8. Особени залози – уредба, общи положения.

Търговски сделки; ценни книги; менителнични ефекти; способи за прехвърляне на ценни книги.

8. Особени залози – уредба, общи положения.

от atanassoff » Чет Дек 09, 2010 12:40 pm

8. Особени залози – уредба, общи положения. Действие. Регистър на особените залози.
Зимен семестър 2009/2010 г. по лекции на проф. А. Калайджиев; д-р А. Антонова.

Бележка: Лекцията е четена заедно със следващият въпрос. За да сме максимално точни тя е разделена чисто технически без промяна на съдържанието. В тази връзка т. 2.2. може да бъде съкратена за целите на този въпрос.

Основната идея на особения залог е залогодателят да може да ползва заложената вещ за своята стопанска дейност, което е невъзможно при реалния залог.

1. Обща характеристика на договора за особен залог.

1.1. Страни (заложен кредитор и залогодател).
Всяко лице може да е заложен кредитор(ЗК).
Ограничение има за залогодателя. ОЗ – при обезпечаване на задължения за стопанската дейност. Залогодателят трябва да е търговец или лице по чл. 2 от Търговския закон.
Това ограничение не се прилага по отношение на съпруга на едноличния търговец, съответно на лицето по чл. 2 от Търговския закон. Следва да се даде възможност на тези лица да обезпечават задължение на свои съпрузи. Ограничението не важи и при залог на безналични ценни книжа, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност, както и на права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни. Във втория случай не става въпрос за вещи, а за ЦК, патенти и др. Лицата, които залагат такива обекти поначало не са търговци.Извън приложното поле на ограниченията са също така общини, които обезпечават общински дълг, поет при условията и по реда на Закона за общинския дълг. Залогодател може да е община когато обезпечава общински дълг.

1.2. Елементи на договора:
- съгласие по съществените елементи.
- форма за действителност, проста писмена форма – чл. 2 ЗОЗ.

1.3. Предмет на договора.
С особен залог могат да бъдат залагани:
1. вземания, безналични ценни книжа и движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;
2. дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции или дружества с ограничена отговорност;
3. съвкупности от вземания, от машини и съоръжения, от стоки или материали и от безналични ценни книжа;
4. права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни;
5. търговски предприятия.
Заложеното имущество може да е и родово определено или бъдещо. Бъдеща реколта може да се залага или от текущата, или от следващата стопанска година. Заложното право се разпростира и върху лихвите по заложеното вземане. Когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ.

2. Залог върху вещи.

2.1. Обща характеристика.
От приложното поле на особените залози са изключени корабите и самолетите от движимите вещи, тъй като за тях има специална уредба, например КТК. Договорът не е реален и затова предмет на заложното право могат да са родово определени вещи (невъзможно при реалния залог, тъй като там има предаване), бъдещи вещи – например реколта (земеделци могат да залагат реколта от текущата или следващата стопанска година, но не и от двете). Несобствени вещи също могат да се залагат.
Обезпеченото вземане може да бъде индивидуално или родово определено, както и условно или бъдещо. Залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него. Залогът обезпечава главницата, лихвите, неустойки и лихва в/у лихва. – чл. 5, ал. 2. Тези правила са диспозитивни.
Договорът за особен залог върху вещи е консенсуален. Писмената форма замества липсата на предаване, което предаване от своя страна се замества и чрез вписване в регистър. Последици на вписването – много, но основната е по отношение на предаването – осигурява публичност на залога. Вписването – по персоналната система, заради липса на регистър на движимите вещи. Прави се в Центарлния регистър на особените залози.

2.2. Съдържание и упражняване на заложното право.
Заложното право е сложно и включва няколко правомощия:
1) Заложният кредитор има правомощие да получава от третите лица, които държат, съхранява или водят на отчет заложеното имущество, информацията относно това имущество, достъпна на залогодателя.
2) Забранено е на залогодателя да въздейства в посока влошаване на вещта. Става дума за фактически действия, които могат да доведат до тези последици.
3) Останалите правомощия се упражняват само ако главното вземане е изискуемо (а то става такова по общите правила или предсрочно - по чл. 71 – ЗЗД или чл. 11 ЗОЗ). В случай, че залогодателят не изпълнява своите задължения по договора за залог, заложният кредитор може да иска изпълнение преди срока, както и да се удовлетвори от заложеното имущество.
Упражняването на останалите правомощия се обуславя и от пристъпването към изпълнение – 2 действия по чл. 32, ал. 3 ЗОЗ(Кредиторът е длъжен да заяви за вписване в регистъра, че пристъпва към изпълнение и да извести залогодателя за започване на изпълнението. Кредиторът има същите задължения и когато изостави изпълнението):
а/ вписване в регистъра на това действие и
б/известяване на залогодателя.
Целта е да се уведомят залогодателят и третите лица. Вписването се прави по писмено искане на ЗК, а съобщението до залогодателя – също писмено, това е форма за действителност. Получаването му от залогодателя поражда последица по право – залогодателят не може да се разпорежда с имуществото(чл. 9, ал. 4 -Залогодателят след получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1 не може да се разпорежда със заложеното имущество). Трябва да се ограничи възможността на залогодателя. Чл. 32, ал. 4: С вписването на пристъпване към изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Той има право да вземе мерки за запазването му и да го продаде.

Съгласно чл. 34 ЗОЗ заложният кредитор има право:
1. да получи държането на заложеното имущество; да получи държането на вещта, ако заложния длъжник не е съгласен с мерките и също за да ограничи възможността за разпореждане на залогодателя с имуществото;
2. да извести третото задължено лице за започването на изпълнението, ако изпълнението се насочва върху вземане на залогодателя;
3. да иска от държавните органи, които водят на отчет заложеното имущество, да отразят неговото преминаване в разпореждане на заложния кредитор;
4. да вземе мерки за:
а) запазване, поддържане и застраховане на заложеното имущество;
б) получаване на доходи от заложеното имущество;
в) увеличаване на продажната цена или намаляване на разходите за продажбата.
Изброяването по чл. 34, ал. 4 е примерно.

4) Основно правомощие на заложния кредитор след като пристъпи към изпълнение е да продаде заложеното имущество от свое име и за сметка на залогодателя след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Ако продажбата не бъде извършена до изтичането на шест месеца, всеки следващ кредитор, вписал пристъпване към изпълнение, може да продаде заложеното имущество. Продажбата се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря. При продажбата кредиторът е длъжен да положи грижата на добър търговец. Ако продаденото имущество е чуждо, се прилагат правилата на чл. 482 от Гражданския процесуален кодекс.
Особеното е, че продажбата се осъществя без съдебна намеса. Изискванетоза полагане грижа на добър търговец важи за заложния кредитор, дори и да не е търговец. т.е. той трябва да предприеме онези действия, които се предприемат обичайно в практиката. Т.к. заложният кредитор не е професионалист трябва надлежно разгласяване на продажбата и разумен срок. Няма специален ред на продажбата - трябва просто да намери купувач. ЗК не е собственик, но продавач е той, а не залогодателя – упражнява чуждо право от свое име. Правото възниква по закон с вписване на пристъпването към изпълнение, няма нужда да се уговаря. В договора за продажба се посочва, че продавач е ЗК, а собственик е залогодателят. Същото се посочва и във фактурите.
ЗК продава след две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Идеята: тази заложена вещ може да има учредени повече от един залог и останалите кредиторите следва да се уведомят. Краен срок – 6 месеца след вписването на пристъпването към изпълнение(пак ал. 1). Всеки следващ кредитор може да продаде, ако е вписал по-рано.
Продажбата се осъществява само срещу пълно заплащане, когато и се придобива собствеността. За защита на залогодателя, но и на другите ЗК: цената на продаденото се получава от депозитар, а не от ЗК.
Депозитарят се посочва от заложния кредитор. Той трябва да бъде счетоводител. Депозитар не може да бъде длъжникът, залогодателят, техен кредитор или управителят на заложеното предприятие, както и съпруг или роднина на някое от посочените лица по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до трета степен – изчерпателен. Депозитарят изготвя списък на лицата, имащи права върху заложеното имущество, въз основа на данните от съответния регистър по чл. 12, като посочва размера и привилегията на всяко вземане. Депозитарят съобщава списъка на залогодателя, на длъжника и на включените в списъка лица. Депозитарят приема становищата на лицата по ал. 2 , ако са постъпили в двуседмичен срок от съобщаването на списъка. След като прецени постъпилите становища, депозитарят изготвя окончателен списък и го съобщава на лицата (информативно и не може да се атакува пред съда) по ал. 2 в двуседмичен срок от преустановяване приемането на становища. Депозитарят открива на свое име сметка в банка, по която се превеждат сумите, получени при изпълнение върху заложеното имущество. Депозитарят удостоверява всяко плащане в брой на суми, получени при изпълнение върху заложеното имущество, като същия ден внася получените суми по откритата сметка. Депозитарят изготвя разпределение на получените от него суми. Участват само кредиторите, които имат залог по ЗОЗ. Разпределението е на основа на поредност на залозите. Първо се плаща на първия – цялото вземане, след това на следващия – пак цялото. Депозитарят дава информация на залогодателя, длъжника и лицата по чл. 40 ЗОЗ.
Те могат да обжалват пред РС в седемдневен срок от съобщаването.
След набиране на достатъчна сума и ако окончателният списък по чл. 39, ал. 4 е изготвен, депозитарят извършва разпределение, което съобщава на залогодателя, длъжника и лицата по чл. 40, ал. 1. Разпределението подлежи на обжалване пред районния съд по местожителството на залогодателя в 7-дневен срок от съобщаването му на страните. Районният съд се произнася по жалбите в открито заседание. Решението на съда подлежи на обжалване по реда на чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс.
Депозитарят незабавно предава на кредиторите сумите по разпределението след влизането му в сила. Остатъкът от набраната сума се предава на залогодателя, ако в 7-дневен срок от съобщението той представи декларация, че няма задължения към държавата. Ако декларацията по ал. 4 не бъде представена, както и ако върху остатъка от набраната сума е наложен запор, същата се превежда по сметката на държавен или частен съдебен изпълнител по местожителството на залогодателя. Ако до предаването на сумите бъде наложен запор върху постъпилата сума, се извършва ново разпределение. В този случай се прекратява висящото производство по жалби срещу предходно разпределение.
Ако никой не обжалва или ако РС се е произнесъл депозитарят предава на ЗК сумите, а остатъкът се предава на залогодателя.
Този ред е частен ред, производство, което е уговорено и уредено от волята на страните. Ако някои кредитор – заложен или друг (хирографарен), длъжникът оспорват – това става само пред съда. Обстоятелството, че ЗК може да се удовлетвори по тази частна процедура не значи, че не може да си извади заповед за изпълнение и съответно изпълнителен лист по съдебната процедура.

2.3.Привилегия върху заложената вещ.
Заложното право е привилегировано. Заложният кредитор има право да се удовлетвори от:
1. цената на заложеното имущество или от полученото за него обезщетение;
2. полученото срещу отчуждаването на заложеното имущество;
3. равностойността на имуществото по т. 1 или 2, в случай че това имущество не може да бъде отделено от останалото имущество на залогодателя.
аложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение има право да получава от държавните органи и третите лица, които държат, съхраняват или водят на отчет заложеното имущество, информацията относно това имущество, достъпна за залогодателя.
Същата привилегия има и върху заместващата облага (застрахователно обезщетение за погинала вещ; реална суброгация), както и върху полученото от разпореждането със заложеното имущество от залогодателя (ако го е направил). Може заместващата облага или насрещната престация да не могат да се отделят от останалото имущество на залогодателя (пари в кюп например) – чл. 10, ал. 1, т.3 – тогава ЗК може да се удовлетвори от имуществото на залогодателя, но т.к. няма обособено имущество, за това правото му е обезпечено с обща привилегия в/у цялото имущество на залогодателя. Упражнява се само при производство за принудително изпълнение. Ако е повредено/обезценено имуществото à ЗК губи всяко обезпечение.
С оглед бързина и сигурност, откриването на производство по несъстоятелност не спира изпълнението в/у заложеното имущество – чл. 43 То продължава извън несъстоятелността. Синдикът предава имуществото на заложния кредитор за изпълнение по реда на чл. 32, когато установи наличието на залози, вписани по реда на този закон. Когато заложеното имущество или част от него не се намери у залогодателя, производството по чл. 35, ал. 2 - 5 се развива в рамките на производството по несъстоятелността.

2.4. Действие на заложното право по отношение на третите лица.
От подписването на договора се поражда действието. За да се противопостави на трети лица обаче трябва вписване в ЦРОЗ или съответния регистър. Противопоставимост значи, че ЗК се удовлетворява преди хирографарните кредитори. Ако има повече от един ОЗ, значение има поредността на вписването: Поредността на особените залози върху едно и също имущество се определя от поредността на вписването им. Всяко лице, на което залогът може да бъде противопоставен, придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положението на залогодател. Лицето е длъжно да уведоми писмено заложния кредитор за придобитите от него права.
Приобретателят става носител на правата на залогодателя. Противопоставимостта изисква вписване на залога по партидата на праводателя. Учреденият при условията и по реда на този закон залог не може да се противопостави на трети лица, ако не е вписан в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя. За да може ЗК да упражни извънсъдебно правата си срещу третото лице, нужно е вписване в регистъра и по отношения на това трето лице. При липса на вписване има само съдебна възможност за упражняване на правата срещу трето добросъвестно лице. При липса на вписване – има противопоставимост на трети недобросъвестни лица.
Залогът на вземане, договорът за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената, договорът за лизинг и запорът не може да се противопоставят на кредитора, в полза на когото при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество, ако не са вписани в Централния регистър на особените залози по партидата на залогодателя.

2.5. Конкуренция между правото на кредиторите с особен и кредиторите с реален залог.
По ЗЗД, за да се противопостави залог се иска писмен документ с достоверна дата. С оглед на тая дата се решава. Т.е. за да е действителен реалният залог трябва достоверна дата. Следователно кредиторите с реален залог с по-ранна дата би трябвало да могат да се противопоставят на кредиторите с особен залог, вписали по-късно?
Кредитор с право на задържане има предимство, ако неговото вземане може да се квалифицира по чл. 136 ЗЗД.

2.6. Прехвърляне и прекратяване на заложното право.
Заложното право се прехвърля съответно прекратява заедно с главното вземане. Прекратяването се осъществява на общите основания - погасяване на главното вземане, чл. 78 ЗС и др. Чл. 7 ЗОЗ. Залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложното право.
Кумулативни предпоставки :
-залогодателят да извършва сделка в кръга на обикновената си дейност(не е дефинирана – може би тази, която залогодателят обичайно извършва - например купувач купува лек заложен автомобил от търговец на автомобили – придобива без залога, тъй като няма как да предполага!).
- Страна по нея винаги трябва да е залогодателят.
- Правото, което третото лице придобива е несъвместимо със заложното право.
- Заложното право се погасява по давност заедно с погасяването на обезпеченото вземане; изтичане 5г срок на първичното вписване (както при ипотеката) – преклузивен.

3. Особен залог върху вземания.
3.1. Обща характеристика.
Тук няма изключение по отношение на страните. Писмен договор и се вписва по партидата на залогодателя в ЦРОЗ. Ако заложеното вземане е обезпечено с особен залог – в регистъра. Отнася се залогът за всички притурки на вземането. От съобщаването.
Залог на вземане
Залогът на вземане има действие спрямо длъжника по заложеното вземане след съобщаването му.
Съобщението може да се направи както от залогодателя, така и от заложния кредитор и съдържа:
1. изявление, че вземането се залага;
2. описание на вземането и на заложената част;
3. данните за вписването на залога в регистъра.
Залогодателят събира заложеното вземане и неговите плодове до получаване на съобщението по чл. 33, ал. 1.

3.2. Особености.
Съществуват 2 групи отношения: отношения м/у залогодател и заложен длъжник и между залогодател и ЗК. Залогодателят е длъжен да събира заложеното вземане и плодовете му до съобщението за изпълнение (ал. 3 на чл. 17). След това ЗК има за задължение да се грижи за запазването на вземането.
Ако вземането е парично, кредиторът може да го събере като то се смята възложено за събиране с вписването на пристъпването към изпълнение. Ако продаде вземането – ЗК трябва да предаде $ на депозитаря. Чл. 44а. (1) Кредиторът, в чиято полза е заложено вземане, може да го продаде. Ако вземането е парично, кредиторът може да го събере. Паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение. Постъпленията при събиране на вземането се получават от депозитаря.

4. Залог на безналични ценни книги.

Подлежащите на вписване обстоятелства относно залога на безналична ценна книга се вписват в централния депозитар. Когато е заложена безналична акция или облигация, вписване се извършва и в книгата за безналичните акции или облигации на дружеството. Подлежащите на вписване по този закон обстоятелства относно залога на държавна ценна книга се вписват в регистрите за държавни ценни книжа.

Противопоставимостта на залога възниква от вписването. Важи правилото на чл. 8, ал. 2. т.2. Ако има учреден залог на налични ЦК, възможно е ЗК да се удовлетвори по реда на ЗОЗ, ако това се уговори. Удовлетворението – като ЗК прехвърли сам ЦК по предвидения начин – джиро, вписване. Чл. 44. (1) Кредиторът, в чиято полза е заложена ценна книга, има право да я прехвърли по надлежния за нея начин. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.
Ако ценната книга има борсова цена, тя се продава по цената, обявена от борсата един ден преди прехвърлянето. Сумите се получават от депозитар.

5. Залог на дял от търговско дружество.
Договорът за залог на дял от търговско дружество се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите. (форма за действителност) Подлежащите на вписване обстоятелства относно залог на дял се вписват в търговския регистър по партидата на дружеството.
Заложният кредитор се удовлетворява по принцип се удовлетворява не от самия дружествен дял, а от ликвидационния. Този дял е парично вземане. За да се удовлетвори, ЗК трябва да направи изявление за прекратяване на дружеството, съответно членството. ЗК може да се удовлетвори чрез запор по реда на ГПК.

6. Особен залог върху други обекти, допустими по ЗОЗ.
По реда на чл. 4, ал. 1, т.4 могат да се залагат „права върху патенти за изобретения и полезни модели, регистрирани марки, промишлени дизайни, топологии на интегрални схеми и сертификати за сортове растения и породи животни” à чл. 19а, ал. 1: Подлежащите на вписване обстоятелства относно залога на имущество по чл. 4, ал. 1, т. 4 се вписват в регистрите на Патентното ведомство на Република България.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта