5. Непреодолима сила. Стопанска непоносимост. Неустойка. ...

Търговски сделки; ценни книги; менителнични ефекти; способи за прехвърляне на ценни книги.

5. Непреодолима сила. Стопанска непоносимост. Неустойка. ...

от atanassoff » Нед Окт 17, 2010 4:59 pm

5. Непреодолима сила. Стопанска непоносимост. Неустойка. Отметнина.
Зимен семестър 2009/2010 г. по лекции на проф. А. Калайджиев; д-р А. Антонова.

1. Непреодолима сила (НС).
Чл. 306. (1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.
(2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.
(3) Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.
(4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.
(5) Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.


(->) Нормативна уредба: чл. 306 ТЗ, чл. 373 ТЗ, чл. 43 и 68 ЗАвтПревози, чл. 174 КТК, чл. 95 ЗЖПТранспорт, чл. 102 ЗГраждВъздухоплаване.

В ЗАвтПревози и ЗЖПТр под НС се разбира факт, на който превозвача не е могъл да противодейства или не е могъл да преодолее последиците от този факт. Член 306 ТЗ опрееля непреодолимата сила като непреодолимо, непредвидимо и респ. непредвидено събитие/действие, което поражда невъзможност за изпълниение без вина на длъжника. Необходима е и причинна връзка между факта на събитието и неизпълнението.
Относно разликата между случайно събитие и непреодолима сила в ТП литература се приема, че разликата между двете се състои в това, че случайното събитие се регулира като вътрешно по отношение на предприятието на търговеца, а непреодолимата сила - като събитие/действие с външен, извънреден характер за дейността на предприятието на търгвеца. Приема се становището, че непреодолимата сила е квалифициран случай на случайното събитие.
Определението на чл. 306 ТЗ се критикува от проф. Герджиков и проф. Калайджиев. Следва да отпадне изискването за извънреден характер на непреодолимата сила. Като непреодолима сила се квалифицират природни събития, обществени явления (стачки и т.н.), актове на държавни и общински органи.
Непреодолимата сила може да има относителен и абсолютен ефект. Относителният ефект оправдава забавеното изпълнение на съответното задължения. Абсолютният ефект оправдава окончателното неизпълнение на задължението. Ефектът зависи от самото събитие, неговия траен респ. преходен характер и характера на неговите последици. В зависимост от ефекта се обособяват и две групи последици (чл. 306 ТЗ) - при относителния ефект се спира изпълнението на задълженията; при абсолютния ефект се прекратява договора от всяка от страните. Действието на прекратяването настъпва за вбъдеще (съществена разлика със ЗЗД - чл. 89). В тежест на длъжника е задължението да уведоми насрещната страна за настъпванео на непреодолимата и последиците. Това трябва да стане писмено и в подходящ срок. Необходимо е уведомяване и когато става въпрос за ноторно известни акти, т.к. уведомяването се отнася не само до настъпването на непреодолимата сила, но и до последиците. Законът не допуска длъжника да се позовава на НС, ако той е изпаднал в забава. Длъжникът трябва да докаже настъпването на съответното събитие и връзката с неизпълнението на задължението си.
Последиците от НС се състоят в освобождаването на длъжника от отговорност. Сществуват обаче множество специални норми, които предварително освобождават длъжника от отговорност поради други причини - чл. 373 ТЗ, чл. 102 ЗГрВ, чл. 174 КТК, ЗАПревози, ЗЖППревози. Това освобожаване следва от т.нар. обективна причина, която освобождава длъжника от отговорност при неизпълнение на неговото задължение.

2. Стопанска непосоносимост.
Чл. 307. Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

Институтът на стопанската непоносимост (СП) отразява влиянието на промените в икономическите условия върху възникнали търговски правоотношения. Възможно е страните да уговорят т.нар. клауза за непроменени обстоятелства, при която договорът ще се прекрати, когато обстоятелствата, свързани с неговото възникване са променени. Тази уговорка ще има предимство пред чл. 307 ТЗ.
Фактическият състав на СП включва следните елементи:
(^) 1) наличие на промени в икономическите условия, настъпили след сключването на сделката;
(^) 2) промените не следва да са били предвидени от страните по слдеката (т.е. да не са включени т.нар. инфлационни клаузи);
(^) 3) страните да не са били длъжни да предвидят тези промени (в противен случай не може да се приложи чл. 307 ТЗ);
(^) 4) запазването на първоначалното съдържание на договора да противоречи на справеливостта и добросъвестността, но изпълнението по договора да е възможно. Такава несправедливост е налице при нарушаване еквивалентността на престациите. Следва да се отчетат всички онези фактори, при наличието на които би възникнал конфликт със съществуващите критерии за справедливост в момента. Запазването на договора не следва да противоречи на добросъвестността т.е. на приетите идеи за честност и почтеност. Няма да е налице недобросъвестност, когато една от страните е поела риска.
Искът по чл. 307 ТЗ е конститутивен. Длъжникът изпаднал в забава не може да се позовава на СП. Съдът е обвързан с искането на страната - за изменение на договра, за изцяло или частично прекратяване. Ако съдът уважи иска с постановлението на съда се изменя респ. преркатява договора.

(->) Сравнение: СП и НС. Общото за двете е, че са обстоятелства, които настъпват след сключването на договора, водят до промяна на договора и може да се стигне до прекратяването му. Отлики: при СП изпълнението на задължение е обективно възможно, докато при НС - не; при СП може да се стигне до изменение или прекратяване на договора, докато при НС до спиране на изпълнението или прекратяване на договора.

(->) Сравнение: СП и крайна нужда. Общото е, че и при двете е нарушена еквивалентността на дължимите престации. Отлики: при крайната нужда явно неизгодните условия са налице при сключване на сделката, докато при СП те настъпват след сключването на търговската сделка.

3. Неустойка.
Чл. 309. Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Неустойката представлява предварително уговорена от страните оценка на вредите в случай на неизпълнение на сделката. Тази оценка може да се каже неточна - чл. 309 ТЗ. Ако действително претърпените вреди са в по-голям размер, прилага се чл. 92 ЗЗД. Ако сделката е абсолютна търговска сделка и едната или и двете страни по сделката не са търговци прилага се чл. 92 ЗЗД, а не чл. 309 ТЗ. Приема се също така, че чл. 309 ТЗ не дерогира забраната за уговаряне на неустойка, която противоречи на морала или е израз на злоупотреба с право. Неустойката не следва да води до несправедливо обогатяване на едната от страните по сделката. В противен случай цялата клауза за неустойка е нищожна поради противоречие с морала (чл. 26 ЗЗД). Когато неустойката надвишава двукратно претърпените вреди, тя е действителна, т.к. представлява кумулативна неустойка, която съдържа в себе си неустойката плюс претърпените вреди.
Член 309 ТЗ не се прилага при неточно изпълнение, частично неизпълнение и когато неизпълнението се дължи на виновното поведение освен на длъжника и на кредитора. В този случай е възможно намаляване на неустойката, дори когато е договорена между търговци.

4. Отметнина.
Чл. 308. (1) Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.
(2) Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.


При уговорката за отметнина (пишманлък) една от страните може да се откаже от сделката (т.е. едностранно да прекрати договора), като загуби даденото респ. обещаното. Отметнината покрива поправянето на вредите, които кредиторът евентуално и претърпял вследствие на прекратяване на договора, но тя се дължи и когато кредиторът не е претърпял вреди. Предмет на отметнината са пари или движими вещи. Не трябва да е започнало изпълнението по договора. Ако лицето, което е дало респ. обещало нещо започне изпълнение, отметнината губи своето правно значение. Правото на длъжника да се откаже от договора представлява преобразуващо, прекратяващо се субективно право. Законът не предвижда специални изисквания за упражняването му. То става извънсъдебно с изрично волеизявление или с конклудентни действия.
Отметнината подлежи на връщане или прихващане в следните случаи: 1) при изпълнение на договора (в две хипотези: веднага след започване на изпълнението или отметнината да служи като гаранция за цялостното изпълнение на договора); 2) при неизпълнение на договора поради причина, за която длъжникът не отговаря и се е стигнало до прекратяване на договора; 3) когато договорът бъде прекратен по взаимно съгласие на страните.

(->) Сравнение: Отметнина и задатък. И двете имат обезпечителна и гаранционна функция. Отлики: При отметинината вещта или парите могат да се предоставят при сключване на договора или по-късно, докато при задатъка - винаги при сключването; Задатъкът дава право на изправната страна да се откаже от договора, докато при отметнината е обратното - неизправната страна може да се отметне от договора; Отметнината може да бъде упражнена докато не е започнало изпълнение на договора, докато задатъка - при неточно изпълнение.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта