9. Права и задължения на страните по особения залог.

Търговски сделки; ценни книги; менителнични ефекти; способи за прехвърляне на ценни книги.

9. Права и задължения на страните по особения залог.

от atanassoff » Чет Дек 09, 2010 12:49 pm

9. Права и задължения на страните по особения залог. Изпълнение върху заложеното имущество.
Зимен семестър 2009/2010 г. по лекции на проф. А. Калайджиев; д-р А. Антонова.

Бележка: Лекцията е четена заедно с предходния въпрос. За услеснение от него съм добавил отново точката за правомощията на кредитора.

1. Права и задължения на заложния кредитор.

Заложното право е сложно и включва няколко правомощия:
1) Заложният кредитор има правомощие да получава от третите лица, които държат, съхранява или водят на отчет заложеното имущество, информацията относно това имущество, достъпна на залогодателя.
2) Забранено е на залогодателя да въздейства в посока влошаване на вещта. Става дума за фактически действия, които могат да доведат до тези последици.
3) Останалите правомощия се упражняват само ако главното вземане е изискуемо (а то става такова по общите правила или предсрочно - по чл. 71 – ЗЗД или чл. 11 ЗОЗ). В случай, че залогодателят не изпълнява своите задължения по договора за залог, заложният кредитор може да иска изпълнение преди срока, както и да се удовлетвори от заложеното имущество.
Упражняването на останалите правомощия се обуславя и от пристъпването към изпълнение – 2 действия по чл. 32, ал. 3 ЗОЗ(Кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя за започване на изпълнението. Кредиторът има същите задължения и когато изостави изпълнението):
а/ вписване в регистъра на това действие и
б/известяване на залогодателя.
Целта е да се уведомят залогодателят и третите лица. Вписването се прави по писмено искане на ЗК, а съобщението до залогодателя – също писмено, това е форма за действителност. Получаването му от залогодателя поражда последица по право – залогодателят не може да се разпорежда с имуществото(чл. 9, ал. 4 -Залогодателят след получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1 не може да се разпорежда със заложеното имущество). Трябва да се ограничи възможността на залогодателя. Чл. 32, ал. 4: С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му и да го продаде.

Съгласно чл. 34 ЗОЗ заложният кредитор има право:
1. да получи държането на заложеното имущество; да получи държането на вещта, ако заложния длъжник не е съгласен с мерките и също за да ограничи възможността за разпореждане на залогодателя с имуществото;
2. да извести третото задължено лице за започването на изпълнението, ако изпълнението се насочва върху вземане на залогодателя;
3. да иска от държавните органи, които водят на отчет заложеното имущество, да отразят неговото преминаване в разпореждане на заложния кредитор;
4. да вземе мерки за:
а) запазване, поддържане и застраховане на заложеното имущество;
б) получаване на доходи от заложеното имущество;
в) увеличаване на продажната цена или намаляване на разходите за продажбата.
Изброяването по чл. 34, ал. 4 е примерно.

4) Основно правомощие на заложния кредитор след като пристъпи към изпълнение е да продаде заложеното имущество от свое име и за сметка на залогодателя след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Ако продажбата не бъде извършена до изтичането на шест месеца, всеки следващ кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, може да продаде заложеното имущество. Продажбата се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря. При продажбата кредиторът е длъжен да положи грижата на добър търговец. Ако продаденото имущество е чуждо, се прилагат правилата на чл. 482 от Гражданския процесуален кодекс.
Особеното е, че продажбата се осъществя без съдебна намеса. Изискванетоза полагане грижа на добър търговец важи за заложния кредитор, дори и да не е търговец. т.е. той трябва да предприеме онези действия, които се предприемат обичайно в практиката. Т.к. заложният кредитор не е професионалист трябва надлежно разгласяване на продажбата и разумен срок. Няма специален ред на продажбата - трябва просто да намери купувач. ЗК не е собственик, но продавач е той, а не залогодателя – упражнява чуждо право от свое име. Правото възниква по закон с вписване на пристъпването към изпълнение, няма нужда да се уговаря. В договора за продажба се посочва, че продавач е ЗК, а собственик е залогодателят. Същото се посочва и във фактурите.
ЗК продава след две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Идеята: тази заложена вещ може да има учредени повече от един залог и останалите кредиторите следва да се уведомят. Краен срок – 6 месеца след вписването на пристъпването към изпълнение(пак ал. 1). Всеки следващ кредитор може да продаде, ако е вписал по-рано.
Продажбата се осъществява само срещу пълно заплащане, когато и се придобива собствеността. За защита на залогодателя, но и на другите ЗК: цената на продаденото се получава от депозитар, а не от ЗК.
Депозитарят се посочва от заложния кредитор. Той трябва да бъде счетоводител. Депозитар не може да бъде длъжникът, залогодателят, техен кредитор или управителят на заложеното предприятие, както и съпруг или роднина на някое от посочените лица по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до трета степен – изчерпателен. Депозитарят изготвя списък на лицата, имащи права върху заложеното имущество, въз основа на данните от съответния регистър по чл. 12, като посочва размера и привилегията на всяко вземане. Депозитарят съобщава списъка на залогодателя, на длъжника и на включените в списъка лица. Депозитарят приема становищата на лицата по ал. 2 , ако са постъпили в двуседмичен срок от съобщаването на списъка. След като прецени постъпилите становища, депозитарят изготвя окончателен списък и го съобщава на лицата (информативно и не може да се атакува пред съда) по ал. 2 в двуседмичен срок от преустановяване приемането на становища. Депозитарят открива на свое име сметка в банка, по която се превеждат сумите, получени при изпълнение върху заложеното имущество. Депозитарят удостоверява всяко плащане в брой на суми, получени при изпълнение върху заложеното имущество, като същия ден внася получените суми по откритата сметка. Депозитарят изготвя разпределение на получените от него суми. Участват само кредиторите, които имат залог по ЗОЗ. Разпределението е на основа на поредност на залозите. Първо се плаща на първия – цялото вземане, след това на следващия – пак цялото. Депозитарят дава информация на залогодателя, длъжника и лицата по чл. 40 ЗОЗ.
Те могат да обжалват пред РС в седемдневен срок от съобщаването.
След набиране на достатъчна сума и ако окончателният списък по чл. 39, ал. 4 е изготвен, депозитарят извършва разпределение, което съобщава на залогодателя, длъжника и лицата по чл. 40, ал. 1. Разпределението подлежи на обжалване пред районния съд по местожителството на залогодателя в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Районният съд се произнася по жалбите в открито заседание. Решението на съда подлежи на обжалване по реда на чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс.
Депозитарят незабавно предава на кредиторите сумите по разпределението след влизането му в сила. Остатъкът от набраната сума се предава на залогодателя, ако в 7-дневен срок от съобщението той представи декларация, че няма задължения към държавата. Ако декларацията по ал. 4 не бъде представена, както и ако върху остатъка от набраната сума е наложен запор, същата се превежда по сметката на държавен или частен съдебен изпълнител по местожителството на залогодателя. Ако до предаването на сумите бъде наложен запор върху постъпилата сума, се извършва ново разпределение. В този случай се прекратява висящото производство по жалби срещу предходно разпределение.
Ако никой не обжалва или ако РС се е произнесъл депозитарят предава на ЗК сумите, а остатъкът се предава на залогодателя.
Този ред е частен ред, производство, което е уговорено и уредено от волята на страните. Ако някои кредитор – заложен или друг (хирографарен), длъжникът оспорват – това става само пред съда. Обстоятелството, че ЗК може да се удовлетвори по тази частна процедура не значи, че не може да си извади заповед за изпълнение и съответно изпълнителен лист по съдебната процедура.

2. Привилегия върху заложената вещ.

Заложното право е привилегировано. Заложният кредитор има право да се удовлетвори от:
1. цената на заложеното имущество или от полученото за него обезщетение;
2. полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество;
3. равностойността на имуществото по т. 1 или 2, в случай че това имущество не може да бъде отделено от останалото имущество на залогодателя.
аложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение има право да получава от държавните органи и третите лица, които държат, съхраняват или водят на отчет заложеното имущество, информацията относно това имущество, достъпна за залогодателя.
Същата привилегия има и върху заместващата облага (застрахователно обезщетение за погинала вещ; реална суброгация), както и върху полученото от разпореждането със заложеното имущество от залогодателя (ако го е направил). Може заместващата облага или насрещната престация да не могат да се отделят от останалото имущество на залогодателя (пари в кюп например) – чл. 10, ал. 1, т.3 – тогава ЗК може да се удовлетвори от имуществото на залогодателя, но т.к. няма обособено имущество, за това правото му е обезпечено с обща привилегия в/у цялото имущество на залогодателя. Упражнява се само при производство за принудително изпълнение. Ако е повредено/обезценено имуществото à ЗК губи всяко обезпечение.
С оглед бързина и сигурност, откриването на производство по несъстоятелност не спира изпълнението в/у заложеното имущество – чл. 43 То продължава извън несъстоятелността. Синдикът предава имуществото на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл. 32, когато установи наличието на залози, вписани по реда на този закон. Когато заложеното имущество или част от него не се намери у залогодателя, производството по чл. 35, ал. 2 - 5 се развива в рамките на производството по несъстоятелността.

3. Права и задължения на залогодателя.

3.1. Права на залогодателя.
Залогодателят има право да запази държането на заложеното имущество. Залогодателят, който запазва държането на заложеното имущество, има право:
1. да използва в своята дейност заложеното имущество съобразно неговото предназначение. Рискът е за заложния кредитор;
2. да извършва сделки на разпореждане със заложеното имущество. Когато предмет на сделките на разпореждане са безналични ценни книжа или вещи и права извън кръга на обикновената дейност по занятие на залогодателя, се изисква съгласието на заложния кредитор. Няма форма за съгласието. Ако няма такова съгласие – няма да се придобият права заради незавършения ФС. След получаване на съобщението залогодателят не може да се разпорежда с имуществото. Има вече задължение за бездействие.

3.2. Задължения на залогодателя.
Залогодателят, запазил държането на заложеното имущество, е длъжен да се грижи за запазването му с грижата на добър търговец, като:
1. застрахова заложеното имущество за своя сметка срещу общоприетите в търговския обмен рискове по начин, който осигурява възможност на заложния кредитор да се ползва от застрахователното обезщетение; НЕ Е нужно ЗК да е бенефициер, но няма пречка да е.
2. уведомява заложния кредитор за всички повреди и посегателства върху заложеното имущество;
3. уведомява заложния кредитор за всички производства, засягащи заложеното имущество;
4. писмено уведомява заложния кредитор за всички правни и фактически действия, водещи до прехвърляне или възникване на права на трети лица върху заложеното имущество или до промяна в неговата идентичност, и го снабдява с копия от документите, установяващи прехвърлянето или учредяването на правата; при дв вещи това не е достатъчна гаранция. Тези три задължения дават възможност на ЗК да предприеме мерки на защита на интересите си.
5. уведомява третите лица, придобили права върху заложеното имущество, за правата на заложния кредитор; изключва се чл. 78ЗС
6. при опасност от развала на заложеното имущество, след като извести заложния кредитор, продава имуществото и влага получената сума в банка за обезпечение на заложния кредитор
Залогодателят е длъжен да осигурява на заложния кредитор възможност да проверява състоянието на заложеното имущество. Залогодателят е длъжен незабавно да поиска вписване в съответния регистър на промените в правата върху или в идентичността на заложеното имущество.така – възможност за противопоставимост на третите лица. Залогодателят след получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1 не може да се разпорежда със заложеното имущество. Залогодателят е длъжен при погасяване на залога да удовлетвори заложния кредитор с получената сума срещу отчужденото имущество.
Неизпълнение на тези задължение води до предсрочна изискуемост по чл. 11.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта