7. Търговски залог - предмет и видове.

Търговски сделки; ценни книги; менителнични ефекти; способи за прехвърляне на ценни книги.

7. Търговски залог - предмет и видове.

от atanassoff » Нед Окт 17, 2010 5:06 pm

7. Търговски залог - предмет и видове. Обикновен търговски залог. Законен залог.
Зимен семестър 2009/2010 г. по лекции на проф. А. Калайджиев; д-р А. Антонова.

1. Специален режим.
Чл. 310. (1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен:
1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;
2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.
(2) Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.
(3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.


Един залог е търговски, когато обезпечава права, породени от търговска сделка. Следователно търговският залог може да бъде даговорен и законен. Достатъчно е да обезпечава права, породени от търговска сделка, без да е необходимо самият договор за залог да бъде търговска сделка.
Предмет на търговския залог са движими вещи и ценни книги (при това само налични ценни книги, т.к. залог върху безналични ценни книги залог се учредява по ЗОЗ). Когато предмет на залога е движима вещ или ценна книга на приносите, за да възникне заложно право е необходимо да се сключи договор за залог (законът не предвижда форма за действителност) и освен това е необходимо предаване на вещта респ. ценната книга (предоставяне на фактическо владение). Не е необходимо предаване, когато вещта респ. ценната книга е във фактическото владение на кредитора. Фактическото владение се учредява чрез предаване на кредитора или на трето лице за сметка на кредитора. Третото лице е длъжно да държи вещта за кредитора.
За да възникне заложно право върху ценни книги на заповед сключването на договора за залог (неформален) е съпроводено от предаване на ценната книга и осъществяване на заложно джиро, т.е. джиросване на ценната книга с джиро за залог. Предмет на залога са правата, материализирани в ценната лнига, но заложното право възниква едновременно с предаване на документа.
При поименните акции особеното е, че предмет на залога, не с аматериализираните в акцията права, а самата акция, която има пазарна и борсова цена, от която кредиторът ще се удовлетвори.
ТЗ не регламентира залога на поименни налични ценни книги, но той е допустим като заложното право възниква въз основа на договор за залог (неформален) и предаване на ценната книга. Следва да се приложи чл. 162 ЗЗД. Залогът е противопоставим на длъжника по ценната книга и на третите лица съобщаване на длъжника по ценната книга.
ТЗне урежда и залог върху вземания, защото той е уреден в ЗОЗ. Когато има обикновен търговски залог залогоприемателят има право на предпочтително удовлетворение от цената на вещта респ. ценната книга. Това става по общия ред. Залогът следователно обезпечава вземане, т.е. с прехвърлянето на вземането се прехвърля и заложното право. Следва да се предаде вещта респ. ценната книга на новия кредитор. Възможно е да се договори и предметът на залога да не се предава, а стария кредитор да държи за новия.

2. Удовлетворяване на заложния кредитор.
Чл. 311. (1) Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.
(2) Правата по ал. 1 имат и кредиторите по чл. 310, ал. 2 .


ТЗ урежда възможност за извънсъдебно удовлетворяване на заложния кредитор. За това са необходими следните предпоставки: 1) писмена форма с достоверна дата (нотариална заверка на датата или когато съдържанието на договора е възпроизведено в официален писмен документ). 2) страните да са постигнали съгласие кредиторът да може извънсъдебно да се удовлетвори. Не може да се уговори да придобие собствеността (чл. 152 ЗЗД). 3) предметът на залога трябва да има пазарна респ. борсова цена. Меродавна е цената по време на извършва на продажбата с оглед мястото, където следва да се извърши продажбата. Страните могат да договорят мястото, а ако не го направят прилага се чл. 69 ЗЗД.
Заложният кредитор следва да продаде предмета на залога на неговата пазарна или борсова цена, както и на по-висока цена, което е в интерес на залогодателя. ТЗ не ограничава начина на продажба (възможно е и чрез търг). Кредиторът е длъжен да уведоми залогодателя за продажбата „веднага“ (без забавяне, за което може му се вмени вина). Няма изискване за форма на уведомяването. Заложният кредитор следва да предостави на длъжника и остатъка от цената. От полученото заложният кредитор взима стойността на вземането си, прихваща лихвите и разноските по продажбата. Ако заложният кредитор не уведоми своевременно длъжника, той дължи обезщетение за вреди (което е договорна отговорност при неизпълнение на задължение по договор за залог - чл. 82 и сл. ЗЗД).

3. Особени правила.

3.1.Залог на бързоразвалящи се вещи.
Чл. 313. Ако заложената вещ подлежи на бърза развала, кредиторът може да я продаде, ако вещта има пазарна или борсова цена, и да вложи сумата в банка за свое обезпечение. Кредиторът е длъжен веднага да уведоми залогодателя за продажбата.

Правото на заложния кредитор да продаде заложената вещ възниква ex lege. Заложният кредитор след продажбата следва да вложи полученото по банкова сметка на името на залогодателя. Приема се, че се променя предмета на залога в залог върху вземане - реална суброгация. Заложният кредитор е задължен да уведоми залогодателя веднага след продажбата.

3.2. Законен залог по чл. 310, ал. 2 ТЗ. (4 хипотези)
а) в полза на комисионера по отношение на получените от него вещи или ценни книги от комитента или от трето лице.
б) в полза на спедитора по отношение на стоките, предадени му от товародателя.
в) при договор за превоз - в полза на превозвача върху стоките. Ако превъзът се осъществи от няколко превозвача, последният превозвач упражнява заложното право до погасяване на вземането на всички превозвачи.
г) за влогоприемателя по договор за влог в публичен склад върху вложените стоки.
Всички те също дължат уведомяване на залогодателя за продажбата, която се осъществява извънсъдебно, и предаване на остатъка от сумата.

3.3. Залог върху плодоносна движима вещ.
Чл. 314. Когато заложената вещ дава плодове, с договора за залог може да се предвиди право на кредитора да събира плодовете за сметка на задължението.

Залогодателят и заложният кредитор могат да се споразумеят кредиторът да придобие плодовете за сметка на своето вземане. Това споразумение представлява особена хипотеза на даване вместо изпълнение.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта