78 .. Прилагане на правото по аналогия

Конспекти и разработки по Обща теория на правото, съобразени с актуалното учебно съдържание.

78 .. Прилагане на правото по аналогия

от Lady_Croft » Пон Сеп 24, 2007 5:14 pm

Въпрос 78:
Прилагане на правото по аналогия


1. Аналогията в правото
Аналогията в правото е способ, чрез който при липса на правна норма (непълнота в правото) чрез използването на логическата аналогия се формулира правната норма (правното предписание), чрез което се решава конкретното юридическо дело.
Аналогията е способ на юридическото мислене, който се използва не само при правоприлагането, но и при тълкуването на правните норми. Независимо от това, че става дума за един и същ правно-логически способ, при тълкуването чрез аналогия се постига единствено изясняване на съдържанието на определени неясни правни норми. Това става чрез съпоставка между неясната норма, и друга правна норма, която е подобна на нея в съществените й белези, като тази друга правна норма трябва да бъде перфектна от юридическа гледна точка.
Основанието за използването на аналогията при правоприлагащия процес е т. нар. юридическа непълнота. Непълнотите в законодателството се изразяват в пълно или частично отсъствие на правна аргументация, необходимостта от което е обусловена от:
(->) обществените отношения
(->) основните правни принципи или
(->) смисъла и съдържанието на действащото законодателство
Легалната уредба на аналогията в законодателството се намира в чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове (“Когато нормативният акт е непълен за уредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, при условие, че това отговаря на целта на нормативния акт и на правилата на морала”.). Използва се друг акт като матрица, следователно новото предписание не трябва да е в противоречие с него.

2. Видове аналогия
Видовото подразделение на аналогията при правоприлагането е до голяма степен условно, фиктивно, тъй като съществува един вид аналогия при правоприлагането, която се нарича “аналогия на закона” (аналогия на правните норми - analogia legis). Дълго време в теорията и практиката се е приемало,че съществува и друг вид аналогия - т. нар. “аналогия в правото” (analogia iuris). В действителност обаче при нея не става въпрос за използването на логическата схема на аналогията, т.е. става дума за друг способ –това не е аналогия (получава се смесване, защото има терминологично сходство, но става въпрос за различни понятия).

(->) аналогия на закона (analogia legis)
Когато в процеса на правоприлагане се установи, че липсват правни предписания, които да са годни да решат конкретното дело, правоприлагащият орган преминава към издирване на правно предписание от действащото законодателство, което да урежда отношения аналогично на тези, образуващи основата на настоящето дело. Въз основа на това съществуващо сходство в отношенията се осъществява пренасяне на съществуващ модел на правно регулиране към отношенията, неуредени от правото. Така се формулира правило за поведение, чрез което се преодолява юридическата непълнота по конкретния казус, но в правната действителност тази непълнота продължава да съществува. Следователно във всеки следващ случай на непълнота се използва аналогия. Непълнотата обаче не се запълва. Единственият начин това да стане е да се създаде нова правна норма.
Съдът не може да откаже правосъдие или да прекрати дело при липса на предписания. Тогава се използва аналогията. В действителност това е основанието за нейната употреба.
В определени случаи се оказва, че не е възможно да бъде идентифицирана определена правна норма, т.е. липсва й аналогична такава. Тогава не може да се приложи analogia legis и се прибягва до метода на аналогията в правото като следващ способ.

(->) аналогия в правото (analogia iuris)
Аналогията в правото е уредена в чл.46, ал.2, изречение 2-ро на Закона за нормативните актове (“При условие, че аналогични разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България и правилата на морала”).
При аналогията в правото е необходимо да се идентифицира съответен основен правен принцип. Най-често този правен принцип се извлича от определен правен институт (от групата на правните норми) и при този метод се извършва извличане на правните предписания от контекста на правната действителност (основният правен принцип като логично обобщение е на максимално високо ниво). Докато във всички останали случаи правните принципи имат насочващо-декларативно действие, при analogia iuris се проявява тяхната непосредствена регулираща сила.

3. Ограничаване на прилагането по аналогия
В законодателството са регламентирани определени ограничения при използване на аналогията. Легалната им уредба е в чл.46, ал.3 на Закона за нормативните актове (“Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава по аналогия”). В развитието на правната система тази аналогия обаче е била допускана – например в Германия през 30-40-те години на 20-ти век.
"За да се възкачиш до Бога, трябва да слезеш в самия себе си." Виктор Юго
Аватар
Модератор
 
Мнения: 192

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта
cron