отношение на правото – правото съществува само в държавата. Той обаче значително опростява подхода към правото, схематизира отношението между държавата и правото. Това е така, защото в своето развитие обществото преминава през различни етапи и това, което ние наричаме модерна държава, възниква едва след края на XVIIIв. и еволюира през XIX и XXв. Една от характеристиките на ранната модерна държава е процесът на централизация в политически, властови, ресурсен и пр. аспекти, натоварвайки се с редица функции вклч. и създаване на правото. Като извод извеждаме тезата, че правото е социално явление, а модерната държава като форма на обществото осъществява неговото реализиране.
Процесът на централизация през XIXв. през XXв. придобива обратна насоченост. Все повече органи, някои от които публични, започват да създават правни норми, които държавата прилага. Съвременните източници на правото са плуралистични. Публични органи създават правни норми – това са профсъюзите, колективните договори между хората и т.н.

2. Една друга посока е процесът на отваряне на правните системи до национални правни системи до Втората световна война. В момента международното право действаи вътре в държавата. То е съвсем различно по своя произход. Когато твърдим, че природата на правото е социална, трябва да установим мястото на правото в обществото и механизма на правните норми.
Преди всичко, говорейки за възникването на правото, трябва да се отбележи, че то не е волеви акт, а е резултат от обективни процеси. Тези процеси са например социални конфликти между отделните членове на обществот. Когато един член на обществото увреди друг, последният намира точно еднакво възмездяване. Но при това този конфликт не се решава. Така възниква практиката възможността да бъде определена и наложена съответна санкция да не принадлежи на пряко увредения, а да бъде централизирано в един централен орган (т.е. осъществява се централизация на публичната принуда). Право в обществото е налице тогава, когато определянето на санкцията е в ръцете на един строго определен орган на обществото. Ако увреденият упражни санкция това е неправомерно! Същото упражняване от органа обаче е правомерно. Т.е органът се характеризира с правото на правораздаване. По-късно това право се прехвърля върху цяла организация от органи наречена правна система. Следващата решителна фаза е изцяло централизиране (етатизиране).

Извод: Правото не е средство за упражняване на принуда. То се деинира като ред в обществото. Правото осигурява стабилност, то е един огромен ресурс за развитие на обществото.


4 Право и морал

При морала главното средство за гарантиране спазването на моралните норми е психическата принуда. Тъй като обаче моралните принципи и норми регулират обществени отношения, които имат жизнено значение за личността, с реализирането на нейните естествени права, психическата принуда не е достатъчна, за да се гарантира тяхното спазване Създателите на моралните норми нямат възможността да ги защитават чрез физическа принуда. Това несъответствие между регулативните качества на моралните принципи и величината на ценностите, които защитават , обуславя необходимостта от тяхната защита и със средствата на правната принуда.
Това обаче не означава, че отношенията между морала и правото получават израза на отношение съдържание-форма. В случая не говорим за поглъщане на моралните норми от правото, а за едно отразяване на морални принципи в правото. За да могат да бъдат отразени тези принципи трябва да съществуват едновременно с правото. Така моралните принципи запазват собствените си функции. При отразяването на моралните принципи и норми в правото, става трансформиране на тяхната същност и съдържание. Моралните ценности стават едноврменно юридически задължения със специфичните им правопринудителни граници за изпълнение. Моралните норми са отворена и свободна от формално институционализиране система. Все по-голямото значение на общоприетите морални принципи и онорми е основата за засилване ма връзките между морала и правото в съвременните развити общества.

В съвременното общество правните системи на правото и морала са две явления, които са взаимно свързани и в сложни отношения помежду си. Моралът се явява един несигурен фактор, характеризиращ се с подчертана субективност и значителна ситуативност. Затова са установени точно определени ситуации, в които правото се позовава на морала. Това позоваване обаче не води до оформяне на нови норми, а във всеки конкретен случай позоваването на морала е различно, изхождащо от специфичните обстоятелства. Едно решение не се обвързва с друго решение дори и взето от един и същ съдия. В такъв случай моралът се явява като допълваща материя. Той е категория на функционалните критерии.


5. Правна принуда

Принудата в правото е само правна принуда. Основните въпроси, които се поставят са: кой да прибягва да принуда, кога, как и спрямо кой или какво.
На първо място правната принуда е на психическо ниво. /Това е принуда вложена в правните норми, която има своеобразен превантивен характер чрез определянето на санкцията в правната норма./ Обективната принуда в правото е правова принуда. Субектите нямат право лично да правораздават; държавата е онази обективна институция, която има право да прилага санкция. Така принудата се явява извън правото.
Принудата се характеризира с няколко случая. Принуда в рамките на охранителните правни мерки има две форми – защитни мерки и санкционни мерки. Защитните мерки могат да целят предотвратяването на нарушение; преустановяване на нарушаването на правния ред, отстраняването на последиците от нарушениения правен ред. Те не целят санкция. Санкционните мерки от своя страна се определят от съда.

В тази връзка: Съвременни правни теории http://legaltheory-forums.org/phpBB3/viewtopic.php?f=30&t=72
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Re: Раздел I Възникване и развитие на правната наука

от aahz » Съб Юни 07, 2008 12:02 pm

Тук ще дам накратко въпроси 3 и 4 от конпсекта на проф. Ташев

Понятие за правото.Теории

Всеки ден човекът извършва редица действия, които по някакъв начин го обвързват с правото => правнорелевантни действия; поставя се въпросът какво е правото - три различни смисъла на това понятие:
-съвкупност от норми, които регулират отношенията между хората, като се налагат чрез принуда;
-субективно право или, най-грубо казано, възможността, свободата на личността/или друг правен субект/ да извършва някакви действия;
-наука за правната действителност, която има за предмет правото в тези два смисъл;
Първите два смисъла на правото го разкриват като система от правила за поведение, което обаче повдига въпроса за основанието на правото. По този въпрос има две основни теории/за тях по-подробно - http://www.legaltheory-forums.org/phpBB3/viewtopic.php?f=30&t=72/:
-естественоправна теория
-позитивноправна теория

Определение за правото

Система от правила, изразяващи обществената нормативна воля и интерес, установени или санкционирани от държавата чрез закон или друг източник на правото, служещи за регулиране на човешкото поведение, чрез предоставяне на субективни права и възлагане на юридически задължения, гарантирани със силата на държавна принуда.
Според М. Тропер "Позитивизмът преима, че правото е сложна съвкупност от норми, които заповядват, забраняват или позволяват известни поведения."
Ж. Л. Бержел - "обществена дисциплина, съставена от съвкупност от правила за поведение, които в едно повече или по-малко организирано общество регулират обществените отношения и чиео спазване е осигурено при необходимост чрез публична принуда."
Модератор
 
Мнения: 81


Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта