3. Форма на търговските сделки - видове и особености.

Търговски сделки; ценни книги; менителнични ефекти; способи за прехвърляне на ценни книги.

3. Форма на търговските сделки - видове и особености.

от atanassoff » Нед Окт 17, 2010 4:43 pm

3. Форма на търговските сделки - видове и особености. Електронен документ и електронен подпис. Сделки при общи условия.
Зимен семестър 2009/2010 г. по лекции на проф. А. Калайджиев; д-р А. Антонова.

1. Форма на търговските сделки.

Чл. 293. (1) За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.
(2) Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.
(3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.
(4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.
(5) При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението.
(6) Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.


По принцип търговските сделки са неформални, т.к. формата е определяща за действителността на сделката само, ако е предвидена в закон.
За разлика от гражданското право, където подписът е част от формата на правната сделка, то в търговското право писмената форма се смята за спазена, ако волеизявленията са записани по технически начин, който позволява да бъдат възпроизведени (ал. 4). Този технически начин не касае телекса респ. факса. Имат се предвид по-новите технологии (напр. призаписване на разговора на дигитален носител при конферентна връзка). Съгласно ал. 5 следва да се докаже изправността на съответния факс респ. телекс.
ТЗ допуска страните да уговорят форма а действителност на сделката. (за разлика от ГП). Необходимо е съгласие на страните в писмен вид, подписано от договарящите се страни. Уговорената форма трябва да се спази и при изменение респ. прекратяване на сделката.
Последиците от неспазването на формата разкриват специфики спрямо ГП. В ТП неспазването й не води автоматично до нищожност. За да се счете за нищожна дадена сделка, е необходимо страната, която се позовава на тази нищожност, да е оспорила действителността на своето волеизявление. В закона няма специфични изисквания за реда и начина на оспорване. Следователно е достатъчно от поведението на страната да се заключи, че тя е оспорила действителността на своето волеизявление.

2. Електронен документ и електронен подпис.

2.1. Електронен документ.
(^) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.Електронният документ може да е подписан или не. Неподписаните документи поначало нямат значение. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация. При електронния документ няма оригинал и копие.

2.2. Електронен подпис.
Законът познава няколко разновидности на електронния подпис: обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Обикновен електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Усъвършенстван електронен подпис е електронен подпис, който:
1. дава възможност за идентифициране на автора;
2. е свързан по уникален начин с автора;
3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и
4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени.

Квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който:
1. е придружен от издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа, и
2. е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа.

Значение на саморъчен подпис носи единствено квалифицирания електронен подпис (чл. 13, ал. 4, изр 1 ЗЕДЕП). Страните могат да уговорят, че ще признават на обикновения или усъвършенствания електронния подпис значението на саморъчен в отношенията помежду си. (чл. 13, ал. 4, изр. 2 ЗЕДЕП)


3. Лихви.

Чл. 294. (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.
(2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.


Специален режим относно лихвите съдържа чл. 294 ТЗ - той е обратен на предвидения в чл. 240 ЗЗД. Последният предвижда изрична уговорка относно лихвата в писмена форма, докато според нормата на ТП лихви между търговци се дължат, освен при противна уговорка. Член 294 ТЗ не визира мораторната лихва и не изключва приложението на чл. 86 ЗЗД. Извън приложното поле на чл. 294 ТЗ остават менителницата и чекът, за които съществуват специални разпоредби. За менителницата лихвата трябва да е изрично уговорена, а при чека законът изключва възможността за уговаряне на лихва.
За да се приложи чл. 294 ТЗ сделката задължително трябва да е двустранна търгвоска. Възможно е двамата търговци да изключат приложението й. Законът не създава изискване за форма на това съглашение (допустима е и устната форма). Все пак с оглед на бъдещи спорове е най-добре да се чл. 294 ТЗ да се изключи писмено. Член 294 ТЗ намира основно приложение при договорите за заем, при извършване на разходи в чужда полза във вр. с изпълнението на съответна търговска сделка, аванси. Авансът представлява сума, която един търговец е предоставил на друг търговец във връзка с разходи, които вторият трябва да направи за сметка на първия в изпълнение на сключен между тях договор. Лихва ще се дължи, когато вторият търговец не е направил съответните разходи. Не се дължи лихва, когато авансът е сума, дадена в изпълнение на едно съществуващо задължение.
Правото на лихва възниква от момента, в който са направени разходите бе да е необходимо тези разходи да са направени със съгласието на търговеца. Достатъчно е разходите да са направени със съгласието на търговеца, да са одобрени от него впоследствие или да се считат за необходими разходи. ТЗ не съдържа изрична разпоредба за размера на лихвата по чл. 294 ТЗ следователно доколкото лихвите по чл. 86 ЗЗД и по чл. 294 ТЗ са законни лихви се приема, че размерът е същият като по чл. 86 ЗЗД.
Задължението за лихва възниква от момента, в който лицето е имало възможност да ползва тези пари или вещи.
Що се отнася до анатоцизмите, които в ГП не са допустими, ТЗ изрично ги допуска т.е. ТЗ допуска да се дължи лихва върху вече изускуема изтекла лихва (разгр. от капитализацията на лихви при банковите сделки). Въз основа на ЗКИ банките не могат да уговарят анатоцизъм. Капитализацията на лихвата е, когато към неизискуема главница се прибавят дължими, но неизискуеми лихви. Обикновено се уговарят при банков влог и договор за кредит.

4. Общи условия.

4.1. Понятие и нормативна уребда.
Сделките, сключвани при общи условия са свързани с бързината на търговския оборот и въвеждането на образци при сключването на съответната сделка.
Чл. 298. (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:
1. заяви писмено, че ги приема;
2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.
(2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.
(3) При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното.


Освен общата уредба в чл. 298 ТЗ българското законодателство познава множество специални норми (КЗастр, ЗЕнергетиката, ЗПотрКредит, законите за превози и др.).
Съществуват две становища относно същността на общите условия: 1) че те са правни норми с подзаконов нормативен характер; 2) (преобладаващо) че общите условия са договорни клаузи, които отразяват типичните клаузи за даден вид сделки. Общите условия следва да се отграничават от хипотезите, при които правните норми заместват определно съдържание на съответния вид сделка, когато законът предвижда, че липсата на това съдържание води до недействителност на сделката.
Съдържанието и броя на общите условия зависи от естеството на сделката и волята на страната. Общите условия могат да изчерпят цялото съдържание на сделката или да се отнасят до конкретни клаузи. Те са предварително абстрактно формулирани договорни клаузи. Възможни са различни варианти за формирането на общите условия:
- възможно е страната, която ги изготвя свободно да определи тяхното съдържание, доколкото не противоречи на закона);
- възможно е и законът да предвижда усложнена процедура при формирането им (например при доставка на топлинна енергия те трябва да бъдат одобрени от Националната комисия за енергиийно и водно регулиране).
Освен общи условия в договора могат да бъдат включени индивидуални клаузи или уговорки, които не се уреждат от общите условия. При несъответствие между тези уговорки от страните и общите условия има сила уговореното.

4.2. Сключване на договори при общи условия.
Сключването на договора при общи условия включва две групи насрещни волеизявления:
(->) предложение относно индивидуалните условия и приемането им;
(->) предложение относно използването на общи условия и приемането им. Формата за действителност на приемането на общите условия, когато договорът се сключва между търговец и нетърговец е писмена. Отклонения от този принцип се съдържат в Закона за енергетиката. Общите условия трябва да се обявят публично в центрелен и местен ежедневник. Следователно не е необходимо писмено приемане. Когато сделката се сключва между двама търговци са възможни два варианта: 1) когато сделката е неформална, общите условия обвързват търговеца, ако той е знаел за тяхното съществуване или е бил длъжен да ги знае; 2) когато сделката е формална, общите условия трябва да са предадени в писмена форма на търговеца.

4.3. Ограничения на свободата за сключване на договор при общи условия.
Такива ограничения са предвидени с оглед на:
- съдържанието - при задължителните застраховки на автомобилистите законът определя застрахователната сума.
- избора на контрахент - съгласно ЗЕнергетиката потребителят на топлинна енергия е длъжен да сключи договор с доставчика, избран от събранието на етажната собственост.

4.4. Изменение на общите условия. Тълкуване.
При изменение на общите условия субсидиарно приложение намира чл. 16 ЗЗД. Съгласно член 143, 146 ЗЗП клауза, с която едностранно се изменят общите условия е недействителна. Но в определени случаи законът допуска съответния търговец да може да измени общите условия (ЗПотрКредит).
Тълкуването на общите условия е подчинено на чл. 20а ЗЗД. Набляга се по-скоро на обичаите в практиката и добросъвестността. Те следва да се тълкуват във вреда на страната, която ги е изготвила, т.к. тя е икономически по-силната и осведомена страна.

4.5. Особености при изпълнението.
- изпълнението на сделката се осъщества посредством една общия престация; последиците от неизпълнението трябва да са идентични за всички договори сключени под дадени общи условия. Сделката, свъзана с предмет на дейност енергия, топлина, газ, вода и нейното точна изпълнение от страна на търговеца е обусловено от материалната база и персоналната база на този търговец. Това е единно изпълнение на сключената с потребителя сделка.
- гарантиране изпълнението на общите условия - законът въвежда специални обезпечения, предназначени да създадат една обща гаранция за точно изпълнение на единична сделка в полза на множество контрахенти.
1) първото обезпечение е изискването за образец на определени резерви, въз основа на престациите на насрещната страна (за застрахователните сделки - т.нар. технически резерви; резервите на всяка търговска банка). По-принцип специализирани органи се грижат за запазването на тези реерви (КФН, БНБ и др.).
2) второто обезпечение се осъществява чрез създаване на специални органи, гарантиращи изпълнението на съответните сделки при общи условия. Такива са Фонда за гарантиране на влоговете в банките (до 100 хил. лева при несъстоятелност на банка); Фонда за компенсиране на инвеститорите и т.н.
- средства за защита срещу злоупотреба с общи условия - такива средства са: 1) законовото определяне на съдържанието на общите условия (КЗастр; ЗЕнерг; ЗПотрКр); 2) забрана за въвеждане на т.нар. неравноправни уговорки (чл. 143 ЗЗП, изброяването е неизчерпателно). Неравноправната уговорка е нищожна, но това не води до нищожност на целия договор при общи условия, ако той може да се приложи и без тази клауза.
Аватар
Администратор
 
Мнения: 972

Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта